Севар

Получих сведения, че Севар живее в гр. Своге. Защо и по какви причини? И защо никой не е уведомен, а се пускат разни нелепи слухове? Не бих пускал тази тема, ако нямах съмнения, че преместването на Севар е свързано по някакъв начин с групата ЛЕМС и заплаха от тях.

Севар, не е честно към останалите застрашени. Ти ще се скриеш, ще избягаш, ще избегнеш опасността. Но къде да отидем всички ние? Имам те за човек с морал. На мен е късно да се помогне, но помогни на другите застрашени. Толкова хора около мен умряха през последните месеци, не искам повече смърт. Нека моята смърт бъде последната от серията.
Само за едно съжалявам. Че когато Мирчева беше тук, не я хвърлих от петия етаж. Ако го бях направил, сега и Симеон щеше да е жив, а и някои други хора. Стоян, например. И може би на братовчед ми Калин нямаше да му отрежат краката... Да говоря ли повече? Севар, не е честно да мълчиш, само това ще ти кажа.

Генади Атанасов, познат още като Инжинера е много зле. Видях го преди няколко дни, почти не може да се движи. Братовчед ми Марин умря в съня си на 15 декември. Още колко хора трябва да умрат, за да бъде заситена кръвожадността на ЛЕМС? Не е ли по-добре някой да убие Мирчева, та да спре серията смъртни случаи? Ако знаех как да я намеря, ще го направя. Видяхте какво се случи с Мещера и Парадокс, когато тая "дама", а по-скоро еврейска вещица се намеси. Стига толкова! Стига само те нас са убивали. Време е ние тях да почнем да убиваме. Да ме съдят за тези приказки, ако им стиска. Самуилчо ходи всеки ден на гробищата, половината бутилка с вино изпива, а другата половина я излива на гроба на Стоян. Пуши една цигара, а друга цигара пали и я оставя върху гроба. Защо не строшим "куфарчетата", та поне млади хора да не мрат толкова често от рак?

Севар, помниш ли, когато ми беше на гости тук, в Ботевград и телефонът ти иззвъня? Ти чу какво ти казаха и заплака. А знаеш ли колко е по-тъжно, когато умират значително по-млади хора? Няма ли да направим нещо, за да ги спасим? Мнозина са застрашени. На мъртвите вече не можем да помогнем. На мен и на Инжинера също е късно да се помогне. Но но на други можем. Знам за какво те преследват, Севар. Преследват те заради онези, открити от теб кадри в клипа на Боби Турбото. И това знам. Но ти няма да се спасиш, ако мълчиш. Ще се спасиш само, ако помогнеш да унищожим убийците. Моля те, Севар. Не заради себе си, а заради другите, по-голямата част от които дори не познавам лично. Нека поне те останат живи. Нека помогнем да умъртвим Смъртта, стари приятелю!

Ще направим ли нещо, Севар? Ще спасим ли застрашените? Мен вече не могат с нищо да ме уплашат. А теб?

Искам да пусна откъс от гениалната книга на Етел Лилиан Войнич "Стършел". Дано разберете какво искам да ви кажа с този откъс:
"Стършелът ги гледаше усмихнат, а карабините в ръцете им трепереха.

— Готов съм — каза той.

Лейтенантът, леко разтреперан от вълнение, излезе напред. Той никога не бе командувал изпълнение на смъртна присъда.

— Готови — огън, бий!

Стършелът се олюля леко, но успя да запази равновесие.

Един неуверен изстрел бе одраскал бузата му и няколко капки кръв оросиха бялата яка. Друг куршум го бе ударил над коляното. Когато димът се разся, войниците погледнаха и видяха, че той още се усмихва и изтрива кръвта от страната си с болната ръка.

— Лошо стреляте, момчета! — каза той и гласът му се вряза, ясен и отчетлив, сред вкаменените от изумление нещастни войници. — Опитайте се още веднъж.

