Древнобългарските светилища в Крим

Както знаем, древнобългарските ареали не са се простирали само на територията на днешна България и Македония. Те са обхващали цялото пространство на Балканския полуостров, района на егейските острови (които някога са били суша), Мала Азия, северното Причерноморие и северното Прикавказие. Не случайно гърците не се занимават с дълбоководни теренни проучвания на егейските си острови, защото оттам могат да изкочат доста неприятни находки за старателно измислената им легенда.
По-нататък ще се опитам да покажа снимки от долмени в района на Прикавказието, които са напълно аналогични с тези из Странджа и Родопите.

Сега темата е за Крим, полуостров под юрисдикцията на Украйна. Една държава, отново създадена от български канове. Както винаги, около светилищата винаги са се изграждали и градове. Причините няма смисъл да обяснявам, те са явни. В продължение на хилядолетия тези градове са рухвали и нови са се строили. Например цитаделата на Мангуп (Яра-кале) е ясно, че е строена в по-късен етап. Официално, строителите им се знаят като кримски татари или скити, но е пределно явно, че те са правени по времето на Велика България. По времето когато Фанагория е бил цветущ български град, а влиянието на Византия се е простирало само по крайбрежието. Ето ТУК можете да видите повече снимки от това място.
Припомням, че през лятото на 1942 и 1943г. Химлер и Аненербе правят теренни проучвания на този район. Идеята им е да докажат, че това е район на готите, както и да търсят артефакти. Наместо готско, ние си го наричаме ГЕТСКО, по името на една от българските народности. Според интела който немците са имали, отстъпващите войски на Сталин са скрили над 72 сандъка с артефакти в медицински склад. Аненербе открива само 20 от тях с гръцки и новокаменни артефакти. Всичко това е изчезнало безследно така или иначе.

Ето ТУК можете да видите орнаментите по квадрите на крепостта в Мангуп. Спиралите и цветето на Живота.

Ето го и същото цвете на Живота. Натиснете ТУК Този път в България, снимано недалеч от гетската столица Хелиос в двора нна сегашния алиански храм на Демир баба (Хърса). Който пък е бил преди турското нашествие тракобългарски храм под светилището Камен рид.

А кромлеха на снимката е Алуштинския кромлех, пак от Крим. Интересни са и как са подредени концентричните кръгове и как централния част не е кръг, а квадрат. Типично древнотенгриански начин на описване. Без да съм чел повече, съм убеден че самия квадрат от 12 камъка (по 3 на всяка страна) е бил точно ориентиран по посоките на света. Средният кръг, който е и най-запазен е бил също от 12 камъка, както си му е реда и по българските кромлехи като този в Старо Железаре. От външния са останали само 2 камъка, но вероятно е имало общо 48.

Използван е както нашия в Старо Железаре за астрономически наблюдения, освен и свещенодействия (или по-скоро едното свързано с другото)

А този огромен кромлех е пък в планинската местност "Скалата на Илия" (Илияс Кая). Кримският аналог на родопското светилище "Свети Илия", където също има малък кромлех. Нарича се Слънчевия храм.

Слънчевия храм - Скалата на Илия

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Ето и нашия кромлех при Старо Железаре, Чолаковска могила. Открит и разровен от Китов багериста през 2004г.


Поради занемара ето какво е останало 6 години по-късно. Веднъж открит, властите е трябвало или да го затрупат наново ако нямат пари за друго, или да го укрепят за да няма свлачища. Заради престъпна мърлявщина не е направено нито едното, нито другото. Виждате сами разрухата на тази уникална археоастрономическа оберватория. Поредният обречен обект, от който никой вече не се интересува.

