Краят на републиката, и Възшествието на Българският Саракт

Жители на Ивайловград: Да ни присъединят към Гърция

==================================================

Ивайловград имаше хубав мраморен площад, на който ме разхождаха като малък. Едно нещо, обаче ми правеше впечатление като ученик, над фонтана на центъра, вляво от него са разположени няколко мраморни пестника, под които пише знаменателното: "Ивайловград - твърдина на Българщината".
Надпис, с който трябва да се гордее всеки в своя град.
Какво се случва, обаче в днешния Ивайловград. Днешните му жители, искат да се присъединят към Гърция, т.е. да отцепят територия от България, само защото искат да им съборят вилите.
Основанието за това, да са против държавното решение е странно

"Ако в Гърция построиш каквото и да било, държавата ти прави път до него без пари. Защо при нас да не е така”, пита друг потенциален потърпевш".

Това интересно изказване, едва ли граничи с реалността, защото едно е да построиш, каквото и да било, друго е да го построиш където и да било. Ако го построиш на Акропола, едва ли ще ти направят път до него!


Още по-странно е и това изказване
===================================================
"Хората от Ивайловград, които искат общината да е гръцка, го обясняват и чисто географски. След откриването на ГКПП Славеево - Кипринос най-прекият път на ивайловградчани до България е през Гърция. Самият кмет Стефан Танев не крие, че когато трябва да ходи по работа до Хасково, минава през Гръцко и влиза у нас през другия ГКПП Орменион - Капитан Петко войвода".
=====================================================

Според мене тук намеса има гръцкото разузнаване, защото то винаги се е стремяло да откъсне части от България, по фанариотски, избягвайки военни действия, защото гърците са слаби войници и пак ще ги бием като прани чували, където ги барнем. Трагедията е, че нашите демонократи, дето обещаваха, че, като влезем у Европото, че си върнем Северна Гърция, де да ги видя сега, дали са аслани или са много, много напикани.
Инициаторите на това изказване, обаче, едва ли са ония ивайловградчани, които аз помня като малък. Това вероятно са памаци, заселили се в града и имащи близки в Северна Гърция. Такива хора лесно се манипулират от гръцките андарти и фанариоти и ние помним един пресен случай от 1913 г. - бунта в Барутин, Западните Родопи, където се наложи намесата на Българската царска армия (неслучайно подчертавам думата "царска", щото това е Армия), запалването на доста села от този район, обръсването брадата на ходжата от Барутин, и който иска да ходи в Гърция, да си ходи да живее там! Така, че нека се внимава, Ивайловград, да не стане втори Барутин!
Да се изпрати една жандармерийска част, която да удари 20-сет тояги на голо, на тие измекяри и да ги изпрати да живеят в Гърция, по живо, по-здраво и да строят къщи, където намерят за добре, да видим, дали някой ще им позволи.
=====================================================
Какво значи държавата? Държавата - това сме ние. Никой от нас не се е самонастанил или откраднал. И когато тази държава посегне на дребния, но беззащитния човек, естествено е да искаш да я намразиш.
=====================================================
Държавата, това си ти, ако си дал нещо за нея, ако си допринесъл за изграждането й, ако си поел отговорност за съдбините й. Тогава Държавата си ти, но само да си вземал от нея, без да даваш и сега да се правиш по маляшки на слаб и беззащитен, тая няма да мине.

Маляката, дето иска Ивайловград да се присъедини към Гърция. Уверявам ви, че такава физиономия прежните ивайловградчани нямаха. Това е некакъв безроден памак-негодник

Не само , че Ивайловград няма да стане гръцки, а Гърция да върне Беломорието (имаше разрешение само за 80г ползване по договор), за да си ходят ивайловградчани през българско до Хасково. Нали Беломорието беше по договор само за определено време - 80г, което изтече, гръцко. До 1986 Беломорието не е имало развитие , защото гърците са се стархували, че ще си вземем земята. Първо Т. Живков им казва, че нямаме претенции, после 1999г. П. Стоянов.Сега сме в ЕС и нека имаме претенции, нека ЕС ни послужи за нещо конструктивно и се постави официално въпроса за връщането на земята след изтичане на договора за гръцко присъствие там и да се наплатят нужните дължими суми като наем ползване или както е правилно юридически да се нарече .
Aко знам къде или коя институция точно, то и аз като български гражданин мога да напиша едно запитване до Брюксел за становище на немски и английски, но без официално желание на българската власт , нищо няма да се раздвижи.

Барозу: Екстремизмът в Европа се надига
http://news.ibox.bg/news/id_947458767
Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу предупреди, че Европа е изправена пред надигащите се популисти, шовинисти и екстремисти.

