www.Voininatangra.org
 
 
 
НАЧАЛО   АКТУАЛНО   ГАЛЕРИЯ   ФОРУМ   ТЪРСЕНЕ
  
   РЕГИСТРАЦИЯ   ВХОД
Саракт

Форум -> За вредата от политическите партии


  Reply to this topicStart new topicStart Poll

> За вредата от политическите партии
Йордан_13
Публикувано на: 16.3.2009, 11:27
Quote Post


Админ
*******

Група: Админ
Съобщения: 16 176
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



ОТКЪС ОТ КНИГАТА НА ЛИЧКОВ "ЛИЛКОВО-КАМЪНИ,БОГОВЕ И РУНИ"
показваща вредата, която нанася възприемането на европейския политически партиен модел при възстановяването на Третия Български Саракт.
А бяхме един народ...


======================================================



След първите избори в Източна Румелия, проведени на 17 октомври 1879 г., в Лилково започва да се заражда и развива едно ново, непознато дотогава явление, групиране и прегрупиране на хората в селото в зависимост от нагряващите политически пристрастия в областния град Пловдив.



Първоначално всички са привърженици на народната партия, която се смятала за съединистка и с проруска насоченост. От тази основна групировка се разклонява крилото на либералите - наречени казионисти /русофоби/.
След тези избори кмет в Лилково е Костадин Златанов, от народната партия.
През 1880 година представители от 16 родопски села се събират в Павел-ско, за да изберат и изпратят свой пълномощник в Сливен, където на 17 и 18 май 1880 г. ще се избере Общонароден комитет и състави програма за Съединението на Северна и Южна България. Между селата, които изпращат свой представители в Павелско е и Лилково, с делегати: Костадин Златанов - кмет и Стефан Николов - член на Старейшинския съвет. Родопските села избират за свой общ представител Димо Аргиров от с.Дедево. От Княжество България на заседанието в Сливен вземат участие Стефан Стамболов и Георги Живков /123/.
В края на тази 1880 г. ясно се очертава новата партия в Лилково - тази на либералите. При това положение - в народната партия остават родовете: Ангъ-чеви-част, Височови, Даймянови, Джиджови, Лопатареви, Касабови-част, Пран-гови-част, Калафирови и др., с водачи - Коста Илиев /т.е. Даймяновите/, Костадин Златанов Ангъчев и Калафир Андонов.
В партията на либералите се отделят родовете: Дачеви, Митреви, Ангъчеви-част, Андрееви, Кашедарови, Райчеви, Пудеви, Лентови, Касабови-част, Вълчеви, Пущилци, Камбурци, Личкови, Узунци, Аризанови, Бръмбарови, Балабанци, Деведжиеви, Коилови, Михайлови, Гайдарови, Божилови, Даскалови, Разпопци и др., с водачи - Георги Батинов, Никола Лентов и Герчо Деведжиев /221/.
Сега, от 1881 г. до 1884 г., в Лилково започват да управляват либералите -кмет е един от техните водачи, Георги Батинов.
След изборите, проведени на 23 септември 1884 г., в Лилково отново идват на власт народняците - кмет Калафир Андонов /народняк/. Това надмощие на народняците продължава до 1887 година, докато кметува Калафир Андонов, но и след това народната партия в Лилково не изпуска властта. От 1887 до 1894 г. кмет в Лилково е Костадин Тодоров-народняк и от 1894 до 1899 г. пак народняк е кмет в селото - Калафир Андонов. .
Чак след 1899 г. либералите и техните крилца надделяват в Лилково и за дълъг период от време излъчват кметове от своите редици. През тази 1899 г. кмет в Лилково е Георги Събев, правнук на стария дядо Съби - родоначалник на рода. Дядо Съби е имал две деца: Георги и Стойна - омъжена за Костадин Узунов. От своя страна Георги Събев е имал три деца: Колю, Кулина и Кулиша. Колю Георгиев е баща на кмета Георги Събев. Този Георги Събев е имал двама братя /Стою и Ангел/ и сестра - Митра. Той - Георги Събев, е роден през 1845 г. и е женен за Костадина Цветанова Деведжиева. Съпрузите Георги и Костадина имали трима сина: Никифор - фелдфебел, загинал в Балканската война, Илия и Иван, и четири дъщери: Пена, Дора, Митра и Елена.
