Тенгрианство в Северна Америка, Великата тайна

НА Демир Баба Теке има уникални неща.

Първото е Дома на Душата, който впоследствие се възприема от египтяните

http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...cat=10544&pos=2

Ясно се вижда символът "Та", който в азбуката на Египет става буква Т.

След това е уникалното изображение на Цветето на Живота, каквото виждаме и в Търново, каквото виждаме из различните артефакти, каквито Китов изравя.

http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...cat=10544&pos=1

и след това е вероятно една диаграма на Сътвореното на света в различните му Дни, представена чрез различните варианти на Цветето

http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...cat=10544&pos=0

В Сега на първа страница има една интересна статия.
http://www.segabg.com/online/article.asp?i...d=16&id=0000111
Става дума за таоизма, който произлиза от българския балагур Боян - Лао Дзъ. Затова и го има този нестинарски ритуал. Виждате колко далеч тенгрианството е стигнало във влиянието си. В Тайланд това става по време на вегетарианските празненства, когато хората трябва да си изчистят духа и тялото. Някога древните български ритуали също са били вегетариански. Жертвоприношенията идват много по-късно. Това празненство е в чест на Деветте небесни божества - Слънцето и луната, както и още 7, слезли от седемте звезди на Голямата мечка. Звучи познато, само че съзвездието е променено (може би са времето или умишлено от българските учители). На китайски Деветте небесни царе им казват общо Кю Йонг.
Нестинарите, точно както при българските изпадат в транс, обсебени от силите (българите му казват прихванати), а след танца по петите им няма и следа от изгаряне. Подобни нестинарски танци има и в зороастрийството, друга Слънчeва вяра, която е взела заемки от българската.

В Тайланд това става по време на вегетарианските празненства, когато хората трябва да си изчистят духа и тялото. Някога древните български ритуали също са били вегетариански. Жертвоприношенията идват много по-късно. Това празненство е в чест на Деветте небесни божества - Слънцето и луната, както и още 7, слезли от седемте звезди на Голямата мечка. Звучи познато, само че съзвездието е променено (може би са времето или умишлено от българските учители). На китайски Деветте небесни царе им казват общо Кю Йонг.

-------------------------------------------------------------------------------------------

И като заговорихме за липсата на кръвни жертвоприношения в изначалната Българска вяра, в нейния най-първи и чист израз, ето нещо много интересно. Става дума за Беглик Таш, едно светилище край Приморско, недалече от Странджа, което много прилича на светилището "Камъка" в сърцето на Странджа.

Най-важното обаче са археологическите доказателства, че е нямало кръвен жертвопринос!
-----------------------------------------------------------------------------------------------


...Разкопките продължават и нови неща ни изумяват.

Миналата година се открива пещерата на оракула, нещо като административна постройка, където се е подготвял ритуалът. А в южната част са разкрити четири култови огнища есхари, датирани между VIII и V век преди Христа. Беглик Таш продължава да съблича хилядолетното си пардесю, за да ни прониже мисълта, че светът не е от вчера. Какво ли ще разкрият разкопките утре, разбирай лятото, защото сега само чакалите и вятърът вият наоколо.

Говорим за памет. За разтърсващ паметник на нашата памет. За светлище, в което няма внос на други култури. Да се говори само за сакралност и за шаманизъм, е ограничаване в твърде тесни рамки културата на траките. Вижте тесния процеп, той не допуска всеки. По-кореместите нямат шанс. Могат да преминат само чисти хора, натоварените с лоши сили изпитват ужас още като пристъпят. Стъпките на богинята майка-земя и на бога баща-слънце са неизменни при тракийските обредни места. В целия комплекс има канали и сонарни символи. Най-краткият ден - 22 декември, е бил на особена почит. На различни места скалата е оформяна с вода и сечива.

Разпознати са варианти на слънчеви часовници. Добре е да се запомни, че за разлика от ацтеките и инките при траките се принасят дарове и жертвени животни, обработени с огън. Това личи по следите върху намере¬ните кости. Поднасянето всъщ¬ност е символ на храна - ритуал¬на трапеза. Оттам произлиза курбанът. Животното, което се е пекло, е елен. Между траките и келтите има съществени прилики. 300 години преди Христа келтите нахлуват на Балканите от северозапад и създават за кратко свое царство. Бушмените в Южна Африка също са обожествявали елена, но за траките свещеният елен е син на богинята майка и бога слънце и когато не идва, настава мор. Божественото покровителство е напуснало народа. Четири основни течности в жертвените вани са вино, зехтин, вода и мляко.

Никъде не се открива кръв

Намерени са следи от смокини, разновидност на диви сливи, жито, просо. На снимките се виждат ясно брачното ложе, тронът на главния жрец, лабиринтът, петте жертвени вани, апостол Таш и къщата на оракула. Тук най-ценното животно е конят. Известно е, че тракийскят народ след индийците е най-големият от всички останали народи. Ако беше обединен и се подчиняваше на един владетел, щеше да е непобедим. По-късно ранното християнство систематично унищожава културата на траките. Отново става дума за памет, човешка цивилизация, религии и властови инстинкти.