"Това ме притеснява.", заяви Барозу в интервю пред радио Европа 1, в което предупреди и за а нарастващите националистични и ксенофобски идеи.

Председателят на ЕК призова европейските лидери да се борят срещу „манипулацията на страховете и нерационалните аргументи", които по думите му подхранват популизма в много страни.

Коментарите му идват само няколко часа преди ЕС и Международния валутен фонд да обявят решението си за отпускането на спасителен пакет от 85 млрд. евро за Ирландия.

Аз на това въобще не бих се притеснявал. Дори бих го нарекъл "Събуждането на народите". Човек, като се замисли, кой народ би имал такава ценностна система, че да поиска своето национално обезличаване, само заради движението на капитали, стоки, услуги? Защото една обединена Европа, нищо друго не предлага, освен свободно движение на капитали. Липсва културния обмен между народите, но културен обмен на идентичността и националността, а не на някакви измислени "евроатлантически ценности", които отново се основават на движението на паричния поток. А когато културната идентичност я подчините на движението на паричния поток, вие я превръщате в една маргинализирана субкултура, която няма никаква стойност. Европейските народи, ако искат да имат общ и свой Европейски съюз, икономиката и финансите, трябва да подпомагат културната идентичност и духовност, а не да се опитват, размивайки границите, така и да размиват идентичността на нациите. Европейските народи, могат да постигнат бързо и лесно обединение, когато сблъскват идентичността на културите си, но националните. Тогава ще се види, кое е общото, което ги сближава и то може да стане основа на едно обединение, обаче без обезличение.
Така, че много го съжалявам, горкия Барозу Барух. Националистическите идеи ще стават все по-големи, защото обединението на народите, не е като да събереш две и две и да получиш четири. То не е механичен акт. Народите трябва да изживеят отрицателните си нагласи едни спрямо други, а това, може да стане само с културен обмен, а не чрез изкуственото им включване в икономическа и политическа структура, където ценности са финансите и тяхното усвояване. Така се обединяват олигархичните шайки, но не и народите. Един народ, като нашия, не може да бъде част от европейското семейство по начина, по който е въведено днес в този Съюз. Първом, защото то няма какво да вземе като културна ценност от Европа, освен цоцането на финанси, което активира долните пластове на българската народност и долните инстинкти. Второ, ние сме Бащите на европейската култура, и можем отново и само да даваме, но няма какво да вземаме. Затова ние трябва да сме фундамент на Европа, а не придатък или периферия. Защо ни сложиха като периферия е отделен въпрос. И защо културното ниво на днешното население в България е стигнало нивото да бъде просто една електорална единица маса е също съвсем отделен въпрос. Факта е, че те не могат без нас, защото няма откъде да вземат ИДЕИ за бъдещето си. Финанси могат да имат, но идеи нямат, техника могат да имат, но култура нямат. Европа е трагична, безнадеждно трагична и импотентна. Тя е "болния човек" на планетата. А ние имаме необходимост да осъществим на вътрешен план националния си идеал, състоящ се от редица национални въпроси, за които е виновна същата тази Европа! Така, че много моля, г-н Барух, да се вземе в ръце и да не ми характеризира нашите искания като радикализъм и популизъм, а да ревизират редица договори и да върнат някои наши земи. Защото неосъществения ни национален идеал, ще доведе неминуемо до рухването на ЕС, това е сигурно. Ние няма да търпим повече пропуски на исторически шансове, да обединим всички български територии, независимо, в коя държава се намират те сега.

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=695792

И през следващата година бюджетният дефицит ще е над 2 млрд. лв. Това решиха вчера депутатите при гласуването на бюджет 2011 на второ четене. Първоначалното намерение на Министерството на финансите беше дефицитът догодина да се “закове” малко под 2 млрд. лв. Въпреки увеличението дефицитът ще се вмести в рамката 3 процента от БВП, която се изисква от Европейския съюз. Дупката в хазната ще се запълни от емитиране на външен дълг за 2,35 млрд. лева.

Дайте да дадем! И аз мога да управлявам така, дори без диплома за висше образование.

Тиква, да пикая в устата на избирателите ти. Ако външния дълг ще го плащат, турците, циганите и албанците, аз съм съгласен, емитирай и 5 млрд. Да не се наложи накрая да вземаш заем за погасяване от Тел Авив срещу българска земеделска земя, разбира се.

Dnes.bg публикува едно към едно СРС-тата от разговорите на лекарите от Горнооряховската болница по случая със 17-годишната родилка и бебето й.

Част от записите на разговорите на шефа на болницата д-р Миролюб Кожухаров с негови колеги бяха прочетени днес от вицепремера Цветан Цветанов пред депутатите, останалите са тук:

29.11.2010г. - 14,44 часа


1. Миролюб Кожухаров: Ало.

