Новия световен ред, реанимира комунизма

Ще дам пример, който вероятно много хора ще учуди.
Партия АТАКА. Оставяме настрана съдържанието, те са печално ясни.
Говорим за технологията.
Имат почти пълният пакет от медии, какъвто е нужен и на нас:

1. телевизия. не говорим само за СКАТ, защото по-скоро СКАТ притежава Атака, отколкото обратното, но това са подробности. Говорим за аудиовизуалният архив с предаванията, които имат. Който е достъпен за всеки. Отваряш, гледаш, мислиш, преценяш и си правиш изводите. С реториката, винаги съм го казвал, при Волен нещата са наред. Лошото е, че тя е само стръвта за наивни патриоти, с блесничката.

2. Имат си сайт. Който е добре оформен и функционален. Технически тук са за отличен.

3. Имат си бумажен вестник. Не го коментираме като бизнес инвестиция, защото рекламите там ги няма, което поставя много въпроси за изкуственното финансово дишане, но това не е важно. Вестникът технически също е направен добре и се разпространява по правилна схема.
Направията обаче на вестник не е никак проста и евтина работа, и според мен, за съжаление, тази идея трябва да се отложи за доста по-добри времена. Книга е по-лесно, и тя може да бъде издавана като периодика.

4. Имат си и електронен вестник. Там нешата са по-скоро за добър, от техническа гледна точка, даже за 3.5, но фактът си остава: имат го, и точно такъв трябва и за българите, за което сега говорим

5. Имат си форум. Помийна яма с малки островчета от здравомислещи хора(те другите получиха парцала, естественно), но техническата платформа SMF може би е по-добра - най-малкото което е, защото там вложените линкове към аудио-визуалните архиви се виждат много добре като предварително вложен екран, който веднага може да се стартира. Не знам, новата версия на този сайт дали ще я поддържа тази опция.

6. Нямат си радио (поне аз не знам да имат). Но може да бъде направено интернет радио, което не е големи пари и ресурси, въпросът е да е захранено с качественни, добре премерени материали.

7. Волен има и 3 добре написани книги, с качествен материал, с които всъщност запали факлите през 2005- Някои казват, че бил преписвал, но даже и така да е, приносът и значението на тези книги за мен поне са безспорни.

Резултатът?
За Волен и Атака хората знаят не толкова заради парламентарните му изяви (те са ярки, но иначе липсата в Парламента го гони здраво и единственният му конкурент е евентуалният му спонсор Доган), а заради тези медийни инструменти.
Той има минимум 60-70% известност сред българите и, ако вярваме на изборните резултати, от 8-12% подкрепа.
Прочее, медийните инструменти са именно това - средство, инструментариум за постигане на дадена задача и цел. Така че, те трябват точно така, както ти трябва оръжие в битката срещу врага ти.
И голяма част от тях могат да бъдат направени и използвани с помощта на интернет-технологиите днес.
На нас изборни резултати не ни трябват. Не трябва даже да са ни цел, защото това е обречен и опорочен път. Но трябва чуваемост, трябва разпространение на идеите.
Прав е Данчо, че налятата наготово смляна информация е лапачество, а Знанието трябва да се търси и добива активно, парче по парче, троха по троха, с много обикаляне и блъскане.
Но според мен, веднъж събрано, това Знание, ако го държим затворено в определен тесен кръг от хора, а не търсим средства за разпространяването му като идея, ние нищо не правим, освен да се самокапсулираме.
Ако съм го разбрал грешно и незаслужено съм го засегнал с това тълкувание, моля да бъда извинен - на мен така ми се стори, допускам, че не съм прав.

В такъв случай може да се поумува над възможността да се създаде "информационно букварче". И да се разпространява безплатно:
-да се разпръснат пред магазините рано преди да е започнал работния ден;
-да се разпръснат на уживени места;
-да се оставят по седалките на автобуси и влакове;
-да се разпръснат по университетски дворове още преди да са започнали учебните занятията;
Така де лошите слагат бомби по такива места, ние ще слагаме книжки.
За да се избегнат провокации и защото четивото е изключително и само по желание на четящите всичко може да се извършва в час, в който улиците не са уживени.
Но като се има впредвид, че повечето хора бягат от обемисти съдържания ще трябва доста да се постараем до сбиването само на най-привлекателното.

Както виждате аз от ТВ предаване, през радио и вестник стигнах до "информационно букварче".
Важното е да се стигне до решение и да се действа. Трябва обаче да се види, кое е попречило на предния проект с в-к Съпротива. Какви са били причините? Какво е било търсенето? И ако е било слабо, къде е била грешката - в информацията или в начинът й на поднасяне?
А ако сам имах възможностите и умението да направя кое да е от гореизброените медиини проекти отдавна да съм го направил.
За това е по-добре да се съсредоточат повече души върху един проект. Всеки пак ще си върви по своят си избран път, това не е призив да се създава партиен колектив. А просто желаение да се създаде по-голям достъп до знанието и призив са сработване единствено и само с желаещите.
Защото повечето хора днес си мислят, че ни трябва Хитлер, Сталин или пък Тодор Живков, за да се оправим. Просто в главите на хората е КАША.

