Послушание

Покойният Илия Минев често казваше: "Духовно мъртвият не може да бъде съживен." А ти искаш от мен да съживявам духовни мъртъвци.

Я ме цитирай да видим къде съм искал чудеса от теб...?!! Искам да си свършиш работата до край, както и всички останали...! Това е..

Името ми е Владимир Владимиров.От Търговище съм.Няма от какво да се крия.Запознатия да ми бута табуретката щом иска.Парадокс-не разбрах твоето име.

Я ме цитирай да видим къде съм искал чудеса от теб...?!! Искам да си свършиш работата до край, както и всички останали...! Това е..

Ще говорим като дойдеш. Да си върша работата съвсем не означава, че трябва да се оставя да ме обливат постоянно с помия. И почти всички да клечат наоколо и да зяпат сеир.

За протокола и дознанието аз съм Мартин Христов от Варна...
Ти нямаше ли да си ходиш...?!

Я ме цитирай да видим къде съм искал чудеса от теб...?!! Искам да си свършиш работата до край, както и всички останали...! Това е..

Ще говорим като дойдеш. Да си върша работата съвсем не означава, че трябва да се оставя да ме обливат постоянно с помия. И почти всички да клечат наоколо и да зяпат сеир.

Има едно "почти всички", което прави изказа ти незавършен и несъвършен.... Докато стане "абсолютно всички" има още много вода да изтече....!! До тогава, а и след това - горе главата и коча - между рогата....

Компа му е слаб и не може да отваря по няколко прозореца едновременно. Затова излиза оттук и ходи да се допитва. После се връща пак. Не мога да кажа да го баннат, защото в тоя форум съм Никой и думата ми не се чува.

Багаин, сложих те да си почиваш малко (за 6 дена). Недей да се дразниш с хората тук, че не им държат нервите. А колегите тук, да не му обръщат внимание, да си гледат работата и толкова, че и на мен взе да ми писва от пищене вече.

Парадокс, ти сбърка, моето решение се оказа правилно. Ти искаш от мен да отида в Китай и пред китайски студенти да изнеса лекция на български език. Просто никой нищо няма да разбере. Сега е същото. Как да говоря, когато думите ми биват приемани или за хленчене или за пищене? Според случая. Аз показах Вратата, а по-нататък не е моя работа кой ще мине през нея и кой ще остане отвън.

Елтимире мисля, че губиш известна перспектива за нещата. Отдаваш твърде много време на този форум, вместо да обръщаш внимание на самия сайт. Сайта не е само този форум и статиите и книгите поместени в разделите извън форума се посещават от много повече улегнали хора, много от които отбягват форумите. Малко отдалече тръгнах.
Искам просто да подчертая, че форумите са по същество говорилни не особенно различаващи се от парламент, църковен събор и други подобни мероприятия. Създателят на АЙКИДО Морихей Уешиба казва: "Когато хората се съберат заедно, говорят само глупости". С всяка изминала година все повече се убеждавам в правотата на тези думи. Затова той се изолира от света и досега му с чужди хора е бил основно при тренировки. По оскъдната информация, която имам за колобрите оставам с впечатление, че те са приели същата идея, като истина. Велики математици и гениални изобретатели от историята на човечеството са били асоциални типове. А щом си асоциален тип ти си или луд(безполезно подскачащ, викащ, клатещ се) или гении, ако от лудостта ти се открие нещо невиждано и много полезно, според нормите на "нормалните" хора. Озадачаваш ме и че приемаш подобни обиди толкова сериозно. В крайна сметка всички сме роби и който твърди, че не е роб просто не знае какво говори. Ние сме роби на предразсъдъците си или роби на страховете си или на суетата и гордостта си, на знанията,на вярата и убежденията си и по много други критерии, като при всеки човек е в различни пропорции. Ако се замислим по тази логика най-свободните хора са истински лудите и по една случайност в тази категория са и гениите от различните области на знанието. Те са проводниците на новите открития в науката наример. Никой считан за нормален не е направил нещо забележително в историята на човечеството, тъй като нормалният човек мисли стереотипно, като кон с капаци следвайки пътя който кочияша му показва с поводите. Страничните пътища не се виждат, освен ако кочияша не склони да му обърне главата натам. Ако пък коня почне да движи непокорно глава, кочияша има и камшик. Но отново взех да се откланям...
Елтимире твоята трибуна са книгите. Влязох в този сайт и се регистрирах, след като познат ми даде "Невидимата Атака" като линк. Тя ме грабна. Както и някой от другите ти книги(признавам не съм ги чел всичките). Моят съвет е: Върни се към писането на книги и се откажи от дебненето на провокатори във форумите, защото написаното в книгите ти ще бъде оценено от този, който може. Писанията ти във форума са нещо посредствено, днес са сред актуалните теми, утре ще са сред последните страници на форума.
По повод ядосването ти към админите на форума не считам, че си прав. Нито са изтрили книгите ти, нито са имали такова намерение, тъкмо обратното. Всички чакаме нещо ново и ценно от теб, може да си останем с чакането но надеждата умира последна. Колкото до мен, аз все още имам какво да чета от теб.

