Дивотията на западноевропейците, Повече информация

Честването на св. Иван Рилски на тази дата е православна традиция. Датата не е свързана с раждането или смъртта му, а с денят, в който мощите му били пренесени в София. Свети Иван Рилски е най-таченият светия в България и се смята, че той покровителства българския народ. Той е единственият богомил, който Българската православна църква тачи като светия; всички други богомили са били жестоко гонени и убивани. Този парадокс е обвит в тайна и нито църквата, нито историческата наука могат да го обяснят. Само окултната наука разгадава тайната. Но нека вървим по реда на събитията.
Утвърденото в Православието мнение, че е роден в село Скрино, край река Струма и че родителите му били прости селяни се ревизира сериозно от окултизма. Защо точно от окултизма? Защото главният стратег на окултното учение по българските земи през ІХ век - Боян Мага има преки роднински връзки със свети Иван Рилски, и над тази окултна истина за произхода и живота на светеца следва сериозно да се замислим. Тя не случайно се изнася през ХХ век, когато в България пребивава Миров Учител.
Ето какво разказва окултистът и виден учен-астролог Николай Дойнов:
,"... И днес, ако отворите учебниците по история, ще прочетете, че богомилството е ерес, появила се по българските земи някъде около Х век. Неин основател бил простият човек от народа - поп Богомил. Богомилите били фанатици, които без страх се качвали на кладите, но не се отказвали от идеите си. ... Техният последовател Иван Рилски също бил обикновен монах, роден в някакво село Скрина. И всички тези лъжи битуват в съзнанието на повечето българи до ден днешен. Явно много ще да са били опасни идеите на богомилите за официалната църква, след като и днес всички писмени паметници, свързани с тях, все още най-строго се охраняват в хранилищата на Ватикана и остров Малта...
Знаеш ли каква е истината? Истинският идеолог на богомилството не е онзи обикновен поп, а синът на цар Симеон - Боян Мага. Но да започнем отначалото.
По време на учението си в Магнаурската школа синът на Борис І - Симеон, се залюбил с византийската принцеса. Мислел да се ожени за нея, но баща му поверил престола на другия син, Владимир. Симеон преценил, че това го лишава от възможността да поиска ръката на любимата си и се оженил за дъщерята на куманския цар, който по това време дошъл при Борис по държавни дела. От този брак Симеон имал двама сина - Иван /Рилски/ и Михаил. Но когато по-късно Борис І сваля от престола Владимир и възкачва на него Симеон, преградите между него и византийската принцеса вече отпадат и скоро тя му става жена. От този втори брак се раждат още двама сина - Боян/Мага/ и Петър.
Царският син Боян следвал школите в Багдад и Цариград, изучавал окултни науки във Вавилон и Египет и понеже имал благороден и остър ум, изучил всички философски учения, усвоил много тайни и лечителски методи. Огромните му познания и личният му опит като представител на висшите кръгове му позволили да осъзнае колко бързо истинското Христово Учение било изкривено и приспособено към нуждите на управници и духовници, а самият Христос от вестител на Любовта и свободната човешка воля бил превърнат в средство за сплашване и подтискане, за опазване властта на владетелите и техните първи помощници - духовенството.
Когато се върнал в България, Боян излекувал от тежка болест дъщерята на поп Богомил, а той в знак на признателност и преклонение започнал да проповядва идеите му сред народа.
... Един от най-верните последователи на Боян Мага бил брат му - Иван /Рилски/. Той приел учението му с голяма искреност, напуснал двореца и със съдействието на други богати съмишленици построил Великата рилска обител, превърнал я в духовен център на чистото Христово Учение. Брат му Петър, който вече се бил качил на българския престол, получил инструкции от Цариград да вземе остри мерки срещу разпространението на богомилството. Започнали се страшни гонения, лумнали клади. Петър искал да се срещне с Иван Рилски и да го убеди да се откаже от идеите си, но Иван въобще не го приел и продължил делото си докрай."
