Истината за Русия, Партийната система в Русия

Газета.ру: В Русия партии няма, съдбата им зависи от волята на върховния властник

Още от съветски времена политическите формации никога не са били институции на властта, а винаги са оставали единствено неин спомагателен инструмент, се казва в анализа
01.11.2007

От гледна точка на реално участие в държавното управление, в Русия партии изобщо няма. Партиите в Русия засега не са станали институции, които открито да се борят за власт и да я формират.

Тъкмо затова днес е маловажно, ако не и безразлично, колко от тях участват в изборите за Държавната дума и колко ще влязат в парламента, се казва в анализ, публикуван в Газета.ру.
"Единна Русия" не представлява управляваща партия - дотолкова, доколкото парламентът не е независима законодателна власт, а правителството не осъществява програма на парламентарното мнозинство.

И съдбата на всички партии в страната, включително формално управляващата, все тъй зависи от волята на върховния властник и най-близкото му обкръжение, а не от тази на електората.

До тазгодишните избори за Държавна дума са допуснати 11 партии. В най-новата руска история броят на участниците в парламентарни избори неотклонно намалява. През 2003 г. в борбата за мандати се включиха 23 партии и блока, след като през 1999 г. бяха 29, а през 1995 г. - 44.

Междувременно се смениха четири партии на властта (говорим само за официалните) - "Демократичен избор на Русия", "Наш дом - Русия", "Единство" и "Единна Русия". Реалната власт обаче през цялото време беше и продължава да бъде в ръцете на безпартийни президенти.

Изборната им победа не бе осигурена от партиите, не бяха свързани с партиите и поетите от тях конкретни политически ангажименти. Броят на партиите не променя ролята им в живота на страната - при днешната система няма значение дали парламентът включва една или пет, дали са допуснати до изборите две или двеста от тях.

Защото руската политика не се прави в партиите и те не управляват страната

Още от съветски времена политическите формации никога не са били институции на властта, а винаги са оставали единствено неин спомагателен инструмент. Тъкмо затова в страната никога не е имало (а няма и досега) реална партийна система.

Съветските комунистически вождове винаги стояха над партията, използваха името й за прикритие с цел да осъществяват личната си политика (Сталин) или политиката на близкото си обкръжение, а не партийната програма.

При това в съветско време властта не си правеше труда да създаде някаква, макар и декоративна многопартийност, затова в страната просто физически не би могла да се появи втора - това щеше да се сметне за бунт против държавата. Днес наистина се

допуска декоративна многопартийност, но това не пречи партиите да си остават само макети

Принципно важно различие между КПСС и нормалните партии бе априорната невъзможност за нея да изгуби властта в страната по легален път. Една партия не може да е партия, без да има реална власт, но също и без да има конкуренция.

Горе-долу същото изкривяване открито си поставят за цел и руските конструктори на партийната система - "Единна Русия" иска формално да управлява (също като КПСС, без да отговаря за нищо и само да използва властта като хранилка) десетилетия наред, което съответно заявява и в програмните си документи.

Невъзможно бе според законите в Съветския съюз чрез избори да се отстрани от властта КПСС; изборното отстраняване от властта на "Единна Русия" е невъзможно според негласните закони в Руската федерация.

Решението на президента Владимир Путин да оглави (като безпартиен засега) листата на "Единна Русия" във вота за Държавна дума бе съкрушителен удар за декоративната и без това партийна система в Русия.

Това решение обаче напълно логично произтича от съветската роля на партията в системата за държавно управление - роля, която Русия наследи. Самата "Единна Русия" бе създадена само като инструмент, който да гарантира на президента конституционно мнозинство в парламента.

Тя никога не е имала самостоятелна идеология и открито се представяше за партията на Путин

Сега президентът просто придаде буквален смисъл на тази метафора - формално партията на властта наброява над 1 млн. членове, но фактически представлява организация, собственост на един конкретен човек, при това безпартиен, който може да прави с нея каквото пожелае, дори да я разформира.

Сама по себе си "Единна Русия" не се бори за власт, както правят всички нормални партии в страните с нормална политическа система - тя представлява елемент (и то далеч не основният) от властовата конструкция. Нещо като рамката на прозорчето в селска къщичка.

В днешната политическа координатна система обаче другите легални партии също не се борят за власт. За да се превърнат те в партии, трябва най-малкото законодателно да се уреди правото на партийното мнозинство в парламента да формира правителство. Да не говорим, че би трябвало партиите да излъчват кандидат-президенти, чиято програма да изразява партийните възгледи.