"Някои народи, които наричаме "примитивни", го знаят по-добре от нас. Така през 1855 година, вождът на индианците от племето Дувариш, произнесъл тази вълнуваща реч пред американския президент, докато хората му се готвели да тръгнат към малкия резерват, който им бил отреден:
"Всяка част от тази земя е свещена за моя народ, всяка борова игличка, всеки песъчлив бряг, всеки облък в тъмните гори. Ние сме част от земята и тя е част от нас. Ухаещите цветя са наши сестри,катерицата, коня, големият орел са наши братя. Земята е нашата майка. Този, който я напада, напада също синовете на земята. Когато хората плюят на земята, те плюят върху самите себе си. Защото, ние знаем, това не принадлежи на човека, човекът принадлежи на земята, която червенокожият човек обича, както новороденото обича ударите на майчиното си сърце.""

Из "Апокалипсис" от Пако Рабан.

А ето какво правят днес, след повече от 150 годин индианците от племето Лакота!!!

"Индианците Лакота обявиха независимост от Съединените щати, като заявиха, че повече не са граждани на Америка.

Делегацията с представители на Лакота са връчили съобщението си пред Държавния департамент на САЩ в понеделник, като са обявили, че се оттеглят от всички договори, подписани с американското правителство.

Някои договори са подписани преди повече от 150 години.

Делегацията е посетила посолствата на Боливия, Чили и Венецуела като са поискала да установят дипломатически отношения.

Индианците Лакота живеят на територията на щатите Небраска, Южна Дакота, Северна Дакота, Монтана и Уайоминг.

Новата „страна" ще издаде собствени паспорти и шофьорски книжки.

Представител на Лакота е обявил, че жителите на територията на автономията няма да бъдат облагани с данъци."
http://news.ibox.bg/news/id_315177598
Не е ли време и ние да обявим независимост...?!

Българската канатица



http://www.svetogled.hit.bg/PRILOGENIE2b.htm#mir5

Индианската пеперуда, символ на вечния живот



http://www.alltribes.com/Native-American-Symbols-p-9.html

Абе какво му коментирате - то си е ясно - Българите са индианци

Танкиста, специално за теб :
Мегалитният портал на келтите в Колорадо.


http://video.google.com/videoplay?docid=-410968663381608783

http://www.archaeoastronomy.com/video.html

Кои са предците на келтите всички знаят.

"Една единствена пръчка се чупи, но снопът от съчки е силен."

(Текумсе - Скачащият от небето рис - шоуни)


(Коментар: Този човек едва ли е слушал приказката за кан Кубрат (Хорбат) и синовете му, но е изповядвал същата Вера като тях.)



"Бях кръстена в католическата вяра, защото родителите ми го пожелаха. Християнизацията е едно от най-деморализиращите неща, които бяха наложени на лакота. Въпреки, че бях възпитана като католичка, това не беше моята вяра. Ето защо аз се завърнах към религията на дедите си."

(Хинша Уаще Агли Оохитика Уин - съвременна индианска писателка и професор по антропология- лакота)


‎"Вие вярвате в изкупителната сила на страданието, понесено от някой друг далече назад във времето - преди 2000 години... Ние не прехвърляме този товар на нашия бог, а и не искаме да пропуснем персоналната среща с духовната сила! Когато постим на висок хълм или пробиваме плътта си на Танца на Слънцето, ние достигаме до спонтанно просветление, приближаваме се най-плътно до Великия Дух.
Прозрението не идва лесно. Ние не търсим някой ангел или светец, който да го спечели заради нас, а после да ни го даде наготово, защото това ще е "втора ръка" прозрение."

(Тахча Уще - Куцият елен; лечител, духовен и церемониален водач на Танца на Слънцето)


Когато хората идват тук и искат да научат нещо за нашите духовни традиции, те очакват да им бъде разкрито някакво красиво учение. Затова им казвам в самото начало: " Аз не съм мисионер". Всяка култура, всяка нация си има своя философия, свой език.
Ето защо, аз уча тези хора на лакотската философия и им разяснявам лакотската култура - духовността идва сама."

(Натан Тохаке - Водещият атаката - съвременен дух. наставник и универ. преподавател.)


Срещнах един от моите чичовци, който беше шаман. "Разкажи ми за Великия Дух" - помолих го аз. 'Той не прилича на човешко същество, не е като бога на белите. Той е Сила. Силата може да е и в чаша кафе. Великия Дух не е стар човек с брада.