Така че желанието на цар Петър не е толкова до срещата на цар с отшелник, колкото да се видят и да беседват родни братя. Преданието разказва, че Иван обитавал една пещера недалеч от днешния Рилски манастир. Там приемал както болни и страдащи, така и пратениците на царя. Живял до 70-годишна възраст, а след смъртта му бил погребан до самата пещера. За историята на тленните му останки свидетелства православната летопис:
"След няколко десетки години Божият угодник се явил на учениците си и поискал от тях да пренесат мощите му в град Средец /София/. Като отворили гроба му, те видели нетленно и благоуханно тяло. Прославяйки Бога, с чест те го пренесли в София. Това станало на 19 октомври - ден, в който тогава се чества тържествено неговата памет."
Минали години и през 1183 г. мощите му попадат в Унгария, но "след тригодишен престой в Унгария светите мощи били върнати обратно в София с много дарове. Кралят украсил ковчега със злато, - пише в летописа. - В 1195 г. българският цар Асен І тържествено пренесъл мощите от София във Велико Търново - тогавашната столица на България. Сега мощите на св. Иван Рилски Чудотворец почиват наново в неговата света Рилска обител."
Дотук свършва достъпното до народното съзнание житие на светията, осветено чрез истините на т.н."езотерично християнство" и на богомилството. Сега моля читателите със слаба нервна система да затворят страницата и да спрат да четат, защото следват още по-шокиращи факти!
Или както се казва, "следващият сериал не се препоръчва за непълнолетни." Защото всички обикновени хора са деца в сравнение със знанията на духовно посветените. И така, най-свещените тайни за св. Иван Рилски, които са на ниво по-високо от светийството, са разбулени от Висшия духовен Учител Беинса Дуно.
Нека все пак да изчакаме хората със слаби сърца, със шовинистична нагласа и с фанатична ревност към църквата да напуснат залата; "филмът" не е за тях, защото рискуват да получат аритмия. Започваме! Говори Учителят: /Думите са изречени през 1922 година/. "Свети Иван Рилски още се разхожда из своя манастир. Един ден той се разправял с едного, който му взел някакво имущество. Той отишъл да му каже да го върне.
Светия/е/, но още не се е освободил от този национален дух. Може да го наричат светия, но той още не се е освободил от своя народ. Свети Иван Рилски още се намира при своя народ,у те го държат ВЪРЗАН. Той е под големи изпитания.
... Има големи пророци и малки пророци; има големи светии и малки светии, има големи свещи и малки свещи. Като казваме светия, какъв светия е той, на колко души може да свети? Свети Иван Рилски е познат само на българите! Във всички православни църкви не го познават."
/Великото Всемирно Бяло Братство, "то е онова велико общество на Божествения Свят, което е в прямо общение с Бога, в ПРЯМО ОБЩЕНИЕ С ХРИСТА. Те са наречени светии, които НЕ СА ВЪРЗАНИ, имат прямо общение с Бога, с Него са свързани. А тези светии, които са тук на Земята, те се приготовляват, те са с бели дрехи облечени, но имат да се самоусъвършенстват. ИВАН РИЛСКИ ПАК ЩЕ ДОЙДЕ! ПАК ЩЕ СЕ ВЪПЛЪТИ!"
"Ами ако сега някои от тия светии, които признава Православната църква са между вас? Ако те са тук, а Православната църква ги признава и им служи, каква връзка има между тях? Ако св. Иван Рилски е тук, ако Климент Охридски е тук, и всички светии са тук, МЕЖДУ ВАС, а Православната църква не признава това, мисли, че са горе, а ТЕ СА ДОЛУ, тогава какво е туй положение? Казано е: "И в края на века всичките светии ще бъдат на Земята!" ТЕ СА ТУК ВЕЧЕ, на Земята - Христос, Апостолите, всички праведници, те са всички на Земята! Търсят ги горе, при тях да идат, а те са тук..."
Сега разбирате ли колко е трудно да се приемат някои истини, особено при вече изграден, "циментиран" стереотип на мислене! Не всеки го може, само най-смелите, най-отворените, най-не закрепостените! Защото масовото съзнание още се кланя на мощите на св. Иван Рилски, на лика от иконата му, но ако изведнъж видят хората, че той е отново в плът, до тях? И ги гледа и се чуди на умът им!
Не казвам, че мощите на светеца не са ценни! Напротив! Те имат голяма историческа и изцелителна стойност! Но истинският Иван Рилски е другаде! Той идва отново в България да се усъвършенства, да заобича не само българите, но всички народи! Той ще стане още по-голям светия!
А ние не трябва да се сърдим нито на него, нито на собственото си заслепяване. Такъв е Всемирния Закон на еволюцията.


