Завръщане При Родата

Ако заставим един шаман от Тиеншан да живее в бетонните джунгли на Ню Йорк, той ще залинее и умре, ако не избяга оттам. Ако поставим едно юпи от Уол Стрийт в някое родопско селце, ще се случи същото. И в двата случая те ще оцеляват във враждебна за тях среда. По-простичък и реален пример е да накараме някой възрастен човек, живял на свобода в село, да стои в панелката в някой голям град (особено в чужбина). За него това е враждебна среда, дори и да му бъде поднасяна най-добрата манджа.
Въпросът е, коя от двете среди е естествената, т.е. отговаряща на Божествените порядки? Да дам следния пример. Какво би се случило, ако се прекъсне само за 3 месеца електропреносната мрежа в национален мащаб. Някой ще каже, това не може да бъде, щото не се е случвало досега. Да, така е, макар да е ставало. Пресни примери са Ню Орлиънс след урагана "Катрина", както и енергийния срив след сънчева буря в САЩ през 1989г. В единия случай - абсолютно нищо. Човекът на село само ще си запали газовата лампа и ще сложи малко повече дръвца в печката. Във втория случай - тотален хаос! Всеки мегаполис зависи от входа и изхода. На входа идва снабдяване с вода, гориво, храна, неща от първа необходимост. На изхода са боклуците. В един многомилионен град това са тонове на ден. Плюскане и боклук за бройлерите. Изключваш входа и изхода и тази жизнена система загива след броени дни.
В интерес на истината за България, освен най-големите градове такова не може да се случи, защото хората които имат села си яхат велосипедите и след час са там. Проблемът е какво ще правят тия, които го намират тоя живот за враждебен, както и паразитите. Едните ще загинат или като другите ще се опитат да паразитират от тия, които вече живеят сред ПриРодата. Както става вече масово по селата от цигански грабежи. И точно това трябва да бъде добре обмислено тук.

Във завръщането към Природата има и още един момент, който е загатнат от Йордан;

Живеем в Крайните времена. И докато си потопен до шия в тази матрица на НСР, няма начин да не си зависим от нея. Дори да не гледаш теле-визия, достатъчно е само да се разходиш из града и да попиеш целия негативизъм и злоба, която се излъчва отвсякъде. Колкото и здрава енергийна защита да имаш, това неминуемо влияе на аурата ти.
В сайтовете си Елтимир пише следното;

Аз лично смятам, че не става дума за спасение, а за нещо много по-различно. Това не е исихазма от 14-и век, защото нещата сега са много по-различни поради наближаващи събития, които не зависят нито от нас, нито от враговете ни. Един воин трябва да умее и да чака, да знае кога да се опази и кога да удари. Възгледите са си мои, който иска да нарамва джепането и да ходи да протестира пред Парламента. Протести в Крайните години ще има, това е повече от ясно, но това ще стане когато на матр'яла му намалят съвсем дажбата от хранилката и той тръгне да си я иска обратно. С други думи, ще излязат не заради Идеята, не заради свободата или смяната на системата, а заради манджата. И тогава като няма паша, овчарят ще извади гегата. Затова сега е сложена мутра, която знае как да млати, а не мекушав интелектуалец-гей.
Който е подготвен, тая работа нема да го касае особено.

Седим си една вечер с Владето, комшията, разискваме x-net - ски въпроси и по едно време стигаме до въпроса, който често ни задават туристите през лятото:)

- Какво правите тук по цяла зима?

Без наговаряне, в един глас, сякаш по команда и двамата си отговаряме на глас:)
- Точно Каквото Си Поискаме:)

Стана ни толкова смешно и на двамата - и за "сдумването" и за тъпия въпрос, на който бяхме отговорили едновременно.

Около 3 месеца ни отнеха експериментите, за да постигнем домашен хляб в печката, със оная хрупкавата коричка и т.н. Резултата е, че го забъркваш за 2-3 мин(по малко време, отколкото само да се облечеш, за да идеш до магазина) изчакваш го малко и го мяташ в пецата, на която се готви и всичко друго - на бавен огън, разбира се.

Всеки, който е ял ястие, приготвено на бавен огън, моментално ще стане наясно с едно главно предимство на живота извън градовете.

БАвен ритъм на живот, достаъчно време и възможности да се обърнеш към себе си и да си зададеш най интересните ти въпроси и още повече време, за да получиш и техните естествени отговори.

От друга страна, постигането на нещата в пресата на града е нещо изключително, като постижение. Но излизането от града отключва целия ви потенциал.

Следващия момент, който изобщо не е за подценяване, са фантастично ниските разходи.
Пресметнете само режийните на един човек в града-за един ден, умножете ги по членовете на семейството, извадете ги от общите разходи и ще бъдете удивени от резултата:)
Извадете и средствата, необходими ви за "излизане сред природата", тъй като извън града вие сте там, на място, извадете средствата, необходими ви за "почивка през лятото":)

И не си казвайте веднага - "Това е невъзможно, няма как да стане". Няма смисъл да го правите, потърсете начина да излезете от града и ще откриете, че е бил доста по-близко, отколкото сте си мислили:)

...Това което споделяш, стоунтейлс трябва да е ясно за всички, но освен това се боя, че е неминуемо и то в най-скорошни срокове.
Лошото е че най-натрапчиво и по тяхна си инициатива, в главата ми се задвиждват процеси да планирам час по-скоро Измъкването. Интересното е че за мен специално, най-логичното измъкване е на там където ми е селската собственост. Става дума за северозападна България.
Е да обаче неволния процес не ме праща към позанемарената къща с 5 декара двор и още незнам колко декари земеделски земи, където бих могъл да си наглася живота райски, а се насочва към алтернативата за екстрена ситуация, където ще се оцелява със сетни усилия! Става дума за Стара Планина...

