Завръщане При Родата

[Богатир]

Учител гледа биоферма с дървено рало и извор с водомер


В днешната епоха на индустриална храна без вкус и на масово използване на химикали при отглеждането на зеленчуци, плодове и животни, да си заклет действащ производител на чисти зеленчуци, означава да си човек с доста нестандартно мислене. Атанас Топалов, един от първите биоземеделци у нас, е от изчезващият вид хора, които следват собствената си природа и правят нещата по своя начин, преборвайки несгодите пак по необичаен личен път.

Мястото и чудесата
Атанас Топалов

Ако някой смята, че отглеждането на зеленчуци е банална, тежка земеделска работа, лишена от вдъхновяващи емоции и творчество, да се качи над село Извор в подстъпите на Родопите, където са зеленчуковите градини и ниви на Наско Топалов – на широки поляни, естествено отвоювани от гората. Земята е над Дълбокото дере, малко по-нагоре от стария каменен параклис „Свети Георги“, до който расте могъщ 500-годишен дъб. На неголяма площ, на 650 м надморска височина, биоземеделецът отглежда над 30 различни култури: домати, патладжани, чушки, фасул, картофи, тиквички, репи, марули, рукола, зелен лук. Гледа и различни подправки – салвия, магданоз, мента, чубрица, други зеленчуци, билки и цветя, спазвайки един от важните принципи на биологичното земеделие – в едно стопанство да съжителстват много видове растения, за да се поддържа по естествен път равновесието и за да си помагат взаимно.

Въобще не очаквайте тук подредени и опънати по конец градини. Може да ви се види пообрасло, защото в биоградините плевели не липсват – борбата с тях е само с природни средства и безобидни инструменти. За красотата тук човек проглежда, след като се вгледа по-внимателно и остане достатъчно дълго, че да усети дълбоката връзка между земята, храната и човека.

Да се произвеждат зеленчуци по законите на биологичното земеделие до голяма степен да се вслушваш и вглеждаш внимателно в природата и да се върнеш към знанията на по-старите хора. Един пример: някогашното дървено рало е имало дълъг шип, който не обръща земята, а само я разрохква.

„Да обръщаш земята е все едно да изпратиш негър на северния полюс или ескимос в Африка и да ги караш да оцелеят“, казва Наско Топалов. „Едни от растенията са аеробни и се нуждаят от повече въздух, докато анаеробните виреят с по-малко. Земята при биоземеделието не се обръща.“
Биофермерът сам си отглежда разсада за фермата.
Чудесата тук са навсякъде. Чували ли сте например за планински извор с водомер? Биоземеделецът полива градините си от близкия извор в неговата собствена земя – водата обаче минава през водомер, защото е държавна. Всъщност в това няма нищо чудно – такъв е законът и той го спазва. Между другото, в извора щастливо се е заселила водна костенурка.

Атанас Топалов е от хората, които умеят да измайсторят всичко сами – от кокошарник със слънчево захранване или уред за плевене и разрохкване на междуредията, през плоскорез на Фокин за почистване на земята между самите растения, до помпата, която качва вода за поливане на горния парцел и тонколоната насред картофената нива, от която ни посреща музика.

Човек на природата

Биологичното земеделие просто му дошло отвътре, твърди биопроизводителят. На него, гражданин трето поколение, явно му е било заложено от по-далечни прадеди. По професия Атанас е учител – специалист по двигатели, трактори и кари. Но още през 1994 г. започва да се занимава с биоземеделие на наследствено място близо до Пловдив. Тогава проф. Каров от Пловдивския университет по хранителни технологии прави семинар по биологично земеделие и подробно и академично разказва в какво се състои то, а учителят по техника чувства, че ако професорът замълчи, той би могъл да продължи със свои думи.

Още тогава му е ясна идеята за стопанството, която с времето ще се промени и допълни. Още тогава има компостираща яма – основен елемент от системата на едно биостопанство. След поредното земеразделяне обаче парцелите се оказват чужда собственост. Без да се отчайва, Наско Топалов намира и купува мястото над с. Извор в предродопската гора и продължава.

Затвореният цикъл

Истинското биоземеделско стопанство трябва да има затворен цикъл: растениевъдство – каквото не изядят хората, отива за животните, животновъдство (засега Наско Топалов отглежда само кокошки) – отпадъчните продукти от животните отиват в компостираща яма, оттам влизат в почвата и цикълът се затваря.

На площ от около 5 декара той отглежда над 30 растения. Земята общо е около 25 дка, но по-голямата част са ниви, заети с ръж, царевица и картофи. Има и градина с 14 големи орехови дървета.

Биопроизводството изисква биоразнообразие, което означава, че не може да се отглежда един и същ зеленчук в големи количества. затова по лехите се редуват растения с добра взаимна поносимост, след това цветя – например тагетис или невен, които играят ролята на репеленти и гонят колорадския бръмбар от патладжана и картофите, после билки – някои от тях също отблъскват вредителите.

Атанас Топалов омайно разказва за отношенията между растенията, за сеитбообращението, за естественото опрашване, за забележителния вкус на планинските зеленчуци и плодове, за отровните свойства на отварата от бръшлян и корените от кукуряк, за сладкия мирис на бъза, който привлича листните въшки и спасява зеленчуците от тях, за това, че ако завъди скорци, ще се спаси от скакалците-пришълци , за ценните растения облепиха и китайски лимонник, които се опитва да завъди.

„Природата, в която съм се вместил, е в равновесие и аз не бива да го нарушавам. Тези дървета сами си произвеждат почвата под тях, сами произвеждат от листата си компост и се изхранват с него, а остава и за мен. Културните растения не умеят това. Те само искат. Но имат различни желания – докато тиквичката побеснява от този растителен тор, пиперът или доматът искат животински азот, но непременно компостиран“.

Историите за характера на зеленчуците и тайния живот на растенията нямат край, а домакинът ни е техен познавач и сладкодумен говорител.


Зеленчуците в биофермата са отгледани на слънце, с изворна вода.