Богатире,благодаря ти за изчелпателния поуст!Аз самият мислех или замислях нещо подобно,ама май нямаше да го кажа по-добре!
Мартине,отиващите на смърт,те поздравяват!Поклон пред полемиката ти!
Ангеле,отиващите на смърт...НЕ ТЕ ПОЗДРАВЯВАТ!Защото ги остави в лапите на побеснялата... камила /прочети за Остап Бендер и направи литературно сравнение-вного ще е интерестно/.Отиващите на СМЪРТ те молят:хвърли китка цвете в Дунава,нека тя иде при Тангра и му разкаже какво точно се е случило с Движението на Неговите воини...
------------------------------
А онуй багаинче,от търговище,то ми е близо и винаги мога да го намеря,стига да не е търговище от щата каливорнига...

Добре, нека го кажем по друг начин.
Някои тук знаят, че примката около врата ми се стяга вече от доста време. От доста дълго време. Така се стегна проклетата примка, че едва дишам. Хубаво, но на мен това изобщо не ми харесва. И реших да срежа проклетата примка. Затова подхванах оная тема "Милиция". Имаше два варианта. Ако присъствието ми е необходимо, ще получа необходимото съдействие да срежа примката. Ако не получа съдействие, значи присъствието ми не е необходимо. Дотук да има нещо неясно?
Съдействие не получих. Ченгетата почнаха да пращат своите дребни ненормални провокаторчета. С надежтата, че аз ще почна да разговарям с провокаторчетата като с равни, че ще почна да им обяснявам, да ги убеждавам. Нищо подобно! Нямам никакво такова намерение. Пред мен сега стои въпросът: или да измета Павлин Димитров от поста му, като това послужи за поука на останалите тъпаци, или да се оттегля. И след като не успях в първото, след като никой не пожела да ми съдейства да го направя, значи ми остава второто. Което и реших да направя.
Кой ще ме осъди за решението ми?
Да, имам още какво да кажа. Неслучайно толкова упорито писах по темата "Грузия". Това е тема, от чието развитие ще зависи съдбата на цялото човечество. Това е тема, от чието развитие зависи накъде ще поемем, по кой път. Не знам дали някой си дава сметка за нейната важност. Но вие какво очаквате? Че някой, който в момента е мачкан от една хидравлична преса ще съумее да направи нужното и правилното? Ето, дори по тази причина исках да срежем примката, да изключим хидравличната преса. Само където ножът не е в ръката ми, за да срежа примката. И ръката ми не стига до копчето на пресата. Затова ми беше нужна вашата помощ. Вместо това се чувствам като оня пиян, който паднал в една яма. Опитвал се да излезе, опитвал се и все не успявал. Накрая рекъл: "Ако и този път не изляза, ставам и си отивам вкъщи". Странното е, че за разлика от пияния, аз наистина мога да си взема шапката и да си отида вкъщи.

Нещо по Никола Вапцаров и не съвсем:
"Борбата е безмилостно жестока.

Борбата както казват, е епична.

Аз паднах. Друг ще ме смени и...

толкоз.

Какво тук значи някаква си личност?!



Разстрел, и след разстрела – червеи.

Това е толкоз просто и логично.

Но в бурята няма бъдем пак със тебе,

народе мой, защото и ти си отиде завинаги!"

Конници след завоя
Никой нямаше да разбере, че лагерът е съществувал, ако не го бяха открили случайно. Археолози търсели праисторическо селище, пък то друго излязло. Масов гроб с набързо избити и още по-набързо заровени хора. Наблизо - останки от изгорели дървени бараки. По малкото останали веществени доказателства станало ясно, че костите принадлежат на безследно изчезнали след 9 септември 1944 година хора. Само че нищо на този свят не изчезва без следа.
Писаха нещо, нещо показаха, а днес щяха да откриват паметник. Докараното от София местно население бе вече тук и очакваше високопоставената делегация. Правителственият кортеж преваляше билото...
- Каква досада! - мърмореше културният министър. - Кметът трябваше да унищожи останките. Глупак си беше като надзирател - глупак си остана.
- С кой ум даде разрешение за проклетата археологическа експедиция? - запита вътрешният министър. Заповедта за ликвидация на въдворените навремето той я бе издал и сега място не можеше да си намери.
- Ами то, само там ли трепахме? Всичко ли да помня?
- Моята съвест е чиста - сякаш на себе си промълви правосъдният министър. - Излиза, че съм постъпвал хуманно, като пледирах моите подзащитни да получават колкото може по-големи присъди. Те влязоха в затвора, но част от тях са още живи.
Подобни невесели мисли вълнуваха цялата делегация. Но черните спомени им придаваха опечален вид, а нали откриването щеше да се снима от телевизията. Изведнъж полицаите от ескорта спряха. След тях - и останалите коли. Пътят бе преграден от конници. С копия, мечове и островръхи шлемове. Истински древни воини. Като на картинка. Или като на кино.
- Хей, кои сте вие?
-Основателите на Държавата!
- Не си спомням такъв момент в сценария - обади се културният министър.
- Няма сценарий. Стойте тук, докато си вземем нашето!
Настъпи объркване.
- Тия май са луди!
- Хайде, освободете незабавно пътя! - конниците не помръдваха. Разнесоха се автоматични изстрели. Последва взрив от граната. Сякаш нищо не се бе случило. Бомби срещу светлинни лъчи. Стрелба по слънчеви зайчета.
- Да тръгваме!
Моторите не искаха да запалят.
- Какви, по дяволите сте вие? Какво искате от нас?
- От вас - нищо. Дойдохме за Държавата си. Вие не сте ни нужни.
- А какво ще остане, след като си вземете... вашето?
- Пушеците от въздуха. Мърсотията от водите. Отровите от земята. Нечистотията от душите. Което вие създадохте - при вас ще остане. Не го искаме. Както не искаме и вас.
Пейзажът започна да се променя, заприличвайки на кадър от фантастичен филм. Някой закрещя. Друг се опита да побегне, но се спъна в невидима преграда и падна. Зад преградата се мярнаха познати силуети. Точно тях се опитваха да забравят вече толкова години, точно при тях отиваха, и точно тях видяха...
Сред всеобщата истерия двама оставаха невъзмутими: един вечнопиян партиен лидер, и вечноусмихнатият президент.
Първият по-късно щеше да изтрезнее..

