Метафизиката на Тангра

"ПП Свети Николай не е изобщо никакъв ангел, а човек живял през четвърти век в Кападокия. Бил е епископ на град Мира Ликийска."

Ами то и Св. Михаил го водят, че е бил български болярин, войн и лечител на византийска служба от 9 век и цар Калоян му пренесъл мощите. С две думи човек, а не архангел. Т.е. пак опираме до това - какви са те? Обикновени хора или нещо повече (архангели, алпи, полубогове?). Щото освен византийските писания има и старобългарски източници, а аз нещо не вярвам на гръцките фанариоти. (предполагам им владееш езика). Та ако посетиш нос Калиакра от селяните в Българево можеш да чуеш други работи за Св. Никола. В народният фоклор от шопско има една интересна история за него като пазител на Вратата, вход за подземния "манастир". В българското тангрианство той е покровител на колобрите.
А Кападокия е също много любопитно местенце, където гъмжи от тенгрианска символика. Това е родината на цивилизацията на древните хети (наследници на следпотопните българи), донесли със себе си тангрианството из Анатолия.

Може ли да обясниш по-подробно тази част от изказването ти?

Как може да обича някой който не е личност?
И понеже любовта не е нищо друго освен жертва, каква е жертвата на Тангра за децата си?

Българският Бог е Свобода. А тя съдържа всичкото - и Любовта, и Мъдростта и Истината. Затова Той е Нищото, което е Всичко. Ние не го изразяваме само в един аспект - Любовта, защото така го ограничаваме в Неговата творческа Цялост, позволяваме му да се прояви само с една от страните Си в нас.
И ти като христиенин добре знаеш думите на Христос в Иоан: "Истината ще ви направи свободни". А, каква стана тя? Само Истината давала свобода. Виж как самият Христос, за когото ти ни обвиняваш, че не почитаме, самият Христос е сложил тази тънка идея. Какво означава това? Това, означава, че Любовта и Мъдростта са само етапи, които ни изграждат, но още не ни правят свободни. А щом не ни правят свободни, а само изграждат, след време стават бреме, натежават.

Е тогава какво дава Тангра на децата си? Истината. Затова, когато Българите са възпитавали децата си, са ги учили да правят три неща, много добре: "Да яздят добре, да стрелят добре и да казват винаги Истината". А, каква стана тя? Много преди Христос, някой е издигнал Истината, която освобождава човека да бъде роб на самия себе си. Ние Христос не го отричаме, защото Той само ни потвърждава.
Виждаш какъв бит сме имали, а днес се чудят на какво да учат децата в училище.
Как никой не се сети, че на Българина му трябват само три неща: "Да язди добре, да стреля добре и да казва винаги Истината". Останалото Бог го прави чрез него.

Тук дори мога да продължа. В Клуб 'История" в Дир-а , бях развил една идея, че общността на боговете на Олимп е едно отражение и една характеристика на древната българска общност на Балканите. Там "богинята" Хеба, след като е освободена от длъжността си на главен виночерпец на Зевс и нейното место заема Ганимед, отива да служи в своя храм. И всеки, роб, който влиза в нейния храм става свободен. (Това го виждаме после в Търновската конституция като член)
Виждаме как свободата, която носи Българина добива и обществени, социални измерения. Какво идва да покаже, това? Че само свободния може да дава на другите Свобода. Ето това ни дава Ден Грее, това ни дава Безличностния.
И от това се страхуват юдеите.

