Гербът с трите лъва, Хроники с присъствие на герба с 3-те лъв

Герб на Естония и Талин, 3 леопарда или лъва. Използвани като герб на Талин от 13 в. (официално засвидетелствано). Лъвовете имат връзка с датското управление на днешната Северна част на Естония през 1219-1346 год.

Изправен лъв

Oнлайн демо версия на „Стематография“, от Христо
Жефарович (роден в дн. Македония). Tя е издадена във Виена през 1741 година. Хр. Жефарович се позовава в своята „Стематография“ на Стематографията на Павел Ритер-Витезович (1701-2г). Писателят Витезович (Pavao Ritter Vitezović, 1650-1713, роден в дн. Хърватска в Zengg (Senj), Vitezović е хърватския превод на името Ритер) ползва „Царството на славяните“ на Мавро Орбини (1601).

http://www.rootsweb.ancestry.com/~bgrbshv/stemmatographia/
Страница 39-изправен лъв, герб, БЪлгария.
Страница 47- герб Дакия

Интересна е и страница 73, 45,35, 57.

Паисий Хилендарски е запознат с труда на Жефарович и се вдъхновява и от него за своето дело.

Тържествената Форма на държавния Герб на Руската империя ( 1882 - 1917 ) представлява хералдическа композиция , представяща гербовете на всички земи в състава на империята.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Трак ,това е от твоята компетенция - хвърли му един поглед ,ако не си го преглеждала-мисля,че има какво да се види.
http://www.congress2010.info/

На констанцкият събор е присъствал Григорий Цамблак, пристигнал от Киев на 19.02.1418, по сведения на Герхард Подскалски в "Theologische Literatur des Mittelalters in Bulgarien und Serbien 865-1459 ". Българинът присъства като литовски мирополит сред византийска делегация. Не е изключено и той да е дал, потвърдил или обогатил информацията на Рихентал за българските гербове.

"Списък на участниците на Констанцкия събор" от 1915г на Йозеф Ригел:
http://img3.fotos-hochladen.net/uploads/ko...1y1v50zqtgs.jpg

В предпоследния абзац на снимката грубо се чете : ..." За
йерархичното и монархическо деление на Ориента от България чак до Централна Азия му дал информация един пратеник, който се нахранил при него. Същевременно му описал също гербовете, които Рихентал (Улрих Рихентал) добавил в своята хроника. Заради липса на добри извори за тогавашните отношения и условия много трудно може да се каже колко от тях са грешни или правилни."...
За свои извори Ригел посочва ръкописните сборници на своя учител и таен съветник Хайнрих Финке, Мюнхенския и Виенския ръкопис във Фрайбург, ръкописите от Франкфурт и Карлсруе на място. Ползвал е също и аулендорфската рецензия на хрониката на Рихентал.
http://img3.fotos-hochladen.net/uploads/ne...a0udti7f4g2.jpg

На картата на местата, от където са били участниците на събора в Констанц, не е посочена България. България може и да липсва, защото не е имала официална делегация.

http://www.sanderusmaps.com/detail.cfm?c=2549
"Corso del Danubio da Vienna sin'a Nicopoli"
Български герб на изправен лъв на карта на Винченцо Коронели от 1691г.
Гербът е на 6 карта . По средата на карта 6 в най-дясно, по средата, изправен лъв, чете се отгоре България. По средата на карта се вижда герба на Македония.

В изданието за теоретичните основи на хералдиката "Insignium Theoria Seu Operis Heraldici Pars Generalis" на Якоб Филип Шпенер от 1717г са показани как са изобразвани различните фигури, предмети,символи,птици, растения и животни (лъв, пантера, леопард...). От там може да се сравнят с изображенията на българските лъвове..
http://www.uni-mannheim.de/mateo/camenaref.../jpg/as015.html
Мрежи на герб от страница 6.
На страница 12 се виждат изображения на пантера,леопард, лъв, грифон и др. в различни пози.

Който има свободно време може да гледа десетки средновековни кодекси и исторически свидетелства с гербове и символи до без край: http://www.vikinganswerlady.com/Stars/Rolls_of_Arms.html
Повече очи виждат повече неща.Понякога освен в първия линк, трябва да се кликне и във втория линк в зависимост как са подредени страниците. Докато се прегледат всички гербовници и свидетлства може и седмици да минат.

Герб на Фамилия Булгари - 1550-1555 г
http://dfg-viewer.de/show/?set%5Bimage%5D=...001421_mets.xml
От аристокрацията в Болоня, долу в ляво първия изправен лъв на черно-бяла мрежа.(353/172r).