Обяд в гората

Оказва се, че Наско Топалов владее още един занаят – той е главният кулинар в тяхното семейство и майстор-готвачът тук, в горския ресторант. Докато хапваме ръжени питки, омесени и опечени от него, с невероятно вкусната му домашна лютеница и докато опитваме обрания днес зелен фасул и нежния постен гювеч от биозеленчуци, той разказва за разочарованията и плановете си.

Част от философията на биоземеделието е продуктите да се доставят директно на хората, които се хранят с тях – иначе биологичната им енергия се разпилява някъде по веригата. Затова земеделецът продава храните си на мрежа от клиенти – предимно начетени и ентусиазирани млади семейства от Пловдив и околни селища, които държат да хранят децата си и себе си с чиста храна. Мрежата действа най-вече с лични контакти – създадена е по френски модел за хранителен кооператив. Но се случва през август, например, при най-голямото изобилие от зеленчуци, продукцията просто да пропадне.

„Колегите ми, които започнаха след мен, се сблъскаха със същите проблеми – произвеждаш адски трудно и изведнъж – няма реализация. Какво правим? Затова реших да наблегна на есенни култури, които мога да консервирам“. Произведените зеленчуци и плодове се съхраняват – чрез шоково замразяване и съхранение в хладилни камери, с консервиране или сушене, и голяма част от тях се хапват тук, на място, от гостите на фермата.

„Така има надежда малката печалба, която се получава, да остава при мен. Докато само от производство нищо не се печели. Ако продам всичко, което са ми поръчали, може би ще си покрия само пътните разходи“, констатира делово земеделецът.

Биопланове

Гъбарник за кладница и шиитаки през цялата година – това е първият от проектите, за които пловдивският учител е осигурил материали. Ще бъде вкопан в ската, където температурата е постоянна, както гъбите изискват. „Тези гъби са ценни, вкусни и достатъчно скъпи, така че си струва инвестицията“, смята Наско Топалов. Има и разрешение за строеж на стопанска постройка – тя ще е място за хранене, за готвене и консервиране, а до нея в ската ще се изгради хранилище за плодове, зеленчуци и фризери за дълбоко замразяване. И още един предстоящ проект – къщичка за гости.

Атанас Топалов е човек на идеите, на природата, но и на действието, изглежда пълен с енергия, а и с ясна мисъл как да стават нещата.

Ако желаете да се разходите до село Извор и да видите чудесата на биоземеделието, там Наско Топалов на драго сърце посреща гости – ще си наберете каквито зеленчуци има, ще си починете, а той ще ви приготви нещо вкусно от чисти продукти, пълни със силата на природата. Неговите гозби ще опитате и ако решите да помогнете на фермата с доброволен труд.

Сп. Меню
Източник: http://agronovinite.com/uchitel-gleda-biof...zvor-s-vodomer/

[Канатица]

Ето един пример на култура, така да се каже "модерна" - пшеницата е гнила, има гъбична болест по листата, напълно развалена! С това ли ще храним децата си?! Едно растение болно до последния лист, съвсем развалено. Петна от гъбички, какво ли не... Това растение се държи, само защото са му сложили химически подобрители. Вижте колко е грозен класът! Колко е обезформен. Преди говорехме за златни класове, сега сме много далече от това, класовете са сиви и грозни. Много са ниски, преди пшеницата е стигала до тука. Но като им слагат азот, те полягат, за да не полягат, ги подкъсяват слагат им хормони, и гледайте резултата - гнили! И това не ги притеснява! Ще бъде продадено на същата цена като пшеница в добро здраве, значи няма интерес да се произвежда добра продукция. Вижте почвата, вижте пукнатините! Че това не е никаква почва! Вижте в какво състояние е земята! Покрита с мъх, който нормално вирее върху скала, но тъй като почвата е заприличала на скала... цялата в пукнатини. Това вече не е земеделие, а управление на растителната патология. Което не е същото. Как болните растения да стигнат до силозите. Кога да се пръска и прочие. Така че вие ядете само болни растения и болни животни. Това разболява хората и медицината си продава лекарствата. И тъй като това са все предприятия за химически продукти, "чудесен" кръг. Великолепно!

Колин Серо: Ние сме в Ставковье, в Украина. Срещаме г-н Антонец, който практикува биоземеделие от 30 години върху площ от 8000 хектара. Поканени сме на закуска и опитваме вкусните продукти от неговата ферма.

Семьон Антонец: Майката дава живот и земята дава живот. Земята е жив организъм. Трябва да я храним, да я оставим да живее, не трябва да я убиваме.

Колин Серо: 70-те години са началото на интензивното земеделие в Съветския съюз. Г-н Антонец получил заповед да използва хербициди. В селското стопанство работеха най-вече жени, които смесваха пестицидите. Те бяха в директен контакт с химикалите. След известно време забелязахме, че тези жени имат рани по ръцете. Като вижда това през 1978 г. г-н Антонец обещава на всички, които работят в колхоза, че повече няма да използват хербициди.
Вече 30 години, оттогава, не използва никакви хербициди. Поискал от тогавашната съветска власт позволение да произвежда био. Отговорили му, че ако изпълнява плана, няма значение как работи. Не само че изпълнявал плана, но често получавал най-добрите добиви в района. Неговата технология почива върху три главни принципа - първо, никаква оран, само повърхностна обработка на почвата. Второ - торене с оборски тор и биомаса. И трето - сеитбооборот - ротация на културите с време на почивка с покривни култури.

Семьон Антонец: Ето такива култури обогатяват почвата. Зелен тор. Вижте това поле - не е било орано от 33 години. Само повърхността на почвата е била обработвана. И периодично оставяме реколтата, връщаме я на земята. Вижте структурата на тази почва! Тъй като не е била орана от 30 години, някои ще мислят, че ще е много твърда. Но виждате ли колко е подвижна? Пълна с коренчета, има вид на кюспе.