Една обща тежка въздишка и мъчителна тръпка преминаха през редицата на карабинерите. Всеки от тях се бе целил встрани с тайната надежда, че смъртоносният изстрел ще бъде изпратен от ръката на съседа му, не от неговата. А Стършелът все още стоеше и им се усмихваше. Те само бяха превърнали екзекуцията в изтезание и целият ужас трябваше отново да се повтори. Обхвана ги внезапен страх и отпуснали карабините си, те слушаха с отчаяние яростните проклятия и укори на офицерите, взираха се вцепенени в човека, когото бяха убили, но който все пак не бе мъртъв.

Комендантът размаха юмрук пред лицата на войниците и изкряска дивашки да застанат мирно, да насочат оръжието и по-скоро да сложат край на всичко това. Той също като тях бе напълно разстроен и не смееше да погледне ужасната фигура, която продължаваше да стои, да стои, не искаше да падне. Когато Стършелът му заговори, той се стресна и затрепера от звука на подигравателния му глас

— Довели сте тази сутрин взвод новобранци, полковник! Да видим дали аз ще мога да се справя с тях по-добре. Хайде, момчета! Ей ти, вляво, вдигни оръжието по-високо. За бога, човече, в ръката си държиш карабина, а не тиган! Прицелихте ли се всички? Хайде сега! Готови — огън…

— Бий — прекъсна го полковникът, като изскочи напред. Непоносимо бе да се гледа как този човек командува своя собствен разстрел.

Последва още един нестроен и недружен залп и редицата се превърна в група от разтреперани хора, които гледаха втренчено пред себе си с диви очи.Един от войниците дори не беше стрелял, той бе захвърлил карабината си, свил се беше на земята и стенеше задъхан „Не мога… не мога!“

Димът се разпръсна бавно, стопи се в блясъка на ранната утринна светлина. И те видяха, че Стършелът бе паднал, но видяха също, че той все още не беше мъртъв. В първия миг войниците и служебните лица останаха като вкаменени и наблюдаваха Стършела как се гърчи на земята, как се бори със смъртта. После лекарят и полковникът извикаха и се спуснаха напред, защото той се беше повдигнал на едното си коляно и пак гледаше войниците, и пак се смееше.

— И този път не улучихте! Опитайте… отново… момчета… може би ще успеете…

Изведнъж той се олюля и падна встрани върху тревата.

— Мъртъв ли е? — попита едва чуто полковникът. Лекарят коленичи, сложи ръка на кървавата риза и отговори тихо:

— Мисля, че да — слава богу!"

Силвия понякога ме наричаше Овод, което в превод значи Стършел. Да, тя имаше предвид именно тази книга. И именно този откъс от нея. Няма ли никой да я попита защо тя ме наричаше по тоя начин? Зильви, я осталься оводом до самого конца, ты была права. Ты во многом была права, а не подозировал...

Елтимир май пак се разприказва. Няма ли да дойде някой де ме гръмне, та да ме спаси от болките? Защото ще продължа да приказвам. Не ме е страх от смъртта, страх ме е от живота. Хайде сега да видим кой е по-силен.
Севар, това беше за мен, но помисли за невинните, които нашето мълчание обрича на смърт. Нека ги спасим, а? След малко ще си допия кафето и ще отида да си взема една бира. От големите. А после, после ставам неуправляем. Какъвто всъщност съм си бил винаги.

И още един малък откъс от "Стършел":
"— Слава богу! — повтори полковникът. — Най-после! Племенникът му го хвана за ръката.

— Чичо! Кардиналът! На вратата е и иска да влезе.

— Какво?! Не може да влезе, не разрешавам! Какво прави караулът? Ваше преосвещенство…

Вратата се бе отворила и затворила, Монтанели вече стоеше на двора и гледаше пред себе си с неподвижни и страшни очи.

— Ваше преосвещенство! Трябва да ви помоля… тази гледка не е за вас! Присъдата е току-що изпълнена и тялото още не е…

— Дошъл съм да го видя — каза Монтанели.

В този миг на коменданта се стори, че гласът и движенията му са като на лунатик.