Петър А. Вангелов

http://big.bg/modules/news02/article.php?storyid=16742

Боян Мага - Стихотворение

От тъмен здрач до ранните зори
всяка нощ
Могъщ вълшебник слова мълви
слова Христови
Като дете неуко бе пред него мъдростта на Магнаура
А цял народ утеха диреше в могъщата аура.

Богомилите поведе синът на разрушението
Към свобода, единство и любов
И Милостта Божия бе им вдъхновението
А живота им – мир и благослов.

Още от Бизанс - във велика Магнаура
Го обича тя – царица Ирена
О, Богородице прости й –
Един от твоите монаси обикна тя.

Но студено бе сърцето му – като пръстен от желязо
На който осъдените приковават
И той презря снагата на девица
И в душата й разпали пъклени огнища.

Намрази го царицата
Него – суров и строг
Изоставил нея - хубавицата
Заради своя намръщен мършав Бог.

И смърт пожела царицата
Да го зърне мъртъв на медна колесница
Неин би бил той тогава
Този девствен съзерцател, потънал във забрава.

И пъклени духове за помощ царица Ирена помоли
Стари вълшебници-копти от Масър и Сирия призова
За да не издъхне ромейката неотмъстена
И душата му да отрови с мъст знойна.

Силен в слово и мощен във десница
Загърбил царство и венец
Хиляди повел в безкрайна броеница
Към този чието име бе Агнец.

Тъмна рожба на тъмни дни
Боян мага бе тайна
И черна полунощ го сваряше в подземните чертози
Дето златна пентаграма
Трепереше от звук на мощни заклинания

И на верни и епископи говореше :
„Готови за смърт бъдете, братя мои!
Готови за поругание, за мъки и за – смърт!
Че можем ли стигна чертозите на Небесния Велможа
Освен чрез кръст?”

В нощ влажна и мъглива
Императорски джелати Боян удушиха
А Ирена – мъртва – не чу за смъртта на оногова
Който живя славно – и когото убиха позорно
Както се убива животно.