Василий Любенеци: Това е нашият слънчоглед. Никога не сме слагали и грам минерални торове, нито хербициди. Съседът тука слага на три пъти хербициди. Слънчогледът му не е лош, но колко пъти вече трови земята и харчи пари! Най-лошото е натравянето на хората и земята! Тази нива я възстановихме преди 7 години. Вижте колко много растителни остатъци съдържа. Сега ще взема малко земя от тази, третирана с пестициди. Структурата на почвата не е същата. А ето почва от полето, което не е било орано, ни торено от 30 години. Цялото това поле не е видяло плуг от 30 години. Тази технология позволява на водата да попива в почвата, да я предпазва от суша. Камионите ще разхвърлят оборския тор, компостиран от година и половина. За цялото това поле ще трябват 90 тона оборски тор. Всяка година разхвърляме общо 70 хиляди тона оборски тор на 8000 хектара. После дискуваме, за да навлезе тора в земята и окосяваме остатъка от люцерна, която ще бъде декомпозирана в почвата и ще послужи за зелен тор. Всичко това е възможно, защото имаме 4000 крави, 1000 прасета, 100 коня. Растителният и животинският светове са напълно взаимосвързани. Кравата дава не само месо и мляко, дава също и тор. Много сериозна грешка е да се мисли, че земеделието може без животновъдството.

Семьон Антонец: Решението е да се спре обезлюдяването на селата, да се създадат привлекателни условия на живот, за да останат хората в селата и земите си.

Реколтата от тази зеленчукова градина изхранва цялото семейство - жена ми, сестра ми, дъщеря ми, майка ми и баща ми. Обогатяваме почвата с тор, който приготвяме сами.

Стефан Файо: Аз съм управител на мисията Кокопели в Индия. Много време трябваше, докато развием екологично и печелившо земеделие. Систематично, във всеки проект, преди основните култури ние засяваме култура за биомаса. Това е първият принцип – безплатната работа на слънцето, фотосинтезата. Между два сезона ние засаждаме зелен тор сред културите. След една седмица ще бъде до тук, след две - до тук, а след три - до тук. Получаваме 10-12 тона за 45 дни, което е огромно количество. 10-12 тона биомаса, която никне за 45 дни. Стига до такава височина, после я изсичаме, оставяме я на място, като леко я покриваме с пръст. Това спомага за компоста - това е всичко. Днес ще ви представим 4-5 препарата, два биопестицида и два-три вида естествени обогатители.Ще направим една смес, която много използваме - "панчакавия". Ще рече - "петте продукта на кравата". Кравешки фекалии, кравешка урина, мляко, кисело мляко, масло. Смесваме фекалиите с маслото. Силно стимулира растежа. Сега прибавяме кравешката урина, киселото мляко... Разбъркваме панчакавията по една минута всяка сутрин и вечер. Има трайност до 6 месеца. Тук имаме една смес "Фишмил екстракт". Едно кило риба, едно кило захар, лимон. Оставяме сместа за 2-3 седмици, за да се разложи. Сега минаваме към биопестицидите. Това се приготвя с лют пипер, джинджифил и чесън. Препаратът е много лют и веднага действа на насекомите, които ядат листата.

Саси Кумар: Преди засаждането на ориза трябва да подготвим земята като разхвърлим компост и зелена маса. Сега разхвърлят компоста. После ще разхвърлим смес от местните растения "неем" и "пангам".
Това е неем-кейк, а това пангам-кейк. Тези препарати имат естествени пестицидни свойства. Трябва да напръскаме с органични стимулатори на растежа, като "панчакавия" и "йем". Сместа е готова, трябва да потопим кълновете в нея, за да предпазим корените. Сега земята е готова за засаждане на разсада.

Доминик Гийе: До 1961г. химическите мултинационални компании вече бяха получили значителен контрол над хранителната верига. Но не успяха да вземат контрола над семената. А семето е все пак началото на хранителната верига. Този, който има контрол над семената, той има контрол над хранителната верига, има контрол над цялото човечество. Така че през 1961 г. те си направили една юридическа рамка, наречена "Международна конвенция за протекция на новите сортове растения". От този момент нататък тръгва голямата атака на всички нива. За 30 години изкупиха около 1000 производители на семена и почнаха да си играят на монопол. Днес пет мултинационални компании, контролират 65% от производството на градински семена на планетата. Номер едно, разбира се, е Монсанто! От момента, в който изкупиха всички производители на семена в света, унищожиха всички стари сортове, които се самовъзпроизвеждаха. Заместиха ги с хибриди F1, които създават т. нар. каптивен пазар, защото селянинът, градинарят и овощарят са длъжни да купуват семена всяка година, тъй като семената на хибридите F1 са или стерилни, или дегенерирали.

Клод Бургиньон: Дяволската идея на производителите на семена е: Вземам един съвсем малък родител, един друг съвсем малък родител, които не представляват ценност, и правя опити, докато двата нищожни родители дадат един "прекрасен" хибрид. И ще го продавам на фермера. И когато той се опита да използва семената му, ще има нищожни резултати и няма да може да спечели. Така го заклещвам, задушавам го. Хибридите са наистина дяволски - идеята е да се попречи на земеделеца да бъде собственик на семената си.

Доминик Гийе: Днес в прочутия френски национален каталог на GNIS "Национална интерпрофесионална групировка на семената и растенията" ако отвориш страницата на рубрика "Домати" хибридите са 99,5% в националния каталог за доматите. И ако отвориш страницата на тиквички, пъпеши, броколи, зеле, на много места хибридите са на 100%. Забранено е да се търгува, да се произвежда, да се раздава семе от сорт, който не е вписан в този каталог.

Клод Бургиньон: Сега им налагат хибридни сортове, които не са непременно селекционирани напр. в Beauce или не знам къде... Не са местни. Растението не е свикнало с условията, чувствително е на суша, трябва му вода. Ама чакайте, ще ви продадем и напоителни системи! Преди там е имало сортове, които са нямали нужда от поливане. Виждате ли, хващат ги в капан, който ги принуждава да поливат, да... После ги обявяват за замърсители, когато всъщност системата ги принуждава.

