Драскане и бездействие

За мен това не е вярно. Характерно е за народи произлезли от нашите чресла. Примерно ираноидните. Жертването на бял кон, овца и каквото и да е там, често се използва като аргумент за иранския ни произход. Както и чувашите, които там колеха бяла гъска.
Няма защо да се жертва животното, след като върховната жертва, може да направи само човекът. Конят се погребва само, когато е убит в битка или тежко ранен. Макар, че те казват, че ги погребвали, като ги убивали жертвено, щото им били нужни на Небето. На Небето има друг бит и няма нужда от конете яздени тук. Че какъв небесен живот ще водят, след като продължат със същия бит горе?
Примера е самия Орфей (Орбан), който не е изповядал кръвни жертви. Жертвоприносът са свещените треви, вино и мляко. Така е било преди тръгването на Българите от Балканския полуостров - никакви кръвни жертви. Жертва се само Човекът. За какво ще жертваш кучето да ти бъде представител пред Тангра, колкото и да е свещено да е то? Това за мене е упадък вече, когато един народ тръгне да омилостивява Божеството си с кръвна жертва или то да му служи за посредник.

Данчо, съгласявам се с теб поради причина че нямам аргументи да споря и да доказвам нещо друго. Обаче ти отправям питане на което не си длъжен да ми отговаряш. Питането е свързано с тазгодишната иманярска полюция в Нова Загора. Бяха открити в една могила на края на града две погребения на "тракийски" колесници. Разположени на разстояние 10-тина метра изровиха две колесници(двуколки) с по два впрегатни и един ездитен кон. Всичко бе запазено както е погребано преди 1800 години( според държавните иманяри от София). Та въпросът ми е дали това не е жертвоприношение?

Не може да се каже дали е било жертвоприношение. Може да е било битка, в която конете да са били убити. Товарни коне с колесници, в които е било транспортирано нещо и ездитен кон на охраната. Характерното, за така наречените "тракийски" погребения е погребвания на починалия с всичко, защото се смята, че то е дошло с него и си отива с него. И с него пак ще се върне на земята, т.е. прероди. Това е останало като тайна и в доктрината на Индия за прераждането. Дори, когато се ражда Буда (доколкото си спомням), се смята от тях, че заедно с него слиза на земята и всичко, каквото трябва да го придружи - и конят му и кочияша...
Значи има разлика и между кръвното жертвоприношение за омилостивяване и гадаене и доброволната жертва на духовното родство - да придружиш съпруга си в неговия небесен път и с него да си отиде всичко, което го е съпридружавало. Това вече не е кръвна жертва, а взаимност в живота и в пътуването.
Нещо, което много рядко се среща днес. Така смятам.
Според мене кръвната жертва за гадаене и омилостивяване е упадък, тотален духовен упадък. Първом, защото е изгубена вътрешната духовна възможност да контактува пряко с Бога си. След като той - Човекът не може, как ще го направи животното, дори и свещено? Второ, какъв ще е този Бог, който пък ще изисква кръвни жертви, пък били те дори и на свещените животни, които се смятат за негови атрибути и символи?

И аз не оспорвам мнението на Йордан поради същите причини изложени от Георги.Просто видях несъответствие и реших да питам.Допада ми това което казва Йордан по въпроса.Жертвоприношението и на мен не ми харесва.Наистина май има повлияване от други народи в материалите.Та относно повлияването отдавна ме гложди един въпрос.В "Сказание за Чулман"преведен от Зенд Бурджан колобър има доста имена и думи на езика на "любимата"ни южна съседка/гнус ме е да и кажа името/!

Примери:
Иске Булгар ъръ-Старата Българска Земя
Биргюн - Един ден
Ак-Басан - Бял Басан
Кара-Басан - Черен Басан
Кара-Балък - Черна риба
Кърк Каръ - Четиридесет жени
Сувар - Има вода

Има и други.Та може ли някой да ми каже те ли използват някой думи от нашия Стар
език или....?

напълно подкрепям това мнение и позиция. ужасно е, наистина... има един много поучителен филм, тук е мястото да пусна линк:

http://video.google.com/videoplay?docid=-6...29&q=earthlings

а за месоядството, ей сега ще пусна отделна тема.

Защото са приели мюсюлманството и с него арабската азбука. Възможно е да има и повлиявания след това вече, когато са мюсюлмани и от турците, на по-късен етап, но не толкова големи.
Затова в някои думи от епоса има смяна вероятно на автентични имена и думи. С всяко писано нещо е така. Времето, т.е. преписвачите го променят в една или друга степен.