(" Таха Уще - Куцият елен - лакота")

"Мястото, където отиваме след смъртта, ние наричаме "Отвъдните лагери". Това е най-точният възможен превод, който мога да направя. Не мисля, че има дума за "ад" в нашия роден език. Няма дума и за "дявол". Някои наричат това место "Щастливите ловни земи", но ние кроу, му казваме "Отвъдните лагери". То е следващата духовна плоскост.

(Жълтата Опашка- съвр. индианска лечителка - кроу)


Ние виждаме делата на Великия Дух във всичко - слънцето, луната, дърветата, вятъра, планините. Понякога ние се обръщаме към него чрез тези неща. Толкова ли е лошо това? Смятам, че ние имаме искрена вяра във Всевишния - по-силна от тази на повечето бели, които ни наричат "езичници"... Индианците са тясно свързани с Природата, а нейният Създател не живее в мрак.

(Татанга Мани - Ходещият на два крака бизон, лечител и дух. наставник-стоуни)

(Седмата посока)

След като Уакан Танка, Великия Дух, подредил шестте посоки - изток, юг, запад, север, горе и долу - останала още една без определение. Но точно тя била най-могъщата, тъй като носела най-голяма мъдрост и сила. Ето защо Великият Дух пожелал да я постави някъде, където тази посока няма да бъде открита лесно.
И той я скрил там, където хората най-трудно биха се сетили да я търсят - в сърцето на всеки човек.

(Токея Инажин - изправилият се Пръв - танцьор, флейтист, певец и разказвач - лакота)

Всичко на тази земя си има предназначение, всяка болест - билка, която да я излекува, а всеки човек - своя мисия. Това е индианската теория за съществуването."
(Кристин - Тъгуващата Гълъбица- салиш)

Вярвай и уважавай, тренирай се с тази сила и не след дълго ще станеш част от индианския мироглед; можеш дори да станеш член на Мидевивин (Обществото на Великите лечители). Всеки, който е част от Мидевивин, вярва във Великата Медицина. А за да се насочиш към Мидевивин, трябва да вярваш силно.

(Пол Бъфало (Вечно Летящата Птица), оджибуей)

Миде (лечителите) изливат силата си. Индианската сила ти позволява да го правиш. В това се състои вярата ни. Когато Миде лекуват по индианския начин, те боравят със силата, за която вече говорих. Когато някой ще става член на Мидевивин, Миде го одобряват, като изливат (буквално „хвърлят") силата си върху него. Тя го удря и го разтърсва. Това е прекрасно!
Така утвърждават членството му. След като бъде иницииран, той става човек на силата и бива приобщен към дадена лечителска група. Той е Миде, човек на Великата Медицина и принадлежи на Мидевивин, обществото на Великите лечители.
Индианците уважават това.


Великата Медицина дава живот на индианците, когато те се уважават помежду си, когато уважават птиците, животните и горите. Дава им живот, защото горите и останалите неща са им предоставени за медицина. Използваме определени части от дървото и кората за лекове. Това е естествено, получили сме този дар и той работи. В лековете има сила, но тя проработва, след като човек пости и съзерцава.
Когато се извършат действията, които изисква разрешаването на възникналия проблем, силата може да бъде задействана. След като тя бъде задействана, лекът се използва от индианския лечител или от някой друг. Ала за да използваш лека, трябва да покажеш, че вярваш в него. Трябва да проявиш надеждата си, че лекарството ще окаже въздействие. Няма смисъл да правиш каквото и да е , ако не вярваш в нищо. Ако не вярваш в нищо на този свят, няма смисъл да прибягваш до такива лекарства. Трябва да вярваш във всички неща...


Ако човек няма болести, ако се пречиства и е изпълнен с енергия, ако действа правилно, ако се стреми към съвършенство и се опитва да води добър живот, тогава той е щастлив и лесно можеш да общуваш с него. Можеш да проведеш смислен разговор, ако тялото му не боледува и това не се отразява на ума.
Ако каквато и да е болест достигне до ума, тя влошава състоянието му, причинява му болка и човек става невнимателен и объркан. Но ако си внимателен, медицината ти може да заработи...

(Пол Бъфало (Вечно Летящата Птица), оджибуей...)

Да търсиш медицина, означава да преминеш през специален период на постене, отдаване на благодарност, молитви и себеотричане, дори "самоизтезание". Този период е едно истинско обучение по благочестие. Целта му е да смири страстите на плътта, за да издигне духовната ни същност.
Физическото въздържание и концентрирането на съзнанието върху възвишени мисли пречистват и тялото, и душата, като същевременно ги пазят в добро здраве. Едва тогава съзнанието на търсещия медицина се доближава до Великата Тайна над нас.

(Кумок'куивиокта, Дървеният Крак - шайени).

Да, това е прекрасно! Все още използваме същия метод, който са използвали и в миналото. Това е било тяхно право. Преди години не е можело да се присмееш на индианец, да се подиграеш с него, защото индианците били могъщи. Притежавали сила и само с поглед можели да сторят с теб, каквото им хрумнело. Без да се движат, само с поглед...