Не виждам въобще какво толкова сложно за разбиране има тук...?!!!
Бог сам по се себе си е Абсолют!!! Той е извън възприятията и разбиранията...!!! Той е безкрай...!!! Това, че ние хората го персонифицираме за да се опитаме да го разберем, да вникнем в него и да го приемем (да го смелим,ако щеш), не е негов (Божий) проблем...!!! Този проблем е човешки и е породен от собственото ни несъваршенство (в сравнение с Него)...!!! По важното е друго...!!! Тенгрианството къде официялно, къде с половин уста се признава за първата монотеистична религия позната на човечеството...!!! Българите са нейни носители (на идеите и философията и)....!!! Нещо повече...!!! При Тенгриянството Божеството винаги е в ежедневен контакт с човека, и човека е в контакт с Божеството...!!! Българина е виждал (и вижда) Божиите проявления навсякъде около себе си, което оформя и житейската му философия...!!! Тази философия е била изразена и в светските закони и държавна структура, което е правило (и прави) хармонията му с Бога пълна и всеобхватна...!!! Това го прави (Тенгрианството) матерна религия на всички останали монотеистични религии по света, защото философията му е универсална... Тази философия е била (и все още е) основния градивен камък на човешката цивилизация, защото за първи път поставя ред в хаоса на човешките представи за Бога до момента, и на човешкия морал (който е липсвал до появата на Тенгриянството)... То отключва и генетически заложеният ни (Божествен) креатив, благодарение на който сме излезли от пещерите и сме започнали да живеем о общности (днес ги наричаме държави)... Това което различава Тенгрианството от останалите религии са пророците...!!! Ние (Тенгрианите) не се кланяме (не обожествяваме) на трупове (на смъртни хора)...!!! Ние си имаме Колобъри, които са си напълно живи (простосмъртни) хора и живеят сред нас, но са посветени в древните тайнства (тука съм сигурен, че вече настръхна)...!!! Те са нашите духовни пастири (от къде ли идва думата пастор...?!) и когато се наложи, ни завръщат в правия път...

Човека иска да свещенодейства, да знае заклинанията, атрибутите на "властта", с които се призовават Боговете

Хайде, няма да се заяждам, може да не е такъв случая. Но пък колко подобни влизания има във форума, а - елементарни подбутвания да "изтървем" нещо важно, нещо свещено, скрито. Нещо, което ще даде ключа.

Ама темата винаги става хубава за нас. Нищо че е започната по Далай-Татарски начин

Много хубави мнения се изписаха по темата, и трябва да си призная че съм изненадан от така добре осмислената апология. За некои неща имам сериозни забележки и въпроси, но за съжаление не разполагам с никакво време сега, така че очаквайте да се включа скоро. До тогава поздрави, и благодаря за участието.
Поздрави!!

Що така ми се стори още в началото,че този пиров си прави та.ак и май се оказах прав в помислите си.
Държание високомерно и надменно!
В последния поуст май каза:"Добре сте си научили урока ученици,имам някой забележки,но ще дойда отново да ви изпитам."

Майната му на пиров.Най-добре ще е,ако си отвори устата и се глътне,но не искам да му се бъркам.Темата и мненията намирам важни за мен самия.

Човека иска да свещенодейства, да знае заклинанията, атрибутите на "властта", с които се призовават Боговете

Хайде, няма да се заяждам, може да не е такъв случая. Но пък колко подобни влизания има във форума, а - елементарни подбутвания да "изтървем" нещо важно, нещо свещено, скрито. Нещо, което ще даде ключа.

Ама темата винаги става хубава за нас. Нищо че е започната по Далай-Татарски начин

Напоследък стават все-повече хората които си мислят, че специално заради тях някой ще застане една сутрин на брега някъде около Созопол (примерно), и ще раздели морето на две за да покаже, че Господ съществува, или за да отиде до Одеса и да удари една водка на крак...!!!! Но до някъде тази "старозаветна" нагласа у хората е положителна... Тя говори за тенденция към отхвърляне на някои догми насаждани с хилядолетия....!!! На мен поне не ми пречи...!!! Все пак освен Пиров тук влизат и други хора и четат във форума, а това е полезно... А Пиров няма друг вариант освен "съгласието" защото само то подхожда на ИСТИНАТА....!!! Ден-Грее...

Пиров, чакаме те да се върнеш! Това, че знаеш за окото, взето от нас (вероятно имаш предвид православието) е добър знак и добро начало, така че не забравяй обещанието си. Можеш да викнеш и приятелче да не си сам. А ако не използваш думи като танграджии за да дразниш, може би няма да ти теглят и майни.

Ето ме,

Да, Бог е всичко това и Свобода, и Любов, и Мъдрост, и Истина. Но "Нищото което е всичко" тук като че ли не пасва. Как може Нищото да бъде всичко? И нима вие почитате Бог само защото е накичен с такви епитети? За нас Християните нема истина сама по себе си. Истината не е нещо, а е Някой. Виж, ако кажеш че Бог е всемогъщ, и самодостатъчен, с това не го възвеличаваш, а деградираш. Какъв е този Бог, който не страда примерно. Ако не страда, тогава за каква Любов говорим? И примерно, това че е всемогъщ според мен го прави крайно несъвършен.

