Българските традиции на европейския континент

[trak]

Надгробна плоча на Geoffrey Plantagenet,Жофроа Плантагенет (1113-51 г) от катедралата St. Julien, Льо Ман
Според някой покритието на главата е фригийски тип, но може и да е типично покритие за владетел, имащо прилика с фригийската шапка.

[trak]

Общи български корени с Алпийския регион в обредите и традициите, свързани със зимното слънцестоене, Коледа,коледарство, мръсни дни,погани дни, бъдник

В части на Южна Германия, Австрия, Южен Тирол и Швейцария (широк Алпийски регион) все още се срещат остатъци на архаични зимни обреди, изпълнявани от 21.12, като на едно място обичая се повтаря в три четвъртъка от декември (Сарнтал), на друго се прави ан 5, 6 .12 (Зонтхофен и др). В случая на снимката се виждат Сарнтал (Южен Тирол), Зонтхофен (Алгой) ,Бад Гастайн,Унтерсберг, Берхтесгаден, Аксамс, Трамин, Льотчентал, Бад Митерндорф.
Картата е на Нешънъл Джиографик.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[trak]

1. Сарнтал (Южен Тирол)- http://www.suedtirol.info/mediaObject/smg/...-Advent-in0.jpg
"Klöckeln" е стар обичай, преди столетия разпространен в целия Алпийски регион. В Сарнтал има най-ранни доказателства за празнуване на обичая още от 16 век, но обредите по "Klöckeln" крият дълбоки корени в древността. Днес "Klöckeln" се празнува през четвъртъците на декември до зимното слънцестоене, тоест 3 пъти в декември.Днешното найменование на обичая "Klöckeln" идва от "klocken", което на местен диалект е "klopfen" , тоест чукам, хлопам, тупам и подобни производни на глаголите. Главно в 18 век обичая търпи промени, понеже се свързва с просия, ратайте изпростват от господарите си брашно,хляб,сланина, месо. Един вид чукали на врата на господарите си, молели се и получавали даровете. Днес групата се състои от 15 (на други места 11) мъже, преоблечени в костюми от природни материали, с различни местни музикални инструменти, които обикалят в четвъртъците от декември, къщите на стопаните. Те не пристъпват прага на къщата, а стопаните излизат навън. Групата от 11 (до 15) образува „Kutt“.Събират се няколко дена, преди да започне обичая тайно и репетират. Селяните не знаят кой се крие зад маските, пази се в тайна личността на участниците. Те пеят пред стопаните главно 2 песни. Едната се нарича Klöckellied, а другата Danklied (за благодарност), при която в къщата влиза щастието и излиза нещастието . И двете са по остатъци от запазени старинни оригинални мелодии.При песните се забелязват различия от село на село, както в диалекта така и в съдържанието, с наблягане на различни събития и действия. Особена роля при Klöckeln играят 2- ма участници от групата, преоблечени като двойка съпрузи.Наричат се "Zussler".Мъжът е Zusslmandl, а жената Zusslweibele. Произходът на обичая не е изяснен до днес. За някой изследователи, обичаят води началото си от предхристиянския период на Алпите. Други изследователите стигат и по-далече като смятат , че "Klöckeln“ е свързан с езически обреди за плодородие.
Примерни песни на местния диалект на страницата на г-н Освалд Щимпфл,който е абсолютен експерт в знанията за областа Тирол, издал е множество книги и пътеводители на тема Тирол :
http://www.stimpfl.info/it/node/158 долу 2 песни:
В първата песен се среща „Heraus, heraus, ihr lieben Oltväter mein,
von der Sünd und von der höllischen Pein!
Sie lagen darein bei die 4000 Jour. Jo, sell isch wohr.
Ein hellliechter Stern geht hoch über das Haus.“
Като тези 4000 г не са грешка, а се отнасяли за Страшния съд.
Песните ги има и тук http://www.sarntal.com/uploads/media/kloec...l_suedtirol.pdf . Забелязва се силна християнизация, не се знае много за съдържанието на първоначалните текстове.
Детайли на самия обичай: Носят се костюми и маски, като те са ръчно направни. Карнавални маски не се допускат. За маските се използва дърво, козина, груби материали и материи, необработени овчи кожи, мъхове, кора от дърво. Облеклото е сарнска носия, типична за делнични дни, но възможно скъсана или раздърпана.Обувките са дървени, наречени „ Kospen“. Те носят следните неща със себе си : определен вид старинна дървена раница като кош на гърба, пълна със селкостопански уреди,също тигани, кошници, препарирани селски животни. Всеки участни се стреми да избере най-оригиналните неща от тавана и мазата си. Групата носи също и уреди и предмети за предизвикване на шум като звънци и хлопки във всякаква форма, тръби,рогове, Teufelsgeige ( ръчно направен музикален инструмент, типичен за този край http://www.schneeberg-harmonika.de/instrum...ufelsgeige1.jpg ). Не се допускат съвеременни предмети от пластмаса или предмети на елекронно захранване.
Участниците са: съпружеската двойка (Zusslweibele и Zusslmanndl), акордионист, носачът на специалната дървена „раница“, носачите на звънци,хлопки, рогове и др. музикални инструменти.
Фигурите представляващи - Zusslmandl и Zusslweibele: Мъжът носи старинна типична носия, в червено с меч (или друго остро оръжие). Мечът се използва в последствие при гонитбата на, (с) „жената“( Zusslweibele), както и после при изпълняване на песента за благодарност като се тактува с меча върху едната ръка. Жената носи лятна носия , на кръста вид дайре, за да се чува като се движи от далеко. Маската й е бяла, памучна и отзад се подава слама или горски материали.На главата си носи старинна сламена шапка с две кокоши пера – бяло и червено. Двойката се движи отделно от шествието, бягат напред назад около него, мъжката фигура преследва женската. Често докато другите пеят, те могат да влязат в къщата на стопаните и да пийнат алкохол с тях, затова трябва да държат доста на алкохол и за ролите трудно се намират желаещи. При песента за благодарност трябва да излязат наяве от скривалището си или от къщата. Пеещите образуват кръг, а мъжът и жената застават в центъра като се движат в ритъм с песента. Акордионистът свири докато групата се придвижва от един селски двор до друг, но докато траят 2-те песни пред стопаните не свири. Изпълнителят на Teufelsgeige (инструмента е ръчна изработка от тигани, купи, пръчка, тел ) свири по време на песента за благодарност.
Носачът на дървената „раница“ събира парите и даровете в нея, често се присъединява по-късно към групата.
Към края на вечерта групата се събира в някой предварително предупреден селски двор, където стопани е получил от нея пари и е приготвил вечеря. Маските се свалят. Преди се е избирал стопанин с много дъщери. В миналото всичката събрана храна се съхранявала до Стефанов ден. На този ден се е приготвяла и консумирала от участниците. Преди Стефанов ден не е било въжможно , защото са пости. Самото събиране и празнуване се е наричало Klöckelwürstsieden, което се празнува и днес на Стефанов ден с танци и музика в селището Дурнхолц. Хората от Сарнтал са горди с обичая. И до днес е гордост всеки подрастващ да може да пее песните без грешка. Преди е имало поговорка, че колкото повече групи изпълняват Klöckeln и тъпчат семена по снега, толкова по-добре следащата година ще покълва реколтата.
Източник: Ludwig von Hörmann и др.
2. Зонтхофен, Алгой- Обичаят „Rumpelklausen“ се изпълнява на 5 и 6. декември. Смята се, че обичаят е на повече от 2000 г и има келтски произход, почиващ на келтската слънчева година, започваща на 24.12, със зимното слънцестоене (?!). Макар че то всъщност е на 21.12?. Келтите вяравали, че децата и животните, заченати кратко преди, по време на и малко след зимното слънцестоене, са слаби, недъгави. Затова е било нужно, според техните друиди, сексуално въздържание през тези дни. Така забраната се онагледява с действията извършени с т. нар. Rumpelklausen. Дрехите са били от дебели кожи на животни; на главата рога от животни като вол , елен; по тялото големи звънци, хлопки; въоръжение с клони и пръчки ( изглеждат така http://www.global-christmas.com/images/med...08182ffa27.jpeg ). Водачът е бил друид.След него млада двойка, символ за спазване на забраната, след тях „wilder Klaus“ (дивия Клаус),който символизира, че заченатите, въпреки забраната през тези дни деца, ще бъдат отново взети от природните сили. На края на шествието е един просяк, символизиращ бездетните. Днес се смята, че от дивия Клаус е станал Николаус (св. Никола) и църквата се меси, като се опитва постепенно да забранява обичая през вековете. Днес , въпреки всички усилия отвън , има остатък , напомнящ старите традиции . Правят се също сладки на Klausentag, 6.12 ( http://www.huimat.de/bilder/92019.html ) , които се казват Laible и които символизират слънцето при зимното слънцестоене.Други сладки се наричат "Klausenmändle“ и символизират божественото, което се пренася върху човека при тяхното консумиране.
В Оберсдорф също се празнува разновидност на традицията в Зонтхофен, наречена „Wilden Klausen“.Християнизацията през 7-8 век не успява напълно да подтисне обичая и той се запазва частично в този район. Облеклото, което се носи е подобно на това в Зонтхофен. Днес шествието на „Wilden Klausen‘‘ се провежда на 6.12, обаче се твърди, че някога се е провеждал на 21.12, като на този ден шествието от облечените в кожи участници е гонело злите духове и обичая е свързан със най-краткия ден, респективно най-дългата нощ. След христинизацията църквата се е опитвала да забрани обичая, алгойците се противили и накрая църквата премества гоненията на злите духове на 6.12. От тук може да се приеме, че някога и на 21.12 се е провеждал обичая в Зонтхофен и в последствие е преместен или че поне също в корена му е зимното слънцестоене. Тук на снимката ( http://www.oberstdorf-online.info/brauchtu...n_1930_hmus.jpg ) се вижда как участниците са изглеждали през 1930г. Дали тогава е имало недоимък и затова не са имали дебели кожи и рога или те в по-късен етап се въвеждат не се знае със сигурност.
В Швейцария обичая Klausentreiben се нарича Klausjagen и Chlausjagen.