Не трябва да пропуска да се спомене, че Григорий Цамблак, според някой източници също е присъства на събора в Констанц. Според други обаче Цамблак не достига до Констанц заради споходила го тежка болест, която сигурно е причина за преждевеременната му смърт.
В източниците името на Григории цамблак се намира изписано по няколко начина: Grigorij Camblak, Camvlach, Tsamblak,Ţamblac.Кристоф Ролкер от университет в Констанц води лекция под името
"Grigorij Camblak und das Konstanzer Konzil, oder: Von Kiev über Konstanz nach Afrika" (Григорий Цамблак и събора в Констанц или от Киев през Констанц за Африка.) https://dg.philhist.unibas.ch/print/aktuell...nz-nach-afrika/ Следващата лекция (или доклад) ще се проведе в Базел, Швейцария https://dg.philhist.unibas.ch/print/aktuell...nz-nach-afrika/

Твърди се, че първото подробно описание на православна литургия в западния свят почива на наблюдение на литургия водена в Констанц от Цамблак лично от Улрих Рихентал. Тоест Рихентал среща Цамблак и наблюдава и описва водене от цамблак и приближените му православна литургия. На линка от юбилея от събора в констанц четем http://www.konstanzer-konzil.de/de/aktuell...griechenfrage-1
Преговори на събора в Констанц
В така наречената Източно-западна схизма, римокатолическата и православната църква се разделят в 1054 година. Отново и отново се провеждат усилия за обединение,също на събора в Констанц "гърцкия въпрос" е многократно обсъждан. През март 1415 пристига свитата от Гърция, сред нея представителя Manuel Chrysoloras. Със смъртта му няколко седмици след пристигането му, приключват и усилията на спътниците му.
Дори и обединеното в лична уния кралство Полша-Литва се намира в края на източната схизма, тъй като кралството било разединено в сърцевината си по въпроса за вероизповеданията. С обединението на църквата би се осъществило и държавното и културното единство на Полша-Литва .
След избирането на папа Мартин V през 1417 г пътя за сливането на православното население с Рим изглежда проправен.По поръчка на кралете на Полша и Литва ,Григорий Цамблак бива изпратен от Киев в Констанц, за да преговаря по този въпрос. Цамблак пристига през февруари 1418 с голяма делегация от епископи и свещеници в Констанц. Новодошлите привличат голямо внимание. Описанието на Улрих Рихентал е най-старият доклад на православно богослужение . Рихентал описва украшенията на олтара верен на всеки детайл до най-малката подробност, като продължава:
"Когато всичко беше готово, свещеникът взема кадилницата в ръката си, дякона – осветения котел. И двамата отиват с евангилието към олтара, където коленичат и се прекръстват три пъти.Всеки докосва челото си с три пръста на дясната си ръка, после докосва с пръстите гърдите , а след това дясното и лявото рамо. Като цяло те се кръстят многократно по време на литургията .“
Дългото описание от няколко страници на Рихентал (тук, в превод от Ото Брандт от 1913 г.) ясно показва колко е бил очарован летописеца от източноправославното причастие.
Преговорите между Мартин V. и Цамблак не завършват с успех. Те се съгласяват по въпроса, че римската католическа църква и източната църкви трябва отново да се обединят, Цамблак обаче изисква преговорите да се проведат на (нов) събор. Мартин V. не се съгласява с това изискване. Едва неговия наследник Евгений IV. успява накрая да събере на събор с цел преговори за обединение.
Това е описанието на литургията от Ото Брандт: http://www.konstanzer-konzil.de/de/aktuell...l-kommt-zu-wort .На изображенията трябва да се виждат евентуално Цамблак и придружителите му.


Тук четем следния текст за Цамблак

Източник: https://is.muni.cz/th/398812/ff_b/Bakalarsk...rkevni_unii.txt
От текста е интересна информацията за Никоновския летопис . Летописът е от по-късно време (16в), първата част е създадена около 1526/30 г. Тоест над 100 г след събитията с Констанцкия събор и Цамблак.

На страница 153 от текста http://journals.ub.uni-heidelberg.de/index...iew/16248/10104
"Die Ostslaven zur Zeit des Konstanzer Konzils" от GÜNTHER STÖKL ("Източнославяните по времето на Констанцкия събор" от Гюнтер Щьокл) също намираме информация за Цамблак и Констанцкия събор.