В Русия всичко е обърнато наопаки - партията на властта изразява възгледите на президента

Безпочвени са и всички приказки, че уедряването на политическите формации в Русия и намалелият им брой сочели укрепване на партийната система. Важен е не броят на партиите в страната, а ролята им в управлението на държавата.

От тази гледна точка в Русия, също като преди, изобщо няма нито една партия. Днешната система не е нито многопартийна (въпреки че легалните партии са почти 20, а 11 са допуснати до парламентарните избори), нито еднопартийна (въпреки че "Единна Русия" открито се опитва да монополизира партийното пространство).

Историята на партиите в Русия не се определя от самите партии, тя зависи от сенчестите политически комбинации в обкръжението на президента и от самия президент, неподчинен на партийната воля.
Източник:news.netinfo.bg
линк към статията:http://news.netinfo.bg/?tid=40&oid=1118439
"А каква е политическата система в България?"бих попитал аз...
"Открийте трите разлики"както пишат в разни игрословици...
С какво многопартийната система в така наречената наша "демокрация" се различава от руската такава?Много депутати,а слушаме само няколко партийни лидера.Правителство-министър председател,няколко не-българи министри...съдебна власт-главния прокурор...Спомнете си новините през така нареченият "преход".Когато стана кризата `96 година виновен беше Виденов.При СДС за проблемите виняха Костов.При НДСВ-г-н СЕКСкобурГОТски.Реално,както и в Русия в България партий нямаме!Имаме само няколко пионки,които си отварят устите за да си кажат издиктуваното,останалите хора във властта са просто един пълнеж,безлични хора,от тях не зависи нищо,дребни келипирджий.И съм слушал хората да винят този и онзи "властимащ".С бате Бойко и неговата партия ГЕРБ нещата пак стоят така-от партийните членове не зависи нищо,а те са само за демаскиране налагането на волята на един човек-Бойко Борисов!На него пък други му налагат волята си...Чакайте бе хора!Проблемите не идват само от тези лидери,които сочите за виновни!За да вините за проблемите си единици значи или не разбирате от политика или в душите си искате една монархия-с княз и отбор съветници,но не и демокрация по западен модел.И все повече се убеждавам,че масовия българин точно това иска-монархия,управление по крумовски модел,буквално шепа хора във властта(и да се посерат да ядат и пият не могат колкото сегашните:))...От приказките на хората си давам сметка,че можем да си спестим много пари,адски много.Махаме депутати,общински съветници и разни др.подлоги и оставяме само тези,които дават по телевизията.Защото и при местната власт нещата стоят така-гласува се за кмет,но много малко се знае за така наречените общински съветници.При проблеми в съответният град виновен е естествено само кмета.Поне това ми е личното впечатление от България.При така дадените факти считам,че партийната ни система е огледален образ на руската такава.Реално хората имащи власт в България не се виждат по медийте,но те дърпат конците на няколкото "медийни звезди"и антуража им.
Единствената разлика,която откривам между нашата и руската политическа система е,че нашият президент не струва и пет пари и е с много представителна функция.Под "представителна"разбирам,че не използва и малкото права,които има за да помогне на българите,но не си скъпи ордените,които раздава на всякакви изроди.В това отношение Путин е много по-напред от българският си колега,особено след като даде сериозен отпор на СЕЩ.Може да не е цвете за мирисане,но според мен засега е най-доброто,което Русия може да има.

Считам че Путин не е никакъв колега на ПарАванов по причина че втория е с долен цигански произход и работи изключитлно против народа на който е изкуствено монтиран за Резидент. Да пикая на "българския" Резидент.
Докато Путин редовно се среща по сбирки с тенгриански поклоници и дори с колобри. Та умния човек като не знае - пита.

Путин на фона на нашия гол охлюв си е направо орел.

Русия никога не ни е заслужавала. Един войвода е платил на императора, за да ни освободи от турците. Руснаците имали намерение главния фронт да е в Армения, а на Балканите втория, но благодарение на тоновете злато, които наш човек им дава, идват да ни освободят.

Кой е този "наш човек"?

А за стореното даваме територия на Румъния, а Румъния дава на Русия. Така че към Русия нямаме сметки за оправяне.

Една книга, ама трябва да я потърся.

Поне доколкото си спомням става въпрос за Вълчан войвода и неговия съратник Поп Мартин, Кара Кольо и т.н.
Вълчан войвода е бил доста страстен мараджия (иманяр), търсил и откривал всякакви съкровища из територията на България, за да може с това злато да откупи свободата й.