Братът на кмета Георги Събев - Стою Николов Събев е имал две деца: Марийка и Стоил. Другият му брат Ангел Н. Събев - загинал по време на Първата световна война, е имал три дъщери: Велика, Вена и Минда.
В същата тази 1899 г. кметът радославист - Георги Събев е прогонен с пушечни изстрели от Лилково. Нападнала го голяма група народняци след скандал, от него предизвикан и за известно време кмет става Герчо /Георги/ Деведжиев - също радославист.
През 1885 г. става присъединяването на Източна Румелия към Княжеството. Събитието идва и си отива, но политическите страсти в Лилково, както виждаме, не затихват, а с още по-голяма сила се разгарят. Постепенно от либералната партия се отделят по-малки или по-големи колена и коленца. И след 1900 година картината е следната:
Иван Личков застава начело на цанковистите, по-късно станали прогресивно либерали /прогресисти/ - привърженици и последователи на големия русо-фил Драган Цанков.
Петър Даскалов и Атанас Гайдаров отцепват друг чейрек от баницата - народно либералите /стамболовисти/.
Друга част от либералите започват да се наричат радослависти, с водачи — Герчо Цветков Деведжиев и Пенчо Коилов.
Останалите от либералите се обособяват като отделна група-нарекли се ка-равелисти /демократи/.
От ден на ден политическата обстановка в Лилково ставала все по-напрегната. Дори по празниците роднини и до вчера близки приятели не могли повече да се търпят заедно.
На "барчина" играели хоро демократите: Дачеви, Митреви, Ангъчеви-част, Андрееви, Кашедарови, Райчеви, Пудеви, Лентови, Вълчеви, Касабови-част, Пущилци, Бръмбарови и др.
На "Карталица" се събирали на хоро народняците: Ангъчеви-част Височови, Даймянови, Джиджови, Касабови-част, Прангови-част, Лопата-реви и др.
Цанковистите: Камбурови, Личкови, Михайлови и др. играели хоро на "Барчина" - при демократите. На "Барчина" се хващали на хорото и радосла-вистите: Аризанови, Деведжиеви, Коилови, Пенови, Събеви и др.
Най-непоследователни били стамболовистите: Балабанови, Гайдарови, Божилови, Даскалови, Кацарови, Стоянови-част, Разпопци, Узунци и др. Представителите на тази партия, в зависимост от политическата обстановка, играели хоро ту на "Барчина", ту на "Карталица" /221/.
Такава е била, в общи линии, политическата ориентация на отделните родове в Лилково от времето на Сръбско-Българската до Балканската война. Постоянна практика е било и "шаренето" от партия в партия, което се извършвало не само от отделни "келепирджии, но и от някои родове в селото. Част от Аризанови, Балабанови и Узунци, например, се прехвърлят впоследствие при демократите, а част от Камбурци - при радославистите.
Постепенно от словесни атаки и демагогски приказки, борбата между отделните партийни групировки взема характер на истинска война. Битките започвали по повод и без повод. Взривоопасно било и на хорото, и на седянката, на мегдана и в кръчмата, та дори децата в игрите си на съпартизани от една или Друга партия се делили. Нагорещено било по всяко направление и всяка стъпка на всекиго от всички се следяла.
Кметът Костадин Тодоров /дядо Височо/ от народняците, например, се "докачил" от това, че младежът Ангел Андонов Аризанов /от демократите/ се годил за Велика Стоянова - момиче от народняците. По онова време Никола Лентов /демократ/ работел като митнически служител на "Чуренска река" и пристигнал в Лилково, за да кумува на сватбата. Вечерта, след първия ден от сватбата, когато сватбарите изпращали кума, кметът, заедно с партийците си и с община-рите и с подкрепата на стамболовистите, нападнал сватбарите на Борце - близо до Стояновото дюкянче. Че като почнало едно викане, едно блъскане, една олелия -за няколко минути здрав кол не останал от Жумерските и Стояновите плетове.