Тук http://euromed-memoriacarte.de/deutschland/konstanz/k4/ също четем, че литургиите на Цамблак и приближените му били толкова впечатляващи, че дори поразили хрониста Улрих Рихентал. Тоест Рихентал наблюдава и описва много вероятно литургиите на Цамблак. Това е важно, защото в хрониката му малкото картинки на православна литургия са отбелязани като гръцки литургии и от там идва объркване. Литургиите са с голяма вероятност на Цамбак, с приближени източноправославни от Полша, Литва, Русия. Не би било мислимо, Цамблак да извършва литургиите заедно с пратениците от византийската делегация,защото след като е назначен 1413/4 за литовски митрополит, той веднага е анатемосан от константинополския патриарх, а и отлъчен от Москва. Константинопол не е поддържал българските църковни кадри избягали от България заради турското робство,а Константинопол е стоял твърдо зад своите протежета в Москва, Полша и Литва (по това време Киев е на територията на Литовското княжество). Константинопол е поддържал протежето си - московския митрополит Фотий. Под "гръцки" литургии Рихентал може да им предвид като цяло източноевропейски православни литургии, защото тогава е имало противопоставяне между православната църква и римокатолическата църква. Едва ли делегацията от Византия е била добре настрена към Цамблак, заради междукулисни борби за влияние в Русия, Полша, Литва , въпреки че Цамблак е живял в Константинопол, бил е на служба при духовенството на тогавашния константинополски патриарх, бил е игумен в Плинаирския (или Пантократорския) манастир край Констанинопол, бил е и на Атон.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/comm...enstes_120r.jpg
и https://upload.wikimedia.org/wikipedia/comm...munion_121v.jpg

Изключително информативна е докторската работа от 2014г на украинеца Volodymyr Pryymych, на тема "DIE UNIONSGESPRÄCHE ZWISCHEN DEN LATEINERN UND GRIECHEN BEI DEN KONZILIEN IN DER ERSTEN HÄLFTE DES 15. JAHRHUNDERTS UNTER DER BESONDEREN BERÜCKSICHTIGUNG DER ROLLE DER KIEWER METROPOLITEN" към католическия университет в Eichstätt-Ingolstadt.В докторската си работа Volodymyr Pryymych е отделил специално внимание на Цамблак. Сигурно я има и на руски. Тук в дясно като pdf на немски https://opus4.kobv.de/opus4-ku-eichstaett/f...index/docId/252

Johann von Francolin (Hans von Francolin, Jean de Francolin ) е бил херлод в двора на Кралство Унгария и Фердинанд I (император на Свещената Римска империя и крал на Бохемия и Унгария).
Ханс фон Франколин пише по поръчка неговия труд, един вид гербовник : "Weyland Kaysers Ferdinandi säligster und hochlöblichster gedächtnuß Weyland Kaysers Ferdinandi säligister und hochloblichister gedächtnuß/ unnd dem gantzen hochberhümbten hauß von Osterreich angehörig Wappen. Gestellt durch Johann von Francolin/
Römischer Kayserlicher Maiestat Ehrnnholdten. Augsburg, Philipp Ulhart, ca.1560".
Гербовникът е дигитализиран отдавна: http://digital.onb.ac.at/OnbViewer/viewer....O_%2BZ156308907
Виждат се гербовете на кайзера,крал на Унгария, Бохемия, Далмация, Хърватия, Славония, Босна, Влахия, Сърбия, БЪЛГАРИЯ,Кастилия, Леон, Арагон,Сицилия, Гранада, Йерусалим,Неапол,Навара и Толедо, Валенсия, Галиция, Майорка, Минорка,Испания, Сардиния...
Във Виена са организирани на много трибуни турнири през 1560 г (инфо може да се търси под Wiener Festspiele, 1560 ). Въпросът е дали е имало и рицари с гербовете например на Славония, Сърбия, Влахия или пък България?
-Печат 2, 1556 г, Фердинанд Първи (задна страна) с гербовете на Босна, Галиция, Моравия, Долна Лужица, Хабсбург, Елзас, Карниола,Вюртемберг, Тирол,БЪЛГАРИЯ, Лодомерия,Хърватия.
https://de.wikisource.org/wiki/Die_Siegel_d...Band_3:Tafel_26
-Печат задна страна, 1606 г,Архив Будапеща, Унгария, Рудолф Втори:
1. Славония, 2. Сърбия, 3. Лодомерия, 4. България, 5. Кернтен, 6.Хабсбург, 7. Шлезия, 8. Карниола (Крайнско), 9. Тирол, 10. Щайермарк, 11. Бохемия, 12. Галиция, 13. Босна
https://de.wikisource.org/wiki/Die_Siegel_d...Band_3:Tafel_39
-Печат от архив в Будапеща, Унгария, Леополд Първи, 1696 г: 1. Далмация, 2. Босна, 3. Кумания, 4. Славония, 5. Лодомирия, 6. Галиция, 7. Сърбия, 8. България, 9. Хърватска
https://de.wikisource.org/wiki/Die_Siegel_d...Band_3:Tafel_67
- Печат от архива в Будапеща, 1715г, Леополд Първи:
в дясно : 1. Далмация, 2. Босна , 3. Кумания, 4. Славония; долу: Лодомерия; в ляво: 1. Хърватска, 2. България, 3. Сърбия, 4. Галиция. https://de.wikisource.org/wiki/Die_Siegel_d...Band_3:Tafel_67
Карл Шести възприема и запазва печата за свои цели почти изцяло.
https://de.wikisource.org/wiki/Die_Siegel_d...Band_4:Tafel_11