Страшен вопъл се нададе на отминалия 10 ноември, че при правителството на ГЕРБ, тази дата не се отбелязала тържествено и това било нарочно. Това е съвсем в реда на нещата. Ние отдавна казахме, че ГЕРБ е новата, така наречена европейска формула за възстановяване на БКП, чиято задача е да заличи (в неговата външна формула) случилото се на 10 ноември разслояване в много лица на БКП. Десети ноември не е нищо друго, освен трансформацията на БКП от еднопартийност в многопартийност, без самата тя да прекратява съществуването си. БКП на него ден метаморфозира чрез един вътрешнопартиен преврат, чиято цел беше да смени формата на управление, но не и същността на управлението. Някои казват, че демокрацията е свобода. Ние не сме съгласни с това. Демокрацията е само форма на привидност на свободност, но не е самата Свобода. И метаморфозите на БКП след 10 ноември, първом на двуполюсен, след това на центристки модел и сега отново на двуполюсен, доказаха това.
Факт е, че ГЕРБ скоропостижно изяжда по-слабите политически опоненти, другите ерозира отвътре, а някои от тях направо купува на килограм, заедно с лидерите им. И така, докато накрая всички партии бъдат разрушени или асимилирани и остане само една – европейското лице на БКП – ГЕРБ.
БКП след 10 ноември 1989 г., много бързо трансформира диктатурата на пролетариата в диктатура на мнозинството. А демокрацията е точно това – диктатура на мнозинството. А деленето на едно общество на мнозинство и малцинство, при което малцинството често страда от избора на мнозинството, а мнозинството бива издевателствувано от малцинството чрез формулата за “права и свободи”, говори, че диалектиката на противопоставянето и разделението на нaродността е сигурен белег, че и демокрацията не е търсения хармоничен обществен строй на човечеството. Издигането в култ, не толкова стойностите на личността, колкото капризите и прищевките й, води до тотално ерозиране на нациите, тяхните ценности, традиции, вярвания, които биват заместени с псевдокултурни полуфабрикати, удовлетворяващи най-ниските и примитивни обществени слоеве, и предоставящи им по този начин тотално доминиране над по-малката, но истински творящата част - културния, интелектуален и духовен елит на дадена нация. В този ред на мисли, демокрацията е управление на маргиналите, които винаги ще бъдат мнозинство. България е най-яркия пример в това отношение. След като стойностите на личността не можаха да бъдат претопени в колективната психоза на пролетариата, се отиде към демокрацията като средство за развращение на същата тази личност, с идея това да доведе до нейното пълно деградиране и вече сигурно ликвидиране в котела на стадното мислене на тълпата. В този ред на мисли 10 ноември донесе многопартийност в България, но не донесе свобода от идеята за Диктатурата и тя от държавна диктатура, упражнявана от една Партия се превърна в културна, социално-икономическа многопартийна Диктатура, водена пак от една Партия в сянка. Затова можем да наречем спокойно 23 годишният период в България, настъпил след 10 ноември 1989 г. – Управление на Сянката. Нека не се учудваме, 10 ноември ще бъде забравен в България, защото тогава нищо особено ново не се случи, просто се зачеркна бъдещето на Българската държава като държава на Българите.