https://www.youtube.com/watch?v=bIkBI-_GLaE...bhYjbN7js36CG3g

@БожидарЯгодин
преди 8 часа
Български войник никога няма да воюва срещу Русия!!!!!!

@ЙорданСтайков-ч7щ
преди 0 секунди
Ами, това е реално български войник;))) Всички мобилизирани от българското малцинство в Белгородска област и другите области на Украйна са български войници. Още повече, че на този, български войник, майка му е рускиня, което е още един пирон в ковчега на руската пропаганда. Ние, също воювахме срещу руснаците през Първата световна война и ги победихме заедно с румънците, в пакет превземайки Букурещ. Върнахме го на Русия и Румъния, на нашите "братушки" за подлостта, която направиха срещу нас, по време на Междусъюзническата война през 1913 г. По голяма подлост срещу своите "братушки" руснаците, едва ли са правили някога през своята история! Ако не беше руската подлост да се насъскат румънците да ни ударят в гръб, България щеше да е осъществила своят национален идеал, нямаше да попадне под болшевишко робство, защото успеха в националният идеал, щеше да лиши от почва болшевишката идеология у нас и днес нямаше да слушаме глупостите на "Възраждане" от рода "Русия не е агресор";))) при все, че тя навлезе в територията на чужда държава, смятайки я за своя от време оно, което не е така, защото Донбас и Луганск са исторически български територии! Те са територии на Велика България на Кубрат, след това на Черна България на Бат Баян, а след нея, това е една свободна територия без държавност и е наречена исторически "Дивото поле", нещо като "Дивият Изток" аналог на "Дивият Запад", където живеят български племенни групи на баджанаките и куманите, последните, от които ще изиграят ключова роля във възстановяването на Българската държава от Източноримското робство, след това в този "Див Изток" идват казаците, в превод "свободни хора", т.е. тази територия продължава да е територия без солидно изразена държавност, ако не смятаме "Запорожката Сеч" за такава държава, макар тя да се смята от историците повече за военен лагер и крепост с наченките на демократична държавност, тъй като там имаме Върховна Рада (общо събрание), което избира върховният главнокомандващ и ръководител на държавата - хетмана или това е познатото ни Хетманство. Екатерина II окончателно премахва институцията на хетмана през 1764 г., а през 1775 г. руските войски разрушават Запорожката Сеч, с което слагат край на организираната казашка независимост ( Въстанието на Пугачов (1773–1775).
На 3 май 1783 г. Екатерина II издава указ, който официално забранява свободното преместване на селяните в Левобрежна Украйна (бившите казашки територии), като по този начин де факто въвежда руското крепостничество там.
Казашката старшина (висшата прослойка) получава правата на руското дворянство, което ги мотивира да приемат новия ред, докато обикновените казаци и селяни губят свободите си. Ето така се получават днешните рускоговорящи украинци. Това са същите тези казаци превърнати от Екатерина II в крепостни селяни. Руски ли са Донбас и Луганск? Ами, не! Това са превзети с армия от Русия територии в края на 18 век! Руската империя постепенно ограничава автономията на хетманите и през 1764 г. Екатерина II принуждава последния хетман, Кирило Розумовски, да подаде оставка. На негово място е създадена „Малоруска колегия“, която окончателно интегрира тези земи в Руската империя. И оттука идва днешното идеологическо понятие "Малорусия". То е съвсем ново и реално исторически, никога не е съществувало!

==========================================================================
- "При война с хазарите около 818 г. войските на Омуртаг форсират река Днепър. Дай повече информация за този слабоизвестен момент от българската история!"
==============================================
Това е изключително интересен момент от българската средновековна история, който често остава в сянката на мащабните войни с Византия. Напълно прав си за посоката и времевия период – Омуртаг действително насочва вниманието си на североизток.

Ето най-важните детайли около този конфликт и преминаването на река Днепър:

Исторически контекст

Около 818 – 820 г. североизточните граници на България са под натиск. Хазарите, които по това време са голяма сила, се опитват да разширят влиянието си към Днепър и Днестър, застрашавайки българските територии и славянските племена (като тиверците и уличите), които са били в орбитата на Плиска.

Доказателствата: Надписът от Чаталар

Основният източник за този поход е известният Чаталарски надпис на хан Омуртаг. В него той описва своите дела и споменава военните действия:

Форсирането на Днепър: В надписа се споменава, че Омуртаг е преместил войските си срещу гърци (византийци) и славяни, но също така изрично се споменава поход срещу хазарите.