[trak]

3. Бад Гастайн и Бад Хофгастайн ,в Гастайнската долина, Австрия- http://gastein-im-bild.info/xeperkt1.jpg http://www.gasteinertal.com/fotos/perchtenlauf-2010/ Шествието се нарича Perchtenlauf или шествието на прехтите.
Обичаят се провежда днес на 1 и 6 януари на всеки 4 години и е свързан с фиргурата на фрау Перхта, която наказава мързеливите и награждава усърдните.От там има красиво и плашещо облечени участници. Едните плашат и ядосват хора, а другите се покланят пред тях и пожелават мирна и здрава нова година.Фрау Прехта е наследница на скандинавска богиня Фриг,върховна богиня в Асгард, жена на Один.Така нареченият Perchtenlauf може да се проследи до 12 век, но има явно по-стари корени.Има също и по-нови свидетелства за провеждане на обичая през Ренесанса и епохата на Рококо. Днес участниците са повече от сто, с най-разнообразни костюми,някой от костюмираните носят маски с дълги човки. 30 учасника носят висока шапка или вид покриетие за глава, покрита с цветя и различни природни материали. Участието в обичая често се предава в семейството, като с годините се получава по-сериозна роля и фигура в шествието.Има един вид йерархия и стигането до един от 30 носачи на високо покритие за глава с остра форма, се смята почти за връх на йерархията. Цялото покритие за глава тежи около 30 кг.То много прилича ня това http://kukeri-karlovskobg.weebly.com/10501...2108510946.html от село Домлян. Сравнение със снимка от Бад Гастайн на Нешънъл Джиографик:

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[trak]