(Пол Бъфало (Вечно Летящата Птица), оджибуей...)

==============================================
"Медицина" - възприет от английския език в повечето индиански наречия, този термин обозначава всичко свещено, тайнствено, необяснимо; би могъл да се преведе като "сила", "магия", "енергия", "специални способности" и т.н.


"Уакан Танка" , буквално "Великата, Свещената Тайна", прозвище на безименния и неизречим Абсолют в индианския културен кръг. Някои племена го смесват с Великия Дух - персоналния и творящ аспект на Великата Тайна. Няма да ви казвам как "Уакан Танка" звучи на български, (а и вече сме го разглеждали тук) за да не изпадам в излишни спорове с някои хора.

"Бягащата с вълци" на Клариса Пинкола Естес
Горещо препоръчвам книгата на всички жени.
Е, някой любопитен мъж също може да намери интересни неща, но .... определено става въпрос за дивата женска природа и връщането на жените към нея.

Ето няколко откъса:

„Дивите животни и Дивата жена са застрашени видове.

В миналото инстинктивната женска природа е била ограбвана, подтискана и насилствено преобразявана. В продължение на няколко хиляди години тя е била опустошавана като дивата природа, заточавали са я в най-затънтените кътчета на женското психе. Духовните владения на Дивата жена са били плячкосвани и опожарявани, обиталищата и са били поругавани, а естествените и цикли – натъпквани в калъпа на чужди и ритми за удоволствие на други.

Не е случайност, че колкото повече изчезва девственият живот на нашата планета, толкова повече избледнява познанието ни за изконната ни дива природа. Не е много трудно да разберем защо древните гори и старите жени се смятат за изчерпан ресурс. Това изобщо не е загадка. Едва ли за някого е странно, че вълците и койотите, мечките и дивите жени имат подобна репутация. Всички те споделят сходен инстинктивен архетип и като такива погрешно се смятат за грозни, опасни и хищни.

Моят живот и работа като психоаналитичка от школата на Юнг, поетеса и cantadora – пазителка на древните предания, са ме научили, че линеещата женска жизненост може да се възстанови с помощта на мащабни „психо-археологически” разкопки в руините на вътрешния женски свят. Тези методи ни дават възможност да възродим естественото инстинктивно психе и чрез неговата персонификация в архетипа на Дивата жена да установим характера на най-дълбоката женска природа. Модерната жена е изключително активна. Тя е принудена да е всичко за всички. Старото познание отдавна е забравено.”



.................

„Дивата природа двойно е повлияла моята душевност, веднъж с огнения ми мексикано-испански произход, а по-късно с осиновяването ми от унгарско семейство, което се отличаваше с пламенен дух. Отраснала съм край щатската граница на Мичиган сред гори, овощни градини и ниви, близо до Големите езера. Гръмотевиците и мълниите бяха основната ми храна. Нощем царевичните стъбла шумоляха в неспирен разговор. Далеч на север по огрените от луната поляни се събираха вълци, изправяха се на задните си крака и виеха към луната сякаш се молеха. Всички ние без страх можехме да пием от едни и същи потоци.”

..................

„Наричам я „Дивата жена”, защото сами по себе си тези думи представляват llamar o tocar a la puerta – приказното почукване на вратата на дълбокото женско психе. Llamar o tocar a la puerta буквално означава „да свириш на точно определен инструмент, за да отвориш вратата”. От каквато и култура да е повлияна, жената инстинктивно разбира думите „дива” и „жена”.

Когато жените чуват тези думи, в душата им се разбужда древен спомен – споменът за нашето абсолютно, безспорно и неотменно родство с дивата женственост, връзка, която пренебрежението може да е направило ефимерна, която прекаленото опитомяване може да е заровило дълбоко, която обществото може да е поставило извън закона или която вече никой да не проумява. Може да сме забравили нейните имена, може да не отговаряме на зова и, ала дълбоко в себе си ние я познаваме, копнеем за нея, съзнаваме, че взаимно си принадлежим.

Ние сме родени тъкмо от тази фундаментална, стихийна и принципна връзка, от нея произтича същността ни. Архетипът на Дивата жена плътно обгъща алфа-матрилинейното (по майчина линия) същество. Понякога долавяме присъствието и, макар и само за миг, и ни се иска това да продължи. Някои жени усещат „вкуса на дивото” по време на бременност, докато кърмят и отглеждат децата си, докато се грижат за любимия си.

Нейното присъствие се възприема и зрително. Самата аз съм я усещала, докато се любувам на вълшебния залез в гората. Чувствала съм как се раздвижва у мен, когато привечер рибарите се прибираха от езерото със запалени фенери или когато гледах пръстчетата на крачетата на моето бебе, наредени като зърна на сладка царевица. Ние я виждаме там, където я виждаме, с други думи – навсякъде.