п.п. Някои чакат на извънземните даже, а не на себе си. Не че отричам съществуването им, съвсем не.

Това съобщение е редактирано от buden на 30.11.2008, 21:01

Буден, това с разпростанението не мисля, че ще има нужния ефект. Когато човек не търси нещо, погледжа с пренебрежение. Ако личността няма някъде вътре в себе си жажда или поне любопитство за информация... всичко е напразно. Сутрин преди работа хората за забързани, нямат време за подобни луксове. Аз лично вземам подобни листовки с мотива, че хората, които ги раздават го правят за да си изкарват прехраната. Често пъти дори не поглеждам какво пише, какво се рекламира, обикновено. Не смятам, че това е начинът.

Мисля че букварчето, или каквито и други писменни материали могат да се оставят в разни заведения(например рокаджииски кръчми и други), стига хората работещи там да са свестни. Да стои някъде по бара и който иска да си вземе.

Не мисля, че ще се съгласят собствениците на заведения освен ако някой лично не се интересува от това и не чете какво си пишем ние тук в този момент.
Другото е че по заведенията хорта употребяват алкохол. В смисъл, че когато човек е на градус и обсъжда дадени проблеми, си създава илюзията че е всесилен. Когато обаче ефектът на алкохола спадне, тогава става пагубно за всяка една идея обсъждана под влиянието му. А именно, че човекът влиза в другата илюзията, че е безсилен и продължава по стария си начин.
Но това са само мои лични наблюдения.

Когато човек не търси и не е любопитен не става - знам. Но ние не можем да знаем дали са любопитни всички или не. Ако 10 го подминат 1 може да го вземе и прочете било дори и след седмица.
В най-лошия случаи тези които се грижат за чистотата по улиците ще си вземат някой друг брой преди да ги изхвърлят на боклука. За мен това не е напразен труд. За това трябва да има вид привличащ вниманието, или и ние можем да използваме днешните средства които използва рекламата.
Хората са заети да, но не всички. Правило ми е впечатление как на места хората четата вестници, решават кръстословици или судоку, за да убиват времето.
Не искам да имам никакъв личен допир с хората, защото това ще ме откаже. Или да няма раздаване от ръка на ръка. Хората по навик отминават това и аз така правя. Защото както каза ти това са реклами ..или пък сектантски брошурки, няма значение.
Според мен е начин все някакъв.
Други предложения!?

"Но според мен, веднъж събрано, това Знание, ако го държим затворено в определен тесен кръг от хора, а не търсим средства за разпространяването му като идея, ние нищо не правим, освен да се самокапсулираме"

Виж Пламене, това Знание е било капсуловано над хилядолетие. Така че няколко години или десетилетия за него са прашинки от Вечността. Но понеже се случват някои събития, пряко касаещи и носителите Му, е дошло времето вратата да се пооткрехне. Донякъде, защото дори тук, във форума много малко хора разбират и 10% от същността Mу.
Това, върху което трябва да наблегнем на този етап обаче е Саракта. Като единствена възможна алтернатива за излизане от блатото, в което са сме потопени и ни натискат все по-дълбоко. Дори за много българи името Саракт е твърдосмилаема храна. В началото си, то ще е по-известно като национална дъжава (или държава, управлявана от българи-националисти). Без да се бият дори по гърдите че са такива. Това е и първата крачка, която е най-разбираема за хората. Оттам следващата е възстановяването на Четвъртото Българско Царство. А оттам - и създаването на Саракта на Духа. В последния етап може и да не сме живи вече. Но децата и внуците ни ще са свидетели на изгрева на слънчевата раса, в която Българите ще са заели лидерското си място, както подобава след хилядолетия забвение. И България като Феникс е възкръснала от пепелта.
В новата версия на сайта, която надявам се да тръгне скоро, ще трябва доста сериозно да обсъдим стратегията. Която ще обуславя и самото ни поведение. Ще може ли да преминем от виртуални (или епизодични познанства) към по- съществена организация, без да могат да ни въздействат, както с казионните. Как най-ефективно и достъпно ще можем да изразим идеята за Саракта и т.н. Но останалото, за което казваш, че има опасност да бъде капсуловано - трябва да е в много премерен вид. Дори и да не бъде разбрано от масата. В първият етап Движението и прилежащият му сайтт беше чисто информационно-образователeн. С намерението, че ще събудим повече българи, както и че чужди приятелски настроени към България държави ще се трогнат от участта ни и ще се намесят. Само че както и Буден посочва, в условията на новия световен ред, на никой не му е до нас. Всеки си има достатъчно свои проблеми. Не само ние сме под робство, а белите хора като цяло. Само дето при нас се изпълнява малтусианската тактика за златния милиард и ненужните раси. В случая с нашата - ние сме нещо повече, опасни сме заради латентните способности, на които сме носители. Затова и Режимът тук просто си мести сътрудниците и партиите като шахматни пешки. Оттам и както каза antijew, не си въобразявайте, че ще бъдем допуснати до радиоефир. Под контрола на СЕМ. Или пък до Розетата - под контрола на НАИМ. Все зъбчатки от Режима.