2. Д-р Сотиров: Извинявай че те безпокоя, но сега Лазаров ми звъни за бебето.

Кожухаров: Тъй

Д-р Сотиров: И аз се чудя защо той не ти се обади на теб ами чрез мен трябва да ти се обажда. Значи притеснен е, защото трябвало да го решим въпроса. Да й кажем на майката че е живо. Да я прехвърлим в родилното и т. н. И викам добре, как ще стане... ние не може да го гледаме туй бебе. Ами ще се го гледаме ей тъй.

Кожухаров: Абе, той, като толкоз е мислил вчера. Като се е родило в три часа защо не са извикали ... 600 грама. Защо не са извикали неонатолзи и...

Сотиров: Аз туй му казах, че ние сме атакуеми.

Кожухаров: Разбира се.

Сотиров: Защо толкоз късно ще търсим Плевен. Кво сме правили. Ами тогаз там да го направим нещо. Вика ша го направим, ама никой не иска да го направи туй нещо.

Кожухаров: Аха ами той цяла нощ какво прави. Що не го направи това нещо.

Сотиров: Ами дет викаш, що не го направи.

Кожухаров: То вчера в три часа се е родило. Той е бил и дневен, и нощен. Той що не е извикал неонатолог.

Сотиров: Щот, вика, ще стане голям проблем, голям скандал.

1: Ами що да стане голям проблем. Нещо да стане бе, поне ние сме си свършили работата и сме...сега вече днеска сутринта сме се забавили вече цели около, колко часа. Край вече.
2: Е, той трябва да ти се обади и...(не се разбира) получи разрешението да викаш, да вика. Не заради плащането, не за друго, а да се вика.
1: Абе плащане, плащане, ама щяхме да избегнем. Сега какво да го правим. Аз даже си мислех да вземат да му дадат да яде ли нещо, да пие. То тъй го оставяме да умре ся. Че то грехота да ти кажа.

Още по темата

Лекарите скочиха срещу полицейския произвол
СРС-тата са толкова отвратителни, че коментарът е излишен!
Здравният министър се разплака на гнусните СРС-та
Откъде накъде е казал, че е умряло, като то не е умряло?
Какво всъщност става в Горна Оряховица?