Явно първоначалният обичай се смества с други през вековете и традициите се преплитат.През 1733г се заселват преследвани протестанти и може техните възгледи също да дават нов облик на обичая.През вековете шествието е било забранявано много пъти от църкавата . От началото на 20-ти век има ново възраждане на обичая, но много неща са изгубени и забравени. От тогава има и промяна в костюмите на няколко пъти.
В Бад Гастайн се изпълнява на 5 и 6 декември също и обичай Krampuslaufen. Шествието на крампусите. Ролята на крампусите е да наказват лошите и затова носят брезови пръчки. Маските им са изкусно изработени от дърво, на главата с рога от овен, по тялото кожи. Крампусите придружават св. Николаус на 6.12. Други участници са ангелът и носачът на кошницата. В кошницата се събират даровете, като лицето на носача е намазано със сажди, с брада. Николаус или св Никола е водачът на шествието, крапусите изпълняват заповедите му. Във всяка къща Николаус казва едно стихотворение като порицава непослушните, заплашва ги с крампусите и поощрява добрите деца.Той носи дреха, шапка и жезъл на епископ. Има дълга брада и книга, в която са докумнетирани лошите постъпки на децата.
Според Хорст Вирер , автор на „Die Gasteiner Passen: Krampus und Nikolaus - Eine Komplettdokumentation des Krampuslaufes in Gastein“, до 17 век не е имало разлика в Гастайнската долина между шествието на крампусите и това на перхтите.Шествията са били вероятно на няколко пъти от 5-6.12 до 06.01.През 1947 г има свидетелства, че начело на шествието на прехтите е имало ездач с камшик на дървен кон, следван от музикантите.

В някои селища в Залцбургския регион шествията на перхтите се провеждат от 21.12 до 06.12. В други, пак в същия регион, крампусите са от 1 до 6 декември, обвързани със Николаус (св. Никола), а перхтите са от 21.12 до 06.01, като перхтите тук се наричат Schiach- или Schönpercht. Дивият лов, т нар. Лов на Один е на втория четвъртък на декември. Schiachpercht плашат със шума от големите звънци (хлопки) лошите духове. Те докосват с брезовите си пръчки обикновените хора и така предават или ги даряват с плодородие. След това на преден план се появяват Schönpercht . Те донасят светлината и слънцето в селото и даряват на земята и ливадите нов живот.

[Ванина]

http://www.bbc.co.uk/northernireland/yourp...s/A892514.shtml
Кукери въ Ирландия

[Ванина]

Въ Испания
https://www.google.bg/search?tbnh=140&tbnw=...375.BJLoddQGUNc

[trak]

Да кукерски шесвтивие се провеждат на няколко места в Европа както зимата, така и пролетта.