Отново се връщам на темата Новия Световен Ред, който всъщност е стар.

Ще напиша нещо за Обама, което няма как да го чуем от масмедиите, камо ли от масмедиите в България.
Една личност на име Уебстър Тарпли и неговите макар и доста смели анализи заслужават нашето внимание.
Тарпли е човек с познания в детайли относно развитието на Европа след втората световна война в частност Италия. Като работещ журналист написва първата си книга "Кой уби Алдо Моро" издадена в Рим 1978г. - премиер на Италия в периода 1963г-1968г. Убийството се преписва на Черваните Бригади. Но негови проучвания и на други ровещи се по-надълбоко сочат, че зад убийството стои неофашистката организация "Пропаганда Дуе" и някои от старите членове на парламента. П2 по официални данни е масонска ложа оперирала в Италия от 1877г. до 1976г. Силвио Берлускони е бил - следователно и все още е - член на споменатата организация.
Други трудове на Тарпли са "Неизвестната биография на Джорд Буш старши"-1992г., "Срещу олигархията"-1996г., "9/11 Синтетичен тероризъм: Направено в Америка"-2005г. и сега през 2008г. издаде две книги посветени на Обама още преди да бъде избран за президент.
"Всеки, който е запознат с историята на Италия след първата световна война и Мусолини ще може да направи връзката", казва Уебстър Тарпли.

Ето и неговите анализи преди изборите:
"Внимавайте с Обама. Наблюдавайте го. Той не е това за което го мислят хората, не е това за което се представя.
В момента целият свят е заплашен заради това, което се случва в Америка. Извършва се доста сериозна операция, под прикритие. Под прикритието на абстракциите, с които се представя Обама. Хората въобще не правят опити да се ровят в миналото на даден човек. А ако си направят ще видят, че зад маската с която се представя се крие индивид много по-агресивен и по-военно настроен. Цветът на кожата му и това, че някога като дете е бил мюсюлманин просто придава по-добър облик на Америка пред света.
Изборът Обама ще е катастрофален за света, това ще предизвика истински катаклизъм. Човект е кукла на конци. А куклуводи са му едни от най-опасните мъже, които на времето управляваха администрацията на Картър. Припомнете си колко пагубно беше управлението на Картър и как започна всичко. Хора зад Обама са от банковия елит, и такива като Джордж Сорос и Дейвид Рокафелер, чиито интереси са доказани в насока понижаването на стандарта на живот. А съветник по външната му политика ще е Збигнев Бжежински.
Защо под прикритие - точно обещанията за надежда, промяна и левите/социалните му убеждения. Но който е направил проучване ще види тъкмо обратното.
Защото Бжежински казва така: "Центърът на нашата конкуренция не са Иран. Това е Москва и Пекин."
И това е много по-амбициозен проект от колкото този на Буш администрацията в Близкия Изток. Хората в Европа по-добре да се събудят, защото тази глупава романтична илюзия с Обама може да ги въвлече във война с Русия. Което би било пагубно за всеки, но не и за Америка.
Бжежински не е глупав и не иска Америка във война с Иран. Той се противопоставяше на възможните удари срещу Иран. Вероятно желание му е да настрои Иран срещу Русия, Китай срещу Русия, Индия срещу Пакистан, Сирия срещу Русия. И той е човек с такива възможности. Ръководеше Афганистан срещу Русия, а тази война разсипа Русия. Неговият зъл гении и ЦРУ са създателите на Ал Кайда.
Преди няколко месеца Бжежински посети Сирия, с цел да изгоните руското присъствие и ще се опита. Руснаците имат много важна стратегическа база на о-в Тартос в Средиземно Море.
Ето и разликата между администрациите, моментната и идващата на власт - мюсюлманите от техен враг да се превърнат в инструмент срещу много по-сериозен техен враг.
Да речем Тюркистан в Китай, целта е някой да се накара да умира за подшушната кауза. Друг пример са конфликтите в Тибет.
Или пък Судан и Дарфур. Судан е от арабската лига и е най-голямата страна в Африка. Дали всичко наистина е хуманитарни помощи - НЕ. Интересува ги петролът, който Китай купува от Судан. Консуматори са и на други ресурси. Цел на задаващите се политици е изолирането на Китай от Африка."
Прекъсвам за да припомня какво се случва в Зимбабве, също страна която изнася петрол за Китай. И бумът на холера, смъртните случаи преди няма и месец. Задаващите се хуманитарни помощи.

