Мирозданието на волжските българи

Текстът е превод от началната страница на сайта на волжските българи в раздела "Приятели". Макар авторът да допуска някои неточности - статията е интересна да видим какво е било светоусещането на волжските ни братя, с които се разделяме преди 14 века. Тя е и силен удар в сурата на всички тези, които отричат, че старата българска Вяра е именно Тенгрианството. Там дори са дадени някои подробности от мирогледа им, които по нищо не се отличават от нашите.
Където е написано булгари, разбирайте волжски българи. След като са свикнали така да наричат себе си, а нас - дунавски болгари, не ни бърка. Важното е, че те самите си казват откъде произлизат.


Биек Тэнгре!

(Велики Тaнгрa!)

Да бъдат с вас светлите души на вашите предци и да ви съхраняват Боговете им!

"Ако ти мислиш, че като си се върнал оттам, откъдето идваш, ще намериш всичките си неща устроени по волята на Тангра, избий си го от главата. Тангра нищо не прави и няма да направи за теб. Той ще ти помогне, но първо сам си длъжен да си помогнеш"

(цитат от романа на Мусагит Хабибулин «Кан Кубрат»)

Започвайки разговора за наследството на предците ми, искам да отбележа, че излагайки своите мерки на разбиране, нямам намерение да влизам в конфликт с представителите на арабско-ислямските и юдо-християнските култове. Величието на древните основи на морала лежи в друга област, камо ли в цялата съвкупност на семитските религии, нито пък играе роля на "вероизповедание", а се явява като цялостно разбиране на основите на мирозданието.

Ред изследователи уверено говорят за монотеизма (единобожието) на тенгрианството. Има и представители на историческата наука, които се отнасят към тенгрианството като политеизъм (многобожие) или пантеизъм (одухотворение на природата). Всяка от тези версии е спорна и изисква отделно разглеждане, а засега ние ще разкрием по-интересуващата ни страна на въпроса. А именно ще се запознаем с наследството на предците ми. Древността на светогледа на българския народ ни въвежда в епохата на сарматите и скитите, от които по всяка вероятност има своето начало народа на волжските българи. Като върховно божество древните българи почитали великия дух на небето, въплъщение на съвършенството, причината за всичко, твореца и създателя Тангра. В различните народи, които някога са били в единно информационно пространство с моите предци по естествен път присътства подобни форми на обръщение към основната първопричина за всичко, към първоизточника. Например, алтайците наричали твореца – «Тенери», турците – «Танри», куманите – «Тенгири», балкаро-карачаевците – «Тейри», монголите – «Тенгери», якутите – «Тангара» (или «Тагара»), хакасите – «Тигир», чувашите – «Тура», дунавските българи – «Тангра». Откъсляци от древното цялостно светоусещане се срещат и в езиците на непринадлежащите към тюркската и финно-унгарските езикови групи. Така например: «Тандор» - на английски, «Доннар» - на германски. Хетски «Тару», скандинавски «Тор», келтски «Таранис» («Таран»), памирски «Тандра», «ритуальните клетви» в Ирландии «Тогарм» и «Тингор» - клетвата пред всевишния на уелски диалект също има сходно значение. Сега в Българии съществува Движение «Воини на Тангра», чиято дейност е насочена към възраждане на родните традиции.

Множество автори и историци, непривикнали да виждат общия ход на събитията и явленията, утвърждават, че това е било единствено върховно божество на древните булгари, като по този начин сами от недоразумение или злонамерено ограничиват представите на съвременния читател за наследството на древните.

Булгарите вярвали, че при раждането на дете, заедно с него се раждат неговите «кут» и «тън». Това са биополеви структури на човека. Считало се, че «кут» може временно да напуска тялото, както например в съня си виждаме не реален човек, а неговия «кут», тоест нечий образ, проектиран и проявен в материят. В русския езике понятието «кут» е идентично с понятието «духовна сила», «съзнание» или «разум». У някои народи синонимо на «кут» е бил «сюр».