Радислав Кондаков

“Сам воин някога, от бран се връщам
пак назад – уви! От Бога победен“¹


За много хора водачът на Богомилите е поп Богомил (наричан от Богомилите Йеремия). Но Учителя Беинса Дуно и Николай Райнов ни разкриват истината – водачът на Богомилите е Боян Мага – княз Бенеамин, който е син на цар Симеон и брат на цар Петър. А Йеремия–Богомил е негов помощник. В йерархията на Богомилите те са с най-високи звания – Архиепископи на движението. Следващи в йерархията са Епископите – те са водачите и основателите на Богомилските църкви. Като степен те са Съвършени. По-натам идват Презвитерите, като степен те са Съвършени или Избрани, и са помощници на Епископите или Архиепископите. Следващите две степени са верни (верующи) и оглашени (послушници). Боян Мага и Йеремия-Богомил са Архиепископи. Но Богомилското Учение има и още един Архиепископ – канонизираният за светец от църквата Гавриил Лесновски, известен в Богомилската история като Гомелил Кратовски. Той е бил един от седмината, които са дали началото на Богомилското движение: заедно с Боян, Йеремия, патриарх Стефан, Симеон Антипа, Василий Византиец (седмият не е известен). В манастир Св. Параскева, на 13 април 928г., те се срещат с двама непознати сирийци, пред които полагат клетва и получават Богомилското Таро, легендата за Стефанит и Ихнилат, и Първообраза на Йоановото Евангелие. Гавриил е роден в село Осиче, Паланешко (днешна Македония), в богато и благородно семейство. Те са му осигурили добри условия да се изучи и още тогава проявил изключителни способности: „за малко време изучил “всичките писания” и то не само на един, а на много езици”. По-късно става болярин и военноначалник при цар Симеон, и участва в множество битки и сражения: „И до блахерните самин е водил Симеонови пълчища. – И мил е кървави ръце в кладенеца на „Света Богородица Блахернска”¹. За него са работили 14 Богомилски презвитери, които той е изпращал да проповядват в Македония. Ето и техните имена: Абимекез Кратовски, Бенедикт Солунски, Валентин Охридски, Диомид Призренски, Емануил Косовски, Зинобий Адрианаполски, Йезекил Прилепски, Хелиодор Търновски, Калистрат Преспански, Лаврентий Мъгленски, Максим Осоговски, Ориген Диленски, Панталеймон Власенски, Рафаил Кресненски.
През 938 г. Гавриил Лесновски се заселва в една пещера на Лисец планина, на север от Кратово, днешна Македония. Скоро след това пещерата, от място за усамотение, се превръща в средище на духовен живот: много послушници и монаси идват да работят, а хората са идвали на поклонение и за да чуят живата проповед на светеца.
Като цяло Богомилството се е развивало по този път: „...в усамотението на тия глухи гори народът слушаше мистичния глас на бледни схимници, думите звучаха дълбоко и тъмно, като от небето. Сякаш ангели и хора се приобщаваха с причастието на Вечната Истина.”² Паисий пише за него „Свети Гавриил Лесновски, живял в Лесновската пустиня, в Щипската епархия, много години водел постнически и свет живот и се представил на бога.”³ Боян и Богомил също често са идвали в „лесовскоую гороу”. Там богомилските ученици за първи път чуват легендата за „Небесния меч”, който е бил предаван от ръка на ръка още от Вотан – Великия Посветен на Мексико, по време на величавото му индианско минало. И така бил даван още на седем избранници.

А под своето расо Гавриил е носил златен меч, обсипан с изумруди...

Според Николай Райнов, същия този меч сега се носи от „хиерофант в Малта”.

На 16 януари 969 г. св. Гаврил Лесновски умира в своя манастир. Но съдбата не го оставя сам и в този ден. При воина – светец са дошли много български войници, участвали в битката срещу коварния Никифор Фокас, предвождани от самия Боян – заместил страхливия цар Петър. Те молят св. Гавриил Лесновски за прошка, а червеното небе над Лисец планина буди в него спомен за много битки и кръв.

С очи, пълни с мълнии на страшно откровение, с тръпен и властен глас, той им говори:

„- Убили сте, мълвите! – Убили сте, - но вие сте избрани мълнии на страшния наказващ херувим: защото можеха и вас да убият! Убили сте, мълвите! Но Бог ви прости тогава още, кога презряхте смъртта и възлюбихте безсмъртието!...Аз виждам усмивката на Христа по вашите устни – и по смирения ви облик грее бялата чистота на Небесна Дева!

- О, смирени палемници! Бъдете благословени!”¹

И в сетния си час светецът помага – благословията му лекува разранените души на българските герои – бранещи народа си от коварна Византия.

„Бог ги бе простил: те видяха това. Защото бе простил и своя воин : Свети Гавриила”¹

Радислав Кондаков

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Хусарите пък произлизат като име на род войска от полковете на българския цар Фружин (ако не се лъжа), който е имал своя база в Унгария, където са му дали територия като съюзник и от там е водил войните си срещу турците.