Уебстър Тарпли продължава: "В момента най-сериозно се обръща внимание на Пакистан. Обама ясно изяви позициите си миналото лято, че иска да ударят Пакиста. В момента го правят и предтекста им е Ал Кайда. Ирак е разделен на няколко части и Пакистан вероятно ще го последва при това на по-голямо разделение. Само дето последиците може да са по-жестоки, защото Пакистан е много по-способна на противодействие."

Отново прекъсвам, този път да вмъкнем това което се случи в Индия. Кашмир е стар проблем между тях и Пакистан и в момента конфликтът е възможен.

"В други страни се използват не митологиите за 9/11 и Ал Кайда, а методите на хуманитарните помощи.
За Бжежински Китай и Русия са държавите с реална власт, влияние и конкурентно способните. За това и е насочен изцяло срещу тях.
Не отдавна Китай отправи съвет към Япония да не участват в евентуални конфронтации целящи дестабилизацията на Китай. Япония категорично отхвърли подобни съмнения и признава, че това би довело до криза в Азиа.
При евентуална изолация на Китай от Африка, както е случая със Судан ще е много лошо. Изгладнее ли за суровини ще се обърне към Източен Сибир. А това може да доведе до конфликт с Русия.
Целта е ясна - конфронтация, война и конкурентите да се самоунищожат. И тогава Америка, Англия и Израел ще са доминиращи поне още най-малко 100 години.
Европа също лесно може да бъде оплетена в паяжината. Това което наближава е криза в Полша. Много по-лоша от тази в Куба през 1962г. Защото НАТО са разположени из цяла Източна Европа. Този техен щит се изгражда в Полша и Чехия, а вероятно и Литва.
Друг проект на Бжежински беше Косово. Днес се говори за това какъв бил Караджич. Той е бил лош човек и по това не споря, но защо сега и каква е целта им. Планът е за възпламеняванена старите конфликти с Русия. Грузия е ясен пример.
Сделката, която направиха скоро Америка и Северна Корея едва не докара поредния инфаркт на Чейни. Но всичко това е замислено, с цел конфликти с диаметър цялото земно кълбо. Тези които са министри или пък президентът са по-скоро бюрокрация. По-важно е кой стои за тях и планира всичко това. Хората вместо да гледат това, гледат лицата на говорителите. Злият гении на хора като Бжежински е безграничен."


Личен коментар е, че всички тези факти които говорят срещу политиката на Америка, по някакъв начин придават положителен отенък на други политики.

А тук една друга гледна точка

КАК КОМУНИСТИЧЕСКИ КИТАЙ СПАСЯВА СВЕТОВНИЯ КАПИТАЛИЗЪМ
Пекин е най-големият кредитор на Америка, навлиза и в отбраната й

http://www.monitor.bg/article?sid=&aid=179...cid=50&eid=1541

buden, отличен постинг!
С болшинството съм абсолютно съгласен, а останалото ме накара сериозно да се замисля.

Никога не съм изпитвал приятно вълнение при споменаване на „икономическото чудо” Китай. Мислено винаги съм отправял пожелания към това огромно човешко множество да заложи на древните практики, с които често парадира. Но вътрешното ми убеждение, което за съжаление не се разсейва е, че всъщност Китай се превръща в основна опора на новия световен ред.
1. Играе 100% по правилата на световното правителство. Известната „дисциплинираност” на китайците, готовността им да работят като пчелички за едно легло и купичка ориз, ги превръща в най-добрия донор за паразитите. Не е въпросът, че се задоволяват с малко (с най-необходимото), страшното е, че не си дават сметка в името на какво го правят!
2. Древните знания. Къде са те? Какво от тях е приложено? Всъщност за жълтите хора ми се чини следното – те са били огрени от благодатта на знанието, силата и изобилието, но тия ценности не живеят в сърцата им. Те светят с жълта, отразена светлина. Няколко примера:
- Човекът е материал за постигане на целите на шефа, на фирмата, на партията, и т.н. А българите, които огряхме Азия със светлина, казваме обратното - всъщност човекът е целта. Всичко останало е средството за постигане на Човека.
- Япония (може би следвана от Китай) е най-големият крадец на знания и технологии в света. Висш технически шпионаж – това е тайната на тия две „технологичните нации”.
- Има ли друга държава, в която наемния убиец да е на такъв пиедестал, както в Япония. Какво е Нинджа – това е коварен убиец, който излиза в гръб, работи от засада. Не влиза в двубой за чест или за някакъв друг смисъл – просто убива, защото така му е наредено.
3. Че Китай е оценен от паразитите по достойнство говорят отколешните им опити да прилепят смукалата си там. Само два примера:
- Опиумни войни – ограбване и деградиране на нацията не без съдействието на управляващи високопоставени китайци.
- Оплитане в съвременни финансови схеми – ето да речем така: http://www.epochtimes-bg.com/2008-03/2008-10-03_01_d.html
4. И последния пример, най-показателния, от материала по-горе:

Четем следното:
Отделно, сериозен проблем представлява китайското село, което бе замръзнало на едно примитивно и полубедняшко ниво, като едва сега ръководството в Пекин насочва вниманието си към необходимите аграрни реформи и стимулиране на земеделието.