Доминик Гийе: Защо мафията слага ръка на семената? Природата на семето генерира един тип земеделие. Семената на хибридите, на ГМО-тата изискват цял пакет от технологии -пестициди, хербициди, фунгициди и прочие, и синтетичните торове, които са на петролна основа. В същност създадоха този мит за продуктивността на хибридите, абсолютна измислица! И държавата казва: "Да, но е в защита на консуматорите". Тогава питаме защо няма каталог на сиренето, на чорапите и на хладилниците? Вторият въпрос е, дали това не е по-скоро в защита на мултинационалките, които конфискуваха всичко живо в Европа? И като виждаш в какво състояние е Франция, когато виждаш статистиките на Френския институт по природната среда, нивото на замърсяване на водите - 95% от речната мрежа е замърсена с 240 различни съставки, идващи най-вече от селското стопанство. Слагаме бандитите и гангстерите в затвора, но кога ще започнем да затваряме отровителите на населението?

Клод Бургиньон: Монсанто е фирмата, която създаде оранжевият хербицид, заради който хиляди деца във Виетнам се раждат мъртви. Първи отровител на планетата, но не се притеснявайте, те имат цялата подкрепа на политиците. Ужасно е, но е така! Дават Нобелова награда на откривателите на атомната бомба, на откривателите на ДДТ, който изби милиарди пчели, на създателя на Зелената революция, който направи безплодни хиляди хектари в тропическите страни, който хвърли в глад цяла Африка. Всеки път, когато бъде изобретено нещо, което се развива в индустрията, а не в живота, не се притеснявайте, това нещо ще получи Нобеловата награда. Това е каталог на всички плодове в Европа от началото на века. Има всички ябълки, круши и прочие, нарисувани поотделно - масловка, ришар, черна круша с дълга дръжка, Принцес Мари... 13 тома, има всички сортове плодове в Европа. Във Франция е имало 3600 сорта, сега ябълките са само 5 сорта. Повечето са американски и трябва да плащаме свъхтакса, когато сме имали най-голямо разнообразие на плодове в света. Елиминираха видовете, устойчиви на вредители, и наложиха "голден", защото тя има нужда от 30 до 36 вида пестициди в годината. Големите финансови групи оказаха натиск, за да се унищожат устойчивите сортове ябълки и да се засади "голден", която има нужда от 10 пъти повече пестициди от другите.

Доминик Гийе: Във Франция не само, че е забранено да се комерсиализират стари сортове плодове, невписани в националния каталог, но е забранено и да се раздават семената им. От закона. От 1989 г. Кокопели разпространява огромни количества семена на стотици сдружения и селски общности по всички континенти на планетата и семената се изпращат безплатно. Затова ни тормозят в съда от няколко години. Ние бяхме атакувани от Министерството на земеделието, и от лобито на индустрията на производителите на семена. За 2 години имаме 90000 евро съдебни разноски плюс глобите. Въпреки това Кокопели има клиенти в общините на Бордо, Поатие, Париж. Музеят по естествена история на Националния природен парк на Люберон е наш клиент от 10 години. От нас купува много семена. Имахме една поръчка от Националния съвет на Гваделупа за 5000 евро например за "нелегални" домати и "нелегални" семена. Пълен фарс! В най-големите парижки ресторанти, където яде цялата буржоазия от левицата, центъра и десницата, ядат само стари сортове домати, доставени от градинари, които се снабдяват със семена от Кокопели. Хора, които са вкусвали нашите стари сортове домати, мислиш ли, че ще се върнат към хибридите на агрохимията?! Не! Не, не! Защото нашите домати са истински, имат вкус! Френските фермери са дотирани от Брюксел, за да унищожат френския народ на бавен огън! А ние сме тормозени от властите, защото разпространяваме стари сортове зеленчуци.


Колин Серо: Ние сме във фермата Сент-Март, собственост на Филип Деброс. Тук обучават стажанти и отглеждат стари сортове зеленчуци, за да оставят на бъдещите поколения хубаво биоразнообразие. Семената се пазят в хранилище, истински трезор на фермата, където милиони семена се съхраняват при постоянна температура и влажност, за да бъдат селекционирани, култивирани и разпространявани.

Филип Деброс: Още през 70-те бяхме под прицел на всякакви административни спънки от страна на Дирекцията за борба с нарушенията. Нямахме право да казваме, че произвеждаме био, защото, видите ли, било нелоялна конкуренция! Например, бях съден защото бях спасил един сорт картофи, забранен, защото не е в каталога. Бях осъден заради това, а пък дойдоха да ме поздравят че съм открил стар сорт картоф в института Бове, където всички вярваха, че е изчезнал. Казвам, ще ми дадете ли медал? А, не, ще ви глобим. Обяснете, моля... Този картоф не е в каталога, вие сте го сложили във вашия личен каталог, нямате право да го продавате, ще ви глобим. Тогава им казах - чудесно! Давате ми възможност да направя публично достояние този скандален правилник, който забранява да използвам нещо, което е било част от живота на хората откакто съществуват! Растения, които са ни хранили, хранили са поколения! Не виждам защо да са незаконни!

Ние произвеждам 22 сорта домати - червени, оранжеви, чери и прочие, 6 сорта царевица - бяла, червена, многоцветна, пурпурна, 8-9 сорта патладжан... Тази година ще имаме общо 85 сорта на 14 вида. Ние правим всичко това в мисията на Кокопели в Индия, за да дадем на фермерите семена, които да засеят в своята земя, които да изместят хибридите. Семената са сушени на сянка, на естествено проветряване. Така произвеждаме 25-30000 пакетчета семена. В едно пакетче има между 200 и 2000 семена. Изпращаме ги безплатно на фермерски сдружения, неправителствени организации, на който желае.

Вандана Шива: Биоразнообразието бива масово унищожавано. Индустриалното земеделие ограничи нашето хранене на 5-6 вида. Преди ние сме се хранили с 8500 вида растения. Всеки индийски фермер е отглеждал 250 вида. Това е нов вид бедност. Тази фалшива интелигентност, която аз наричам мъжкарска "интелигентност". Тя идва от желанието да се господства над природата, да се унищожи древната мъдрост, защото тя идва от нашите майки и нашите баби. Ще рече, да се държи като кретен и да се мисли за много умен, правейки нещата различно. В края на краищата земеделието не е от вчера, то идва от древността. И през цялото време жените са тези, които са създавали иновациите, благодарение на които човечеството се е изхранвало. Тези древни знания са атакувани.