2: Ами грехота е. Ами ти, какво правиш, ти.
1: Толкоз жизнено, иска да живее ли.
2: Е па ние, ние пак не му даваме никакъв шанс. Кво да ти кажа. На никъде не знам кво да правя ся. Сега обади ли се на.. ще ни направят на маймуни. Отвсякъде вестниците, ама пък и другата страна пък.
1: Е, дали пък, нали, ако поговорим с тях, който дойде. Защо пък да. Къв интерес има да ни...
2: Абе, боже, какво да говориш с тях. Те са идиоти. Де да знам какво да правиме. Ей в такваз ситуация не сме изпадали.
1: То си е живо и здраво, тъй ли?
2: Да бе, бах маа му.
1: То си е още живо, тъй ли?
2: Е сега не знам във момента дали още е живо. Трябва да звъннем. Ама той сега ми позвъни кво става с туй бебе и т. н. почна.
1: Кво ти звъни той бе. Той защо е стоял 15 часа и не е извикал и ни е поставя пред... кого да викаме сега. То ще стане голяма разправия. Колко време мина. Това са 24 часа. Точно 24 часа ние не сме са. Ами туй. То туй е необходимо и да го тъковат. Ша кажат са го оставили да умре. То понеже не умира и сега ни викат. Майката знае, че е умряло на всички са казали, че е умряло. Той си е виновен Лазаров. Отде накъде ще кажеш на майката, че е умряло, като то не е умряло. Той даже не е извикал неонатолог. Неонатолог няма. Никой не се е подписал. Никой не е ли гледал бе. Дончева не знае бе.
2: И... поне с нея да се е вързал малко. Ох, той ако е извикал, тя ще си извика. Тя няма къде, тя няма да, такова. Ей ся попаднахме в капан.
1: Абсоблютно.
2: Туй се казва цуг цванг. Когат веки ход е грешен вече.
1: Да бе.
2: Каквото и да направим.
1: Оттук питам вече. Ние още от сутринта ние нищо не можем да направиме. Той трябвало още вчера в три часа. За какво е чакал още 15 до сутринта, докато дойдохме ний. Той не се обадил на никой. Хвърлил е бебето на някакъв парцал. А па разчуе ли се, става вече страшно.
2: Става много...
1: Гецова каза и тя : Ако сега се обадим и ония ще кажат и те: Чакай бе, кога се е родило, вие защо, не можете ли. Какво да ти кажа. Ебах мама му. Ами аз поне отзарана що се таковам и аз на Богдан по щуротиите и на Гецова
2: Ами да ти кажа ние да си бяхме извикали. Макар и забавено, кво сега. Не сме го забавили ние. Нощият го е забавил, в крайна сметка.
1: Ама не. Щото ако стане сега да ни разследват, кво ще излезне. Всички вкупом сме уморили бебето нарочно. Това си е умишлено престъпление и убийство. Хъ, знаеш ли кво може да се случи. То...
2: Ох, знам, знам. Как да не знам?
1: Ами какво да ти кажа. И той са още в болницата. Той нагнетява, той, той ще вземе да се издъни какъвто е прост.
2: Да сме кажели на майката, че бебето е оживяло, бе че е живо. Да я местим в родилно.
1: Ние да й кажем. Ами той бе?
2: Ами ние, ще я пренесем й ще и кажем. Ами нататък. Тя вика и без това не го иска. М- Тя може и да не иска ама... Ама то живо бебе било.
1: Значи всичко иде оттам, че са й казали предварително, че е умряло и на сутринта и пак... и след туй са го гледали. И го виждат, че продължава да живее. Не знам. В такваз ситуация кофти не сме имали. А той си дигна чуковете отзарана, замина си и каза: Айде чао. Отиде да става началник.
2: Не знам.
1: А, че ти не му ли каза за цялата работа?
2: Казах му е бе.
1: 15 часа бил е дежурен това бебе стои живо. Той го е израждал. Те ще кажат добре вий сутринта кат дойдохте на работа и го видяхте, че е живо това бебе, какво направихте. Що не извикахте неонатолог да го вземат.
2: Ами аз...
1: Щото то в края на краищата ще умре. Разбираш ли.
2: Да бе то ще умре ама...
1: Ама те ще кажат: вие сте го забавили затова е умряло.
2: Щот аз мислех да ти кажа, че там колкото и да е и 900 и 1000 лв. за да си гарантираме спокойствието и толкова.
1: Ама не бе, не е 900-1000. Няма ние... горе долу се разбрахме колко ще изплащаме по-малко. Тя навита на тия таквоз. Вече не я знаеш. Ще вземе да се обади в прокуратурата. А- Ще стане страшно.
1: Освен, де да знам. Да вземем да провери горе там как е, какво е. Ти къде си, къде си.
2: Аз съм тука в кабинета.
1: В кой кабинет?
2: В моя.
1: В частния...
2: Да.
1: Аха, ам кой е дежурен следобяд бе.
2: Мишо.
1: Ааа, ама той Мишо бе, сега ще го питам да го видя какво става с бебето. Я му звънни.
2: Да
1: Ще му звънна.

Втори разговор същия ден в 15,24 минути между д-р Кожухаров и д-р Милатович.

1: Милатович: Да.
2: Кожухаров: Ало, що не се обаждаш бе?
1: А е че сега вдигам, бе. Кой да ме е търсил друг?
2: Абе как бе, на другия телефон. Преди 15-ина минути.
1: Ааа, че не съм го чул ей го тука до мене е. Гледам един филм даже - кажи.
2: А че какво става с онова бебе бе?
1: Живо.
2: А стига бе!
1: Да, ама допреди половин час беше. Щот ходих.
2: Ох, оня звъни пукал.
1: Кой?
2: Шефът на Търново.
1: Ааа, и?
2: Той ся гузен щото...
1: И...
2: Той си е виновен за всичко ама.
1: Да.
2: Вече и ние сме съучастници. Туй, ако се разчуе, може да ни съдят за предумишлено убийство бе човек. Ти знаеш ли за какво става въпрос.
1: Аз знам за какво става въпрос. Ама той що е направил туй нещо. Ние вече сме вътре бе.
2: Ние вече сме бая вътре. И на от тука вече нищо не мое.
1: Вече сме вътре ама все... А бе кво да правим тогаз? Да го мятам.
2: Къде да го мяташ?
1: Амчи то кат се пише аборт то не се праща никъде.
2: Е то не се праща никъде. Ами, как да го убие човек? То не може да го убиеш.
1: Ами ще накарам Снежана.
2: Какво да го направи?
1: Ам че тя го била сложила във фризера пък Гинка го извадила. (Смях)
2: Кой го е извадил?
1: Гинка (смях).
1:Де ба и шушумигите му де еба.
2: Ам чи кво да правя сега.
1: Гинка го е извадила, оная и тя. Кво да правим сега? Като кажа че ще ни таковат, то.. де еба и...
2: Аха. Не ние просто аз не виждам.
1: Ние просто, аз не виждам... , у кофа ли да го давиме ли. Какво да правя – смях.
2: Ам чи. Ако трябва да го...абе аз се надявам докато ми свърши смяната да си замине то.
1: Да си замине то.
2: Що?
1: Ох,ох, ох. Нищо. Абсолютно. Значи 9 часа сутринта са минали.
2: Ама от вчера.
1: Следобед. Да. През нощта прави 12 и сега прави 24 часа.
2: И сега три часа прави 24, ама ние кога го гледаме беше веч на... ъх то наникъде.
1: Ам чи.
2: Хубаво като има развитие, аз ще ти се обадя (смях).
1: Не, недей се смей, недей се смей. Ще се ебе майката туй. Ти остави тая работа.
2: Ами добре. Какво да направя сега?
1: Ам чи. Единственото нещо е, че пфуу, то си е аборт, а не живо раждане нали?
2: Е за какво ти звъни глупакът? Ти каза ли му?
1:Той звънял е на Тотю, щото го е страх.
2: Е?
1: Тотю ми звъни пък на мене.
2: Ей го сега Сотиров ми звъни пък ей сега.
1: Еми.
2: Ей го чакай ще говоря, айде.