--------------------------------
Та къде им е акълът на китайците? Какво искат да постигнат? Дали Америка ще банкрутира и ще бъде заместена от Китай едвали за паразитите е от значение, важно е да имат хранителна среда. За сега такаква среда успешно се изгражда.

По принцип съм съгласен с изложеното от Иван, но по отношение на цитирания абзац:
Китайците нямат друг избор...засега.
Да, те са световната фабрика и бъдещият владетел на света.
Но фабрика има само тогава, когато има кой да купи. А най-големият потребител в света беше и си остава САЩ, независимо от кризата.
Освен това - американците с десетилетия набутваха на китайците своите абсолютно обезценяващи се нищо не значещи долари. В резултат на това Китай днес, заедно с Япония и арабите, са най-големите притежатели на доларови масиви, които са над 12 пъти повече, отколкото държавата САЩ може да произведе като стоки и услуги. То ест, ако утре китайците кажат: на си ви доларите, дайте ни нещо, каквото и да е, срещу тези пари, те ще получат (ако японците и арабите си траят) не повече от 10-15% "нещо" срещу тези "пари".
Но за останалите 80-85% от американските си "пари" така люто ще изгорят, че икономиката им ще се срине, и даже и твърдата армейска комунистическа ръка няма да може да овладее тези процеси.
За Япония и арабите, както казах, просто мълчим, все едно, че ги няма, но при тях положението ще бъде даже още по-катастрофално: за японците - защото собственни ресурси си нямат, и икономиката им е изцяло доларизирана от ВСВ насам, а за арабите - защото освен нефт, който ги прави заложници на американските технологии и пазари, друго същественно също си нямат.
И в положението на тези набълбукали се с американски долари три страни са още много страни по света, макар и в не толкова тежка степен.
Така че, парадоксално, но факт: всички прекрасно разбират положението си, но са в цунг-цванг - засега полезен ход нямат. И за момента избират инерцията като по-малко зло и все пак някаква отсрочка, която да им даде време да се огледат и помислят за изход от ситуацията

Япония и Китай наистина държат козове, които биха довели Америка до тотален фалит, но в същото време Япония и Китай не желаят особено да хвърлят козовете, защото насреща няма да получат почти нищо от банкрутирала Америка, затова си траят, но има известни индикации, че започва сериозно да им омръзва да са в тази позиция. Може би в тази връзка си струва да се погледнат анализите на Бенджамин Фулфорд - интервюто му с Дейвид Рокфелер и Кери Касиди:

Интервю с Д. Рокфелер...
Интервюта за Кери Касиди...

Също така, който е работил с азиатци знае със сигурност, че при тях кошерния инстинкт е много засилен - те са упорити, сплотени, целенасочени (обща цел), безгласно издигат най-подходящият лидер, следват го неотклонно, прокламират го и му вярват почти безрезервно, поддържат затворени общества с (нашите?) обичаи и традиции (имат силна диаспора с избирателна пропускливост), езикът им е закон и гордост. В същото време имат и значително запазено автономно* мислене* (при глобален западък на кое да е от последните две*), но проявяват магнетизъм/мазохизъм към авторитарни личности, които са способни да въдворят вътрешен ред.

Но нека гледаме в нашия двор...


б.а.: видео материали в google и пр. се изтеглят с Unplug - plugin за Mozilla Firefox. На изтегления файл трябва да се сложи разширение flv

sakramon, добре дошъл и поздравления за интервютата!
Дано останат по-дълго там

ИНТЕРВЮ С ДЖОН ЛЕНЪН ЗА СПИСАНИЕ “РОЛИНГ СТОУНС”, 1970 г.