"Пещерните градове на Кримския полуостров"

http://www.1crimeatour.com/mountain/peshergor.htm

По-нататък ще следва сравнение на тракийските могили в България и тези в Крим. Там по-известни като "кургани". Има и още нещо интересно. "Турските" етноними на местностите там. Като "Чифут кале", "Есхи (стар) Кермен тепе", "Илия Кая".
Подобни на нашите Белан-таш, Пармак Кая (Скалата на Съзиданието). Общоприетото мнение тук е, че българските окончания -кая, -тепе, -таш идват от времето на турското робство. Обаче е логичен въпроса, какво тогава правят и в Крим. Защото Крим е бил доста далечко от османската империя и никога не е падал под тяхна окупация.
Частичен отгвор ни дават историците, които говорят за скитските народи, населяващи полуострова. Или както ние си ги знаем - скитобългари. Преселилите се на изток при Потопа българи. По-нататък уточняват, че това са "кримски татари", каквото и да значи това. Те влизат в границите на руската империя малко след падането на Волжска България. Всъщност, тези "кримски татари" са именно наследниците на Черна България, която пада под хазарски гнет.
Някои наричат тази старобългарска държава Боспорското царство (по името на кимерийския Босфор, който свързва Азовско и Черно море и разделя Крим от Предкавказието). На други места срещаме Крим под името Таурица (Таврика, заради руското "в" наместо "у"). Българското име Тау-рица също е интересно, защото с руната Тау често са означавали Бога или първата буква на Тангра. На казахски тау също значи и планина.
Ясно е, че това е един от диалектите, с които българите от Златната орда са говорили при завръщането си към Прародината. Сега го наричат "тюркски", който диалект се ползва от волжските българи, чуваши и кипчати, кавказките българи - балкарци, карачаевци, осетини, както и нашите гагаузи.

И малко не по темата, но често се задава въпроса, българи ли са гагаузите? Моят отговор е категорично да. Това са едни от "пра"българските народности на скитобългарите, които идват в района на Онгъла заедно с ударните сили на Кан Испериг. И там си остават. Който има вземане-даване с гагауз знае, че освен много чисти и работливи, те са и страшно инатливи. Подобно на капанците, те са били много стриктни в това да си запазят самобитността и най-вече езика. Така и до ден днешен, те говорят на едно странно наречие, с което спокойно могат да се разберат с останалите български народности из Крим, Волга и Предкавказието.
Два аргумента има за това. Ако както е разпространено мнението те са дошли с нахлуването на турските орди в 14 век в такъв случай не би трябвало да са християни. а мюсюлмани. Обаче те са си ревностни християни, което означава, че са били покръстени редом с останалите българи след падането на Саракта в края на 9-и век.
Другият е още по-интересен. С анексирането на Молдова от страна на Сталин през 1945г. голяма част от бесарабските българи и гагаузите там бащицата Сталин изселва в централна Азия - земите на днешен Казахстан, предимно в източната му част. Дори и сега там остават около 10 000 етнически българи - бесараби и гагаузи.
Интересното е, че дори там, изселени пред девет земи в десета, гагаузите си твърдят, че са българи. Тоест, самосъзнанието им си остава такова, въпреки че отдавна са загубили връзката с единствената оцеляла (все още) като държава - Дунавска България.

На самоскрит (санскрит) думата "Кая" е запазена, обаче и нейното значение е приношение към Праджапати, т.е. към Бога - Творец и Създател или жертвоприношение към боговете, там, където има такива,т.е. ако едно место е наречено с тази дума, то това буквално означава "свещено место" или "светилище" или може би "скално светилище".

Към днешна дата думата КРИМ е най-актуалната в света. Всички погледи са насочени към този район. Ясно е, че руската мечка няма да отстъпи на украинските хохли това място. Не само заради преобладаващото рускоезично население и военноморската си база. Както Хитлер някога, така и Путин съзнават чудесно, че Крим е свещена територия, с много голяма концентрация на светилища. Дори една Турция има претенции за полуострова, само защото т.н. "кримски татари" са тюркоговорящи и за 300 години са били васали, но не и част от Османската империя. Остава само Гърция, Италия, а защо не и Израел да претендират, че Крим е техен. Къде е позицията на българската "държава" за Крим? Ами няма такава, както няма и държава България. Позиция на нашата хунта е каквото им каже Еврейския съюз.

Но тези светилища от снимките - те не са нито руски, нито турски, хазарски или гръцки. Те са си български. И рано или късно отново ще бъдат част от България.