Това означава ли че крайният стадий на усъвършенстване на човека според вас е свободата където Любовта се отхвърля като нещо несъвършенно, и нужно само на подолните степени?
Едва ли ще е така, но така прозвуча. Каква ще е тази крайна свобода, свобода от какво? От Любовта? Какво е отношението човек-Бог тук? Есхатологията при вас дано не е като при будистите освободени от всичко, "отхвърлили всичко което натежава" да се слееш с безличното нищо с някакъв абсолют.
При нас това е ада.

Дискусията взе вече да се превръща в спор, което не е желателно понеже аз още си нямам цялостна представа за Тенгриянството, още повече че тези дни съм страшно зает и нямам време да отделя на материалите, но се надявам в бъдеще да се отвори една интересна дискусия.
а това:

едва ли ще стане...
Поздрави на всички!!!!

Да, Бог е всичко това и Свобода, и Любов, и Мъдрост, и Истина. Но "Нищото което е всичко" тук като че ли не пасва. Как може Нищото да бъде всичко? И нима вие почитате Бог само защото е накичен с такви епитети? За нас Християните нема истина сама по себе си. Истината не е нещо, а е Някой. Виж, ако кажеш че Бог е всемогъщ, и самодостатъчен, с това не го възвеличаваш, а деградираш. Какъв е този Бог, който не страда примерно. Ако не страда, тогава за каква Любов говорим? И примерно, това че е всемогъщ според мен го прави крайно несъвършен.

Това означава ли че крайният стадий на усъвършенстване на човека според вас е свободата където Любовта се отхвърля като нещо несъвършенно, и нужно само на подолните степени?
Едва ли ще е така, но така прозвуча. Каква ще е тази крайна свобода, свобода от какво? От Любовта? Какво е отношението човек-Бог тук? Есхатологията при вас дано не е като при будистите освободени от всичко, "отхвърлили всичко което натежава" да се слееш с безличното нищо с някакъв абсолют.
При нас това е ада.

Дискусията взе вече да се превръща в спор, което не е желателно понеже аз още си нямам цялостна представа за Тенгриянството, още повече че тези дни съм страшно зает и нямам време да отделя на материалите, но се надявам в бъдеще да се отвори една интересна дискусия.
а това:

едва ли ще стане...
Поздрави на всички!!!!

Ако отхвърлиш, че Нищото може да бъде Всичкото, ти отхвърляш възможността Бог да бъде във плът. И както обяснихме, по-горе, точно "почитаме" Бога, (не, ние живеем с Него), без всякакви атрибути. Верно е, че Христос каза: "Аз съм и Пътят, и Истината, и Животът", но на друго място, Той не я употреби (Истината) като личност и Божество, а като Божественост събудена в човека. Едно е Истината като образец, като модел, както я легитимира чрез Себе си,Той, друго е Истината като Живот. Принципно, това са два момента, които вие християните не откроявате. А ние, Българите, когато говорим за нея я осмисляме като живот : "Да казваме винаги Истината". Значи за нас, тя има характер на Слово, което дава живот Познато ти звучи нали? Ние не я търсим, както всички съвременни философии, ние си позволяваме да я живеем Затова не изпадаме във бита на страданието и не караме своя Бог да страда заради нас. Ние се жертваме заради Него. Жертвата е също висша проява на Любов и то много по-висша от страданието, където страдаш от личното си непроглеждане и чакаш някой да те спасява. Сега можеш да си направиш извода, колко пагубно е било това разбиране на християнството върху нас, Българите: "чакаме някой да ни спаси, да ни оправи", а е имало време, когато ние сме ги оправяли Затова при нас Любовта не е чувство, и отношение, а сила за творчество. Ако я оставиш като чувство и отношение, ще страдаш, разбира се, но ако я осмислиш като сила...
Тогава ясно е, че за нас Свободата е свобода от планетния бит, човешкото несъвършенство и влизане в същността на Божието Творчество. И тогава, понеже гледам, че си богословче, тогава ти ми отговори на въпроса, има ли в Божието Творчество, Любов? Съвсем ясно е.