Бихте ли започнали отначало?
Ако можех да бъда рибар, щях да бъда рибар. Ако можех да бъда нещо друго, а не това, което съм, бих го направил. Не е много леко да си творец. Разбирате ли, да пишеш, не е удоволствие, а мъчение. Четох за Ван Гог, Бетховен и другите – онзи ден четох една статия – ами, ако тогава е имало психиатри, нямаше да имаме сега великите картини на Гоген. А тия мръсни копелета ни изстискват до смърт и затова сме като дресирани животни в цирк. В такъв смисъл ми е обидно да съм творец, да свиря за разни идиоти, които нищо не разбират. Те нищо не чувстват; аз съм този, който чувства, защото аз изразявам чувства. Те водят въображаем живот чрез мен и чрез другите творци, а ние сме тези, които … същото е дори с боксьорите – когато Оскар (Бонавентура) се появи на ринга, се скъсваха да го освиркват. Удари Клей само веднъж и започнаха да го аплодират. Ето това ми е обидно. Аз всъщност бих предпочел да съм сред зрителите, но не мога. Винаги съм мечтал да стана рибар. Знам, че е глупаво и че предпочитам да съм богат, отколкото беден и така нататък, но болката… Как ми се ще да съм… Невежеството е блажено състояние, нещо такова. Ако си невеж, не те боли, или на мене така ми се струва.
Какво влияние са имали според вас “Бийтълс” върху историята на Великобритания?
За историята не знам. Хората, които управляват и са на власт, класовата система и цялата мръсна буржоазна действителност са си все същите; само дето из Лондон вече се разхождат купища дългокоси хлапетии от по-заможните семейства, облечени по последна мода, а Кенет Тайнън (известен театрален критик) трупа милиони от нецерзуни думи. Като се изключи това, нищо не се е променило, освен че всички са по-издокарани. Същите копелета са на власт, всичко си е както преди. Измамиха младежта, цялото младо поколение. Вярно, пораснали сме малко, някои неща се попромениха, малко сме по-свободни и т.н., но играта си е същата, нищо съществено не се е променило. Вършат абсолютно същите неща, продават оръжие на Южна Африка, убиват негри на улицата, хората живеят в отвратителна мизерия, плъхове пълзят по тях. На човек му се повдига като си помисли. А на мен ми се отвориха очите за тия неща. Край на илюзиите. Нещата не са се променили, само дето аз съм на трийсет години и има много хора с дълги коси. Това е. Нищо не се изменило, само ние пораснахме. Всичко стана така, както ни казваха, че ще стане. Повечето от така нареченото “сегашно поколение” си имат вече служби и така нататък. Та ние сме малцинство, хора като нас винаги са били малцинство; може би новото сега е, че това малцинство е малко по-голямо.
Според вас защо влиянието на “Бийтълс” беше толкова по-голямо в САЩ, отколкото в Англия?
Ами сигурно защото чуждата кокошка е винаги пуйка. Пък и когато пристигнахме в Америка, ние бяхме станали вече добри професионалисти: вече знаехме правилата на играта. Знаехме как да се оправяме с журналистите. Британските журналисти са най-трудните в света; можехме вече с всичко да се справим. Нямахме проблеми. Помня, че в самолета си мислех или може би казах нещо такова в един от филмите, но аз съм си такъв – “ох, сигурно ще се провалим”. Всъщност знаехме, че ще се справим с тях, стига да “хванем” публиката. Бяхме нещо ново. А като пристигнахме, какво се оказа: всички се разхождат по бермудки, подстригани в стил “канадска ливада”, с шини на зъбите; и отгоре на всичко ни разправят, че “на Бийтълс им е минала модата и толкова”. Мацките приличаха на кобили от четиридесетте години. Никой си нямаше понятие от мода и тям подобни. И ни си казахме: “Каква грозна нация, каква грозна нация!” Изглеждаше направо противно и решихме, че ние, англичаните, сме много стилни. Но, разбира се, не сме. Това се отнасяше само до нас петимата, а не до всички англичани. Само ние и “Ролинг Стоунс” бяхме наистина стилни, останалите англичани си бяха такива, каквито винаги са си били. Човек е склонен да се проявява като националист в подобни случаи и като се изключи музиката, ние се подигравахме на много неща в Америка. Падахме си по негърската музика, а негрите тук се надсмиваха на хора като Чък Бери и певците на блус. Негрите смятаха, че не е шик да слушаш този вид негърска музика, а пък белите слушаха само Джан и Дийн (братя, певци на рокендрол от началото на 60-те) и тям подобни. Струваше ми се, че имаме… че истината е в този вид музика. Същото беше и в Ливърпул; чувствахме се много специални, различни, защото слушахме разни старовремски плочи. Никой друг не ги слушаше освен Ерик Бърдън (певецът на групата “Енимълс”) и Мик Джагър в Лондон. Истинска самота, но беше фантастично. Дойдохме тук и се оказа, че и тук е така: и в Америка никой не слушаше рокоендрол, нито негърска музика. Бяхме в “родната” страна на тази музика, а там никой не се интересуваше от нея.
Как се чувствахте по време на турнетата? Чела съм, че инвалиди идвали при вас.
Е, това беше нашата версия. Хората се мъчеха да ни докоснат, като минавахме покрай тях, от тоя вид неща. Където и да отидехме, се предполагаше да сме… не като другите нормални хора. Очакваше се да понасяме какви ли не глупости от разни кметове и жените им, да ни блъскат и да ни докосват – като в “Нощ след тежък ден” (Има пред вид филма”A Hard Day’s Night”) само че сто пъти повече. Например в Американското посолство ли беше или в Британското във Вашингтон, все едно къде, някакъв кретен отряза кичур от косата на Ринго. Тогава си излязох, псувайки ги всичките. Просто си тръгнах преди края. Но аз май се отплеснах – какъв беше въпросът?
За инвалидите.
