Светилище "Каменни могили", Караташ - Украйна

Тази тема е за още едно древнобългарско светилище, намиращо се в днешна Украйна. Нарича се Каменни могили или още Караташ (Черният камък). За него бях писал и публикувал снимки преди време, без да знам, че освен характерните каменни монолити, кургани, менхири и "притурени" камъни, там има още и петроглифи (каменни надписи). Уникалното за тях е, че са датирани от много дълбока древност. Със сигурност преди 8000 години, от същата "понтийска" или "ямна" култура, който емфемизъм археолозите използват за древните българи.

От ТОЗИ линк може да се насладите на каменните изваяния, които естествено както и в България ги наричат "природни феномени".

На снимката може да видим един от менхирите на същото светилище;

Светилището се намира в близост до с.Назаровка на границата между Запорожки и Донецка област, Украйна. От 2008г е в класацията за 7-те "природни" чудеса на Украйна.
Мястото там е било в центъра на битката между княз Мстислав и монголите на Батий, 1223г. Припомням само, че монголотатарите по това време запазват тенгрианските си обичаи и вероятно избора на битката не е случаен за тях. След победата там на Батий му се открива пътя към по-голямата плячка, Волжска България. През 1237г. в годината Тох той започва настъпление към цветущите градове Биляр и Булгар. Всички знаем как завършва това.

Йордан е дал връзка към това светилище с още интересни снимки

Караташ

Светилището си има и ОФИЦИАЛЕН САЙТ, който е много добре направен, особено с панорамната снимка в началото. Петроглифите датират отпреди 26 000 години чак до Х век след Хр. (като част от територията на Велика България).
Братята украинци обясняват много добре и за космогонията на Каменната Могила (кургана), което си е тенгрианство в чист вид.

Ако някой има още съмнения относно естеството на светилището, да погледне и тази снимка с петроглифи. От "неграмотните" древни българи, която си е съвсем аналогична с нашите надписи от Магурата, Караново и Градешница. Тук обаче може да различим и един прастар символ на небесния Саракт. Знакът, който след броени години ще го виждаме по всички гранични синури на възстановената българска Държава.

Петроглифи

А ето я и легендата за местото. Опитах са да я преведа, в доста свободен превод, тъй като не се харесвам с руския език, затова, ако някой може да я преведе съвсем точно, нека го направи. Аз я преведох по смисъл. Легендата има отношение към нашия етнокултурен бит на Балканите в идеята за култовите каменни грамади и особено при акта на погребването на нередовен покойник тях. Неслучайно каменна грамада днес, бе издигната и пред сградата на Община Варна, именно поради нередовността на управлението там, което трябва да бъде погребано в Грамадата. Още повече, че името Богур е много близо до Богар (вж. кръст Богар/свастика)

Ето го руския текст, по-долу е моят превод


Провинился чем-то богатырь Богур перед аллахом, и тот наказал богатыря: повелел вырвать руками из ближнего горного кряжа камни и сложить из них на берегу Молочной такой высоты гору, с которой во все стороны была бы видна степь. Исполняя веление аллаха, Богур рвал из кряжа громадные камни, переносил их на себе и складывал один на другой в указанном аллахом месте. Для скорейшего исполнения работы он прибегнул к хитрости: неплотно складывал камни. Когда более чем наполовину работа была уже сделана, Богур, втаскивая глыбу, неосторожно оступился и провалился в умышленно оставленные им между камнями щели, завяз там и умер с голоду. Такое наказание постигло его за желание обмануть аллаха. После этого аллах повелел ветру засыпать песком все щели между камнями и закрыть тело богатыря Богура, кости которого и поныне находят ущемленными между камней; место же стало называться Камень-гора…


Превод

Провинил се нещо богатир Богур пред Господ (Тангра) и той решил да накаже богатира. Заповядал му да носи на ръце камъни от горният хребет (близката планина) и да ги трупа на брега на река Млечната (гърдата) на такава височина, че от така направената каменна могила, да се вижда цялата степ. Изпълнявайки волята на Господ (Тангра), Богур носил грамадните камъни на ръце от близката планина и ги трупал един върху друг на посоченото му място. За да изпълни бързо поставената му задача, той решил да употреби хитрост – слагал камъните нарядко и неплътно един върху друг, за да издигне по-бързо каменната могила. Когато свършил половината работа, Богур измъквайки един каменен блок, стъпил невнимателно в образувалите се цепнатини между камъните, създадени от самия него и паднал в тях, заклещил се там и умрял от глад. Така Богур бил наказан за това, че искал да измами Господ и да облекчи наложеното му наказание. След това Господ заповядал на вятъра да затрупа с пясък всичките цепнатини и дупки между камъните и погребал завинаги тялото на богатира в каменната грамада. Затова и до днес неговите кости стърчат между камъните, а мястото започнало да се нарича Каменна планина (или Кам’яна могила).