Д-р Ценов доказва че българското християнство е едно от най-ранните, покръстени сме от ап. Павел, а Рим и Византия са го преследвали като еретическо.

Но темата все пак беше за това, какво представляват западноевропейците. Да свършим веднъж завинаги с мита за "европейската цивилизация" от която всички народи по света трябвало да се учат.
Всъщност западноевропейците е трябвало (и май трябва) да се учат от всички останали народи по света, защото и ескимосите и аборигените май не са толкова шантави народи като тях.
Във всеки случай други народи по света не са се навили да стават чифутопоклонници и подлога на Златния телец. Даже и турците само са използвали еврейските пари за войните си и в един хубав момент са показали среден пръст на Синедриона и не са му отстъпили трона в Цариград.
Значи проблема не е в останалите народи по света, а нещо на западноевропейците не им е наред.

Хубавото е, че явно идва промяна - Златния телец е на път да се катурне - Синедриона е опразнил касата за Студената война и вече го е закъсал необратимо. Доказателствата са много.
Независимите наблюдатели от цял свят твърдят, че Новия световен ред няма да го бъде и доказват, че САЩ са в процес на необратим фалит и скоро ще се сгромолясат - а с тях и цялата чифутска икономическо-политическа система. Нищо изкуствено не може да издържи безкрайно.

Тогава западноевропейците и янките ще се върнат в естественото си природно състояние - в кошарите при добитъка. При това презирани от всички народи по света, включително аборигените и ескимосите.
краят на комедията наближава.

С изнесеното до тук се опитах да докажа, че Западно-Европейската цивилизация е изградена върху основите на познание привнесено от Изток, и най вече от България! Съществува обаче един парадокс свързан с произхода на повечето Западно-Европейски народи! Може да се окаже, че сме помагали на себе си!!! Прдлагам на вниманието ви следния труд: Асите - Народът на Вотан. Следи към българското родословие. От Иван Митев

http://www.ludogorie.org/files/Sledi_kym_b..._rodoslovie.pdf

Иван Митев е един олигофрен /в най-прекия смисъл на думата!/ от т. нар. Общество "Дуло", дясна ръка на другия олигофрен - Антон Радославов Рачев. Тези двамата имат склонността да крадат чужди трудове. Мога да го докажа нагледно, със сканирани материали.
А за нашето отношение към Западна Европа според мен е по-важно не какво сме им дали, а те какво са ни причинили и какви са техните намерения относно нашето бъдеще.
Нека не забравяме, че Ньойския договор е подписан именно в градчето Ньой като отмъщение заради убития от Цар Калоян маркиз дьо Ньой. И че българската делегация е била поставена да седи точно под портрета на маркиза-нашественик. По време на преговорите е било казано достатъчно ясно, че този договор ще бъде отмъщение заради разгрома на европейското рицарство през 1205 година. Това в общи линии се знае.
Онова, което по-малко се знае, е че именно европейските държави помагат на дивите османски пълчища. Помагат им и с въоръжение, и с войски да превземат българското Царство. Сега е последното действие на пиесата. Отново Западна Европа с помощта на други сили превръща България в европейско циганско гето и осигурява на "българските" политици ненаказуемост при провеждане на геноцида над Българите.
Та като гледаме миналото, да видим как това минало минава през днешния ден. Тогава ще видим къде отвежда пътя. Иначе само ще си водим една дискусия, от която няма никакъв смисъл, освен нашето лично удовлетворение.