Какво е отношението човек-Бог? А какво е отношението между Бог Син и Бог Отец, във християнската Троица? Това е моят отговор.

Ето и няколко думи от "Дао Дъ Дзин" на Лао Дзъ:
...
ПЕТ

Небето и земята са безжалостни;
За тях десетте хиляди неща са като чучела.
Мъдрите са безжалостни;
За тях хората са като чучела.

Пространството между небето и земята
е като мях.
Изгледът се променя, но не и формата;
Колкото повече се движи,
толкова повече ражда.
Многото думи важат по-малко.
Придържай се здраво към центъра.

. . .

ПЕТДЕСЕТ И ДЕВЕТ

В грижата за другите и в служенето на небето
нищо не е подобно на въздържанието.
Въздържанието започва
с отказ от собствените идеи.
Това зависи от Добродетелта,
събрана в миналото.
Ако имаш добър запас от Добродетел,
нищо не е невъзможно.
Ако нищо не е невъзможно,
тогава няма граници.
Ако човек не познава граници,
той е годен да стане управник.
Принципът – майка на управлението
държи доброто дълго време.
Това се нарича да имаш дълбоки корени
и здрава основа,
Дао на дългия живот
и Вечното прозрение.

Мисля, че късовете Тенгрианство, вложени в написаното, помагат на темата.

Тенгрианството дава на човеците подтик за живот в мащабите на Вселената. Вселената вътре не е по-малка от Вселената вън - това е за Пиров. А за обичащите математиката - от теорията на множествата - и двете Вселени са безкрайни множества с еднаква мощност. И най-вероятно тази мощност е безкрайна.

Йордан добре посочи за любовта – христиените я употребяват като отношение (обича ме, не ме обича). Такава една „любов” естествено е свързана със съмнения, страдания и други чувства – като в сапунен сериал. И на помощ в създалата се ситуация идва Вярата, че Господ ни обича всички. Без тази вяра страдащият лесно би намразил Господ, защото не вижда отговор на своята любов - получава страдание срещу любов.
Не, любовта не е ненужна и не отпада. Надхвърляйки човешкият мащаб на разбирането за любов (обект и субект на любовта), хората ще я преоткрият като истинска творческа сила.

Нищото, което е всичко. Този израз лесно се разбира от работещите в областта на физиката и математиката. Дори един Карлос Кастанеда (който и да се крие зад това име) успя чрез описанието пътя на воина да сведе до работен порядък много от абстрактните идеи на Тенгрианството. Например възможността всеки от нас да изгради Вселена и да покани някого в нея. Там гостът би открил всичко необходимо - хора, къщи, птици и отношения. Но къде е тази Вселена – физически и времево къде се намира? Намира се в нищото. Тя е нищо. Също както и тази всеизвестна ни (!!!) Вселена, която мислим, че знаем къде се намира – навсякъде около нас.

Истината. „Който познава истинските имена на нещата, той има властта да ги управлява”. А да назове точно нещата може този, който познава същността им. Ето как Тенгрианството е живият живот. Да говорим истината е да вникваме, за знаем, да сме в съгласие с нещата, за да имаме достъп до тях и да живеем наистина професионално живота си – елегантно и в равновесие. В този смисъл, говорещият истината е човек с огромни възможности, до които се стига с върховно благоговение. Въпросът за отговорността в използването на знанията е веизвестен, но той е проблем (дилема) за дилетанта, за когото истината е случайно научено заклинание. Вместо да се притеснява от знанията си, тенгрианинът благоговее пред тайната, пред безкрая и това е достатъчно.