Колин Серо: Ние сме в северна Индия, близо до Деадун, при г-н Шанди. В седалището на Навданиа - организация, създадена от Вандана Шива.

[Канатица]

М. Шанди: Това е мрежа от 500 хиляди производители на семена и биоземеделци от 16 индийски щата. Това е мястото, където произвеждаме нашите семена, за да ги дадем на фермерите. Това е Виза Дави, тя се грижи за магазина за семена. Това е нашата банка за семена. Има 400 сорта ориз. Всички имена са на хинди, за да могат фермерите да ги четат и да избират. Ето леща и фасул. Тука само ориз... За да запазим семената, ги слагаме в кутии. Тук вътре те се запазват дълго време, може и пет години,така си ги държим. С някои семена не правим нищо, като например тези зеленчуци. Държим ги така, както са. И преди да ги засеем, само ще разчупим обвивката и ще вземем семената. Ние следваме природата, защото тя е учител, тя ни учи. Семената са безплатни, размяна, подарък. Ако един фермер вземе 100 грама
семена, му казваме: "Или ни ги върни по-късно, или дай на двама твои съседи-фермери". Това е колективна банка за семена. Защото един фермер не може да се грижи за 400 вида, но 400 фермери могат да го правят. Нашата система е "от фермер на фермер" - един фермер дава на двама, двама на четирима, после на 8, на 16, на 32... Раздаваме ги съобразно нуждите.

Девиндер Шарма: В Индия има 27 породи крави. Имаме най-много крави в света. Защо нямаме доверие на нашите крави? Най-големият брой крави в света е подценяван, не се харесва, искаме да го махнем. Има една порода в Раджастан, наречена Тарпаркар. Тази порода е способна да прекоси пустинята на Раджастан. Вземете например една Джърси или Холщайн, накарайте я да ходи един километър и ще разберете какво искам да кажа... Това са крави, подходящи за този регион. Но ние внесохме крави от чужбина, защото си мислим, че всичко индийско е лошо качество, неефикасно и изостанало. Бразилия, която е на хиляди километри от Индия, стана най-големият износител на индийски крави. Всъщност една от индийските породи в Бразилия дава повече мляко от една Джърси. Бразилия откри потенциала на индийските крави, и няма да се учудя, ако скоро започнем да внасяме нашите собствени породи от Бразилия!

Член на „Без земя“: През 1996 г. кооперативът реши да започне производство на семена. 12 семейства бяха готови да се захванат с това, да произвеждат семена без пестициди. Можеше да потръгне или не, целият риск беше за тях. За щастие потръгна, имахме супер добра продукция! На следващата година от 12 станахме 30 производители, имаше сериозен напредък. И днес има 200 семейства, ангажирани в този проект. По онова време водачите на сдружението "Без земя" казваха: "Кои са тия луди, дето искат да произвеждат биосемена?" Нямахме никаква подкрепа. Започнахме, най-вече аз, да им казваме, че като говоря за семена, говоря за живота си. Съществувам благодарение на тях. Благодарение на тях се храним. Аз по онова време вече го чувствувах вътре в себе си, значението, което е имало, има, и ще има в бъдеще - запазването на семената. Когато вземат на народа, това което му е най-свято, ще рече семената, това е истински тероризъм. Тероризъм е, когато крадат от хората това, което им принадлежи или трябва да им принадлежи, да ги принуждават да се подчиняват на тяхната воля. С появата на въпроса за ГМО с всичките му дебати, ни се отвориха очите. Тогава наистина разбрахме, че малкия селянин от сдружението "Без земя" го чака голяма опасност, ако не култивира собствени семена.

Член на „Без земя“: Нашите предци са ни предали креолски семена, които са съхранили от древни времена. По традиция жените са били тези, които са произвеждали зеленчуци в градината и са съхранявали семената. С идването на хибридите, на агроотровите, на семената, предлагани от пазара, в много семейства жените изгубиха тази традиция. Нашият проект е да възстановим тези семена. Ние работим в 19 региона. Това е типично женска дейност. Мъжете не се занимават с това. Те се интересуват от екстензивната продукция.

Жоао Педро Стедиле: Всъщност земята е жена. Земеделската практика изисква женски поглед. Ние, мъжете, сме възпитани по съвсем противоположен начин, да бъдем консуматори, грабители. Жените са разбрали, че семената не са и не могат да бъдат стока, и че са изключително важни за независимостта на храните, че всяка общност трябва да се грижи за своите семена.

Девиндер Шарма: Ние имаме нужда от знанията на нашите баби, които са познавали всяко растение, неговите свойства и качества. Затова отворих в нашата ферма университет на бабите. За да се запазят тези знания, тези традиции живи.

Жена от Украйна: Ние следваме пътя на нашите родители. Живеем в модерна епоха, всичко е модерно, но ние следваме пътя на нашите родители. Семената от магазина не дават толкова добра продукция, колкото моите семена. Открих, че семената на краставица, които аз селекционирам, дават много добри краставици. И обратно, трябваше на два пъти да сея семената на хибридите.

Колин Серо: Тя ни води в градината, за да ни покаже разликата между двата вида посев.

Жена от Украйна: Виждате ли, това са нашите краставици, а там са хибридите. Семена собствено производство - хибриди. Домашни - хибриди.

Филип Деброс: Какво трябва да мислим за ГМО, често задаван въпрос. ГМО-тата са най-вече растения на пестицидите. Обратно на това, което се казва. Или произвеждат свои пестициди, или са създадени за да понасят пестицидите. Пестицидът Раундъп унищожава соята, затова не можеше да се използва при нея. Сега соята може да получава големи дози Раундъп без да загине, защото го толерира.