Кметът, много висок и як човек - затова му викали дядо Височо, и кумът -Колю Лентов и той много-едър и силен българин, като награбили по един чей-рек от Жумерския дървалник, че като се замлатили един-друг, ще кажеш, че Крали Марко и Муса Кесаджия бой водят на Косово поле. На помощ на демократите - каравелисти, се притекли демократите - цанковисти и с общи усилия прогонили нападателите - народняци. и стамболовисти.
После демократите на "тезгере" носили пребития младоженец до бащината му къща и така, с потрошени кокали, там го оставили, ни жив, ни умрял. Георги Мандуров, привърженик на общинарите, викал подир сватбарите - бити и не доубити: "Дай, боже, умиралка за Арзанаса, на мен, боже - венчавка за невястаса!"
Демократите - сватбари, се оплакали в Пловдив и по този повод някой подхвърлил в кръчмата: "Нищо няма да им сторят на общинаресе. Негово Височество е с тях!" Тогава дядо Янко Пудев, възмутен от подобно развитие на нещата, изругал: "Мамка му на негово Височество!"
Дошли стражари и арестували дядо Янко Пудев за обида, на княза. Като разбрали накъде клони работата, демократи и цанковисти нахлули в общината и заявили срещу подпис, че казаните думи от Янко Пудев били от съвсем друг характер: "Мамка му негова на Височо!" - бил рекъл дядо Янко. И тъй като всеки в Лилково знаел кой е Височо, стражарите си отишли /221/.
През 1899 г. дошло на власт коалиционно правителство, съставено от радо-слависти и стамболовисти, все сопаджии. В опозиция останали каравелисти и цанковисти, подкрепяни от народняците. За кмет в Лилково, както вече казахме, бил поставен дядо Собю /Георги Събев - радославист/. Най-слабото место на управляващата коалиция в селото бил кметът. За него се говорело наляво и надясно, че бил женкар и все до невести /млади/ и моми се хващал на хорото. Шушукали, че бил крадец, разбойник и дори национален предател, понеже крадени вещи препродавал оттатък границата и с тъмрашлиите "конушмак" правил. Поведението на кмета като че ли потвърждавало тези приказки и може да се каже, че в известен смисъл твърденията на опозицията имали основание.
Работата стигнала дотам, че веднъж народняците, които имали за партиен щаб Стояновото дюкянче, направили опит за атентат срещу кмета. Влезнал той-дядо Собю, в дюкянчето на опозицията и взел да пие ракия с големи чаши и да псува народняшката партия. Народняците това и чакали. Всички те, които били там, веднага се нахвърлили с бастуни и столове върху кмета.
Кметът извадил пистолет и се опитал да стреля на месо, но го хванали и куршумите отишли в тавана. Дядо Собю разбрал, че му е спукана работата и след като му взели оръжието, обърнал някаква маса, изкъртил вратата и търтил да бяга - преследван от опозиционерите с пушки и колове.
Народняците нахлули в родната му къща и докато шетали по двора, по зимника, плевнята и т.н., кметът се измъкнал в тъмното и като превалил "Топорищево" и "Пангарлица" се скрил при своите "приятели" в Тъмраш.
Дошли органите на властта да анкетират случая и накажат виновниците, но опозицията се измъкнала като обвинила дядо Собю в предателство. На мястото на избягалия кмет застанал пак радославист - секретарят на общината Герчо Деведжиев.
На 1 октомври 1899 г. започва да управлява самостоятелно правителство на радославистката партия. Кмет в Лилково този път става радославистът Атанас Брощилов. Сега в борбата срещу новия кмет, освен демократите /цанковисти/ и народняците, се включват и стамболовистите-довчерашни "приятели" на радославистите.