Двадесет и трети лист: Навсякъде


Да управляваш голяма империя е все едно да печеш малка риба. Царят пази ТАО, за да ръководи всички. Но защо да упрaвляваш голяма империя е все едно да печеш малка риба? И защо царят трябва да пази ТАО, за да ръководи всички?
Има лоши талази, които разбиват канарите на морето; има малки кости ( в рибата), които убождат ръката на онзи, що я пече; има малки пясъчни зърна, които разкървавяват стъпалата на онзи, който ходи из пустинята.
Но защо да управляваш голяма империя е все едно да печеш малка риба? И защо царят трябва да пази ТАО, за да ръководи всички?
Защото има метежници, а не добри поданици. А нима не е вярно, че има лоши поданици, а не съвършени? И че лошите поданици не отдават на хората Тхуонг (обич)?
Хората не обичат хората. Отвеки. Навред. Навсякъде, навсякъде е така. Двамата (добрият и лошият) не се обичат. И двамата (лошият и лошият) пак не се обичат.
Инг, лишена от Тхуонг: о, съвършени, нима има по-скръбен гроб от една земя, лишена от обич?
Добрият на лошият дава Тхуонг (предана любов), а лошият не дава на добрия Фу-Тхуонг (суха обич).
Но тъй Инг ги примирява и им дава Ииен (мир) в ТЕ (Мъдростта)


(Из Книга за Пътя и неговата Сила. Издание 1994)

Наистина този текст е уникален и си позволявам да го цитирам. Има и по-уникални, но този е точно за случая, защото именно във философията на Тенгрианството..., а Българина Боян (Лао Дзъ) преподаде на китайците Тенгрианството именно като философия, като Духовност, То остана да живее единствено в Българите, се виждат основните фундаменти на Любовта, която проповядваше Христос.

На пръв поглед прави впечатление веднага основния закон за съхраняване на Орендата (висшата духовна Сила) от Кана - "да се пази ТАО", и че без тази Сила нищо не може да се направи на този свят.
Обаче същественото е другото - за какво се употребява, как се прилага и до какво довежда приложението й.
Не просто да създаде Любов, не просто да реши противоречията, които тя създава. А какво...? Да създаде Ииен (Мир). Ха, така.
Христиените познават тази фраза като Ириен, а като лично име Ирина, което означава "мир". А ние с такова име нарекохме, произлезлите от чреслото ни народи - Ариен (блъгародените). Това е и едно от първите имена на Тракия.
Но същественото е другото, онова, което Христос каза в едно от Блаженствата си:"Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Синове Божии".

Много тънка тема подхвърли, жалко, че не се разви и не се коментира? Именно, каква е връзката между алпите-ангелите и архангелите и светиите в християнството.
Според мене връзка има, защото християнството, когато се опитва да асимилира многобожието тя замества всеки един малък бог с по един светец. Именно за да заличи спомена за него, да измести центъра на съзнанието на многобожника към новата религия. С тази разлика, че светеца не обладава безсмъртието на митологичния бог, но носи определени негови белези и характеристики. Съществена черта при него остава ревността при отстояването на вярата и жертвата за нея. В това се корени безсмъртието му. То не е просто физическо.

Затова за мене, когато се каже "алп" разбирам "безсмъртен човек" или "герой", но не бог в неговата митологична представа на стихия с образ.
Около Ден Грее няма други Богове, Той си е Сам за Себе си.
Именно общността на алповете, която е отбелязана в "Сказание за Чулман" примерно е именно описанието, характеристиката на древнобългарската общност, която не обитава само планетата. Това звучи фантастично, но е така.
Те са безсмъртни хора за нашето триизмерение и съзнание, защото живеят много повече от един земен човек и неговите поколения.
Само за справка може да се види колко живеят Адам и поколението му преди Потопа и да се разбере какво имам впредвид. А Орфей и Герми (Хермес) много добре са го казали: "Боговете са безсмъртни хора, хората - смъртни богове".
Така че, изначално древнобългарската общност е едно единосъщие от безсмъртни хора, които могат да общуват и творят заедно със Създателя.
Същественото за нея обаче е незатворения й характер, докато, когато елините почват да разказват за нея и да правят от нейния бит, своя митология, те и дават затворен характер - безсмъртието на "боговете" се пази и е недостижимо за всеки.
Не е така обаче при нас, древнобългарската общност е общност на жертвеници, които доброволно ще се откажат от безсмъртието си.
Примерът е онзи епизод в "Сказание за Чулман", наречен "Джам се отказва от безсмъртието и умира". Това впоследствие дава възможност на Българския народ да развие такива качества като липса на страх от смъртта и безстрашие.

Така че, аз съм на мнение, че свети Никола обладава качествата на Иджик и Чулман, защото едновременно може да лети по височините като орел и да бъде управител на елемента вода и покровител на моряците. С една дума идва да замести почитанието ни към Жер-Су (Йер-Суб) - "свещената земя-вода".