ТАВРИЙСКИТЕ БЪЛГАРИ
Малко се знае от днешните поколения за българите в Крим и Таврия, още по-малко е известна трагичната съдба на десетки хиляди наши сънародници, станали обект на жестоки репресии в бившия Съветски съюз. За да се спасят от ужасите на войната и Сталин, таврийските българи, по инициатива на своя водач Мишо Хаджийски пишат писмо до Н.В. цар Борис ІІІ с молба да обърне поглед и към тях, сънародниците в далечна Таврия. “С една надежда живеем сега, че ти няма да ни оставиш, както не остави нашите братя в Добруджа, Тракия и Македония, а ги взе под закрила в царството си. Всеки българин е щастлив само в родното си огнище на Дунава и Балкана”, пишат таврийските българи. Естествено, отговорът на тяхната молба е положителен и през 1942 г. започва процесът по заселването на сънародниците ни от Украйна в Добруджа и Лудогорието. Таврийците получават същия статут като преселилите се от Северна Добруджа българи, обясни Костадин Костадинов. След комунистическия преврат на 9 септември 1944 г. започва и трагедията на таврийските българи. Те като съветски граждани са обявени за изменници и по заповед на Сталин правителството на Отечествения фронт и БКП е задължено да ги предаде на окупиралата страната ни Червена армия. Българските комунисти послушно изпълняват нарежданията на “големия брат”. Започва жестоко преследване на българи от българи. Сънародниците ни, потърсили спасение в държавата, която те винаги са смятали за Родина-майка, биват гонени и репресирани от българското правителство в услуга на чужди интереси. Таврийските българи от Добруджа са натоварени на шлепове, част от тях са издавени в морето, други са депортирани в сибирските концлагери. Таврийците от Лудогорието пък са транспортирани до острови в Дунава, където са разстрелвани. Унищожени са около 2000 българи, оцеляват единици…

Рада Въртунинска сподели, че е познавала лично таврийски българи – скромни, безкористни и трудолюбиви хора. Свидетели, които тя познава разказват как през 1945 г. сънародниците не са били събрани в близост до ЖП-гарата в Добрич, натоварени като животни във влакови композиции, с които са били отведени в Кюстенджа, където са натоварени на шлеповете.

Кримска България

В сайта качих снимки от Крим, където Небето ми даде неочакваната възможност да посетя тази година. И не само да посетя, но и да прекарам една седмица с прекрасни хора в подстъпите на централното българско град-светилище Ак Керман или "Ески Кермен", както е известно сега.

Повече информация за Джалда (Крим) в Летописите на Джагфар, т.III
http://www.voininatangra.org/modules/xfsec...d.php?fileid=78

Все още раздела за Крим не е преведен изцяло на български, но и това ще стане. Ето как започва летописа на Гази Барадж от 13 век, откъдето са взети "тарихите" (летописите) на саида Джагфар;

Джалда [Крим] е най-голямата част на Кара Саклан [Украйна], оставаща под властта на нашите ак-български царе след разпада на държавата Кара Булгар или Урус Булгар на Кара Бурджанска [Дунавска България], Уруска [Русия] и Ак Булгарска [Волго-Урал] държави и затова нашите царе особено са ценели тази област. Управлението на Джалда, входящо в Азакския санджак се намира в град Агарджа [съвременен Керч].

Извън Джалда също има няколко наши града, подчинени на Агарджа. Това са Бирман [съвременна Одеса], Улуш [Олешье], Улаг-Кашан [съвременен Кишиньов] и Ази Улаг [съвременен Ясси]. Бирман се намира на брега на Ази-Илман при устието на Бури-чая (р.Днепър), на противоположния от самото устие на брега илман (залив). Неговият гарнизон, както и този на Улуш, се състои от баджанаци и анчийци. Бирман е хонска дума и означава “морски залив в устието на голяма река“.

А “Ази-Илман“ означава “Булгарски залив“, понеже “ас“ или “аз“ по кумански значи “булгар“. Град Улуш близко до устието на Бури-чая е бил по-рано известен със своята переправа (прехвърляне на другия бряг, ферибоот). Названието “Улуш“ в нашия език означава почти изчезналия обичай „пиене на кумис“, в знак на родственост на всички участници в Джиен в първия ден от събора в джиенната суба, носи също аула до град Джалда (Ялта).