А едно друго злато е скрито в сливенския Балкан - със същата цел. Няколко товара на мулета. Казват за девет. Мястото е неоткриваемо, според запознати. И само се пази. Има смъртен случай на човек дето го е намерил случайно. Пада в пропаст с колата си, малко преди да заведе други хора до мястото.
Златото е събирано от друг воевода с цел кога се освободим ние българите да послужи да си възстановим Саракта.
Така, че най важния въпрос е : "Какво правим ние днес, за да си възстановим Саракта?". Понеже за другото отдавна е помислено. Топката е у нас.

Georgi_nz,съвсем не се считам за вещ на тема "политика".Не съм запознат с подробности с дейността на г-н Путин извън пол. сцена.Всеки има право да ме поправя,но нека е културно.
Прав си за г-н Първанов,но ако трябваше да изпадам в подробности за него като човек и президент направо трябва отделна тема.Забелязвам лек офтопик по темата(не,че не е важно какво пишете,но ако може и за партийките по нещо да кажете).Между другото "Така, че най важния въпрос е : "Какво правим ние днес, за да си възстанорим Саракта?". Понеже за другото отдавна е помислено. Топката е у нас."
бих казал-много малко хора правят наистина нещо,останалите блеят.Нека НЕблеещите се обединим.Дори това не е малко.

И понеже тъй и тъй от известно време сме дерайлирали от темата в която пишем, ще кажа че и относно самото обиденение има вече едни идеи-т.е помислено е. Твябва само да се дообсъди и да се пусне една много специална тема по този въпрос. Тема която да бъде "закована" от админите. (Надявам се да нямат нищо против това.)
Неблеещите - колкото и да сме малко - това е пътя. А като се направи ядрото - то ще започне да расте като снежна топка. Понеже когато нещо е очевидно полезно и върши работа - няма как да не увлича други. Признака за обединение може да бъде първо по приятелски кръгове, по роднински(Ху-нор) , по комшийски, по градски и пр. Важно е да се почне от някъде - например може да почнем първо ние от този форум , като си направим нещо като флашмоб или сами да помогнем на някой в нужда. А нужди в тези цигански времена - колкото щеш.

Все по-силно се убеждавам,че макар и да е парадоксално,още не е време за това.Опипвам почви сред младите,подстрекавам,разговарям публично и непублично,давам и изисквам идеи - не става.В крайна сметка се стига до подкрепата на съзнания,чакащи команди,просто сменили страната,отказали се от досегашните си наставници и чакащи заповеди от теб.

Пробуждането има много път до кулминацията си,после следва Осъзнаването...чак след това може би е Обединението.А може би не е така.

Все по-силно се убеждавам,че макар и да е парадоксално,още не е време за това.Опипвам почви сред младите,подстрекавам,разговарям публично и непублично,давам и изисквам идеи - не става.В крайна сметка се стига до подкрепата на съзнания,чакащи команди,просто сменили страната,отказали се от досегашните си наставници и чакащи заповеди от теб.

Пробуждането има много път до кулминацията си,после следва Осъзнаването...чак след това може би е Обединението.А може би не е така.

Съгласен съм със Спорт-Зраве! Трудно им е да зацепят някак си на хората! Да минат на "собствен ход"... Незнам?!! Може би, така им е по-лесно?!

И двамата сте прави. Но единствено когато се намираме сред тези дето блеят.
Ако се намираме сред останалата - по малката част българи, неблеещите - не е така.
Тези дето сега гонят кариера, банки, заеми, мильони.... - за тях не става дума. Те са обречени и да си се оправят сами.
Затова зарежете мнозинството - не там е спасението, там е мършата и мръсотията. Защото където са многото хора - задължително там е и мръсотията.
Онази малката част , пробудената - нея трябва да търсим и да я приобщим към Идеята.
Имано затова всеки от нас е полезен с това какъвто е, с това където е в момента и с това с каквото се занимава. Разнообразието от търсения гарантира успеха.

Има и друг момент - онези,които не се чувстват част от западащото общество,които усещат зад очите си,че има и нещо друго,нещо скрито...които имат някаква особена плътност в главата си,която им подсказва,че това,което се прави в настоящето не е главното...онези,които усещат,че времето и мястото са неправилни през по-голямата част от времето,са в доста трудно положение.