Клод Бургиньон: ГМО-тата са най-замърсяващите култури на планетата. И ви ги продават, твърдейки, че съхраняват природата. Абсолютна лъжа! Като работехме в Аржентина, видяхме употребата на хербициди да нараства с 4 пъти при ГМО-тата в сравнение с традиционните култури.

Филип Деброс: ГМО-тата служат най-вече като Троянски коне на тези, които са си поставили за цел да обсебят генетичното наследство на планетата. Да обсебят това, което е общо достояние.

Доминик Гийе: Царевицата е много устойчива на сушата. Създадоха едни водни чудовища, които имат нужда от 120 л вода на корен. И сега, когато водата не достига, земеделците от Югоизточна Франция са принудени да изоставят царевицата, защото подпочвените води са изчерпани. Пристигат индустриалците производители на семена и ГМО и казват: Чакайте, приятелчета, ще ви спасим от поражение! Ще създадем сортове генномодифицирана царевица, устойчиви на сушата. Значи, кръгът се затваря! Тръгнахме от царевица, устойчива на сушата, за да направим растения, които направо лочат вода, за да направят сега растения, устойчиви на сушата чрез методите на генното инженерство, вместо просто да запазят старите сортове царевица, които са природно устойчиви на сушата.

Клод Бургиньон: Похарчиха милиарди, за да открият човешката ДНК, и на някои растения - ечемик, памук, лоза - още няколко... И бяха страшно обидени, защото се оказа, че ечемикът има два пъти повече гени от човека. Защото всички тези хора си мислят, че очевидно човекът, какъвто е интелигентен, непременно трябва да има най-много гени. Едно нищо и никакво растение има два пъти повече гени от човека. Това е много досадно за тях, защото в ДНК-то има една голяма част, която не разбират, нарекоха го "junk" ДНК - отпадъчно. Ще рече съвсем ненужно за тях. Толкова са глупави да мислят, че тази молекула, която животът е създал преди милиони и която е най-енергоемка в живия свят, е нищо! Тази глупост на генетиците е истинска халюцинация! Направо смайваща!

Филип Деброс: В Коста Рика видях бебета, които се раждат без крака и ръце, защото в ананасовите плантации използват толкова отрови, които се просмукват в телата на селскостопанските работници.

Девиндер Шарма: Относно храните, съдържащи ГМО, четох безпрой доклади, в които се казва, че хората могат да бъдат принудени да се хранят с ГМО-храни, но добитъкът никога няма да ги яде. Ако животното хапне по погрешка, то ще умре, какъвто е случаят в Андра Прадеш. 1800 кози и овци умряха, след като ядоха стебла на генномодифицаран памук.

Пиер Раби: Всичко, което слагаме в земята, го намираме впоследствие в тялото ни. Затова казвам, че като сядаме на масата, вместо да си пожелаваме добър апетит, по-скоро да си пожелаваме късмет, защото не знаем какво има в храната, нито какво даваме на децата си.

Девиндер Шарма: Трябва да правим разлика между добрата и лошата храна. Пазарът не прави разлика. Ако се провалим, не само няма да имаме свобода, но и хляб. Тази връзка между полето и масата, която позволява на добрата храна, произведена във фермите да стигне до нашите кухни, това е възстановяване на демокрацията. Ако нямаме тази връзка, няма да знаем какво ядем. И ще ни принудят да ядем това, което хората не бива да ядат, което никой разумен вид не бива да яде.

Ана Примавези: ГМО е просто начин на приспособяване на културите към мъртвата почва. Питам, необходимо ли е да работим с мъртва почва? Не. Не е необходимо.

Колин Серо: Ана Примавези живее на 4 часа път на югозапад от Сао Паоло. Доктор по агрономия, професор в университета, пионер в екологичното земеделие от 50-те години. Написала е книги и много статии. Специалист е по микробиология на почвите, един от последните в света, заедно с Лидия и Клод Бургиньон. Тя е много ценена от сдружението "Без земя". Селяни идват от много места при нея за съвет.

Жоао Педро Стедиле: Какво мислите за етаноловата програма на Лула?

Ана Примавези: Той е луд. Напълно луд. Защото агроиндустриите не са устойчиви, те унищожават земята. Не само в Бразилия, но и в целия свят този тип земеделие превръща всяка година 10 милиона хектара в пустиня. С тази скорост можем още да издържим 50 години... Но ако пустинята настъпи, после всичко ще се случи много бързо.

Клод Бургиньон: Един пълен резервоар с бензин трябва да струва, колкото храната на един човек за една година. Ще бъде страхотно, европеецът ще пълни резервоара и ще си казва: "Хайде, стига толкова, трябва да има какво да ям тази година." Мисля, че правят това, за да изтощят от глад държавите, защото на богатите започва наистина да им писва от бедните. Това е най-характерното от началото на този век - богатите възстават и казват "Наистина стига вече с тия бедняци! Трябва да се прекрати тая работа, защото вече не се търпи! Ако можем да измислим нещо с бензина да уморим повече от тях, ще бъде доста добре". Усещаме, че има истинско брожение сред богатите, те се умориха с всички тия бедни.

Девиндер Шарма: Колкото повече произвеждат стоки, повече има гладуващи. Един милиард хора нямат нищо за ядене, защото има свръх производство в света. Когато се отнасяме към храната като към стока и хората умират от глад, а колите вървят с храната на тези хора в мотора.

Клод Бургиньон: Не се знае кога броят на гладувщите ще надхвърли един милиард, но няма да е след дълго, защото няма достачно горива. Китай намали продукцията си с 10% от 2000 г. насам, внася зърнени храни, значи ще има конфликти между производителите на горива и тези на храна в Китай.

Доминик Гийе: Ние сме в пълна хранителна криза! В момента имаме провизии на склад само за 20 дена на планетата. Австралия е от 8 години в суша! Вместо да произвежда 21 милиона тона пшеница годишно както преди, днес произвежда 10 милиона, ще рече по-малко от половината.

Филип Деброс: Много скоро ще започнем да говорим за недостиг на храни във Франция! В момента хората си мислят, че това зло е винаги при другите, ние сме спокойни в нашия мехур, решили завинаги проблема с храната. Но това не е вярно!