Улаг-Кашан е на река Кичи-Буга. “Ази-Улаг“ значи “Булгарски град в земята на улагите“. Наши търговци пътуват от Джалда в Бирман, а оттам по реките Тир-леса [Днестър] и Бурат [Прут] в Улаг Кашан и Ази Улаг. Тези градове са много важни за Държавата, понеже подържат търговията ни с Кара Бурджан (Дунавска България), Улаг [Румъния], Кряш [Гърция], Маджария и Байлак. Между тези градове има няколко анчийски, улагски и кумански бейлици. Те всеки ден си менят границите и названията им няма смисъл да превеждам.
Нашите градове им плащат търговски данък, а във всичко останало те са оставени на сами себе си. В земите на тези бейлици се намират жалките останки на няколко града от времената на Буртас и Кара Булгар, но те вече нямат голямо значение. Сред тях да упомена Саръ Керман, Ак-Керман (Бялото Градище), Чирмъш и Бигар. Улагците ми обясниха, че “чирмъши“ наричали българите от времената на Буртас, а “бигари“ сега именуват българите.

Един от нашите хора, Валентин Иванов в блога си тези дни е пуснал статия за Аспарух - основателя на Дунавска България.
http://atil.blog.bg/history/2016/09/18/kan...asparuh.1477123
Канът, който изпълнява един древен завет, предаван от поколение на поколение при скитобългарите и възстановител на българския Саракт в древната му прародина от преди Потопа. Гази Баба като мюсюлманин не съвсем добре е разбирал значението на този исторически акт. Защото Кан Аспарух съвсем целенасочено избира да създаде днешната България на земите, тогава заети от суперсилата Византия. Освободителната му мисия с помощта на Тангра не е съвсем разбрана и до ден днешен. Тъй като този велик Българин се е родил в Крим, в негова чест трябваше да отдам почитта си към тази древна българска земя.

Крим - като ландшафт, климат и растителност е копие на Дунавска България и по-специално североизточната й част. Района на Шумен и Провадия. Абсолютно същите светилищни комплекси, скални манастири и природа. Чак когато бях в Крим разбрах защо Аспарух избира да построи столицата си в Билсага (Плиска), а не в далеч по-укрепените Дръстър или Одесос. Защо построява Преслав и го кръщава на името на Переслав, един от тачените градове в Ак-Булгар (Киевска България), чието име до ден днешен носи украинският град Переяслав. Съвпадението въобще не е случайно, но кой да обърне внимание.
Земите на Крим са били залети от черноморския Потоп. Това е видно от каньоните и укрепените градища по върховете на скалните масиви. Свидетелство, че Ак Керман е бил предпотопно селище и обитаемо още от енеолита, намираме в тези скални рисунки
http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...album=455&pos=7
Те се намират в скалните скитове на светилището от източната му страна. Бях привлечен към това място интуитивно, тъй като имаше надпис да не се ходи там поради "опасност от срутване" и никой не споменаваше за тях. Официалната версия за градището е, че е основано от аланите в VI век, а после превзето от караимите (разбирай хазарите).
http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...3079&fullsize=1
Снимки от руски сайтове;
http://slavs.org.ua/krym-2008

На западното крайбрежие на Джалда, където в него далеч навътре има два илмана [залива], се намират градовете Карга Гезлау и Саръ Керман, а по пътя от крайбрежието към планината Дайр или Бай Дайр са градовете Анбал [съвременен Симферопол], Бахча Болгар (Бахчисарай) и Йалама Болгар. Карга Гезляу [съвременната Евпатория] се слави със своите есенни тържища, на които се събират хиляди башкирски баджанаци и кумански търговци. Освен това тук кипи извор, от който е пил самият кан Джураш и се счита от гражданите му за свещен. Оттук Джураш се отправил към град Алпбий и след като го превзел започнал да се нарича Алп (Алип)-бий.