— О, господи! — извика внезапно един от войниците и комендантът бързо се обърна.

Да, наистина…

Окървавеното тяло започна наново да се гърчи и стене върху тревата. Лекарят се спусна и сложи главата на коляното си.

— Побързайте с отчаяние извика той. — Побързайте, диваци! Широки струи кръв го обливаха! Това е непоносимо! обливаха ръцете му, конвулсиите на тялото, което лекарят държеше, разтърсваха и него от глава до пети. Докато той като обезумял се озърташе за помощ, свещеникът се наведе над рамото му и допря разпятието до устните на умиращия.

— В името на отца и сина…

Стършелът се надигна, опрян върху коляното на лекаря, и с широко отворени очи загледа право в разпятието.

Бавно, сред пълно, ледено мълчание, той вдигна простреляната си дясна ръка и отблъсна разпятието. Кървава следа остана върху лицето на Христос.

— Padre… задоволен ли е… вашият бог?

Главата му се отпусна назад върху ръката на лекаря.

— Ваше преосвещенство!

Кардиналът все още не беше се пробудил от своето вцепенение и полковник Ферари повтори по-силно:

— Ваше преосвещенство! Монтанели го погледна.

— Той е мъртъв.

— Мъртъв е, ваше преосвещенство. Няма ли да си тръгнете. Гледката е ужасна.

— Той е мъртъв — повтори Монтанели и отново погледна лицето на Стършела. — Докоснах го, той е мъртъв.

— Какво очаква той от човек, който има десет куршума в тялото си? — прошепна презрително лейтенантът.

Лекарят му отговори също шепнешком:

— Мисля, че го разстрои видът на кръвта. Комендантът хвана здраво ръката на Монтанели.

— Ваше преосвещенство, по-добре е да не го гледате повече. Ще разрешите ли свещеникът да ви изпрати до в къщи?

— Да… тръгвам.

Монтанели бавно се отвърна от окървавеното място и се отдалечи, последван от свещеника и сержанта. На вратата той се спря и погледна назад в страшна и няма почуда.

— Той е мъртъв."

Иван Чобанов се раздели с поста си заради Силвия Мирчева. Румен Николов бе пенсиониран по същата причина. Обаче някой си Димитров, ако не се лъжа, сега е зам. шеф на ДАНС. С какво Мирчева е толкова важна? Ще продължа да приказвам. Освен, ако Севар не каже каквото знае. Тогава ще млъкна, за да му дам възможност да се изкаже. Севар, моля те отново, нека помогнем на живите да оживеят. Аз моя шибан живот съм го прежалил, обаче има много млади хора, които не бива да умират сега и толкова рано. Искам да проговориш, Севар. Затова отворих тази тема, за да те предизвикам да проговориш. Постепенно ще пускам много факти в нея.

И какво точно се случи с Мещера и Парадокс?!

Те млъкнаха, след като мозъците им тотално бяха объркани. А ти кой си?

Сега малко ще поизляза, а като се върна, Небето да ви е на помощ. Ще се разприказвам. Севар, за последен път те моля. Проговори ти. Аз ако проговоря, става наистина много кофти. А аз ще проговоря, защото не искам повече смърт около мен. За каква България говорим, щом не ни е грижа за Българите, Севар? Поне в теб още вярвам, не ме карай да се отчайвам съвсем.

Нещо много кратичък отговор.
Това ли е трябвало да "видим",че е станало с тях двамата?
А ти пък отде се добра до този втрещяващ извод,Ерелиг ли те светна?

Който трябва,знае кой съм!

Да, беше много любопитно да видим какво може да ги откаже от онова, което те твърдяха, че е смисъл на живота им. Аз не предполагам, аз знам, че това се случи благодарение намесата на ЛЕМС. Нещо да ми възразиш, bad_man? Само че това е тема за Севар. Ще пусна специална тема за Парадокс и Мещера. Сега ме мързи нещо, като ме размързи, ще я пусна. И не ми пука от нищо, защото много ме болят гърдите. И не само те... Значи, майната му и майната ви!