16,10 ч

1: Кожухаров: Ало.
2: Милатович: Ало.
1: Оу.
2: Туй отиде при Андрей Баташов. Ама какво ще го правим сега. Къде ще го изгарят туй.
1: Как стана?
2: Ам чи какво остана. Ей умря си.
1: Само си умря?
2: Ее, само. Няма да го закачаме, я.
1: Еее...
2: Туй ти викам, малко му е хладно тука, ама...
1: Еми как къде бе в биологичните отпадъци във фризера.
2: Добре де ние сега ще го сложим във фризера. Ама после, опаковат ли се? Как ги горят?. Ебеш ли му мамата?
1: Къде бе? Не бе. То си има биологични отпадъци. Идва си специална фирма, която ги кара чак в София. Там ги горят бе.
2: Аха добре бе значи при биологичните. Да не при плацентите? Щот да не го грабнат нещо?
1: Ама то и плаценти, всичко там са.
2: Чакай, чакай, ей ти Снежка.
1: Какво се чудите, бе?
2: Не, не щот после къде ще го слагам. При...
1: Ами в блиологичните отпадъци бе. Те нали идват.... премерете го колко е. Трябва да е под 500 грама.
2: Да, да.
1: Все едно си е умряло още при...
2: Да бе, да.
1: При аборта и толкоз.
2: Аха, аха, добре.
1: И ако е умряло, и при аборта си, така е казано и на майката, и на всички.
2: Да бе, да.
1: Просто нема такова, че е живяло. Никой не е виждал, не е чул.
2: Естествено.
1: Умряло си е. При това още при раждането.
2: Ъхъ, ъхъ.
1: Айде, добре. Слагайте го при биологичните. Ама да не е повече, та да се... некой там да види и да...
2: Ъхъ.
1: Вземи да го мери нещо...

Какви процеси се развиват в една държава, зависи от управлението й. Когато тя се управлява безкрайно лошо се развиват гнойни, ракови и патологични процеси. При правителството на Тиквата, започнаха вече патологичните процеси. Следващата новина, ще е, както при Тройната коалиция, да имаме случай на човекоядство. Но нищо ново в републиката, животът в нея е един безкраен и зловещ трилър гарниран с сцени на адова зловещност, с реални участници - мат'ряла, който гласува на избори. Е, мат'рял, няма ли да направите нещо по въпроса. Правителството, което избрахте ви проваля с всеки изминат ден. Трябва ли ние, които не сме гласували за никой от сатрапската републиканска система, да ви ядем лайната? Няма ли да си ги изядете вие? Проявете малко политическа отговорност за избора си.

Последните резултати от разкапващата се република. Статистика и то направена от антибългарски организации.

1.Бъларите се смятат за най-нещастните хора на планетата
2. 58% от анкетираните намират положението си за НЕПОНОСИМО
3. 48% от анкетираните няма да гласуват.

Последното е особено интересно, защото легитимността на Олигархията да провежда геноцида си виси само на 52% телектократ, огромна част от който са малцинства или вече напълно оскотял матрял. Ако тази цифра надхвърли 50% следва самите избори да бъдат обявени за нелегетимни. Макар че опупационните режими, за да се узаконят пред света биха въвели задължителното гласуване.

Ей на този адрес, може да си изтеглите едно документче във формат .pdf и да видите колко цветущо е положението в загниващата бананова республика - Евростат.
Оказва се че северозападния, северния централен, южния централен, югоизточния и североизточния стопански регион на страната са най-бедните в целия ЕС на основата на брутен вътрешен продукт на глава от населението. От последните 8 места на България се падат 6 от тях (другите две са в североизточна Румъния - близо до Молдова и района на Олтения - северно от Видин).

Само на мен ли ми се струва, че този процент е доста завишен от манипулаторите правещи такива изследвания?!