Събрали се един ден опозиционните водачи: Иван Личков - на цанковистите, Костадин Тодоров /дядо Височо/ - на народняците и Петър Даскалов - на стамболовистите и решили да нападнат и завземат общината. За целта мобилизирали около 30-40 души от своите привърженици и посред бял ден нахлули в общината. Завзели архива, печата, оръжието на общинарите, прогонили кмета и заключили общината с голям катинар. Вратата запечатали с червен восък и поставили пред нея въоръжена охрана.
Щабът на въстаналите опозиционери се настанил в Стояновото дюкянче и там, под ръководството на Иван Личков, заседавал цял ден и цяла нощ. На сутринта, когато пристигнали от Пловдив стражари, опозиционерите се изтеглили и заели позиция в района на "Карталица". От общината също последвал отговор, че няма да сложат оръжие. Двамата часови там - Коста Камбуров /цанковист/ и Атанас Височов /народняк/, се барикадирали и заявили, че без разрешение на партийните си водачи няма да предадат общината и ще се сражават.
След като ръководството на въстаналата опозиция се предало, чак тогава отворили общината и върнали властта на радославистите. После стражарите взели общинския печат и заедно с него закарали в Пловдив арестуваните опозиционни водачи - Иван Личков, дядо Височо, Петър Даскалов, Димитър Стоянов, Дамян Костов и Тодор Прангов, където ги задържали в участъка в продължение на 40 дена и чак тогава ги освободили.
Не минало кой знае колко време и радославистите, чийто партиен клуб било Деведжиевото дюкянче, притиснали един ден народняка Дамян Костов и така, както си пиел ракията, от бой го съсипали. Към дюкянчето на Деведжиеви, Щом чули гюрултията от побоя, се спуснали всички народняци от селото. Радославистите в дюкянчето затиснали вратата отвътре и продължили разправата с водача на народняците. Тогава съпругата на Дамян Костов разсякла с брадва вратата и боят продължил на Голямата вода, където привтасали демократите - в помощ на радославистите /221/.
"Хората се внагризиха и гледаха се, само на кръв, един срещу друг" -твърдяха осведомителите /214, 221, 224* 253/.
- Стигнало беше дотам, че и женитбите взеха да стават по партийна линия -разказва дядо Коста Камбуров. - Пращам аз, мумаре, за Велика Аризанова, а баща и рекъл: "Назад! На цанковисти и коте не давам!" Отиде после майка ми и на нея - същия отговор.
- Слушай! - извикала майка ми. - Ние не сме дошли да търсим у вас котки и котараци, а ваша Лика да искаме - за невяста наша ние Лика искаме, бре!
- Я да мълчиш! - ревнал отново радославистът. - Вие, Камбурците, цанковисти ли сте!? Цанковисти сте! А у нас и петелът е радславист и ако не пее както трябва - отсичам му главата.
Дойде майка ми разплакала и ме прати у Аризанови, сам да се оправям, а там бащата на Лика - един от баш радославистите в селото, още от вратата -лют и страшен, вика ми:
- Целувай ръка, вагабонтино! Целувай ръка и ставай радославист и тогава Лика. Целувай ръка, бре, докато не съм грабнал един жоп.
Какво да правя? Целунах ръка и ето ме радославист.
- Хайде, на добър час! И да знаеш, при Иван Личков и неговата "шайка"' от цанковисти повече да не съм т.е видял! - рече тъстът и нареди да повикат Лика, за да чуел и нейната "дума". И като дойде Лика с майка си и на тях рече: "Видите ли го, отсега нататък - негова е Лика. Нещо друго да има да кажете?"
И като не казаха нищо, подвикна им: "Ха, мари, целувай ръка!-рече той на Лика, а на майката Ликина рече: "Дай и ти, да ти целуне ръка, дету ти е сукала млекото"
Като се свършиха тези работи, той доволен се обърна към мен и подвикна ми: "А сега бъклицата. Де ти йе бъклицата, бре?" Хукнах да търся бъклица. Като разбра, за къде съм тръгнал, засмя се тъстът и рече: "Ами китката? Да не забравиш китката, бре" /221/.