Тя идва при нас и със звуците, с музиката, която вибрира в гърдите и пали сърцето, с барабана, свирката, вика и плача. Идва с писаното слово, с изречената дума – понякога само една дума, изречение, стихотворение или разказ ни карат да си спомним, поне за миг, за какво съществуване сме създадени и къде е истинския ни дом.”

..................

„Историите са лекарства. Откакто ми разказаха първата, те продължават да ме увличат. И притежават огромна сила – не изискват да правим нищо друго освен да ги слушаме. В тях се крият средствата за въстановяване на изгубената психична енергия. Историите пораждат вълнението, тъгата, въпросите, копнежите и разбирането, които спонтанно изкарват на повърхността архетипа, в този случай – Дивата жена.

Историите са пълни с напътствия, които ни помагат в житейските трудности. Историите ни позволяват да осъзнаем потребността от това да разкрием дълбоко заровения архетип и ни показват начините да го сторим.

....

В душата си обаче аз подхождам към историите като cantadora, пазителка на древните предания. Произхождам от стар род на разказвачи: mesemondok – унгарски старици, които разказват, докато седят на дървени столове с джобни книжлета в скута, с леко разтворени колене, с поли, докосващи земята, или докато извиват врата на пилето ... и cuentistas – латиноамерикански старици със здрава гръд и широки хълбоци, които разказват истории в стил ranchera (скотовъдски). За нас историята е лекарство, което подсилва и изцерява както индивида, така и обществото.”
http://translate.google.bg/translate?hl=bg...e/wolfhome.html

http://translate.google.bg/translate?hl=bg...e/wolfhome.html
Това е един интересен сайт,който би могъл да бъде приложен в тази тема,а конкретно за моя пост по горе,който е обръщение към жените моля да отворите най-долу в табличката където пише Жените и вълци защото не мога да копирам напрово линк към него.

(Куцият Елен за вярата на сиуксите)

Всяко нещо, дори и да е дребно и маловажно, има дух, даден му от Уакан Танка. Тункан е това, което може би ще наречете бог на камъните, но той също е част от Великия Дух. Боговете са отделни същества, но всички те са обединени в Уакан Танка. Трудно е за разбиране - нещо като Светата Троица. Не можеш да го обясниш освен чрез връщане към идеята за "кръговете в кръгове", духът, който се разделя в камъни, дървета, дори дребни насекоми като прави всички тях уакан с вечното си присъствие. И обратно - всички тези безбройни неща, които образуват вселената, са обединени в този Пратат-ко Дух.
Смятаме че Тункан - богът на камъка - е най-старият дух, защото е най-твърдият. Символизира възпроизвеждането -нали се сещаш - мъжката част. Твърд, изправен и пронизващ -като остриетата на копията и стрелите, които изработвахме от камък едно време.
Тункан, духът, на камъка; Уакиян, духът на гръмотевицата; Такусканшка, духът на движението; Унктехи, водният дух - всички те са уакан: мистериозни, прекрасни, непонятни, свещени. Те всички са част от Великата Тайна. Това са нашите велики свръхестествени същества, които ни водят до една друга форма на символика - магията на числата, която споделяме
с много други народи. Четири е числото, което е ти-уакан, най-свещено. Четири символизира Татуйе Топа - четирите посоки на света. Един от неговите главни символи е Умане. Представлява неизползваната земна сила. С това имам предвид, че Великият Дух излива огромно, невъобразимо количество сила във всички тези неща - камъни, мравки, листа, вихрушки - каквото се сетиш. Но той има още толкова останала енергия, която не е използвана, която е неговият дар за получаване и трябва да бъде използвана мъдро и с мярка, ако ни бъде дадена част от нея.
Тази сила се символизира от Умане. В стари времена мъжете обикновено имали олтар на Умане, направен от натрупана пръст в своите типита за специални случаи. Той бил толкова уакан, че не можел да бъде докосван или човек дори да си държи ръката над него.
И до днес все още издигаме олтари - купчини пръст, украсени с връзки тютюн и знамена - за нашите юипи церемонии.
Четири, свещеното число, символизира също и четирите ветрове, чийто символ е кръстът.
Магическата торба на Великата Тайна съдържала четири пъти по четири неща. Унктехи, водният дух, създал земята и човешките същества върху нея. Всичко води своето начало от водата. Унктехи ни е дал тази торба пълна с Тайни. В нея пухът на лебеда символизира всички птици, снопчето бизонова козина представлява животните на четири крака, тревата — всички билки, корите и корените - дърветата. Вързопчето съдържало четири вида кожи от птици, четири вида кожи от жи-вотни, четири вида растения и четири вида скали и камъни.
Четири неща са направили Вселената: земя, въздух, вода и огън.
Ние, сиуксите, говорим за четирите добродетели, които] мъжът трябва да притежава: смелост, щедрост, издръжливост,
мъдрост. За жената те са: смелост, щедрост, честност и раждането на деца.
Ние, сиуксите, правим всичко четири пъти: четири пъти смукваме дим, когато пушим лулата на мира.

