Утопията "демократична република"

Понеже започнахме да говорим за утопии, отварям тази тема за да разгледаме какво представлява "демократичната република". За коя става дума? Корейската народно-демократична, Германската демократична република или сегашната демократична РъБъ, известна и като Гоцева Мангалия? Разлика няма, защото всичко това са изродените ГМО продукти на масонски ложи, замислени още преди столетие да сринат монархиите в подготовката за сегашния НСР. Най-фрапантна е яховистката република във Франция, която завърши с пирамиди от черепи на хора, избити под надслова "свобода, равенство, братство".
В днешната ни РъБъ отдавна се знае, че Олигархията - родата на Политбюро и ДС след преврата чевръсто се зае да рои различни партии и организациики. 20 години по-късно си е все същото. Няма политическа структура, която да не е под контрола на Олигархията. В едно интервю за събитията от 1998г. Петър Бояджиев ни осветлява повече за механизма на т.н. демократична република.

Определени още през 1989г. за другарите от Компартията...

Като четем това виждаме, че оттогава не се е променило нищо. Изборите просто легитимират властта на Олигархията над народа. Един вид стокхолмски синдром, който в Крайните времена се изражда до степен, че самата жертва мазохистично избира отново и отново мъчителите си. На народа му се дава правото на избор да избира тиква от чувала с гнили тикви. Под предлог, че това е най-добрата държавна система и алтернатива няма.
Така и народа си вярва в утопичната масонска химера, наречена 'демократична република'. Естествено, ако масово хората спрат да гласуват, Олигархията и за това е помислила. Просто ще въведе задължително гласуване, както е в други "демократични" държави.
Безпрецедентна е обаче липсата на какъвто и да е референдум, което е всъщност част от пряката и истинска демокрация, която ние не отричаме и ще я има и в Саракта. Предлогът - ами народа не бил узрял за такова нещо. Така тихомълком той беше натикан в глобалистичните схеми НАТО и ЕС, без въобще да си направят дори труда да го попитат иска ли или не. Единственият плах опит за референдум по въпроса за затварянето на централите завърши безславно с измисления предлог, че подписката на "материала" се загубила в деловодството на Парлама-мента.

На 'материала' му е набита чрез средствата за масова дезинформация матрицата за липса на алтернатива пред демократичната република. Алтернативата видите ли е диктатурата. А това е лошо, много лошо. Диктатура от фашистки, сталинистки, латиноамерикански тип. Където се нарушават човешките права, където пребиват без съд и присъда несъгласните. Подобна провокационна линия беше изпробвана и тук, в сайта, която завърши с поредните банове.
Много хора свързват единовластието с диктатура. Което понякога наистина може да се изроди в такава, ако владетелят наместо за народа си започне да работи за собственото си Его и има безконтролна власт. С две думи, наместо чувал с гнили тикви има само една тиква, което не е по-различно, защото и тя е гнила.

Именно това прави Саракта още по-добър. Защото ние не отричаме демокрацията, точно както и единоначалието. Те могат да съществуват и са съществували в синхронизъм, като се допълват и балансират една-друга. Пряката демокрация от подбрани по определени критерии тежковъоръжени българи, които избират своите представители във властта (големия боилски съвет). Който от своя страна контролира Владетеля в случай, че той се самозабрави. Ясно е, че без външна помощ, неговите охранители (гвардия) са безпомощни срещу организирания и въоръжен народ.
Контролът е двустранен - не само отдолу, но и отгоре. Защото над единовластието има още една власт, теократичната. Духовната власт на Съвета, които са говорители на Небето и по никакъв начин не могат да бъдат купени с постове и привилегии.
Сами виждаме как в този случай е взето най-доброто от демокрацията и от монархията. Ако един Владетел работи за народа си може да направи чудеса в държавата си и народа да просперира. Без място за корупция, защото той самият няма да допусне някой да краде. Така се премахват самите причини за корупция. В момента Олигархията си назначава чиновниците и марионетките, които добре знаят, че "мандат къща храни". И добре се прикриват под републиканската система и липсата на персонална отговорност. Лошото за тях е, че като всяко изродено нещо тази утопия е без потомство и си има своя Край. И той става все по-осезаем с всеки изминал ден. Затова и тук в нашия виртуален Саракт все по-често ще има хленч и провокации, така че трябва да проявим нужното разбиране към това

Нека още веднъж се самоиронизираме, като си припомним тази песен

Контрол- Велика нация