Емануел Бали: В момента, ако някой супермаркет се закрие, няма да бъдем способни да се снабдим с храна. 40% от храните идват от Испания, останалото от Мароко, от Кения.

Клод Бургиньон: Франция не се храни от собственото си земеделие, тя внася 80% от хранителните добавки за добитъка. Ако махнете бразилската соя, тайландската маниока и скаридите... извинете, обаче французите не се изхранват сами.

Емануел Бали: Позволиха на едрите земеделсци да увеличат земите си. Добре би било да им наложат една минимална квота: 10-15% от земите им да бъде за продукция на храни само за вътрешния пазар. Не може едновременно да получават субсидии, платени от данъците на европейците, и в същото време да не допринасят за изхранването на французите и европейците.

Филип Деброс: Недопустима ситуация - има хиляди дребни земеделци, които страдат и изчезват, а 20% от земеделците получават суми, колкото да си сменят два-три мерцедеса всяка годината. Недопустимо е!

Емануел Бали: Всеки производител, всеки земеделец трябва да допринася за местния пазар на храни в страната си, в близък периметър, в безопасен периметър.

Доминик Гийе: Организация за храните и земеделието към ООН на своя конгрес през 2007 г. обявяви гордо, че биоземеделието може да изхранва цялата планета без да вреди на природата. Добре, ние го знаем, но можеха да го кажат още преди 25 години. Ако са прави, трябва всички да минат към биоземеделие! Ако грешат, стига сме ги финансирали тия хаховци. Защото смеят да твърдят, че планетата може да бъде изхранена само с биоземеделието. Трябва да знаем какво искаме!

Ако наистина искаме да създадем един модел на биоземеделие, който да отговаря само на хранителния суверенитет на Франция - трябва 10% от земеделските земи да служат за изхранването на французите, това са повече от един милион работни места. Само в земеделието. Трябва просто да си изградим друг образ, друг начин на работа, може би разпределение на работните места сред повече професии - фермери, информатици, електротехници, но в рамките на земеделието. Тази връзка трябва да се възстанови. Получи се дисбаланс между интелектуалния и физически труд, но фермерът на бъдещето ще бъде едновременно интелигент и работник. Всъщност, човекът на бъдещето ще бъде всичко това.

Пиер Раби: Най-тежката конфискация, причинена на хората е тази да им се отнеме възможността да се изхранват сами, да ги превърнат в храненици. Населението има правото и задължението да се изхранва само. Понякога това право не е отнето, но не е възприемано като задължение. Тъй като пазарът функционира със свои закони, когато става дума за оцеляване, пазарът не се интересува от това. Търговията не се занимава с алтруизъм.

Колин Серо: В бедните земи на сдружението "Без земя" Селсо култивира биодинамичната градина "Мандала". Това е една леха "мандала" - спираловидна система. Има едно ядро, в което засажда треви и цветя, които излъчват енергия в цялата система. Работи с поликултури - колкото се може повече видове. Има растения-другари, които се адаптират едни към други в едно и също място. Биодинамичното земеделие е препоръчано от Рудолф Щайнер още през 1925 г. За него фермата е жив организъм. Той използва препарати, които стимулират почвата и отчита влиянието на звездите върху културите.

Селсо Чагал: Това е интегриращ метод на производство - между животните, хората, насекомите и растенията, колкото се може по-разнообразни видове. Това равновесие дава добро здраве на растенията и на хората също.

Пиер Раби: Твърдя че, ако имате възможност да култивирате собствена градина, това е един политически акт, акт на съпротива. Всички не могат да живеят на село и да имат своя градина, но хората от града могат да бъдат солидарни с хората от село. И така създаваме мост над цялата тази бизнес сфера. Автономността е ключовата дума днес.

Девиндер Шарма: Ние казваме на селяните: Имайте свои собствени семена. Когато ги имате, вие контролирате цялата хранителна верига. Върнете се към старото земеделие. Това не значи, че ви връщам в пещерната ера, но поне правя едно нещо - не ви позвлявам да се самоубиете.

Серж Латуш: Завръщането към приемливо екологично равновесие за Франция означава да се върне към ситуацията от 60-те години. Не бяхме в пещерната епоха. Въпросът е, че това, което консумираме, не е произведено по същия начин. Днес дрехите които носим, са изминали 30000 км. През 60-те във Франция имаше много текстилни фабрики. Днес стигаме до такива абсурди - скаридите от Дания ги чистят в Мароко, после ги връщат в Дания за опаковане и дистрибуция в Германия.

Девиндер Шарма: Трябва да спрем или да намалим международната търговия. Трябва да действуваме локално, търговията трябва да бъде локална.

Серж Латуш: Ако всички живееха като французите, ще ни трябват три планети. Ако всички живееха като нашите американски приятели, ще ни трябват шест! Това е възможно, защото получаваме масирана "техническа помощ" от африканските страни, които консумират по-малко от 1/10 от планетните ресурси. Ако продължим с този изключително скромен темп на растеж, който никой кандидат-президент не би посмял да включи в избирателната си кампания - темп на растеж 2% - към 2050 г. не три, не шест, а 30 планети ще ни трябват. А 30 планети няма да можем да намерим, това е. Спешно трябва да осъзнаем необходимостта да се върнем в границите, които съдбата ни е предопределила, ще рече - една планета.

Клод Бургиньон: Техният "хард диск" блокира, не може да мисли другояче, освен "растеж, производство, проценти". Те не могат да мислят иначе. Те знаят само "растеж, растеж, растеж"! Не могат да измислят нищо друго, значи трябва да паднат. И съм сигурен, че в този момент ще дойде нова цивилизация. Ние в момента сме в епохата на Ной.