Аз смятам, че специално тези цифри на Отровено общество са точни, дори и занижени от обявения диапазон 32-48%. Социометрията в България се прави от Сорос и Райчев и е изцяло под контрол на еврейски служби, които искат да знаят каква е търпимостта на българина. Доколко могат да затягат нашийника и кога роба би скъсал синджира. Останалoтo там, колко за коя партия гласуват не ни интересува, защото всичките партии са на хранилка от олигарсите и чужди служби. Важното е, че най-голямата група българи въобще няма да гласува, което е всъщност вот срещу цялата републиканска система. Макар 99% от тези хора да нямат идея с какво би могла да бъде заменена. А цялата структура на Саракта вече си е на мястото и търпеливо от векове си чака критичната маса българи да го поискат в сърцата си.

България: Свобода на оловото

В последно време започнах да губя вярата си в българското слово и в съпътствуващия го умствен процес. С нарастващ ужас забелязвам, че каквото и да бъде изречено или логически доказано на родния ми български език, няма абсолютно никакво значение. Съвършенно безразличие посреща каквото и да било разкриване на каквито и да било потресаващи факти и никакво възмущение не предизвиква изричането и на най-необикновените и фрапантни публични лъжи. Каквото и да бъде казано, не само в обикновен разговор, но и в най-отговорна форма от облечени във власт хора, на ниво държава, съд или политика, не носи никакви последствия – и всякакви твърдения, поразяващи със своята абсурдност и фалшивост, биват пускани в циркулация, само за да бъдат забравени от всички на следващия ден.

Своеобразната публична деменция е сякаш символизирана от беззъб квартален алкохолик, интервюиран от случайни и апатични телевизионери, фъфлещ мъдрости от типа, че „всички са маскари!”, без да е имал никога храбростта сам да се погледне в огледалото. Разрушителната ръжда на една много специфична българска корозия на истината и яснотата е покрила ламарините на всяко публично учреждение, властова институция или катаджийска будка - и е оцветила ежедневието на българския човек в особен кафяво-кален колорит на униние и безнадеждност. Удивителен публичен „дискурс” се е наложил навсякъде и особено в „юриспруденцията”, в съда и правораздаващите органи, сякаш елементарната логика, изучавана някога в училищата, е забранена - и на нейно място се е настанила паралогиката на псевдолозите-фантасти, чието подобаващо място е в трактатите за мисловните разстройства.

Мотивите на съд и прокурори звучат налудно, когато свождат своите абсурдни и нелепи решения до суверена, т.е. данъкоплатеца, който им плаща, за да получи от тях правосъдие. Физиономиите на тежки престъпници и техните истински злосторства остават скрити в качулките на якетата им или пък се появяват триумфиращи, когато магистрати от типа на Пенгезов, Сантиров, Георги Марков, Лазар Груев, Спартак Дочев и подобни ги освобождава - и на практика ги защитава с пунктуалистични доводи, или пък ги хоспитализира с нелепи диагнози. В най-лошия случай делото се връща за доразглеждане. Ломброзо тържествува в публичното и медийно пространство, показвайки дегенеративни физиономии и победно дефилирайки от екраните с посткомунистическите черепи на Румен Петков, Алексей Петров, Райдовски, Цвятко Цветков, Гиню Ганев, Цветелин Кънчев, които ни разказват "играта" и ни просвещават в тънкостите на политическия дискурс.

Но вместо публично изумление или потрес, улицата, масовото народонаселение и развеселените цигани - съставляващи, така да се каже, преобладаващото обществено мнение, удрят по две-три гроздови и пускат чалга канала, ако не е дошло още времето за Слави. Българският език е загубил до такава степен смисъла си, че младите хора постепенно започват да го избягват, като носител на зъл, свадлив и безнадежден глас от миналото, глас на лъжата, който трябва да бъде забравен и заменен с логичния и смислен английски. Мисля, че много от тях вече го използват повече като ругателен език, като махленско арго за разпри и обиди, за общуване между простаци, докато те си спелват и даунлоудват истинските неща на английски помежду си или със своите връстници по света. Изключвам Гетото, защото по принцип там младежта не говори български, освен гореспоменатите ругателни изрази, смесени с около 300 индоевропейски думи.

Последните мохикани на българската словесност, в самотно отчаяние и нищожни тиражи, в мъждукащи публикации и затулени блогове се опитват да кажат, да оспорят, да хвърлят светлина. Всуе. Няма кой да ги чуе, няма кой да прочете, никой не се интересува, никой не помни, че съществува "език свещен на нашите деди". Мисленето е заподозряно като излишно, умствената дейност като безполезно занимание на гламавци, добрият изказ и изящната словесност са за "аутсайдери", които не принадлежат на днешната българска реалност.