Когато бяхме на турне в Англия или където и да е другаде, винаги имаше места, запазени за инвалиди и за хора в инвалидни колички. Понеже бяхме известни се предполагаше, че носим… в гримьорните ни винаги идваха най-различни хора, епилептици и каки ли не… предполагаше се, че носим добро. Искаш да си сам, не знаеш какво да им кажеш, а те обикновено ти казват “Имам вашата плоча” или пък изобщо не могат да говорят и искат само да те докоснат. И винаги ги водеше майка им или някоя милосърдна сестра, ще кажат “добър ден” и ще си отидат, но ги водеха при нас, като че ли сме Христос или нещо такова, като че ли излъчвахме аура, която можеше да се пренесе върху тях. Дотам се беше стигнало. Станахме едни такива, коравосърдечни. Беше просто ужасно. Излизаш всяка вечер на сцената и вместо младежи виждаш цял ред инвалиди. Ей така беше. Когато си проправяхме път, хора лежаха… сякаш непрекъснато сме заобиколени от инвалиди и слепци; като минавахме по коридорите, всички се мъчеха да ни докоснат. Така беше през цялото време, беше ужасно.
Сигурно това ви е накарало да се позамислите?
Е, да, искам да кажа, че знаехме каква е играта, играта си беше все същата…
Значи, по това време не ви учудваше това, че от вас се очакваше…
Очакваше се… това е елегантен начин да се опише онова, което ставаше. Една от нашите редовни шеги бе да им казваме, че кой знае, може и да ги излекуваме, а е жестоко да се казват такива неща. Мъчно ни беше за тях, както и на всеки би му било мъчно, но беше ужасно и човек някак си се чувства притеснен, когато е заобиколен от слепи, глухи, сакати хора, а какво друго можехме да им кажем, когато бяхме толкова заето с нещата, които трябваше да правим… концертите и тъй нататък. Колкото повече растеше легендата за нас, колкото по-прочути ставахме, с толкова по-невероятни неща се сблъсквахме, толкова по-взискателни ставаха към нас. Стигна се дотам, че ако не се ръкувахме с някоя кметица, тя започваше да ни обижда и крещи: “Как смеете!”. Дерек все си спомня за това как след запис сме си почивали в някакъв хотел в Америка и пристигнала жената на кмета и казала: “Събудете ги, искам да се запозная с тях.” Дерек отговорил: “Няма да ги събудя.” А тя започнала да крещи “Или ги събудете, или ще го направя достояние на пресата!…” Непрекъснато ни заплашваха, че ще пишат за нас във вестниците, за да ни очернят, ако не се срещнем с тъпите им дъщери с шини на зъбите. И все дъщерята на кмета или на шефа на полицията: най-противните, защото бяха деца на най-противните родител. Непрекъснато ни заставяха да се срещаме с тях. Бяха изключително унизителни преживявания – като това например да седим с губернатора на Бахамските острови, когато снимахме “Помощ” (“Help!”, игрален филм), и да ни обиждат разни гипсирани буржоазни копелета, които седят и коментират работническия ни произход и обноски. Не можех да издържа, ужасно обидно ми беше. Побеснявах, псувах ги и тъй нататък, никога не им прощавах. Не можех да се стърпя, ужасно беше, цялата тази история беше ужасна. Беше страшно унизително. Да си в положението, в което бяха “Бийтълс, е много унизително, а аз точно това не мога да приема. Е да, правех всички тези работи, защото не разбирах, не можех да предвидя как ще се развият нещата; просто така се случи, малко по малко, постепенно, докато си напълно обграден от тази лудост и започваш да правиш точно онова, което не искаш да правиш; и то с хора, които не можеш да понасяш, хора, които като дете си ненавиждал. И точно това се мъча да кажа в новия албум, сега вече разбирам как станаха нещата, мамка ви мръсна, втори път няма да ме хванете; е – това искам да кажа.
Какво е за вас болката?
Болката е нещо, което човек изпитва непрекъснато. Болката съпровожда раждането на човека. Повечето време човек е в състояние на болка и колкото по-голяма е болката му, толкова повече той се нуждае от богове.
Има много литературни и философски творби, които се занимават с бога като измерение на болката.
Не съм чувал. Просто това е мое собствено прозрение. Не знам кой какво е писал или казал по въпроса, знам само, че това е, което аз знам.
За “Бийтълс" винаги се е говорело, а и те самите говореха за себе си,сякаш са четирите страни на една и съща личност.
Е, да… допълвахме се.
Какво стана с тези четири “части”?
Ами разбраха, че са четири отделни личности. Разбирате ли, и ние самите вярвахме в мита за “Бийтълс”. Не знам дали другите все още вярват в него. Бяхме четири момчета.. Срещнах Пол и го попитах дали иска да свири в състава ми, разбирате ли… после дойде Джордж, после Ринго. Ние просто бяхме един състав, който стана много, много известен; това е. Най-хубавите ни изпълнения не са записани. А защо? Защото независимо от това, каквото разправя за нас Мик, в клубовете и заведенията на Ливърпул и Хамбург ние бяхме изпълнители; и това, което правехме, беше фантастично. Свирехме истински рок и никой в Англия не можеше да ни стъпи на малкия пръст. Но щом се прочухме, започнаха да ни “дресират”. Брайън (мениджърът на групата) ни облече в костюми и така нататък… и станахме много, много известни. Обаче се продадохме, разбирате ли? Още преди да тръгнем на първото си турне по концертните зали на Англия, музиката ни загина. Ние още тогава започнахме да се чувстваме зле, защото трябваше да вместим в двадесет минути музика, която свирехме цял час или два часа. (Макар че в някакъв смисъл бяхме доволни от това). И да повтаряме едно и също нещо всяка вечер. Като музиканти “Бийтълс” тогава свършиха. Затова и никога не се усъвършенствахме като изпълнители. “Самоубихме се”, за да преуспеем. И това беше краят. Ние с Джордж сме по-склонни да си го признаем. Липсваха ни ангажиментите в клубовете, защото точно там свирехме истинска музика. После станахме добри техници, които записват плочи, но това е съвсем друга работа. Разбирате ли, ние бяхме способни момчета и където и да ни сложеха, все бяхме добри.