4. Унтерсберг, Залцбургски регион – Дивият лов или Ловът на Один , Die Wilde Jagd vom Untersberg или das Wilde Gjoad - http://www.fmt-pictures.at/berichte/albums...ejagd_fm_19.jpg http://www.fmt-pictures.at/berichte/displa...7865&fullsize=1 Провежда се четвъртък между втори и трети адвент (в зависимост как се паднат в годината към 18-21 декември). От това определяне, провеждането на обичая да е на даден четвъртък от декември, може да се усети намесата на църквата.
Основоположни за шествието са 12 фигури от стари легенди и митове, между който Baumwercher http://www.fmt-pictures.at/berichte/displa...7863&fullsize=1 , Riese Abfalter http://www.fmt-pictures.at/berichte/displa...7883&fullsize=1 , Habergeiß – (кафевия костюм за двама ) http://www.fmt-pictures.at/berichte/displa...7856&fullsize=1 . Числото 12 (12 фигури) се свързва с 12-те Raunächte , които са между 21.12 (на 21.12 в момента се празнува Thomastag , или св. Тома) и 6.01 ( Heilige Drei Könige, Тримата влъхви, Каспар, Мелхиор и Балтазар) . Някога се е вярвало, че през тези дни падат границите към другите светове. Дванадесете са: 1) Vorpercht, идеята за него е взета е от шествията на перхтите. Фигурата казва магическата формула пред къщата на стопаните - щастието да влезе в къщата, а нещастието да излезе. 2) Rabe, гарван http://www.fmt-pictures.at/berichte/displa...7861&fullsize=1 - задачата му е да събуди кайзер Карл в деня на края на света. има спорове кой е този Карл, може в основата си фигурата на Карл да е заместила друга такава на владетел или бог. Гарванът е взет от легендите на Унтерсберг . 3) Moosweiberl и 4) Baumpercht –са горски духове, които имат родство с джуджетата, които живели в Унтерсберг. Взети са също от преданията на Унтерсберг 5) Hahnengickerl - http://www.fmt-pictures.at/berichte/displa...7851&fullsize=1 , петелът е символ за плодородие и бдителност,според легендите. Неговото кукуригане трябва да изплаши лошите духове, да оповести приближаването на слънцето, края на мрака, идването на новия ден. Петелът е от легендите на района около Флахгау. 6)Смъртта – тя е реалният водач на шествието, ръководи шествието с ударите от барабана си. Взета е от легендите на Унтерсберг. 7) Riese Abfalter – живее в ров край Унтерсберг, тоест типична фигура от местните легенди, добродушен е и говори от името на групата със селяните от обл. около Грьодиг и ги зове да водят миролюбив и почтен живот. 8) Мечката- символ на сила и храброст, силата на мечката символизира силата на пролетта,която винаги побеждава зимата. Фигурата на мечката идва от залцбургските перхти. Мечката я води мечкар. 9) Мечкарят –за модел са служили също залцбургските перхти, 10) Вещицата- първоначално вещиците са били „диви“ жени от планините, вещицата в Унтерсберг е много грозна. Грозотата й е в противовес с лика на жените от планината, които винаги са чаровни и мили в легендите. 11) Habergoaß – е призрак от легендите на Флахгау, с глава на коза и трикрако тяло на птица. За фигурата са нужни 2-ма човека като втория не вижда нищо,защото е в задната част на тялото. 12) Saurüssel – с глава на свиня, също от легендите на Флахгау, символизира святата свиня, която се коли за Коледа на 21.12.
Съвременните фигури и маски са събудени за нов живот през 1949г, когато местните са решили да възродят обичая отново. В днешните ритуали на обичая се преплитат по-късни християнски елементи, езически предания, традиции и исторически истини. Според част от изследователите, „дивия лов“ може да е с първоизточник от келтски ритуали, които са имали за цел да омилостивят бога на бурята и на студените зимни ветрове. Дивият лов също е бил под забрана дълги години през епохите и вековете. За участниците, провели въпреки забраната дивия лов, е имало строги наказания. Въпреки всички опити от църквата и управниците да подтиснат обичая, той до някаква степен се запазва в легендите до днес и 1949 се възражда, но не в напълно оригинална форма. Има частични свидетелства, че дивия лов е изпълняван в района до към 1900г. По времето на Хитлер,учените свързват обичая с германските племена и бог Вотан (Один). Въз основа на какво се решава през Втората Световна война, че обиая не е келтски, а на германските племена, не е много сигурно , понеже днес много от нещата са загубени или забравени. Може да е било идиология или да е имало запазени свидетелства, които днес са изгубени или забравени. Хората, които са имали по-дълбоки знания са починали сигурно отдавна и не се знае до каква степен, те са предали знанията си на следващите поколения. Не е напълно ясно до каква степен са изменили обичая през 1949г неговите възродители Вернер Дюрнбергер (изготвя маските на дванадесете) и Куно Брандауер ( съединява някои традиции на Klöpfelnächte (виж 1) със стари легенди от Унтерсберг). Така създадените през 1949г от Брандауер фигури са 12 приказни фигури от легендите на региона. Участниците на дивия лов са от основаната същата година група „Heimat- und Brauchtumsgruppe Jung Alpenland“. Същата група е отговорна за протичането на обичая с майското дърво през пролетта ( http://www.tannheimertal.com/fileadmin/use...hts/maibaum.jpg ). Не се знае предварително, къде групата е решила да започне дивия лов. Тя се появява изневиделица и изневиделица изчезва отново в тъмнината на декемврийската нощ. Днес тайното място трябва предварително да се съобщи на полицията , както и да се спазват камара правила за безопасност на учасниците. Тези правила вероятно също са унищожили доста от първоначалните ритуали .
Преди 1900 г се е смятало, че дивия лов се е провеждал на отдалечени ливади в гористи и блатисти, труднодостъпни райони. Последното писменно свидетелство от този период е от 1880г. В представите на местните, участниците са били убити войни , които отново и отново се събуждат за нови сражения. Селяните са чували лай на кучета, пръхтене на коне, пющене на камшици, ловни викове. Ако някой по случайност се озове в близост до дивия лов е трябвало да се хвърли на земята по лице и да остави дивия лов да премине край него.
Фигурите са днес 12 , но учасниците 13, защото за фигурата на Habergeiß ( http://www.sagen.at/doku/fo_fotos/Habergeiss.jpg ) са нужни двама . Групата е придружена от флейтисти (на Schwegelpfeife) , носачите на гръб на самар подобно на http://www.tirol.tl/images/cms/1256811977M...isteFuegen3.JPG , отново от дърво като в точка 1, в Сарнтал , носачите на факли, барабанисти, кларинетисти. 12 учасника = 12 тъмни нощи (Raunächte) на демоните и злото, в които се кади и пръска светена вода. Raunächte идва от Rauсhnächte, където с времето ch се загубва. Rauсh е дим, пушек, Nächte e нощи. 12 –те нощи са пълни с тайни, магьосничество и предсказания. Групата се движи през тъмната нощ, осветена от светлината на факлите, с много шум от барабани, флейта, кларинет т н. Любопитните зрители привлечени от шума са плашени и гонени от учасниците . Шествието се движи както по ливади, поля и гори , така и по пътеки и пътища. То се спира пред отдалечените селски къщи и фигурата на Vorpercht извиква, щастието да влезе в къщата, нещастието да излезе, дивия лов се намира около къщата. Следва танц на фигурите, съпроводен от барабани и кларинети.
На някой места в близкото миналото е имало обичай, при който децата (днес са баби и дядовци ) са слагали купичка с мляко и 7 лъжици вечер за Habergeiß . Това може да показва, че хората до преди 1 поколение са изживявали живо легендите в тези отдалечени места и те, легендите не са били само написани някъде в някой свитък.
Освен в Унтерсберг и разни други селца от Залцбургския окръг, Австрия дивия лов се провежда и в други райони в Германия, напр. Долна Саксония.
При скандинавците също има див лов, лов на Один.

[trak]

5. Берхтесгаден , Южна Бавария – Ganggerl са дяволски фигури, които отново се появяват в присъствието на Николаус и му помагат. Те трябва да озаптяват още по-дивите,трудноподвижни, облечени в снопи слама Buttnmandl ( http://www.bgland24.de/bgland/berchtesgade...24-1025811.html ). Учасници са само ергени, които обличат 2 пъти през декември и 1 път през януари костюмите. Църквата премества обичая от вечерта на 24.12 , на 31.01 и 05.01 , като пуска в играта отново картата с Николаус (св. Никола). Писменни свидетелства за преместване на обичая има от 1730 г. Освен сноповете слама характерни за Buttnmandl са и големи звънци за крави, дървени маски с рога, дълги зъби, изплезени езици. Сламата и кожите на животни символизират плодородието.Ganggerl ( http://ps.bglt.info/www/live/wwwdom/pspic/...f8c59ac8154.jpg ) са дяволски фигури, носещи също дървени маски, облечени в кожи на крава, овца или коза, носят пръчка и множество звънци и хлопки. С пръчката раздават правосъдие над Buttnmandl и внимават те да не се разпръскват много. С пръчката също се гонят и любопитните зяпачи, които си позволяват да се приближат много, защото обичая се провежда в тесен семеен кръг, чужди не се допускат по посетените къщи. Стопаните поръсват Ganggerl и Buttnmandl със светена вода преди те да си тръгнат.
Buttenmandllauf вървят с Николаус от къща на къща и посещават събраното там семейство.