Сега още няколко думи за Темплиерите.
Тук, в тоя форум неколкократно се спомена за лицето Георги Латев и за неговия наставник Осин. Онова, което не е казано, е че Осин преди години пращал Латев на експедиция из френските замъци да търси следи и тайни знаци, останали от Темплиерите. Намерението на Осин било по този начин да помогне на "темплиерите" - масони, които се задъхват от безсмислието и безплодието на техните, лишени от смисъл ритуали. По-късно, когато мисията на Латев завършила със скромен успех, Осин го праща в България. Защо за тази цел арабинът използва лице от български произход, а не някой свой по-доверен човек? Мисля, че е ясно. Та наред с другите си задачи, Латев има поставена задача да продължава с търсенията за темплиерските корени из България. Навремето със същата мисия беше пратен един американски посланик - Сол Полански. Хубаво, ама Полански, макар и от полски произход, си замина като посраник. Вероятно еврейската жилка е била причина за грандиозния му провал.
Изводът. Изводът е, че Европа все още се нуждае от нашите тайни. Евреите също се нуждаят от нашите тайни. Което означава, че ние не бива да им ги даваме. Ако ще мрем, нека умрем със своята тайна. по-добро е, по-достойно е, отколкото да ги предадем на своите смъртни врагове в замяна на някоя и друга година мизерен живот.

И трето, защото хубавите работи се правят по три пъти.
На Запад ние все пак имаме съюзници. Но тези съюзници не са нито богати, нито известни. Имаме приятели и съюзници и в Шотландия, и в Ирландия, и в Германия, и в Италия, и в други страни. Те също са преследвани и мачкани като нас. Но лека-полека, постепенно ние намираме пътища едни към други, защото залогът е по-голям от тях, по-голям от нас. Залогът е да предотвратим гибелта на Бялата раса, подготвяна от юдеите.

Човек не може да гледа в бъдещето, ако е забравил миналото си! Поне аз така си мисля. Миналото ни, такова каквото е било наистина е неразривна част от настоящето, и от това което ни предстои в бъдещето! Причини и следствия! Ако искаме да имаме бъдеще,ще трябва да върнем миналото си! Да го върнем на тези които не знаят нищо за него. На тези които идват след нас и са ограбени... Децата днес не знаят нищо за родината си, за произхода си, за обичаите и традициите на нацията ни! Как ще се въздигне Саракта..?!! От кого..?!! От хора които се срамуват от държавата си ли?!! Съмнявам се! Що се отнася до Иван Митев, не знам и не мога да имам мнение по въпроса дали е крал от някого?! За мен е важно какво казва! И ако това което казва, независимо дали го е откраднал, е в интерес на ограмотяването на нацията то трябва да се знае! А него самия ще го съди историята и Тангра. Ние нямаме време да го правим! Това е мое мнение, разбира се...

Забавих се, защото търсих из дисковете текста, който сега копирам. Публикуван е в кн. 5 на сп. "Ави-Тохол", Лондонската редакция:
" Жива Вечностъ
Върху телевизора поставих малка двехилядигодишна пирамидка с отпечетан върху нея ключ. До пирамидката стои вазичка с цветя. Пред тях препуска дървено конче. И мъничък бронзов войник е застанал на стража.
Подреждането е съгласно Завета отпреди седем хилядолетия. Живото, животодаряващото подреждане. То и сега ни е нужно, а ние не го познаваме. Забравили сме го. Иначе щяхме да оживеем, а виждам, че още сме мъртви.