Защо тогава седя и пиша тези редове? Нали знам, че онези неколцина, които може би ще прочетат онова което съм написал, мислят като мен и даже го знаят по-добре от мен, а останалите няма никога да го прочетат?

Това е основният въпрос, който си задавам от доста време и на който нямам достатъчно разумен отговор. Ако наистина имаше някакво значение написаното, изпятото, изкрещяното по площадите, нали днешната действителност щеше да бъде друга, обществото нямаше да е в плен на престъпния криминално-кадесарски свят от нечетящото книги подземие, а щеше да е затворило подземието с изчадията и да е хвърлило ключа в дън гори тилилейски? Нима ще се окаже прав писателят Соломон Волков, когато пише след значителен и сериозен анализ на епохата, че Сталин е титан, защото е променил завинаги историята на планетата със своята безмилостна решителност да действува, докато поетите и интелигентите са хвърляли своите литературни копия с писец на върха към ботушите на бронзовия истукан, обляни в сълзи и затрупани в смачкани стихосбирки, мятали са гневно своите острилки, писалки, ноти и поеми срещу ботуша настъпил здраво гърлото им. И в крайна сметка не са променили нищо, освен шанса някои да останат живи, а други да се откупят и да получат по някоя дребна привилегия… Освен, онези разбира се, несретните, които са замръзнали, клекнали в студа край някоя дупка в леда, служеща за клозет, като поета Манделщам - или пребити с с тояга в главата от Шахо Циганина като Сашо Сладура в кариерата край Ловеч. Способността да убиваш, „това най-просто човешко умение” както го нарича самият Исак Бабел, гениален разказвач и неуместен чекист в болшевишката Конармия, по-късно размазан от същия онзи ботуш, защото е имал неправилната политическа антропология и е носил очила, не е нашата сила.

Ние не се научихме от нашите мъчители, ето вече 65 години, как се измъчва човек, как се режат пръсти с лозарска ножица, как се взимат рушвети, как се бие паднал човек с железни прътове от 20 души с черни якета, как се нанася удар с метален бокс в лицето или от изневиделица - с гола бръсната глава - в носа на някой неподозиращ, уж да си вземеш огънче от него. Как се пребива невинен арестуван човек с тояга и се хвърля на свинете. Как се говори с бездарен, гъгнив глас баналност след баналност за „общото благо” - и след това как се хилиш като хиена над баламосаните глупци, които те избират за президент, макар да си бил слуга на господарите ти от комунистическото Гестапо. Как се става внезапно милиардер от довчерашен копой, пазещ властта на Политбюро - и как от правоверен марксист–ленинец се преобразяваш в масон, а по-късно и в колекционер и ценител на скъпоценни антики, изкопани от нашата земя от иманяри и доставени до “капото” от бивши подопечни кадесари, станали по съвместителство търговци на музейни ценности като Димитър Иванов - Митьо Гестапото?

Това не го можем, това не го научихме; хората на действието, на побоя, на подлостта и насилието, неспирани от никакви вътрешни и, както се вижда, външни или законови забрани, ни „разказаха играта”, разкатаха ни фамилията, прогониха ни или смачкаха когото можеха да докопат - и след триумфалното ни завръщане в „семейството на европейските народи”, седнаха здраво върху главата на стадото, наречено българи. Знам, че е несправедливо да се обобщава за всички наши сънародници, но наистина „лошото” победи България, не без помощта на нашия собствен народ , както разбира се и на неговите бездарни и подкупни лидери. Истината е, че народът е, който съвсем демократично избира постоянно на власт комунисти, подобни на агента Гоце - и търпи Станишев да се усмихва като приказен шебек от някаква лоша приказка със сюжет "Синовете на Политбюро", които „пак са тука, на всеки километър, от червеното знаме родени”. А от другия етничен ъгъл наднича „народния представител” на ДС Доган, с чаша уиски и пура в ръка, ръководейки криминалната си империя и раздавайки порционите от охраняваните си от държавата сараи.

Стана вече кристално ясна схемата, по която беше тласнато през всичките тези 21 години българското общество. Най-коварните от водачите на Партията в съдружие с босовете на Държавна Сигурност и под закрилата на своите босове от КГБ извършиха социален преврат, маскиран като преход към демокрация. Целта им беше чисто материална, което като материалисти те не би трябвало да крият дори. Методите им на "преход" бяха типични за тях от 9/9/44 и до днес. Първо и най-важно беше да се запази страха, техния най-верен съюзник. Вместо "държавният страх", страха от институциите на репресията, която беше вездесъща, се появи и насади дифузния страх от неуловимия, ненаказуем и всемогъщ криминален престъпник, който тайно или явно беше закрилян от новата "демократична" държава и от съдебна система, изцяло инфилтрирана и ръководена от ДС. Законът на силата, на куршума, на пребиването и рекетирането, на "силовите бригади" , на масовата битова и ненаказана престъпност стана ръководен принцип.