[trak]

6. Аксамс, Инсбрукски регион, Тирол, Австрия – Името на селището идва от келтски, означава селище разположено по високото. Зимният обичай „Axamer Wampelerreiten “ днес се провежда всяка година, в последния ден на Fasnacht (Fasnacht започва след 6.01 и трае около 6 седмици). Всяка година се изчислява на ново по определени критерии. Често борбата се пада през януари или февруари. Има догатки, че преди обичаят се е провеждал на 4 години.
Само избрани момци могат да носят костюмите на Wampeler. Ездачите са от публиката. Сблъсъкът на Wampeler и ездачите, символизират пролетта и зимата. Ризата на Wampeler ( http://cdn.agrarverlag.at/to/mmedia/image/....jpg?1294732728 http://media05.regionaut.meinbezirk.at/201....jpg?1299613238 http://www.tirol.tl/images/cms/1276875771D...pelerreiten.jpg ) е бяла като зимата и пълна със слама, за да предпазва при борбите от наранявания, казва се „Pfoat“.Учасниците имат още кожени колани , червена престилка като вид препаска, в ръката пръчка, на главата черен калпак и дървена, ръчно издялкана маска. Легендите гласят, че селяните в региона преди християнизацията са ходили на лов за мечки с пълни със сено и слама ризи, за да се предпазят също от рани.“Wampeler“, „wampat“ или „wampet“ означава на тиролски - дебел, дебело облечен. Панталоните на учасниците днес са обикновени джинси, но интересното е горната част на облеклото бяла, бяла риза, долу препаската, червена, бяло-червено. Ездачите, Reiter трябва да се опитат да се хвърлят на гърба на Wampeler , но могат да ги нападат само отзад, така че при сблъск, те могат да се придвижват само гръб в гръб. Преди борбата се свалят дървените маски, за да няма наранени. Wampeler се придвижват наведени, концентрирани като с пръчката отблъскват атаки отпред. Ездачите могат да се опитат с едно действие да свалят по гръб противника, ако не успеят, трябва веднага да го оставят или освободят от хватката. Целта на борбата е борещите се Wampeler, накрая да са с възможно неизцапана и бяло останала риза на гърба. Ако ездачите успеят да свалят по гръб противника Wampeler, то той е победен. Ако обаче Wampeler се опре с гръб на стена или ограда, той не може да бъде нападнат, ако по някаква причина лежи на земята, тябва да му се осигури сигурно ставане. Други фигури на обичая в Аксамс са Tuxer ( http://www.innsbruck.info/uploads/pics/axams_tuxer_06.jpg ) с копринена кърпа като покривало за глава , Nadln ( http://www.egetmann.com/images/galerie/and...s/Auskehren.jpg ) - вид вещици, Flitscheler, Buijazzln, Altboarische Paarln .Ако един Wampeler се отдалечи от шествието, получава камшик, за да се върне от Tuxer-ите.Вярвало се е , че колкото повече Wampeler вземат участие в шествието, толкова повече царевица ще расте през лятото. При шествието се появява и Аксамския козел. Според легенда, някога той напуснал обора на животните, правел пакости и се явявал в образа на дявол.За да разберат местните, дали козела е козел или дявол, му дали юфка и сено. Ако изядял юфката, значи бил дявол и обратно, ако посегнел към сеното, значи си бил обикновено животно. Аксамският козел изял както юфката, така и сеното и до ден днешен не се знае дявол ли е бил или животно.
През 1930г Ернст Прегенцер пише, че шествието се провеждало в „безумния“ четвъртък и било разпространено в района на Гьотценс, Гринценс, Селрайнтал. През 16 век църкавата се опитала да заличи борбите. После през 1848г е имало гонения срещу учасниците, при които те трябвало да бъдат заловени от полицията и демаскирани. Всичко сочи, че църквата многократно отново и отново се опитвала да въведе забрани, като има документиран нейн опит да вземе от 128 стопани обет, че те няма да вземат участие в борбите. По време на и след Втората световна война шествието претърпява затишие, едва 1968г е възроден отново.
Не е сигурно дали в ядрото си oбичая някога е бил борба или като другите обичаи в Алпите - изпълняване на магически шествия, танци, казване на магически думи, а може и да имало и двете форми.

[Канатица]

Снимка от Галерия на сайта, показваща процесията на кукери от северна Испания - страната на баските.

http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...ge.php?pid=9717

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[trak]