Какво сме ние?
Помня, загледах се в изсъхнало дърво. Кората бе опадала. Повечето клони - също. Дървото бе започнало да гние. А в основата на мъртвата корона, от дървесната каша израстваше и пускаше листенца младо дръвче. Неповаленото дърво се раждаше отново.
Нашето Българско дърво е болно. Ние сечем заболелите клони, горим ги, а пепелта хвърляме. За да тори тя чужди гори. Все настрана гледаме, а не виждаме как гъстълакът около нас върху наша пепел е израстнал. И се готви да ни задуши.
Отминалото време, извършващото се настояще и неосъщественото бъдеще са неотделими. Крепят се взаимно. С доверие и обич. За да се задържат във Вечността, за да не изостанат. За да не отидат настрана, за да не се разтворят в невремето. Ако ли не - няма да ги има отново. Няма никога да оживеят.
Вечността не е срок. Вечността не се измерва с цифри. Тя е път и посока. Движение и устрем. Поход към никога неосъществявана цел. Остана ли ни достатъчно воля, за да бъдем и утре част от Похода?
Минало, настояще и бъдеще - те трябва да са заедно. Това е закон на Похода, на Вечността. Те са триединство, което умира, ако някоя от съставните части липсва. Тогава вървящият воин пада и пясъците го засипват. Кладенецът на преобразителното обновление е далеч. В отминалите години. Как ще се освежи жадният, как ще набере нови сили? Вечността е жива, тя не търпи смърт в себе си. А ние в своето безпаметно невежество умъртвяваме миналото, изгаряме го и принасяме пепелта в дар на чужди, враждебни нам сили. С което си затваряме вратата към утрешния ден.
Сега стоим. Спрели сме и чакаме. Застинали сме в мъртвешка неподвижност. Оковали сме живота във вериги, замразили сме го, затворили сме го в сърцевината на буца лед. Безжалостно сме го убили и се залъгваме, че ще възкръсне, щом ледът се разтопи.
Живо е участващото в живота. И гробницата може да е жива, ако не сме забравили кой лежи в нея. Докато почитаме неговата памет и опазваме завета от потъмняване и разложение.
Умъртвяващо е отрицанието.
Смъртоносна е забравата. Отровен е покоят.
Свежа като пролетна поляна ще е многоцветната Книга, докато има кой да изважда нейните нееднакви листове. Жив ще е Заветът. Докато поне един от нас го помни и тачи. Но как ще се запази българинът после? Как без колобъри ще пребъде България? А пясъците неумолимо настъпват… Паметта се изтрива, уморени са боилите, неспокойни са конете им, рият с копита пръстта. Те знаят, те още са тук, те могат, годни са, храбри са, но са единствени и последни. А после?
Ключът няма да бъде излят. Ще са забравили и къде е Вратата. Цветята ще увехнат, кончето ще избяга и бронзовият воин ще се прекърши. Обичта ще е угаснала, верността ще е сломена и новото Дърво няма да израстне.

Примамливо ли е?

Ако не е - гребнете с две шепи вода от кладенеца на Миналото.
Картината ще се преобрази!"

Прекрасен текст! Само това мога да кажа...

Ето и филмов материал в подкрепа на твърденията на ivan4o17. Само с едно уточнение, че и до ден днешен тия 'диванета с претенции' не са разбрали какво е това баня и хигиена.
Съсредоточете си вниманието върху блондина, който е седнал зад червенокоската.


http://www.youtube.com/watch?v=_ipvdBnU8F8

Благодарности за информацията!
Може ли да се намери някакъв източник, за да знаем как да я цитираме?
Мамка му, оказа се че има:

от Уикипедия

В Ньойи, в кметството, под картина на която е изобразена гибелта на граф дьо Ньойи от войските на Калоян, е подписан съдбовния за България Ньойски мирен договор.

Кой да очаква, че са толкова луди, че да отмъщават за нещо от преди 1000 години.
Някой може ли да даде повече източници?

Не, линкове не мога да посоча, ако това имаш предвид. Всичко ми е разказвано. Показвани са ми книги, разказвани са ми спомени. Може би някъде нещо има, но не мога да кажа конкретно, не знам. За помощта, която Западна Европа оказва на Османската империя официално се признава само за венецианските евреи, превозили с корабите си турските войски. Но може да се погледне въоръжението на османците - то е предимно европейско.
За Ньойския договор трябва да има специализирана литература из големите библиотеки. Съветвам да се търсят автентични източници от онова време, съвременните са филтрирани от еврейското лоби. Един човек ми обеща да донесе някои оригинални материали за сканиране, но така и не дойде. Това е всичко, което мога да кажа засега.