Жива Вечност
Върху телевизора поставих малка двехилядигодишна пирамидка с отпечетан върху нея ключ. До пирамидката стои вазичка с цветя. Пред тях препуска дървено конче. И мъничък бронзов войник е застанал на стража.
Подреждането е съгласно Завета отпреди седем хилядолетия. Живото, животодаряващото подреждане. То и сега ни е нужно, а ние не го познаваме. Забравили сме го. Иначе щяхме да оживеем, а виждам, че още сме мъртви.
Какво сме ние?
Помня, загледах се в изсъхнало дърво. Кората бе опадала. Повечето клони - също. Дървото бе започнало да гние. А в основата на мъртвата корона, от дървесната каша израстваше и пускаше листенца младо дръвче. Неповаленото дърво се раждаше отново.
Нашето Българско дърво е болно. Ние сечем заболелите клони, горим ги, а пепелта хвърляме. За да тори тя чужди гори. Все настрана гледаме, а не виждаме как гъстълакът около нас върху наша пепел е израстнал. И се готви да ни задуши.
Отминалото време, извършващото се настояще и неосъщественото бъдеще са неотделими. Крепят се взаимно. С доверие и обич. За да се задържат във Вечността, за да не изостанат. За да не отидат настрана, за да не се разтворят в невремето. Ако ли не - няма да ги има отново. Няма никога да оживеят.
Вечността не е срок. Вечността не се измерва с цифри. Тя е път и посока. Движение и устрем. Поход към никога неосъществявана цел. Остана ли ни достатъчно воля, за да бъдем и утре част от Похода?
Минало, настояще и бъдеще - те трябва да са заедно. Това е закон на Похода, на Вечността. Те са триединство, което умира, ако някоя от съставните части липсва. Тогава вървящият воин пада и пясъците го засипват. Кладенецът на преобразителното обновление е далеч. В отминалите години. Как ще се освежи жадният, как ще набере нови сили? Вечността е жива, тя не търпи смърт в себе си. А ние в своето безпаметно невежество умъртвяваме миналото, изгаряме го и принасяме пепелта в дар на чужди, враждебни нам сили. С което си затваряме вратата към утрешния ден.
Сега стоим. Спрели сме и чакаме. Застинали сме в мъртвешка неподвижност. Оковали сме живота във вериги, замразили сме го, затворили сме го в сърцевината на буца лед. Безжалостно сме го убили и се залъгваме, че ще възкръсне, щом ледът се разтопи.
Живо е участващото в живота. И гробницата може да е жива, ако не сме забравили кой лежи в нея. Докато почитаме неговата памет и опазваме завета от потъмняване и разложение.
Умъртвяващо е отрицанието.
Смъртоносна е забравата. Отровен е покоят.
Свежа като пролетна поляна ще е многоцветната Книга, докато има кой да изважда нейните нееднакви листове. Жив ще е Заветът. Докато поне един от нас го помни и тачи. Но как ще се запази българинът после? Как без колобъри ще пребъде България? А пясъците неумолимо настъпват… Паметта се изтрива, уморени са боилите, неспокойни са конете им, рият с копита пръстта. Те знаят, те още са тук, те могат, годни са, храбри са, но са единствени и последни. А после?
Ключът няма да бъде излят. Ще са забравили и къде е Вратата. Цветята ще увехнат, кончето ще избяга и бронзовият воин ще се прекърши. Обичта ще е угаснала, верността ще е сломена и новото Дърво няма да израстне.
Примамливо ли е?
Ако не е - гребнете с две шепи вода от кладенеца на Миналото.
Картината ще се преобрази!