Девиндер Шарма: Колкото повече унищожаваме природата, толкова повече БВП – Брутният вътрешен продукт - нараства. Какво е растеж, какво е БВП? БВП е сумата пари, която преминава от ръка на ръка .Много интересно. Ако една река е чиста, БВП не расте. Ако реката е замърсена, БВП нараства три пъти: първо, когато отпадъците са попаднали в реката, ще рече, някой дал и получил пари. Когато реката е замърсена и хората пият тази вода, те се разболяват, отиват на лекар - отново размяна на пари и БВП се увеличава още веднъж. После инсталират техника за пречистване на реката, още една размяна на пари и БВП расте. Каква прекрасна форма на растеж! Нивото на смъртност при женските ембриони е феноменално. Това е, което наричам "индийско ниво на растеж". Нека не гледаме толкова нашето ниво на растеж от 9,2%? Нека да погледнем по-скоро колко малки момичета са убити в Индия, и ще видим къде е истинският растеж. Карат ни да вярваме, че момичето или жената са товар за обществото. Какво тъжно огледало на нашия начин на живот. Геноцидът, убийството на фетуси, мъжката хегемония произлизат от нашия модел на развитие. Само растежът има значение. Как бихме могли да се гордеем с нашите 8 или 9% растеж,когато тия жестокости продължават без край?

Вандана Шива: Насилието срещу жените нарастна извънредно. Актуалната форма на модернизация и растеж се подхранва от най-лошите форми на патриархат. И когато съвременният патриархат се съюзи със старите форми на патриархат, това създава един супер вирус на патриархат, чийто най-ужасен израз е убиването на малки момичета преди раждането. Броят на убитите женски ембриони в Индия е 35 милиона. Тези убийства са най-чести тук, в столицата Делхи, В Пенджаб – земята на Зелената революция, и в Хариана - в най-богатите щати. Комерсиализацията на обществото създаде една нова форма на насилие срещу жените. Защото днес жените са оценени като стока на пазара. И като стока нямат никаква стойност. Като стълбове на обществото те имат огромна стойност.

Доминик Гийе: Най-добрия начин да се борим срещу мултинационалите, каквито и да са - агрохимията, производството на семена -най-добрият начин да се борим срещу тях, е да минем без тях. За 48 години системата си отива. Толкова е просто.

Вандана Шива: Бойкотът е от основно значение. Без бойкот няма да имаме свобода. Трябва да бойкотираме, но и да предложим алтернатива. Затова с Навдания ние бойкотираме семената ГМО и химическите торове. Големи региони, около 7000 села работят с нас сега. Търговците нямат право да влизат в селата. Тотален бойкот.

Франсиско Уитакър: Още не сме се събудили, още не сме започнали да осъзнаваме каква власт има консуматорът. Можем да използваме властта на консуматора да променим обществото. Трябва например да бойкотираме предприятия, които финансират производството на оръжия. Или предприятия, които експлоатират други страни в света. Това е нов вид стачка - не е стачка на машините, а е стачка на консуматора. Консуматорът е шефът. Най-лошото за едно предприятие е да не продава. Това е във властта на консуматора.

Алекс Вердерио: Днес светът е в такова положение, че или трябва да променим нашия начин на живот, или това е краят на света. И това е главната мисия на земеделците. Защото те произвеждат храната ни и са най-близо до природата. Нашето отношение към природата ще определи дали ще продължим да съществуваме или не.

Девиндер Шарма: Много хора ме питат дали не водим една предварително изгубена битка. Винаги им отговарям: Представете си живота преди 150 години. Когато слънцето не залязваше
никога в Британската империя, когато тя беше безмилостна и мощна. Нямаше нито свобода на пресата, нито защита на правата на човека, и въпреки това един човек се вдигна в защита на хилядите, които се бореха срещу Британската империя, целият свят го последва, и Британската империя се разпадна. Днес слънцето не залязва никога в империята на мултинационалите. Ако нямаме днес един Ганди, можем да имаме 100 Ганди. Мисля, че заедно можем да направим промяната. Все повече и повече хора се осъзнават. В това е нашата надежда.

Благодарности на Теодора Андреева за превода от френски език. Курсивът в текста е мой.
Двучасовият документален филм може да гледате тук:
https://www.youtube.com/watch?v=OD1nMz-DaB0

[trak]

Едва ли е случайно, че от известно време търсенето на дребни сребърни монети и пакети с храна с трайност от по 30 г в Европа масово нараства.

За да не се отваря нова тема, може да се дискутира тук какво и как може да се направи за оцеляването при бъдеща криза, някаква евентуална катастрофа или хиперинфлация.
Вода, храна,облекло,кафе, захар,брашно,множество макаронени изделия, консерви, медикаменти,билки, начини за придобиване и съхраняване на енергия, подслон, подсигуряване и укрепване на подслона за всеки случай. Сребро, злато,храни, цигари кафе, като средство за плащане.Ако е голяма катастрофа златото и среброто ще загубят стойност и ще се търси само вода и храна. Средства за отбрана, какви знания са от значение...

Вода от къде и как? Как да се съхранява? Подпочвена вода, вода от валежи, вода от застояли басейни, езера или течащи реки ? Филтриране на придобитата вода, преваряване на водата, обаче затова трябва енергия или огън, таблетки за дезинфекция на водата, сребро...
Къде и как може да се съхранява чиста вода?
Какво може да се направи, ако няма никакъв достъп до вода, или спорадичен достъп, или ако има достъп, но качеството на водата не е добро?

[Йордан_13]

Турваш среброто във водата и си имаш хем вода за пиене, хем ефикасно лекарство.

[Ванина]

Едно време въ училищата ни учиха за крепостните селяни, колко лоши времене били, а ся видиш ли... социализма - разцветъ.
Но сега примката все повече се затяга. КРЕПОСТНИ ГРАЖДАНИ. Готвятъ данъкъ коминъ и градинка.
http://chavdar01.blog.bg/politika/2015/09/...-taka-n.1394914
http://kushel.blog.bg/drugi/2015/10/06/vyv...ki-nivi.1397113
Не трябва да се даваме, а да сме единни! Ако се съгласуваме повече хора да не имъ играемъ по свирките да не плащаме... ама и повечето хора нямаме какво да дадемъ, оглозгани сме, какво... ще дойдатъ и ще ни разрушатъ комините ли, ще ни стъпчатъ градините ли? Да го направятъ Тогава взъзмездието имъ ще се увеличи милиолетно.