Изливаме вода четири пъти върху нажежените камъни по време на церемонията на изпотяването. В продължение на четири нощи търсим видение при ханблечия. Мъжете се въздържат от женска компания в продължение на четири дни и нощи преди важна церемония. Жените на свой ред стоят извън общия лагер в продължение на четири дни, когато са ишнати - в менструация - или след като са родили. Поне така правеха.
Седем е също свещено число и символизира седемте лагерни огньове на народа сиу, седемте свещени церемонии, седемте подгрупи на тетон - сиу, но четири е по-уакан. Издигаме четири цветни знамена за всички наши церемонии, което ме подсеща за символиката на цветовете.
Черният цвят представлява запада; червеният - севера; жълтият - изтока; белият - юга. Черното е нощта, тъмнината, мистерията, слънцето, което е залязло. Червеното е земята, камъкът за лули, кръвта на хората. Жълтото е слънцето, когато изгрява от изток, за да огрее света. Бялото е снегът. Бял е слънчевият блясък в зенита си.
Червено, бяло, черно, жълто - това са истинските цветове. Те ни дават четирите посоки, които можем да наречем и път на нашите молитви. Една от причините да сме толкова очаровани от тези цветове е, че те символизират човешкото единство - че черната, червената, жълтата и бялата раси са наши братя и сестри.
Думите също са символи и носят голяма сила, особено имената. Но не Чарлс, Дик и Джордж. Няма много сила в тези имена. Но Червеният облак, Черният Елен, Вихрушката, Две Луни, Куцият Елен - тези имена имат връзка с Великия Дух. Всяко индианско име има своя история, видение, търсене на
вещи сънища. Получаваме големи дарове от източника на§
името; то ни свързва с природата, с народа на животните. Т«
дава сила. Можеш да се осланяш на името си, да черпиш сшш
от него. То е специално име за теб и единствено за теб - нга
нещо подобно на Дик, Чарлс и Джордж. I
Всяко индианско име разказва история, която остава!
скрита за външните хора, освен ако не им бъде обяснена. Взе|
ми например нашия известен вожд Човекът-Който-Се|
Страхува-от-Коня-Си. Звучи смешно на английски. Човекът-Г
Който-Се-Страхува веднъж повел воините в битка срещу вра-;
га, който се обърнал в бяг. Шаманите искали да го почетат и
затова му дали това име, което всъщност означава: той е тол
кова смел, че враговете му бягат само като зърнат коня му, до
ри и той да не е върху него. Това е силно име. Той живял, съобразявайки се с него.
Освен имената, с които сме известни, ние, сиуксите, имахме и тайно второ име, което никога не биваше изговаряно на глас. Това е нашето име за късмет, за дълъг живот. Понякога дядото или шаманът дава на детето това тайно име, но най-добре е да се отиде при уиикте за него.
Уинкте са мъже, които се обличат като жени, изглеждат, като жени и се държат като такива. Правят го по свой личен избор или подчинявайки се на вещ сън. Не са като останалите мъже, но Великият Дух ги е направил уинкте и ние ги приемаме. Смята се, че тези мъже притежават дарбата на пророчеството и тайното име, което уинкте дават на дете, се счита за особено могъщо и ефективно. По-рано бащата на детето е давал хубав кон на уинкте в замяна на такова име.
За белия човек символите са просто приятни думи, за които да размишляваш, да ги въртиш из ума си. За нас те са нещо много, много повече. За нас целият животът е символ, който трябва да се изживее.

Индианците от племето Зия (строители на Пуебло, земеделски народ), чиито основен слънчев символ е част от емблемата на щата Ню Мексико. На него са изобразени 4 групи с по 4 лъча, а в центъра е Слънцето. Те вярват, че Бог им дарява всичко по 4. Тези дарове, изобразени в символа Зия са:
- 4 посоки на света - изток, запад, север, юг;
- 4 фази на живота - пеленачество, юношество, зрялост, старчество;
- 4 сезона в кръговрата на живота - пролет, лято, есен, зима;
- 4 фази на деня - изгрев, пладне, вечер и нощ;
И всичко това извиращо от кръга на живота и любовта, без начало и край - Слънцето.

По други източници Зия имат и следното вярване, отново свързано със свещеното число 4. Човек има следните свещени задължения - да поддържа здраво тялото си, бистър ум, чист дух и отддаденост към народа си.

Ден Грее!