В Саръ Керман [съвременен Севастопол] живеят 10 семейства ечкебулгарски търговци, 15 семейства караими и 200 семейства черкези, кара бурджани и анчийци, изповядващи заблуждението на худаярството. Основали този град преселници от старинния карабулгарски град Саръ Керман и оттам той получил името си. Един участък от крепостната стена е изработен от грубо ломени камъни, а другият - от двойно заплетена ограда, премуждутъка им запълнен с малки камъни, пясък и кал. В него не се допускат нито един кипчак или креш [грък].
Старинният Саръ Керман, откъдето получава името на свъременния Севастопол е Мангуп Кале. Мангуп Кале, както Ески Керман, Шулдан Кая и Илия кая се намират в един и същи скален район в триъгълника Бахчи Булгар (Бахчисарай), Севастопол и Джалда (Ялта). Това всъщност е самата централна част на областта Джалда от Велика България. По крайморските градове е имало и гръцки търговски колонии (крешчяни), които обаче не са припарвали навътре. Те са оставени там само заради търговията с Византия. В Летописите на Джагфар ясно се посочва, че те не са допускани въобще зад крепостните стени на българските градове.

Гази Барадж, от който са взети повечето сведения в Летописите, е живял в 13-и век. Това е по времето на Второто българскo царство при Иван-Асен II, син и племенник на Асеневци. По негово време преследването на богомилите (павликяни, худаяри) е прекратено, но в Летописа се споменава, че в Саръ Керман (Севастопол) имало заселници от Дунавска България, които се се спасили по море от преследванията на византийските фанариоти. Тях Гази Барадж ги нарича "кара бурджани".
Караимите или кара-имени, това е българската етническа част от хазарите, които макар запазили името си "черни българи" след поюдейчването си при хазарския каганат, нямат нищо общо с българите (подобно на нашите турчеещи се помаци). Тоест, макар да са българи по кръв, стават евреи по самосъзнание и затова волжкият летописец ги счита за небългари.

След превземането им от хазарите нашите градове-светилища в планинската яка на Крим с времето си губят значението. Там се настанява юдаизма, макар в началото караимите да запазват елементите на старата Вяра. Но с годините, когато се утвържава талмудисткият юдаизъм, тези места спират да се използват като светилища, а след унищожаването на Хазария от тенгрианина Игор Рьорик, запустяват и като населени места. Така ги вижда и описва Гази Барадж в летописа си от 13-век - като "жалки останки" от някогашната Велика България.

Заради периода на хазарското господство, Мангуп кале е известен с презрителното Чифут кале. Там по стръмната пътека към върха още се виждат изоставени гробове на иврит. Тези градове-светилища западат в VIII век с превземането и последващия разпад на Хазария.

Ак Булгар или по-точно Кара Саклан (Киевска България) в последствие не считат за нужно да ги възстановяват като градове, но като светилища се опазват. В Ески Керман и прилежащите му райони - Шулдан Кая, Мангуп кале в скалните скитове на някогашните ни предци възникват много скални манастири, които са все още действащи. С изключение на североизточна България (вече изоставени) - няма на друго място такава концентрация от скални манастири. Което иде да рече, че енергетиката им на светилища е продължена в православието. И свещениците там действително са отдадени на Бога.

Това, което ми направи впечатление е от разговора с един монах в мъжкия манастир под Мангуп кале е, че наистина тези хора там са всеотдайни и вярващи християни. Нещо рядко срещано както в нашата, така и в руската православна църква. Самият факт да живееш в скалите в примитивни условия се иска стоицизъм и особено състояние на духа. Обикновено в Русия жените, за да влязат в църква трябва да си скрият косите и наметнат дреха. В случая обаче не беше така, само на изпроводяк човека си каза, че ще си прочете молитва за прочистване след полуголите женски същества
Там в самия манастир от скалите извира аязмо, наречено Богоявленско.

В основата на другия действащ манастир, Шулдан кая също има аязмо с лековита вода, което в безводния Крим през август си беше дар божий.
http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...3087&fullsize=1
Направи ми впечатление, че до аязмото дойде местен, който наместо да го изгади, както помаците правят в източните Родопи (напр. при Дъждовница), той най-съвестно източи водата от коритото, за да почисти басейнчето. Като преди това най-чинно изчака обърнат настрани една жена да се разхлади в него. Самото аязмо е под формата на вулва, в дъното има и икона на св.Михаил.