Първо те трябват да достигнат до самостоятелността сами и водейки постоянни войни с родителите си,които в по-голямата част от случаите не могат да оставят детето си намира - мислят,че няма да се справи само,защото не е взело пример от прогнилата аморфна маса,наречена общество.
Второ - те трябва да напредват в знанията си по някакъв начин,защото в техните ръце е онова,което го няма в ръцете на масовия човек.
Третото,и най-трудното,е че тези особени българи трябва да повярват в себе си.Ако не повярват на това,което те самите чувстват,започват да присвояват авторитети,да се изживяват като успешния обществен пример,да търсят нещо,на което да имат безпрекословно доверие,само защото техните възприятия са различни от всички останали и следователно съмнителни.За това се иска смелост,да се довериш на съществото,което би трябвало да си ти самия.

Според мен за да им бъде по-лесно в битката между собствените възприятия и настапвъщите,безпощадни външни модели,ние можем да направим две неща:
Първото е да подадем ръка на тях и да ги поощряваме,за да не ги отнесе вълната от еднаквост.
Втората възможност е да се атакува самата вълна на еднаквост,като се предостави възможност за общуване в среда,в която всеки един е различен.Среда,която действа като защита от еднаквостта и оставя развитието на личността на мира и на спокойстиве.Планът,заложен във всяка личност,ще се изпълни отсамосебе си,в синхрон с Плана на общите събития.

Този сайт е хубава реализация та втората възможност.Но не е достатъчно.Нека не забравяме,че българите,за които е предназначен,се издирват и от всички други Сили,на които България съвсем не е симпатична.

Всичко което казахме до тук е хубаво, но вижте сами за какво става въпрос:

4301 души се явиха на изпита по история в СУ "Св. Климент Охридски"
през юли, миналата година. Темата бе "Създаване и укрепване на българската държава при
хан Аспарух и хан Тервел". 1604 кандидат-студенти получиха двойки, а 8
- пълни шестици.
Резултатите са по-добри в сравнение с минали години. В работите на младежите обаче и сега не липсва
изобилието от грешки и безмислици, познати под името бисери.



Прабългарите съществуват още от времето на Ноевия ковчег.
Според някои сведения "българи" значело "ловци на самураи".
За разлика от повечето народи прабългарите приемали Ахил за свой
вожд.
Родината на прабългарите била Памид.
Българите са конно-народна общност.
Големият български историк Божидар Димитров показва, че прабългарите имат сравнително голям ръст в сравнение със съвременниците си.
Жилищата им се наричали юрта - сгъваема кожена палатка.
Юртите са наколни жилища.
Прабългарите не правели разлика между мъже и жени.
Главен бог бил Тангра с помощници Слънцето и Луната.
Ролята на жреца се изпълнявала от всеки почтен мъж.
Набавяли основните си продукти чрез грабежи.
Според византийските автори прабългарите се прехранвали с лов и
разбойничество и най-общо животът им е характеризиран като
звероподобен.
Бягането по бойното поле при прабългарите се наказва със смърт.
Титлата хан се използва само по навик.
Прабългарска находка при село Малая показва богато снаряжение на един велик воин заедно с украсата на коня си, което подсказва, че прабългарите спали с конете си.
Българите са 100-120 хиляди души - мъже, жени, деца, старци, котки и кучета.
Един учен, Рециус, определя славяните към дългоглавата група, която по-късно се разпада на дългоглава немска група.
Славяните били ниски, червенобради, червенооки, червенокожи хора.
Първоначално живеят в землянки, а после в полуземлянки.
Землянките са най-често на един етаж.
Землянките на славяните били в размер от 1 до 4 кв м.
Домовете на славяните били слабо мебелирани.
Селищата им се разполагали край реки, езера и язовири.
Земите, като не принадлежат на никого, са на общината, следователно се установява смесен режим на собственост.
Славяните поставяли в гроба удушената жена на покойника.
В чест на боговете славяните принасят жертви - дребни животни, но в
повечето случаи - преди война - е възможно и човек.
Славяните дишали с шнорхел.
Срещу врага славяните се сражавали с конна пехотница.
Въпреки взетите предпазни мерки Византия не може да се отърве от
похожденията на славяните.
Славяните нападали бързо своите противници, бързо ги ограбвали и
плячкосвали. Те пишели с трески и резки. Създали също календар, на който отбелязвали датата и годината чрез дълбане в стената.
Византия отгледала в полите си прабългарите, но те й се отплатили
твърде зле.
Аспарух се заинтересова от славяните и преминава инкогнито Дунава.
Къде Аспарух преминал Дунава - където сега е Аспаруховият мост.
Аспарух бил строг и инициативен.
Аспарух допуснал врага да се оттегли, което показва незлобливия
характер на хана.
Аспарух преминал Дунава и нахлува към Долна Азия.
Плиска - здраво укрепен аул; модерен град със съвременна канализация, водоснабдяване и др.
По въпроса за победата на Тервел писал Карл Май.