Небесната конница

Някога в земите на свещения Саракт, преди да тръгнат на битка воините са се събирали на сборното място. Конници, дошли от север и от юг, сурови и горди мъже, готови да защитят родината си. Събирането на конницата не е било просто подготовка за битка. То е било и свещенодействие, защото много от тях са знаели, че ще напуснат средната земя.
Та ми попаднаха два много силни текста. Единият е на Йордан;

Другият е наскоро публикуван от Елтимир.

И, както се казва - "На кого служите?"

Битката за Саракта започна. Малко по-рано от очакванията, но фактът е, че българската орда се събужда. До започването на Събитията в Родината ни трябва да се калят Българите в битка и да се появят водачите. Тези, които след време ще поемат на плещите си отговорността на Саракта. Защото Небето няма да ни ги спусне наготово или пък след като извоюваме свободата си да доприпкат с копринени дантелки. Не и този път!

Ето коментар на няколко българи от събитията в Катуница миналата нощ. ЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА!

Какъв е извода? За да ни помогне Небето на този етап е достатъчно да се организираме. Всеки оттук, всички Българи по всички села и градове, по кварталите да се събираме на групи и да загърбваме враждите и разногласията и да съединяваме сърцата и умовете си. Подозирам, че ако този процес започне - изобщо няма и да се стигне до кръвопролития. Тогава ще се създаде такъв енергиен заряд и той ще се разпростре над всички умове и сърца на Българи, че режима ще се разпадне от самосебе си, а въте в змиарника ще се самоизядат и ще изгният отвътре понеже няма да има откъде да смучат енергия.
Но дори и някой да не вярва в "глупости като чакри и енергии" - няма на никого на навреди да се сдобри със съседите си и да се готви да даде отпор на врага в лицето на цялата политическа класа. А тя има много силен ариергард - първо мангалите, после полицията, накрая чуждите войски на наша територия. Това е доста силен враг, за който трябва силна съпротива!

Тия дни се случиха някои неща, които трудно могат да се нарекат случайност. За мен те са сигурен знак от Небето, че в малкото оставащо време трябва да сериозно да поработим по човешкия фактор и най-вече по сбирането на ордата.

"Аз описвам кръгове около мене и свещени граници; все по-малцина и по-малцина се изкачват с мене по все по-високи и по-високи планини"
Кръгове, Въведение

Един добър текст;

"Иде битка, при която човекът ще се изправи лице в лице срещу демоните на Злото. В тоя битка човекът трябва да победи.

В този обзет от злоба и алчност свят, в този свят на властващо безумие. В този свят, където всичко добро и благородно е подложено на преследване, а уродливото и носещото зло са поощрявани. В този свят, където носещото печалба страдание е цел, а щастието е поставено извън закона. В този свят, където правото е лишено от сила, а безправието властва със сила. В този свят на умножаващи се нечовеци и намаляващи човеци, човеците все още ги има. В този свят, където Злото обединява своите сили и разединява човешките сили, готвейки се за последното Сражение. В този свят, където недоверието и подозрителността са се разпрострели навсякъде, все още се срещат доверие и обич. Доверието и обичта на Небето към съхранилите се хора и доверието и обичта на хората към Небето. В този свят на взаимно раздалечаване и отчуждение, в този отиващ си свят. В този ненаситен и жаден за кръв, за мъки и за страдания свят…

В този отиващ си свят човеците трябва, длъжни са да намерят път един към друг. Да преодолеят своите различия и разногласия. И да поискат свят, какъвто не смеят да видят дори в най-смелите си мечти. Тогава…

Тогава този зъл, нечовешки свят ще си отиде. Ще умре. За да възкръсне и да се претвори в един нов, човешки свят.

Сега, днес, в този миг сме тук. В този свят. Стоим разделени, поотделно сме и често дори не знаем за съществуването на други като нас. Пътищата са затрупани от сняг, от пустинен пясък и от отпадъците на цивилизацията. Нечовеците танцуват и крещят, хората са млъкнали, не смеят да предприемат и най-малкото движение, за да не бъдат разпознати. Хората чакат.

Онова, което хората чакат дойде. Дойде Времето. Времето да разчистим пътеките, да се намерим един друг и да се разпознаем. Дойде времето човек да стигне до човека. За да бъде утрешният, следващият свят човешки."

http://eltimir.ucoz.ru/news/v_tozi_svjat/2012-02-15-2787