7. Трамин, Термено, Южен Тирол, Италия –селището е извесно в България със сорта си грозде траминер.
Обичаят „Egetmann“ - Umzug – ( http://www.diesuedtiroler.it/wp-content/up...der-wudelen.jpg )
Шествието се провежда на нечетна година, през карнавалния четвъртък . При него преди обяд Schnappvieher ( в Трамин се казват Wudelen ) бягат от касапите, които трябва да ги заколят отново и отново на всеки кладенец край който минат. Основни фигури са Egetmann-Hansl и неговата годеница, които празнуват сватба. Към обед се появат заможния жених (кукла), облечен в селски костюм и негова годеница на каруца. Ролята на жената е изпълнявана от мъж. Сватбарското шествие е придружавано от множество фигури като Schnappviechern, мечки, вещици, „диви“ мъже, Schnöller с камшици, перачки, Wegmacher (стара професия, при която мъжете се грижат за изправността и чистота на старите коларски пътища)..След каруцата на младоженката, следват каруците на различните задруги при занаятчиите (пекари, обущари...) и обикновените жители като бедни и богати цигани, селяни. Рибарите следват с лодки. Също следва и макет на мелница, която превръща старите жени в млади. Покзва се и разликата между бедните и заможните, като вторите са комично представени. Почти една трета от жителите на Трамин, вземат днес дейно участие в провеждане на обичая.Това е много, защото само мъже могат да участват (700,800 участника при около 3200-3400 жителя).
Шествието се открива от тромпетист на кон, следван от селяни на коне.Селяните са следвани от ратаи, които следят за спазване на реда.Следват фигури с камшици, които с камшиците гонят зимата.Камшиците предизвикват шум и правят място за следващите участници. Следват мъжете по подръжка на пътищата с лопати и мотики.Следват селяни и полски работници с вили, гребла и коси, следва плуг дърпан от волове, следва количка за семена за посев, но пълна със стърготини, прахоляк и сено. По време на шествието селяните имитират своите професии с пантомима, като винарството не е представено като занаят. После към шествието се присъединява жениха като кукла, облечена в костюм, с цилиндър и бели ръкавици. Булката седи в каруцата, не до жениха, а до коларя.Булката (мъж), не пие по време на шествието вино, но пък за това всякакви видове ракии.Следват каруците на градските съветници,всички официални, в черно с цилиндър. Те носят следните предмети: протоколната книга, стълба, 2 свещника, чадър. Те се спират на всеки кладенец, опират стълбата на кладенеца, пръв до горе се изкачва съветника държащ чадъра и го разтваря горе, след това оповестителя се качва до средата на стълбата . Носач му разтваря протоколната книга и съветника чете от нея обявяването на предстоящото сключвaне на брак на двойката.Носачите на свещници заемат отдясно и ляво място. След всеки прочетен абзац, тълпата крещи одобрение. Преди освен самото оповестяване на сватбата, са се съобщавали определени важни за селото събития или случки с граждани през годината. Това е прекратено за безопастност ,защото веднъж обиден при споменаването си селянин е стрелял в тълпата. Каруцата на младоженците се обгражда от каручките, тракторите и колите на символичните фигури, представящи различните занаятчийски професии.
Фигури на шествието: 1) Дивия мъж (още Eisenhans )- е символ на необузданата природа и пустошта. Фигурата на ловеца го придружава. Произходът и върастта му днес не могат да се определят. В легендите дивия мъж е демонично същество, огромен горски мъж, покрит с дълги коси, води се демон на зимата. Фигурата на горския мъж е разпространена преди всичко в горски и планински региони и днес взема участие в зимни шествия и карнавали. В Трамин дивия мъж е от малкото фигури носещи маска. Маската е примитивна, заешка кожа с пробити 2 дупки за очи. Дали преди се е използвала друга маска, която днес е изгубена не се знае. Наметалото на фигурата е от бръшлян, за да подчертае с маската дивото и първичното. Ловецът води дивия мъж от кладенец на кладенец с шествието като накрая го застерлва на площада пред кметството. Дивият мъж символизира зимата, която е унищожена от ловеца или пролетта. 2) Бяла и зелена мечка ( http://www.fasnacht.at/uploads/pics/Tramin...C3%A4ren_01.jpg )– Бялата мечка е зимата, а зелената – пролетта. Бялата мечка прави място на зелената, защото тя ( бялата мечка ) е застреляна от ловеца. 3) "Schnappvieh" или "Wudele" (http://www.suedtirols-sueden.info/smartedit/images/content/egetmann-schnappvieher_2.jpg ) – фигурата е висока над 3 метра, маската на главата прилича на влечуго, подобно на крокодил или дракон. Долната челюст се движи, има дървени зъби и при отваряне и затваряне издава тракащи звуци. Няколко участника носят костюми на фигурата. Касапинът я заколва на всеки кладенец.Касапинът играе тук ролята на пролетта, а влечугото е зимата. 4) Die "Burgl" и der "Burgltreiber" (http://www.kalterersee.com/images/cms/egetmann1.jpg )– мъжка и женска фигура. Двете фигури са с начернени лица и облечени в дрипи. Едни от най-активните при шествието. Отначало също са имали маски, но днес са изгубени забравени. Фигурата на "Burgl" носи дървен кош на гърба, в който има 7 предмета ( кукла, символизираща детето й, телена бъркалка за разбиване на сметана, синджири, хлопки, заешка козина, нощно гърне,парцали за връзване на лози. Женската фигура е гонена от мъжкия еквивалент и бяга с крясъци към къщите на селяните. Мъжката фигура носи пръчка, на върха на която има надут като балон свински мехур.Тя удря с нея по женската фигура, която опивайки се да избяга, търси убежище в домовете на хората, крещейки и предизвиквайки шум. Мъжката фигура я изгонва шумно от къщата.С този ритуал се гонят злите духове от дома, които правят място на доброто, свежия въздух и светлината. 5) Беден ( http://www.weinstrasse.com/images/cms/30a8...5975028f3e5.jpg ) и богат циганин ( http://www.egetmann.com/images/derumzug/DSC_0126.JPG )– те символизират пропастта между състоятелните и бедните. Бедния цигаин е в нужда и недоимък, докато богатия циганин се тъпче с вкусотии и се налива с вино на превозното си средство . 6) Женски образи http://www.egetmann.com/images/derumzug/Ma...rb_vertikal.jpg - Представените женски фигури са в своята първичен облик. Има женски образ с голям кош на гърба , в който образа носи със себе си децата и мъжа си. Пресъздава времето когато жените не са били еманципирани, а потискани. Друг женски образ има на гърба си също кош, от който се подават крачолите и ботушите на мъжа й. Вероятно облика на тази женска роля показва далечното влияние върху разбиранията за правата на жената по тези земи, изместени с навлизане на илирите. 7) Обущар и шивач – преди са ходели пеша от къща на къща, а днес на шествието се движат с трактор. Шивачът се прокрадва из тълпата и тайно зашива заедно връхните дрехи на тълпата или полите на жените . 8)Бъчвари и калайджия – някога пеша, сега са представени на превозни средства. 9) Производител на ракии нелегално – фигурата се приема с възторг от публиката 10) Сомелиер –Трамин е известен с гроздето и виното си. 11) Перачките – те перат в колата си и на кладенеца зимното мръсно бельо . Перат грубо и дейно като с действията си по прането пръскат публиката с вода. 11) Викинги – облечени са леко,въпреки зимното време, защото са калени. 12) Мелничари и стари жени - Краят на шествието бележи мелницата превръщаща старите жени в млади моми. Старите жени с почернени лица са изловявани от мелничарите и принудени да се подложат на подмладяващата процедура. Старите жени се дърпат и бягат, хванат ли ги обаче мелничарите, ги дърпат с викове и крясъци до мелницата.Колата на мелницата не е с гуми, а само по джанти, които издават дрънчащ и стържещ звук при движение по паважа. 13) Zenzi – единствената стара и много грозна жена, която в никакъв случай не иска да бъде подмладена.С много борба накрая напуска мелницата последна като младо девойче. Принудителна младост.
Накрая от селяните се преследва задлъжнял съселянин, който бяга и се бори, все пак накрая се предва хвърля към тълпата торба, пълна със стъкълца и после се хвърля във водата на кладенеца. Този ритуал не се прави вече, защото преди години, човека играл ролята на селянина, хвърлил се в кладенеца, заболял от пневмония в следствие на банята и починал.
Коренът на това шествие лежи дълбоко в древността и явно е свързан със стари ритуали за плодородие. Първи свидетелства за обичая се срещат от 1591г., които също гласят, че шествието се провежда на нечетна година. Вероятно и по това време църквата е видоизменила пръвоначалния обичай.

