Българските традиции на европейския континент

[trak]

- Rauchnächte,Julklotz и Julfest – Rauchnächte траят 12 дена (и нощи). Главата на семейството кади през тези дни да изгони злите духове. През тези дни има примирие, не се вадят оръжия, не се работи, хората не се карат. Гости са били добре дошли и през 12-те дни.
Къщите се украсяват с зелени клонки. Всяко семейство има право да си вземе от гората т. нар. „Julklotz“ ( http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Chambers_Yule_Log.png Илюстрация на Julklotz от гората, 1832г.). Julklotz е голям пън или дебел ствол, който се оставя да гори през 12-те дена и нощи. Пънът трябва да носи благословия на къщата, затова на улицата докато е носен към дома, е поздравяван от хората. Остатъците от Julklotz са давани на болни животни, за да се излекуват или са носени на нивата и разпръсвани, за да носят плодородие. Понеже пънът се пали на най-краткия ден от годината и трябва да гори слабо през 12-те дена, се е смятало че неговата светлина също служи за гонене на злите духове, дошли от отвореното небе. Накрая побеждава слънцето и светлината.
Преди християнството германските племена са празнували Julefest.Най-големият празник в годината. Започва на 21.12 – на най-краткия ден и най-дългата нощ. Вярвало се е, че слънцето 3 дена спира да се движи и не се приближава до земята. Едва след трите дена слънцето започва отново движението си и деня започва да расте. Третият ден, 24 срерщу 25 е празничен и през 12-дена от този ден нататък , каквото се сънува има пророческо отражение върху 12-месеца на идващата година.
В някой отдалечени селища в Бавария още празнуват Rauchnächte от 21.12 до 06.01, кадят стаите и обора за предпазване от лоши духове и провеждат шествия на „перхтите“ и др .
Rauchnächte в Шварцвалд се наричат „Lostage“ („d'Loostaga“ ) или "Zwölfernächte". На 21.12, когато ноща е най-дълга се отварят портите към другия свят и в Шварцвалд се пълнело нощем със зли духове. В съседната област Елзас водача на духовете с е е наричал „Schimmelreiter“ (ездача на белия кон). През 12-те нощи жителите на селищата в Шварцвалд смятали, че сънищата им са пророчески.Селяните си отбелязвали времето през тези дни като смятали, че такова време ще сполети идните 12 месеца. Скреж означавало плодородие за месеца от годината, за който се отнасяла скрежта според деня от 12-те (първи ден-януари, втори- февруари и т н). Мъглата се свързвала с дъждовен месец, а ясното небе с месец без много валежи. Подаряването на яйца се свързвало с добра реколта през идната година. През 12-те дена сутрин не се свирило,а през целия период не се перяло,чистело и тъчало. По възможност не се губели копчета, защото през идната година загубата на копчета щяла да бъде наказана с загуба на пари. На коледната трапеза не трябвало да липсва никой от членовете на семейството, защото иначе той щял да почине през следващата година. На последната нощ от 12-те широко се отваряли прозорците и вратите, за да влезе вятъра на Тримата влъхви. През тази последна нощ злите сили не били по-малко активни, затова който искал да се предпази от злите им деяния пишел имената на Тримата влъхви на хартия и я скривал. В Елцтал при Симосвалд селяните не са ходели в обора на Бъдни вечер, защото са вярвали, че тогава животните разговарят помежду си и ако ги подслушваш ще платиш с живота си. Друго вярване било, че ако момиче разреже лукова глава на Бъдни вечер и я посоли на сутринта в посолената глава лук ще са очертанията на бъдещия й годеник.

[trak]

- Thomasnacht – ноща на 21.12. В Тюринген и Бьомен ноща се нарича „Durchspinn-Nacht“ или „Durchsitz-Nacht“. В Бавария се смятало, че ако девойка се съблече гола, седне на табуретка пред леглото си така и каже „Betschemel i tritt di, heiliger Thomas i bitt di, lass mi sehn den Herzallerliebsten mein, in dieser heiligen Nacht!“, през ноща ще й се превиди бъдещия й съпруг.
На 21. декември селяните са колели свинята, наречена „Mettensau“. Месото на прасето било предназначено за консумиране на 25.12. На 21 декември също се посявал ечемик в съд, който се слага в топла стая. След Коледа се гадае по кълновете. В друг обичай се е режела глава лук и по дебелината на слоевете се е гадаело за времето през зимата- ако слоевете са тънки – мека зима, дебели ли са – сурова зима. През тази вечер жените месят последния плодов хляб като още с набрашнени ръце излизат на двора и обгръщат с ръце плодовите дървета за плодородие през идната година. Имало е поговорки, че ако е мразовито на 21.12 годината ще е лоша, ако деня е мрачен и тъмен годината ще е добра. Друг ритуал е рязането на ябълка вечерта, броят се семките на двете половини и ако са четни неженените в семейството ще сключат брак през новата година. Ако има срязани семки ще има караници през новата година. Нечетен ли е броя на семките за женитба и дума не можело да става.