«Тън» в точен превод – «дишане». Считало се, че в момента на смъртта, «кут» напуска тялото и вече не се връща, а «тън» отива в подземното царство или долния свят. Человек умира – «тън узелде» (тън се провали). Понякога в народа се среща идентично понятие «йуряк», което в превод значи «сърце» или непосредственно «душа». И когато човек говори, че е силно изплашен, той се изразява с думите «йуряк ъчкъна язди» - «падна ми сърцето в гащите» или «душата в петите отиде». По този начин в представите на булгарите, човешкото тяло от природата с раждането си се явява вместилище на частичка от върховното божество като смисъл или образ на дадената ни свобода за саморазвите в явния свят, по-просто казано на духовната сила, съзнанието – «кута». А също и на природната сила, «дишането» - «тън» или «йуряк». Това е своего рода самобитна представа за единството в противоположностите в мирозданието. Считало се, че «кута» на новороденото се е давало от богинята Умай (Омай, Ума). То е олицетворение и величествено поетизиран образ на праматерията и хранителницата. Над люлката са окачвали малки талисмани под формата на миниатюрен лък и стрели, което символизирало покровителството на Умай. Децата до 5-6 годишна възраст се намирали под нейна опека, тя пазела децата от зли духове и болести, а след 6-та година Умай напуска човек, защото той вече е способен да ходи на краката си, получавайки жизнената природна енергия от богинята Джир-Су (Йер-су, Жир-су). В буквален превод означава «земя-вода», тоест божество, което изпълва с живот влагата на растенията и всякаква жизнена форма на земята. Природната първооснова на плодородието и жизнената сила на израстването. Древните много почтително са се отнасяли към водата, обяснявайки го просто че в Йер-су се отразява лика на самото небе -Тенгри. В това утвърждение острият ум може да забележи, че древните, дори и да не са знаели, навярно са се досещали за удивителните свойства на водата да съхранява информация и да я предава на всичко живо, което се докосва до нея. Спомнете си руския израз «Гледа по водата», за което се казва, когато човек нещо предсказва или се досеща, тоест интуитивно подсъзнателно е извлякъл нужната информация от огромното многообразие на вариантите й.

Всяко божество или дух се е считало като проявление или въплъщение на върховния Тангра във видимия свят. По аналогия, както синът се явява въплъщение на бащата, така и божествата се явяват преки потомци на първопричината за всичко – Тангра. В някои предания от самобитната култура на булгарите като върховен бог Тангра се смята само небесната част на мирозданието, а подземното царство се владее от Ерелиг (Ерлиг, Ерклинг, Ел Ериг). Той е този, който праща на хората всякакви напасти и болести, но същевременно изпълнява и ролята на причина за необходимите житейски трудности в саморазвитието на човек като личност през процеса на преодоляването им. По някои представи, Елериг може да бъде и добър и тогава помага на човек го пази от всевъзмжни зли духове (Джин, Диван).

Съсловието на воините е имало своя покровител – Бараж (той е Зилан, Елан – змей). Именно него са го представяли като небесен дракон, който пускал мълнии. В днешни дни изображението му е на герба на град Казан. В отделните български родове е имало свои редуцирани воински култове, така например чувашите са почитали бога на войната - Ария. Така също във воинските култове присътстват такива божества като Кубер и Буран. Възможно е това териториално обособленние на имена на божества да е от един и същ воински култ. В град Елабуг има паметник от древността, наречен «Дяволското городище» - това е място е на възвишение до брега на река Кам, където е стояла крепост. В днешно време е реконструирана една наблюдателница от тази крепост. Според местна легенда, когато Иван Грозни за пореден път е повтарял опита да завземе Казан, земято под крепостта се разтворила и Бараж излетял в небето, с други думи Силата напуснала булгарите. В това време войската на Иван Грозни превзема Казан. Дотогава волжските българи вече повече от 500 години живели под догмите на арабската култура на исляма. Тази легенда показателно и нагледно ни дава да разберем, че чуждите култури, овладявайки умовете на хората, изключват разбирането и чувствата към основите на народния дух, на народното наследство. Веднага щом народът си загуби своята самобитност, своето изработено от милиони поколения предци наследство, става лесна плячка за който и да е противник. Благодарение на древното светоусещане е растяла и разширявала Велика България на Кан Кубрат, която е унаследил от Кан Уракан. Още млад Кубрат (Курбат) е получил образование във Византия и навярно е бил добре запознат с нравите на християните. И макар да е известно, че нататък приел християнството, синовете му остават верни на древното наследство на предците си. Редом са се сражавали българските воини на Кубрат и славянските войски на Ратимир против аварите и приелите юдаизма хазари. И не е имало разногласие в светоусещането между тях. Един от синовете на Кубрат – Аспарух повел част от българите към Балканите, където достойно е защитавал коренните славянски племена. Именно тенгрианина Аспарух основава Дунавска България. Брат му Котраг (Кудрак) основава държавата Волжска България. Строили градове и са противостояли на враговете на народа си, сплотени от древното си наследство, от древните форми на естествено откровение към самата природа. Най-малкият син на Кубрат – Асен, бил отпратен още като дете в Константинопол и възпитан в условията на християнски мироглед, което навярно е била и причината за безучастието му към съдбата на родната Велика България.

В един рускоезичен в отговор на нападките, че нямало такава религия тенгрианство, докато не била измислена от някой си Олжас Сюлейманов. И до негово време никой даже не е подозирал за такава религия, ето какъв отговор му дава един волжски българин.

"Браво, здрав юнак, ковач! Взел че отменил тенгрианството!
Може би О. Сулейманов е разказал и на моята баба за Тангра, която е живяла цял живот в аул, не знае грам руски и чудно даже и за О. Сулейманов, а виж за Тангра знае".
(Олжас Сюлейманов - главен консул на Казахстан в ЮНЕСКО, б.р.)