"......Да си представим за момент как американският индианец възприемал света преди идването на белия човек. Новите поколения идвали и си отивали, както тревата и листата израствали и увяхвали. Индианецът изучавал езика и свещените пътища на предците си, живял живота си в съгласие със сезоните и ритуалите, които ги съпътствали. Не се стремял към придобиването на нови технологии, защото той работел с изначалните технологии – на огъня, камъка, водата и растенията. Не ламтял за власт и пари, защото личните качества го правели богат и уважаван.Нито посягал към земята, за да я експлоатира, защото тя била жив организъм и всички твари, които се движели по нейната гръд били считани за отделни индивиди, личности, субекти, споделящи един и същи свят, подчинени на едни същи закони. Да умреш в един такъв вечно променящ се свят, в който всичко постоянно променя формата си, но продължава да живее не било голяма трагедия. Както сезоните се сменят, слънцето и звездите изгряват и угасват, така и хората идват и си отиват. Спиралата се върти ли върти. За индианеца, който вижда, че в природата всичко е вечно променящо се, временно, раждащо и умиращо, смъртта е нещо естествено. Тялото за него е просто наметка, която носиш, докато се изхаби. Хората са духове, дошли за кратка разходка на земята. В природата всичко прелива от една форма в друга и нищо не се губи. Така става и с хората. Както водата се превръща в лед и се изпарява, така и ние в момента на смъртта сменяме формата си. Нищо чудно че този човек се смее пред лицето на смъртта и не се страхува да отнеме чужд живот. Нищо чудно, че е готов да жертва най-ценните си коне или дори роднини, за да се отплати на боговете. Смъртта е просто гмуркане във водите на космическия океан. Този, който вижда духа, вижда и смъртта като нещо естествено.
После идва белият човек със своята присъща слепота към свещеното. Идва с представите си, че светът е сътворен, специално за да е в полза на човек, който заема по-висока позиция в космоса. С представа си, че можеш да притежаваш Земята, че може да търгуваш с нея, тъй като за средновековния европеец тя не притежава дух. С представата си за добро и зло , както и за линейна права, по която човек трябва да върви, за да прогресира. За един народ, живял в рай, във вечния кръговрат на земята, новите идеи били унищожителни. Те се оказали далеч по-голямо препятствие пред тях от всички останали мъчения, на които били подложени.

Съвременната цивилизация няма шанс да се върне към вечния кръговрат на мирозданието, към свещената спирала, където животът е постоянен празник – честване, преклонение и преповтаряне на живота на боговете в зората на създаването на света. Но някои неща са вечни. Сезоните продължават да се редуват, звездите да изгряват на нощната твърд. Духовната реалност не е изчезнала. Мястото на човека не е загубено. Просто е затъмнено. Макар човечеството да върви с рогата напред към своята гибел, всеки от нас по отделно все още има време да смени посоката и да тръгне по древните пътеки. Въпреки, че е хванат в капана на времето, в период на падение, на свършека на една епоха и началото на друга, той все още може да навлезе в свещеното, във вечните води и да плува свободно. Циклите продължават своя ход независимо дали съзнаваме или не."
Време и Безвремие в светогледа на америндците

Във връзка със символа на народа Зия, вярванията на лакота - племе от Великите развнини:

Otokahekagapi (Първите Начала) Inyan Makahan Niyetu (Каменната Епоха от Безсмъртния Дъх на Земята)

Бен Черната Мечка (брюле лакота)