Това интервю е пример как властта използва и най-големите таланти, за да привличат страничните наблюдатели за своите планове.

Иначе темата се насочи към финансовата криза и мисля, че това е основното което трябва да се обсъди тук. Трябва да се опитаме да си обясним икономическите зависимости в целия свят, връзките и възможните последствия. По този начин може да разберем какво евентуално ни очаква и как да го избегнем, защото хич няма да е приятна картинката.

http://banks.dir.bg/2008/12/09/news3715789.html

Money.Bg - 09 Декември 2008, 16:40

Малко са хората, които по време на „безспирния икономически подем" до юли 2007 г. говореха на всеослушание, че се задава финансова криза. Германската борса е събрала оценката им за времето оттук нататък.
Питър Шиф и Рон Пол

Шиф, мениджър на фонд от $1 милиард в Euro Pacific Capital счита, че САЩ са изпаднали в продължителен конюнктурен период на понижение, който може да се окаже по-тежък от Голямата депресия.
Освен това Шиф е на мнение, че в рамките на този период на икономически спад отново може да бъде изровена „томахавката на войната".
Според него Азия и Европа ще се отвържат от конюнктурната слабост на САЩ и ще тръгнат към нови равнища на благосъстояние, дълго преди Америка да може да стъпи на крака.
Това рали на щатския долар е дошло неочаквано за Шиф, като той признава, че инвеститорите в неговия фонд са загубили чувствителни суми вследствие на отказа от щатската валута и преминаването към активи в европейски и азиатски валути.
Рон Пол бе кандидат за президент на САЩ през 2008 г. от лагера на Републиканците. Шиф беше водещият икономически съветник на Рон Пол по време на кампанията. Пол от години очаква да се разрази финансова криза и отдавна предупреждава, че американците харчат повече, отколкото получават. Пол много пъти е предупреждавал за социални безредици, които могат да доведат до военно положение в САЩ.

Нуриел Рубини

Макроикономистът Нуриел Рубини от Университета на Ню Йорк и Стърн Бизнес Скул, по-рано съветник на финансовото министерство на САЩ, счита, че икономиката на САЩ в момента е навлязла във фаза на „стаг-дефлация", фаза на стагниращ икономически растеж и дефлация. Очакванията му са, че САЩ ще преживее тежка икономическа депресия. Той също предупреждава, че социалният мир в САЩ може да се наруши от протести за осигуряване на прехраната.

Марк Фабер

Швейцарският борсов експерт Фабер, автор на книги и фондов мениджър, предсказа с голяма точност както крахът на борсата през 1987 г., така и сегашната криза. Според него в следващите няколко месеца трябва да се очаква задълбочаване на мечия пазар, след което трябва да дойде нов срив.
Фабер е убеден, че САЩ „рано или късно" ще банкрутират.
Той счита, че сегашната икономическа криза може да доведе до промяна на сегашната форма на управление на Щатите, която да се замени с военно положение или друга форма на управление.

Насим Никола Талеб

Макроикономист и уважаван инвестиционен консултант, Талеб счита, че етапът „Капитализъм първо ниво" вече е приключил. Преходната фаза към „капитализма второ ниво" ще е много болезнена. В новата фаза банките ще действат по-скоро като доставчици, отколкото като пирати.
Предупреждението на Талеб е, че супермаркетите в САЩ могат да бъдат затворени. Според Талеб ситуацията в САЩ ще бъде по-лоша, отколкото Рубини счита.

Антал Фекете и Дарил Скуун

Прочутият професор по математика Антал Фекете и авторът на книги Дарил Скуун считат, че цялото модерно общество ще рухне. Златото също няма да запази стойността си. Било погрешно да се вярва в „златния телец", т.е. че всички видове активи могат да загубят стойността си, само златото не.