Това не беше случайно, а съвсем умишлено, първо, за да компрометира истинската демокрация и второ, да осигури "хляб' за огромната армия от кадри на бившата ДС от ниските звена, пълчищата от биячи, военизирани спортисти от типа на "хранените хора" на прабългарските ханове или "опричниците" на Иван Грозни, съгледвачи те или просто криминалите, които са били винаги "социално близки" по израза на Сталин. Третият и особено полезен ефект за, както ги наричат - "кукловодите" на прехода, беше масовото напускане на страната на всички онези, които се обезкуражиха, че в България може да се започне честен малък бизнес, че има някаква гаранция за човека, неговата и на децата му сигурност и лична собственост и че може да се живее достойно. Това беше истинската победа на злото, защото успя да прогони много от своите потенциални противници и да премачка най-важното в сърцето на един народ: Надеждата, че има смисъл, че има някакво бъдеще, че сме се отървали от изродската система, която ни беше превърнала в безпомощни роби.

За инфлациите, пирамидите, манипулираните недоимъци, контрола върху медиите, присвояванията на собственост е ненужно да се говори, защото всичко вече е ясно за всички, но е вече прекалено късно това да се промени. И резултатът е видим с безпощадна яснота за всеки, който пожелае да го види.

За какво става дума, мили мои сънародници?

Ами, става дума за един измиращ народ, за една история на един измиращ народ, и няма защо да се преструваме, че не виждаме това. Един полумъртъв език, една въздишка от умъртвените села, където някога са живели хора, които днес са само географски обозначения на смъртта. Оставени на доизживяване кретащи бабички, полуразрушени църкви, затлачени с боклуци реки, кални улици, по които се движат изкаляни овце и овчар с гуменяци и бейзболна шапка на която пише NY GIANTS. Няма миризма на хляб и тичащи деца, няма родове, няма сватби, освен циганските, има Скайп и сиромашки преводи от гурбетските спестявания, достатъчни да се продължи още малко агонията. Безнадеждни градове от панелни блокове с ръждясали балконни конструкции, пустинни площади от мрамор с паметници на дебелокраки хора с метални ямурлуци, шмайзери и стиснати в посока на небето юмруци, по които през зимата се пързалят изкорубени от живота хора с такета и пълни с кисело зеле найлонови торбички. По изкъртените улици са паркирали двойно Майбах и Бентли автомобили, а наоколо безразлично обикалят с цигара в уста дебели полицаи, които по нищо не се различават от онова, което някога наричахме "мицове". Прехода не се състоя, те "пак са тука", те никога не са си ходили. Ние си отидохме.

И все пак, доколкото ми е дадено словото, доколкото все още съществува нашият прекрасен език на който говоря и който ми е завещан като майчин език, отказвам да мълча, отказвам да се примиря с гибелта на всичко за което са мрели по бойните полета нашите деди и прадеди, отказвам да приема смъртта на езика ни, културата ни, музиката, генетичната ни история и всичко останало, което представлява за мен България. Мисля, че дори да останат една дузина хора, които съхраняват в себе си тази памет, все пак не всичко е загубено. Ако пък дори една дума от написаното има някакъв смисъл за някого и го накара да се замисли, това ще е знак, че не винаги ботуша и злото побеждават, че словото може би е по-силно от оловото.

Любомир Канов

http://www.svobodata.com/page.php?pid=4768&rid=154

Гладните бунтове в България започнаха. Докато Тиквата подритва мачле, България се разкъсва от протести. И колкото да си крие тиквата в земята, народа не може да си обслужва кредитите и не издържа от непосилните данъци, такси и цени и вече е на улицата. Разбира се, бившия СИКаджия скоро ще влезе в ролята си на мутра. Като почне да бие. Засега само подритва мачле и се прави на непукист. Проблемът е обаче, че народа си протестира за зобта, която са му я отнели от кошарката. Бензина бил скъп, дизела бил скъп, повличало това инфлация. Ами уважаем електорат, не знаете ли кой е шефчето на Тиквата? Надявам се тази снимка ще ви поизясни малко катринката. Сина на приятеля на Живков, дългогодишен кмет на Правец и сегашен милиардер Валентин Златев (Вальо Злото) и телохранителя на Живков, сегашен милионер и премиер-тиква на республиката. Сега, като гласувахте за тоя, ще трябва да си го сваляте. Щото нали, лапачката както бяхме казали тук преди година още свърши. А банките си искат кредитите за плазмения талавизор и панелката. Да са ви честити новите цени на горивата!