Преди всички бе Inyan (Камъкът). И неговият дух бе Wakan Tanka (Великата Тайна).
Преди Четирите времена бе Inyan (Камъкът).
После бе Han (Тъмнината), но тя не бе нещо. Тя бе само черното на мрака.
Тогава Inyan (Камъкът) владееше всички сили и силите бяха в неговата кръв, а кръвта му бе синя.
Inyan (Камъкът) растеше самотен и жадуваше за някой друг.
Inyan (Камъкът) знаеше, че не би могло да има някой друг, освен ако той не го създадеше от самия себе си.
Но, за да вземе от себе си, той трябваше да позволи на кръвта си да изтече от него, а той знаеше, че ако кръвта му го напусне, ще го напуснат и неговите сили.
И Inyan (Камъкът) каза: „Nunwe!" („Така да бъде!") и това беше първият звук.
Тогава Inyan (Камъкът) взе от себе си и се разля около самия себе си във формата на една огромна сфера. И Inyan (Камъкът) назова сферата Маkа (Земя).
Inyan (Камъкът) отвори всичките си вени и кръвта му го напусна, и той видя, че силите му изтичат с кръвта, и оформят границите на Маkа (Земята). А отвъд границите на Маkа (Земята) нямаше нищо. Там бе само Hаn (Тъмнината).
Inyan (Камъкът) се смали и се втвърди, но той все още се опитваше да владее силите си. Кръвта му се превърна във Водите, но силите изплуваха от Водите и формираха около Маkа (Земята) Духа.
И силите се превърнаха в Небе, а Небето е Skan (Движещия се). Skan (Небето) – това са силите около Маkа (Земята) и Skan (Небето) е Nagi Tanka (Великия Дух).
Маkа (Земята) се намръщи, защото не бе създадена като нещо отделно и независимо, а и защото силите я бяха напуснали и се бяха присъединили към Skan (Небето).
Маkа (Земята) се огледа и осъзна, че е гола и студена. Навсякъде около нея бе студеният мрак на Hаn (Тъмнината). Маkа (Земята) се скара на Inyan (Камъка) и поиска той да прогони Hаn (Тъмнината). Тя настоя да бъде отделена като нещо самостоятелно. Но Inyan (Камъкът) каза, че е безсилен да я удовлетвори, тъй като силите му са го напуснали, превръщайки се в Skan (Небе).
Накрая Inyan (Камъкът) и Маkа (Земята) се споразумяха да помолят Skan (Небето) да удовлетвори техните желания. И така, Skan (Небето) изслуша оплакването на Маkа (Земята) и молбата на Inyan (Камъка). И той заяви, че приема да е съдия на техния спор – той ще бъде великият съдия.
Skan (Небето) повели на Маkа (Земята) да остане свързана с Inyan (Камъка) – така, както е била направена – но, за да я удовлетвори, той каза, че ще прогони Hаn (Тъмнината).
И тъй, Skan (Небето) прогони Hаn (Тъмнината) в най-отдалечените места и направи Аnp (Светлината), но Аnp не беше нещо, той бе само червеното на светлината. И това бе първата светлина, но нямаше нито топлина, нито сянка.
Маkа (Земята) се видя в светлината на Зората, но се намръщи, защото нямаше никаква топлина и отново се оплака на Skan (Небето). Skan (Небето) отново се съгласи да удовлетвори Мака (Земята). Той взе част от себе си, част от Inyan (Камъка), част от Маkа (Земята) и част от Водите.
И Skan (Небето) сътвори едно огромно блестящо нещо, кръгло като Маkа (Земята) и света, и го нарече Wi (Слънце).
Skan (Небето) нареди на Wi (Слънцето) да свети и да дава топлина, и да прави сянка на всичко съществуващо. И Wi (Слънцето) направи каквото му бе наредено, и целият свят бе горещ, освен местата, където имаше сянка.
Тогава Маkа (Земята) нямаше покой от топлината на Wi (Слънцето) и се намръщи. Тя помоли Skan (Небето) да й върне Han (Тъмнината) и Skan (Небето) чу оплакването на Маkа (Земята). Ето защо Skan (Небето) заповяда на Hаn (Тъмнината) да се върне и да бъде с Маkа (Земята) за известно време, а после Аnр (Светлината) да бъде с нея за известно време и така те да следват един след друг, като по този начин Маkа (Земята) ще намери покой от топлината на Wi (Слънцето).
Тогава Skan (Небето) заповяда Wi (Слънцето) да върви пред Аnр (Светлината) към владенията на Наn (Тъмнината) отвъд света, а пък Аnр (Светлината) да бъде предвестник на Wi (Слънцето), когато той се завръща към света – и те двамата направиха каквото им бе заповядано. И тъй, имаше светлина и топлина на света. А после, в следващия период, настъпи мрак и това бяха първите две времена.
Времето, когато имаше светлина, Skan (Небето) нарече „Аnр-еtu" (Ден), а времето, когато имаше мрак - „Наn-уеtu" (Нощ). Те следваха едно след друго и Мака (Земята) беше доволна.
Ето как се появиха четирите висши тайнства, които съставляват света, а те се наричат „Wаkаn kin" („Тайните"). И те се наричат „Wakan Ankatu" (Върховната Тайна), и те са свещени и безсмъртни:
Wikan - Безсмъртното Слънце.
Тоkan - Безсмъртното Синьо Небе, който е Skan, Движещия се и който е Nagi Tanka, Великият Дух.
Маkakan - Безсмъртната Земя.
Inyankan - Безсмъртният Камък.
И те се посъветваха, като Skan (Небето) им бе съдия, и Skan (Небето) повели положението им да бъде узаконено според тяхната значимост: Wi (Слънцето) ще е първи и цветът му ще е червен; самият Skan ще бъде втори и цветът му ще е син; Маkа (Земята) ще е трета и нейният цвят ще е зелен; Inyan (Камъкът) ще е четвърти и цветът му ще е жълт. Заедно те ще представляват всички цветове – като дъгата – и ще бъдат едно: Върховната Тайна, Великият Дух.
А духът на всичко е Wakan Tanka (Великата Тайна), който дори те не могат да проумеят.

Забележка: Много от имената в лакотския език имат различен род от своите съответствия в българския, напр.:
Wakan Tanka (Великата Тайна) е той;
Wi (Слънцето) също е той и т.н.