[trak]

Ме(а)ланка (Меланки, Маланки, Миланки) – http://www.wumag.kiev.ua/index2.php?param=pgs20064/102 http://englishrussia.com/2012/01/23/celebr...nka-in-ukraine/ http://highlanderaconit.blogspot.de/2008/0...me-malanka.html стар украински (?) празник, празнуван на 13.01 или 14.01 по стария стил. Корените му могат да се проследят до предхристиянския период. Древен езически обичай, нагоден впоследстивие към християнството. Учасниците се костюмират, слагат маски, ходят от къща на къща и разиграват сценки. Обичаят се разиграва до днес, въпреки опитите на комунистическия режим да бъде изкоренен. Ритуалите и фигурите на празника се различават в отделните части на Украйна.В Космач фигурите на сценките са: старец, старица, Меланка, Васил, циганин, стражар, евреин,пияница, доктор и много дяволи.Дяволите играят дребни шеги и правят пакости (хвърлят гуми по покривите, хвърлят дървени греди, бутат колички).
Меланка е главната героиня, която притежава изключителна красота. Откъде се е появила фигурата, днес не е напълно изяснено. В село Горбовцы (укр. Горбівці) се играят и фигурите на кон и войници. Група музиканти и Маленка ходят от къща на къща и ако там има неомъжена девойка, я включват в танците докато тя не се откупи с бонбони, бисквити или пари. Във Виницка област се пече обреден хляб, който се нарича Меланка и Васил, приготвя се ястие, наречено “malanka”. По време на празника селяните обикалят овощните градини, като молят дърветата да раждат повече през новата година. Смята се , че през тази нощ дърветата разбират човешката реч и животните могат да говорят.
Като цяло вечерта преди Маланка , млади ергени, носещи костюми на дяволи, войни, полицаи, вещици, старци, старици , смъртта, евреи , цигани , турци ,ковачи, хуцули (славянска група от Карпатите) и представители на други националности. Костюмираните се движат от къща на къща, изпълняват сценки, малки шеги, пакости и правят много шум.Ролята на Маланка се изпълнява от весел ерген, които прави шеги и носи на шеги . Имитира някоя жена от селото, по такъв начин, че да бъде лесно разпозната от останалите.
Някъде Маланка е тромава девойка, която ненадейно събаря разни неща, разлива вода или прави необикновени неща като варосване на мебелите вместо PICH (местна печка,камина, отоплителна система). Целта е да се насърчат младите да бъдат по-внимателни и усърдни, за да не стават за посмешище.

[trak]

Подготовката за празника започва месеци преди самия празник. Шият се костюми, набавят се аксесаори.Например някой от колиетата на женските персонажи са боб или картофи.В някой области костюмите на участниците се предават от поколение на поколение (например кожата на мечката за ролята на мечка).Мечката се играе от мускулести силни младежи, които защитават Маланка.Самата Маланка крие личността си зад маска, променя гласа си. Ако зрителите познаят кой младеж изпълнява Маланка, той трябва да се откаже за в бъдеже да изпълнява роли в шествието. Може да участва само като зрител. В последните години обичая претърпява промени, някой от действащите участници разиграват политически сценки на събития през изминалата година. Политици или местни звезди могат да бъдат подигравани за тяхни неправилни действия.
Шествието на Маланка започва с настъпването на мрака, пеят се песни по къщите, изпълняват се сценки, изказват се благопожелания. Докато се изпълняват песни или сценки пред домакините, някой от трупата прави бели в къщата, скрива разни предмети или преобръща вещи. Ако селото е по-голямо групата участници има работа до обед на следващия ден.В някои села се наклажда голям огън като клада, в който се хвърлят повредени маски и слама . Над самия огън скачат младите ергени. Прескачането на кладата също е остатък от предхристиянския период. На следващия ден селяните се събират на мегдана, за да гледат т. нар. борби с мечки.Прави се кръг в който, се борят две мечки. Всяка от мечките има своя група поддръжници. Не е разрешено на мечките ритане и бутане, а само борене. Победителят се празнува като герой.