***

От 1920 до 1923 г в Лилково е кмет Дамян Костов - от партията на земеделците. По този повод Коста Палавуров - Дьолгюту, запял песента:
Заплакала е Стара планина,
попитала йа Пирин планина -
оти ми плачеш Стара планино?
Как да не плача Пирин планино -
ката година бюлюк хайдути,
сая година девет бюлюка
и десети бюлюк - дружбаши,
на чифчи Дамян йолдаши,
йолдаши - всинца апаши...



***

От 1901 до 1903 г. на власт е коалиционно правителство от демократи и прогресивно-либерали. После демократите излизат от правителството и остават прогресивно-либералите на Др.Цанков и Ст.Данев. Кмет в Лилково е Никола Лентов - от демократите.
"Когато ставаха изборите в селото преди 1907 г., победата на едната или другата партийна групировка се решаваше от българомохамеданите. На изборите през есента на 1906 г. в Лилково бяха два основни противника - народняци и демократи. Тогава българомохамеданите за народниците гласуваха, но спечели коалицията на демократите, в която влизаха и най-опасните измежду партиите в Лилково - стамболовистите. Тогава, за отмъщение, стамболовистите запалиха еголът на Метю Бехзатюв на "Голяма ливада", дето е сега Герчовия егол. В общината пак остана за кмет Петър Даскалов - стамболовист и той прогони през 1907 година помаците от Лилково" - разказва дядо Костадин Палавуров /253/.
За кмета радославист - Георги Събев, вече казахме - както хубавото, така и лошите му работи. Кмет след него е Герчо Деведжиев, също голям радославист. Цветан Деведжиев е имал 5 сина: Атанас, Тодор - роден 1846 г., Герчо /Георги/ - род. 1849 г., Илия - изселил се в Устина и Колю - отишъл да живее в Асеновград и две дъщери: Костадина - омъжена за Георги Събев и Неделя - омъжена в Косово.
Братът на дядо Герчо - Атанас Цветков е имал три деца: Златан-учител, Гина и Петър. От тъмрашлии е убит Атанас Цветков, по време на Освобождението.







[B]
PMEmail Poster
Top
Йордан_13
Публикувано на: 25.6.2010, 12:14
Quote Post


Админ
*******

Група: Админ
Съобщения: 16 176
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



Едно мннеие на участник от форума на Нюза, което вибрира с темата
==================================================

Много пъти съм си мислил, че едно нещо трябва да се признае на съвременните източноевропейски режими: фантастичната им способност да поощряват, развиват и усъвършенствуват лошото у човека. Едва ли някога преди хората са били свидетели на по-съвършена и по-ефектна методология за освобождаване на човека от всякакви нравствени задръжки, от чувство за отговорност и превръщането му в постоянен инкубатор на злина. Никой преди не е предлагал такава съвършена школа за създаване на черни души. И пак всичко започна с насаждането на култопоклонничество, на преклонение и боготворене на хора, които отъждествяваха сами себе си с партията, страната, света и дори смисъла да се живее. Веднъж щом като изплашеният и тероризирай човек е доведен до състояние да падне на колене и да извика „Ти си всичко, аз съм нищо!“, самият факт на самоотхвърлянето, на самооплюването не само спасява от терора, но и внезапно открива хоризонтите на нов, странен вид свобода. Отрекли независимостта, силата и красотата на собствения си ум и собствения си характер и попаднали в мъртвото течение на култаджийската власт, хората получават свободата да не мислят, да не разбират, да не възразяват, да не протестират, а да приемат всичко като предопределена даденост. Дотогава, докато пеят „Осанна“ на вожда, те са свободни от отговорности за това, което вършат, дотогава, докато следват партийната линия, те притежават доживотни индулгенции за опрощаване на възможните и вероятните грехове.
PMEmail Poster
Top

Topic Options Reply to this topicStart new topicStart Poll

 

Нови участници
trened 7/9/2023
ддт 5/2/2022
mita43c 5/12/2021
Krum 20/9/2020
Lucienne71 21/4/2020