Никога тези ми спонтанни напрапчиви идеи не са ме подвели! Дори да се е случило да си кажа "абе този път се подведох" после се е оказвало че не...!

За мое щастие, имам наследствен имот в Балкана. Не е лукс, дори е доста позанемарен, поради факта че живея на 230 км от там и нямам физическа възможност да ходя толкова често, колкото ми се иска. А и като отида, бабите от селото ми намират работа колкото за целия китайски народ
Но и моето мнение е, че Балкана ще остане едно от малкото места, които ще могат да предложат убежище, когато започнат Събитията. Не се виждам в града още дълго...

По-горе в тази тема стана дума за книгата-наръчник "Въведение в пермакултурата" на Бил Молисън. Може да си я свалите оттук

Накратко пермакултура е начин за проектиране на обитавани от човека места, които да се развиват по законите на природата. Буквалният превод на permanent agriculture e устойчиво земеделие.

http://www.youtube.com/watch?v=99uzK-sWfsE

Веселин Орешков е известен лечител, био земеделец, духовен титан, агроном и др.
Познава всички дървета и освен с латинските наименования знае цялата история и взаимовръзки между различните дървета и растения около тях, като агроном, вече 20 години живее в своето райско стопанство, което отглежда по законите на природата и духовете принципи...

Пътят на португалката Сузана от ЦЕРН към село Брестово!

България е свещенна земя. И Българският народ е свещен, въпреки всичките му недостатъци. Тангра няма да ни остави. И Ериг Кан няма да ни остави. Имаме и подкрепата на Великата Майка Умай. В Християнството я имат за Богородица, но Майка Умай е Тенгрианско понятие. Да му мислят враговете ни!

Въ планината оцеляването е малко вероятно, но въ града - никакво. Въ града и сега е, няма животъ. Тукъ не се живее. За да отида някъде на високо място на село трябва да имамъ доходи, за да си плащамъ наемъ за някоя къщичка, за храна, за пътни и др. Какъ ще стане не зная. Мисля... Та секне ли мисъльта... Оставямъ и работа и всичко и отивамъ на високо на някой свещенъ каменъ, въ някоя цепнатина до някое изворче... Тамъ дори и отъ студъ и гладъ да умирамъ ще усещамъ Живота.
Ако сме Задруга по добре ще да е. Ако има желаещи дори и само лятото да е, да ми пишатъ.

Великата майка е това, което дава огромно преимущество пред всички останали модерни религии - ислям, юдаизъм, будизъм и прочее. Великата Умай е в основата на Тенгрианството. Прехвърлена след това в християнството като света Богородица, Сура Мария.

Интересно е и другото древно име на Умай. Неслучайно Помазаният се зове самарянин. Не юдеин или филистимец, а самарянин. В България има много топоними на думата Самара. Която е тясно свързана с нашата история. Първата асоциация, която всеки българин прави с тази свещена дума е Самарското знаме и Свободата. До Велинград има връх-светилище Самара. Може би Йордан ще може и да пусне няколко снимки от този район.

Когато Тя, Великата майка Умай (Су-мара) се появи в съня на някого, този човек е благословен.

Не знам, не мога да бъда сигурен. Но едва ли беше случайно. Там, на Светилището на два пъти идваха сърнички при мен. А те иначе се боят от човека. Вторият имах хляб. Дадох й го. Тя го изяде, погледна ме с огромните си очи, пак ме близна по ръката. Погалих я и я целунах. Имаше две едва наболи рогца, като всички сърни. Но оттогава се заклех да не хапвам месо от сърна. А после, беше наскоро Майка Умай ми се яви и каза: "Сине, ставай!" Не плача, но очите ми сълзят като си спомня. Трирогата Майка Умай. Дали Тя не ми изпрати двурогите сърнички? Оттогава ги имам като деца. По-скоро бих убил човек, убил сърна, отколкото да убия сърна. Петър Добрев превеждаше името Авитохол като Син на Сърната. Не знам, наистина не знам. Но това, което преживях беше уникално.

Смятали сме го - 20 човека ако направят като комуна, да заселят някое село - ще трябва да работят по 3-4 часа на ден и то не всеки ден. Поделят си задачите и пеят песни. Това сме го смятали с хора, които цялата година си копаят доматите и чушките на вилата и есента прибират орехите и сливите и варят компоти от градината само. И ракия варят и вино си правят и си живеят добре. Обаче заедно ако се групират хората много по-добре става. Само за първата една две години трябва капитал, след това стопанството заработва. и вече чувам, че има такива групи - действат. Скоро ще може да се споделят резултати.

Сърната, кошутата това са тотемни животни на българските родове. Когато се яви кошутата или сърната пред племето - то значи е Духа на предшественика, който повежда в правилна подсока племето. Авитохол се води - да. Така пише в някои книжки де..

Смятали сме го - 20 човека ако направят като комуна, да заселят някое село - ще трябва да работят по 3-4 часа на ден и то не всеки ден. Поделят си задачите и пеят песни. Това сме го смятали с хора, които цялата година си копаят доматите и чушките на вилата и есента прибират орехите и сливите и варят компоти от градината само. И ракия варят и вино си правят и си живеят добре. Обаче заедно ако се групират хората много по-добре става. Само за първата една две години трябва капитал, след това стопанството заработва. и вече чувам, че има такива групи - действат. Скоро ще може да се споделят резултати.

Принципно го правя и без да съм в група. Но тогава задачите са много. И винаги ми остава работа на корем;))) Иначе изобилието земята си го дава, дори и в последната голяма суша лятото, но пък имах кайнак, откъдето да поливам. Сака си поливане.