[trak]

Подобно на траминското шествие се среща и в Прад, Виншгау. Нарича се Zusslrennen. Провежда се отново на карнавалния четвъртък.Целта е да се изгони зимата и злите духове. Мъжете от селото се обличат като Zussl, с бели дрехи от глава до пети, по които има шарени цветчета ( http://www.suedtirol-tirol.com/media/zussl...ad,84203337.jpg http://www.suedtirol.com/images/vinschgau/...nen-prad_cl.jpg http://4.bp.blogspot.com/-k9XNSYHn9Z4/URZu...lzano_zur02.jpg ).Около кръста носят големи звънци, дори някой от тях тежат повече от 20 кг. В основата на шествието са също ритуали за плодородие.
Първо шествие: Шест мъже, играещи фигурите на коне, теглят дървен плуг по улиците на селището.Отзад един колар ги направлява с камшик. По-натък ги следа един сеяч, който носи кошница, от кято не ръси семена , а дървени стърготини по зяпачите.Следват селянин и селянка, ратай и ратайкиня, накрая двойка с имената „Zoch“ и „Pfott“. Всички учасници носят различни селскостопански уреди, които символизират дейностите, които се вършат по полето през лятото и пролетта.
Второ шествие: Води се от носача на много голям и тежък чан, следван е от фигура на кон. Следват други носачи на хлопки и чанове, които предизвикват невъобразим шум, за да гонят лошите духове и зимата и събудят посевите за нов живот.

8. Апенцел и Вале (Льотчентал), Швейцария- Silvesterchlausen (Chlausen се изговаря Klausen ) - Силвестерклаузен
В околността на Апенцел нова година се празнува на 13.01 по старому и на 31.12 по новому .На празника подобни на тези фигури http://www.salzburg.com/nachrichten/upload...41-44331915.jpg http://aikido.fudo.de/sites/default/files/...3%A4uerli-5.jpg обикалят селските дворове и пеят многогласови песни (йодел) пред стопаните. С йодел и силно звънене на хлопки пожелават на стопаните весела и здрава нова година. Обичаят има езически корен и е вероятно от предхристиянския период. Църквата не е гледала с добро око на изпълнителите на тези новогодишни обичаи (Silvesterchlausen). Групите от певци наброяват 5 до 8 мъже. Местните ги наричат "Schuppel".Участниците се обличат в мъжки костюми или женски рокли с бели престилки,бели ръкавици. При тази група обаче преобладават участниците в женски дрехи. На гърба накрая слагат тежкия звънец,а на главата слагат изкустно изработена маска за лице с шапка. Тя изразява целия селски живот в миниатюри на човешки фигури, изпълняващи селска работа. Водачът на групата се нарича "Vorrolli". Той има 13 хлопки по тялото си и маската му е толкова голяма, че може да минава с голяма трудност през входни врати.
Групата тръгва рано сутринта по тъмно. Всеки участник носи по себе си почти 30 кг маски и звънци заедно. Групата обикаля цял ден селски дворове, затова усилието да се предвижваш през долината от къща на къща с товара и да пееш от стопани на стопани, не е малко. Празнуването на Нова година на 13 януари е свързано с Юлианския календар, жителите на околността празнуват сега 2 пъти Нова година на 31.12 и 13.01., защото не са искали да си оставят първоначалната традиция при въвеждането на Григорианския календар. Селяните посрещат с голямо уважение групата в двора си ,защото е чест за всеки дом да бъде посетен от фигурите (Chläuse). Преди самата песен звънят хлопките и тогава започва песента и така 3 пъти. В последствие фигурите пожелават Весела Нова година със силно ръкостискане. За благодарност стопаните предлагат греяно вино, което певците пият със сламка през отвора на маската. Към обяд певците са готови с отдалечените дворове и бавно се придвижват към самото село. От там нататък в селото могат да се срещнат с различни други групи като групата на "Schö-Wüschten" http://2.bp.blogspot.com/-RRap20VDkvw/UOKw...SK311220123.jpg или групата на „die wüsten Chläuse“ http://www.tagesschau.sf.tv/var/storage/im...ediaelement.jpg . Последните (die wüsten Chläuse ) са вероятно първоначалната форма, от която после произлизат другите 2 вида. Техните маски изглеждат страховито, със зъби от животни, кости, по тялото имат прикрепена мантия от клони, слама, сено и накрая изглеждат като ходещи дървета.

[trak]

Третият вид учасници (die "Schö-Wüschten") са смесица между другите 2 вида - die wüsten Chläuse и die schönen Chläuse. Костюмите са от природни материали. На лицето маски от шишарки и мъхове. http://2.bp.blogspot.com/-vNP_OV-a1GI/Txcv...400/Bild-56.jpg По тялото се прикрепя мъх, кора от дърво, лишеи.
Общото при всички групи е, че пеят многогласово (йодел) и звънят с хлопките страховито.
Източник : Albert Bärtsch и книгата „Schweizer Feste und Bräuche“