Исляма за тенгрианството

В официалният сайт на мюсюлманите в Русия наскоро беше пусната една статия срещу стремежа на волжските ни братя да премахнат "татаризма" и да получат независимост, дори и да е в рамките на Руската федерация. Статията е все едно извадена от сайта на БПЦ, само сменени имената. По същия начин и със същите доводи, както тук фанариотите се отнасят към старата българска вяра, така и там чалмите го правят. Разлика няма. Поне тук все още е България, а не Гяуристан, а там са им прикачили още от Батий и Иван Грозни обидното Татаристан и това е. Като на свинче звънче. Ей го и текста да му се порадваме.

http://islam.ru/lib/warning/sekty/tengrianstvo/

"По същество неоезическа групировка, поставяща си за цел да възроди доислямските вярвания на "татарите" (волжските българи, б.р.). Инициаторите са в основно потерпели фиаско лидери на националистическо движение. В резултат на неуспеха на идеята за бързо създаване на независима "татарска" държава (Волжска България, б.р.) част от ръководството на националното движение, подайки в положението на пълководци без армия, се обидили на народа и на исповедемата им религия (исляма, б.р.), издигайки странна аргументация.

По тяхно мнение, исляма е виноват в «робската психология» на "татарите" и «нежеланието да се борят за независимост», а не техния личен непрофесионализъм и невежество. Тенгрианите повдигат аргумента, че «семитската» религия ислям - е чужда за "татарите" и затова им пречи на свободата. В тази връзка само връщането към "езичеството" може да освободи "татарите", утверждават те.

Остава да се надяваме, че инициаторите на това абсолютно изкуствено по происхождение явление, нямащо никакви духовни корени, навреме ще се осъзнаят и ще прекратят този безоплезен разкол. Та нали е ясно, че Аллах Тэгалэ, по персийски наречен Ходай Тэгалэ, по руски Всевишния Бог, по татарски звучит Тенги Тэгалэ, и това е разбира се, един единен единствен Създател на всичко живо. Той не може да носи племенен характер (Български Бог, б.р.), и този въпрос даже е неловко да се обсъжда в XXI век.

Привържениците на тенгрианството издават в Набережни Челни списанието «Безнен юл», в което се проповядва идеята за създаване на «татарска първобитна религия». Лидерите на групата, явно насериозно се смятат за бъдещи шамани и камове"

един единен единствен Създател на всичко живо. Той не може да носи племенен характер (Български Бог, б.р.), и този въпрос даже е неловко да се обсъжда в XXI век.
==================================================

Още малко и швепс. Най-интересното е, как мюслиманите почват да подкрепят глобалистичната идея срещу, която уж се борят, когато са засегнати техните интереси.
На Господ не му пречи да бъде Създател на всичко и същевременно Родител на Българският народ. И да си бъде Български Бог, което наистина не е много удачен термин, признавам, защото самото "Български", означаващо "господен, божествен" или направо "Божий" граматически е недопустимо да стои до Бог, но е Духовно и генетически допустимо.
Който отрича правото на всеки народ, да си има свой Бог е радетел на глобализма, антинационалист, комунист, атеист, евреин (макар, че те много ценят своя расов Бог) или въобще не е човек.
Написаното от мюслиманите там, ми е много познато с изказвания на редица групички от езотерици тука и разни други такива, че сме въвели понятието "Български Бог". или, че "Българин било само степен на посвещение". Не, то е белег на народност, през, която, когато душата се въплъти, получава и своята степен на посвещение. Защото, за да имаш реално посвещението "Българин", трябва да се облечеш в материята, в генетиката на плътта и да я износиш с всичките и позитиви и недостатъци.
Да се родиш Българин не е само духовно, но и биологично явление, защото трябва и в биологията си да живееш достойно като такъв.
Иначе лесно, да каеш "Аз се посветих и съм българин", ама само като съзнание, не като народност. Щото тия като народ са еди какви си, пък аз съм префинен,чист и леко мек в китката.
Точно поради тази пагубна теза на разни групички, сега и циганите се смятат за "баш българите", а ние сме били пришълци, ръйш и требе да ги обслужваме.
Аз предлагам, тия, дето създадоха, тия тезички, те, децата, дъщерите им, да обслужват циганите, турците и евреите, щото ние немаме намерение, имаме намерение да ги изчистим леко от генната и духовна картина на Българският народ.

Апропо, пряко държа, тези групички, които създадоха тезата, че "няма Български Бог", да бъдат наравно отговорни за зверското убийство на жената в ботевградското село Литаково, барабар с циганите, защото факта си е факт, онези са поискали жената да ги обслужи, и като не ги е обслужила, са се самообслужили сами. Мисля, че на мястото на жената, требе да са техните дъщери!