Военна мощ: Омуртаг демонстрира способността на българската армия да води кампании на огромни разстояния от столицата. Преминаването на Днепър е било логистично предизвикателство, което показва стабилността на държавата по това време.

Значение на победата

Въпреки че детайлите за конкретните битки са оскъдни, резултатите са ясни:
Стабилизиране на границата: България успява да спре хазарското настъпление и да установи контрол над земите до река Днепър (а според някои историци и малко отвъд нея).

Мир на североизток: Това позволява на Омуртаг да се фокусира върху мащабното строителство („Преславният дом на Дунав“) и вътрешните реформи.

Дипломация: Успехът срещу хазарите вероятно е бил фактор, който е направил Византия по-склонна да спазва 30-годишния мирен договор.

Любопитен факт: Омуртаг е един от малкото владетели, които успяват да балансират между активна война и грандиозно мирно строителство. Неговата титла „от Бога архонт“ (владетел) подчертава самочувствието на суверен, равен на императорите.

Информацията за похода на хан Омуртаг срещу хазарите се основава основно на домашни епиграфски паметници, тъй като византийските хроники от този период са по-фокусирани върху отношенията на България с Империята. Походът се датира в периода 818 – 822 г. и е част от усилията на владетеля да защити българските интереси в Североизточното Причерноморие.
Основни източници и доказателства

Чаталарски надпис: Това е най-значимият епиграфски паметник, който споменава похода срещу хазарите. Написан на гръцки език, той описва военните действия на Омуртаг и придвижването на войските му.

Мемориални надписи за "хранени люде": Съществуват десетина надписа в чест на загинали на служба или по време на война воини. Един от тях споменава копана Корсис, който е бил "хранен човек" на хана и се е удавил в река Днепър. Този детайл потвърждава, че българската армия е форсирала реката по време на кампанията.

Джагфар Тарихи (спорен източник): Някои изследователи цитират волжко-български хроники (събрани в сборника „Джагфар тарихи“ от 1680 г.), където Омуртаг е назован под формата Йомырчака или Йомуртшак. Според тези текстове той е син на кан Крум. Въпреки че автентичността на този сборник е обект на сериозни научни спорове, той се разглежда от определени историци като допълнителен извор.

Причини и ход на конфликта

Защита на сънародници: Една от теориите е, че походът през 818–822 г. е предприет в защита на българи, разбунтували се срещу религиозната политика на хазарския каган.
Геополитически сблъсък: По това време Хазарският каганат е основен противник на русите в борбата им за териториално разширение. За разлика от тях, основният фокус на дунавските българи остава Византия, но Омуртаг не допуска хазарско проникване в земите по поречието на Днепър.

Резултат: Успешната кампания на североизток осигурява спокойствие по границите преди конфликтите с Франкската империя по поречието на река Тиса, които се разгръщат по-късно (827–830 г.)
Надписът за копана Корсис е сред най-ценните археологически доказателства за похода на Омуртаг на североизток. Той принадлежи към групата на т.нар. възпоменателни надписи, които владетелят поставя в памет на своите близки съратници.

Текстът на надписа

Надписът е на гръцки език (официалният език на българската канцелария по това време) и гласи следното:

„Кан сюбиги Омуртаг: Корсис, копанът, беше мой храненик (сътрапезник). Като отиде във войската, удави се в река Днепър. Той беше от рода Чакарар.“

Ключови исторически факти:

Титлата „копан“: Тя се среща рядко и се смята за висш административен или военен пост. Някои изследователи я свързват със славянското „жупан“.
„Хранен човек“: Терминът (от гр. хоптитос) обозначава член на най-близкото обкръжение на хана – елитна гвардия или висши чиновници, които са имали честта да се хранят на неговата трапеза.
Родът Чакарар: Уточняването на рода показва аристократичния произход на Корсис и значението на родовата принадлежност в прабългарското общество.

Значение за историята

Този кратък текст потвърждава, че българската войска не просто е достигнала Днепър, но е извършвала активни бойни действия и преминаване (форсиране) на реката. Тъй като Днепър е бил естествена граница между българската сфера на влияние и Хазарския каганат, инцидентът с удавянето на Корсис по време на поход е пряко доказателство за войната срещу хазарите около 818 – 820 г..

Интересно е, че Омуртаг е оставил подобен надпис и за друг свой военачалник – Негавонаис, който пък се удавя в река Тиса по време на походите на запад срещу франките. Това показва мащабите на военната активност на България на два фронта едновременно.