Вале, Льотчентал – Маскираните участници се наричат Tschäggättä (мн. ч-ло) http://www.seniorweb.ch/files/imagecache/g...umzug-600px.jpg http://www.mediatheque.ch/fs/images/visite...063phF00167.jpg . Обичаят се провежда между 2 католически празника на Мария Лихтмес (02.02) и „Gigiszischtag“, тоест до вторника преди Aschermittwoch.Имало е шествия всеки ден между тези празници без неделя.
"Tschäggätta" се нарича , целия образ, а не само маските. Маските са от вид швейцарски кедър, удобен за дърворезба.Днес формата, цвета и вида на маските се е изменил под различни влияния от 30-те години на 20-ти век.Зъбите преди са били издялкани от дърво върху маската , днес са заменени с изкуствени животински зъби.Така изглеждат маските през 1900г http://www.loetschentalermuseum.ch/typo3te.../e621029d88.jpg Снимката е от етнографската колекция на музея в Берн. Маска, показана в Ню Йорк през 1939-40г http://www.loetschentalermuseum.ch/uploads...Maske_Paris.jpg , маска показана на Парижкото изложение от 1937г http://www.loetschentalermuseum.ch/uploads..._m.Hoernern.jpg . От 40-те години обичая се комерсиализаира с туристическа цел. Маските се продават като сувенири, затова и се изменят постепенно, за да са атрактивни за турситите. Фигурата на шествието е облечена с дреха с хастара навън , 2 кози или овчи кожи зашити на гърба, като под кожите на гърба се пъха възглавница или сено, за да изглежда фигурата по-внушително. Коланът е кожен, с чанове по него. Краката са обути в чували , за да не разпознават следите от обувките на участниците. На главата стои зловеща дървена маска. Известен период шествието можело да се провежда само от 12 до 18-19 часа, после след 1970 е било разрешено и нощно провеждане. Като маскираните фигури преминават през селищито, внушават страх на деца и жени и който не се отстрани навреме от пътя е овъргален в снега и почернен с катран.
В пасторския архив от 1864 до 1876, обичая е описан като нехристиянски , наказващ се с много висока парична глоба. Отначало участниците са били само ергени, но днес може и женени мъже, жени и деца да вземат участие.
От старите легенди научаваме , че някога смисъла на тези страховити фигури е бил да плашат духовете на зимата. Други легенди гласят, че фигурите са свързани с банда разбойници от съседно селище , наречено 'Diätrich'. Бандитите са живяли в горите, били са бедни и са слагали маски , за да крият личността си при обирите през ноща. Местните ги наричали Schurtendiebe, защото били дребни на ръст, горски хора, вероятно живеещи в горите, изгонени от цивилизацията. Разкопки на селището в съседство показват, че на мястото , от където според легендите са идвали бандитите , е имало действително селище до 10, 11 век.
Друга легенда говори пак за група страшни бандити с маски, които също крадели нощем. При тях, за да бъде приет някой в бандата е трябвало да премине през изпитания , например да прескочи един опасен брод на местна река.
Един български кукер сред Tschäggättä в Льотчентал http://1815.ch/wallis/aktuell/ein-kuker-un...ttae-55080.html

[trak]

9. Бад Митерндорф - http://www.bad-mitterndorf.at/uploads/pics/schab.jpg http://reisetravel.eu/uploads/RTEmagicC_b-..._232_01.jpg.jpg
Обичаят днес се празнува на 5.12 и е прикачен към Николаус. Първичните образи се наричат Strohschab. Te разчистват с камшик пътя за шествието. Следват полицай, пазач, ездач, Bartl, носи кошница с лакомства и плодове, църковен служител с торбичка със звънче за събиране на пари за църквата, ангел. След това се появява Николаус, пастора, просяк, смъртта, ковач и Habergeiß, смесица от козел и коза (виж точка 4 Унтерсберг). Тук Habergeiß взема в коша си непослушните деца. При шествието крампусите водят дявола на вериги.Накрая е ловецът, които също се грижи за реда.
Фигурата на Strohschab днес има функция само да разчиства пътя. Такива фигури се срещат при шествия още в Крунгл, Кайниш, Тауплитц, Оберсдорф. Костюмите са от стъблото на ръжта, като цялото тяло и лице на участника се покрива със стеблата на ръжта. Отгоре има дълги от по метър пръчки като рога.
Обичаят се провежда по този начин едва от 100г, учасниците също са около 100 фигури. Маската на Bartl е над 200г ( http://www.kleinezeitung.at/mmt_scaled//up...pic_1708792.jpg , http://reisetravel.eu/uploads/RTEmagicC_b-..._191_01.jpg.jpg )
Шествието спира в 5 гостилници, за да разиграе сценки наречени Jedermannsspiel. Римите на текстовете също са около 100 годишни, с леки промени.
Първо свещеника и Николаус раздават лакомства, след като изпитат децата по религиозни теми и установят кои са били добри и лоши деца.
После пристъпва фигурата на просяка да се изповяда.Той се изповядва пред свещенника , но не показва, че се разкайва за постъпките си, затова бива и убит. Действието по убийството се извършва от смъртта с косата. После двама крампуси изнасят тялото. Следва религиозно учение от Николаус . След това брачния дявол разказва с какви хитрости разрушава браковете. След него думата взема Луцифер, който се опитва да привлече слушателите. Накрaя Николаус и помагачите му въдворяват ред. И след края на сценката групата продължава шествието и така 5 пъти.
Тук пак се забелязва църковна намеса с Николаус.
Фигури от слама и ръж се срещат и в много други райони на Коледа, Нова година или по карнавалите. Например в Укерсдорф, Хесен; Емпфертсхаузен, Тюринген; Фишбах, Tюринген; Крип, Райнланд-Пфалц; Улфа, Хесен; Рупертсбург, Хесен; Мюнстер, Лаубах, Xесен; Франгау, Айфел и мн др.
Мечка от слама http://www.strohbären.de/hir-emp.gif на карнвален понеделник, четвъртък, вторник или неделя има в Бубсхайм, Бухен (Оденвалд), Нендинген, Валдюрн, Хиршау, Гросриндерфелд,Бьотинген, Велендинген и др.
Strohberta (мечка от слама) има и в Требгаст на 24.12. http://www.frankenpost.de/storage/pic/inte...sion=1324661066 Фигурата на сламената мечка носи щастие и благословия в къщите.Шествието се състои от 10 фигури, мечката,символизираща старата година, която трябва да си отиде, полицай ,символизиращ реда, мечкар, водещ мечката през околността, фигурата на "Fraala" und "Männla" символизират селския бити живот, коминочистач, носещ щастие, маже по бузите на селяните сажди, младенеца, раздава грах на стопаните и пожелава Весела Коледа, двама носачи на чували, раздават храна на бедните.
Има поверие, че ако се вземе сламка от сламената мечка и се запази в портомонето до следващата година, няма да липсват пари в него.