Къде са Воините на Тангра?

Принципно всичко що е черно и се опита да се намърда у къщата ми или да съжителствува в околността се отстрелва. Който иска да си прибира негрите и циганите у дома. При мен такива издевателства нема. При мен нещата стоят така: човешки е вида, за който преценя, че е човешки - останалия отстрел без никакви заобикалки.

Мнението е добро и не е на либерал

муспи
18.07.2013 21:02:50

Рейтинг:
1
Да върнеш пари на евреин е грях, който може да се прости само ако го убиеш.

" М-да, в България преобладаващо катили и миндили, възпитани по старата комунистическа схема - "да върнеш портмонето". И аз съм губил така пари, но не съм ги търсил, просто защото Господ така е решил, взел ги е от мен, за да ги даде на друг. Но когато Господ взема от евреина, дебилизъм е да се връща на евреина, онова, заради, което той живее на света - да краде парите на другите. Както се вижда, по ясен и илюстративен пример от нашите добродушни миндили няма - гоят е длъжен да обслужва богоизбрания, т.е. евреина, да го обслужава финансово! Просто от този случай ме потриса. Гнус ме е. Слуз ми е.. Гадно ми е. Комарджия евреин губи портмоне с немалко пари, т.е. Господ го наказва на свещената българска територия и се намират "етично" и добре възпитани младежи, точно в онзи юдео-комунистически дух да върнат портмонето на комарджията евреин. Не стига, че е евреин, ами е комарджия! Гнус ме е... Слуз ми е...

хахахха тази история истински ме разсмя. При все че предния път когато ги взривиха тия жидовски туристи-комарджии в родния град на майка ми, който по стечение ми е любимия град - хич не ми беше смешно. Не че тъгувах за жидовете или за другия резаняк.
Инак и аз съм губил пари и никой не ми ги е връщал а оня ден изгубих ключа за колата обаче се намери съсед да ми го върне. Човека ме чакал пред входа къде половин час да мина па да ми го върне. И преди съм губил ключ от кола и не ми го върнаха - хем видех кой го намери или поне подозирам. Божа работа - как дойде - така. Обаче в тая криза да намериш 10 бона па да ги върнеш и то на еврей значи много странна работа.

А не беше ли заради е такива обикновени пътуващи жидове дето са писали триквестери по селата из България - че да не припарват вътре? Тази традиция ще се възобнови. Но първом трябва да изгониме ония от властта че да разберат другите че не са добре дошли и те.

Да, споредъ другъ ъгълъ погледната Мисълта си е висша енергия. Наистина отъ невидимото пространство, което е въ мисъльта се материализирватъ и видимите светове. Не случайно много прастари глинени фигурки са ги правили съ силно издължени глави подобни на фалосъ.
А аз набедихъ Мисъльта като я нарекохъ несъвършенна. Но думите несъвършенно предаватъ мисъльта и мисъльта чрез думи несъвършенно приема. Като казахъ несъвършенна че е мисъльта, имахъ предвидъ, че за да е съвършенна трябва отъ въдъ да се задейства отъ Сърцето. Защото има някаква грешка, изкривяване и целенасочена атака въ мисъльта. И не искамъ да акцентирам внимането върху кое е по съвършенното или несъвършенното, мисъльта или сърцето... кокошката или яцето... а какъ да се справимъ съ проблема, който е въ мисъльта. Да, тукъ много хора отхвърлили сме уловките лъжите, които са обгърнали като тъмна мъгла човечеството. Някои работятъ усилено да хвърлятъ светлина и върху безброй заплетени умове. Но има още много темни слоеве, които ни обгръщатъ и тепърва ще ни затъмняватъ. Пакъ казвамъ, атаката е непрестанна и жестока въ взаимоотношенията на Воините. Никакъ не се допуска Воините на Тангра да са в единство, че завършатъ ли битката заедно, темните сили, кучеглавците ще бидетъ победени. А Воините не са още сбрани. Всеки самъ за себе си размахва меча. Може ли войската разпръсната на посоки да се увенчае съ победа? Е, да можеше, някакъ си. И чудеса ставатъ, но зконите са си закони и не би могло без единение победа да бъде.
Опитахъ се да кажа това, трудно ми е поради насрещните течения, може да не съмъ се изразила съвършенно, но до колкото мога... Времената са твърде крайни. Няма време, всяка секунда неоцененость къмъ брата, всяка секунда лична обида, всяка секунда разцепление между Воините е загуба за хиляда години. Вслушайте се въ центъра на Сърцата си, тамъ Царятъ говори! Сърцата не теглятъ къмъ разцепления, а друго казватъ. Чуемъ ли Царятъ ще се чуемъ взаимно и всеки, всеки, и най малкиятъ ще биде зачетенъ като царъ и Силата Небесна ще биде съ насъ. И България ще възкръсне. Българскиятъ народ ще биде опазенъ чрез чуване.

Ето що е да чувашъ Слънцето. На наколенникъ отъ Златиница се види, че ушенцето наподобява утроба въ която Слънцето, Слънчевата дума биде опазена. Не случайно до преди двайсетина години така наречените златни треперушки, обички детъ по традиция момиченцата отъ селата носеха, наподобяваха слънчица.
Имаше една приказката за гордиятъ елен-водачъ и малката сърничка, която му известила за маскираните трапове. Той не я чулъ и повелъ стадото към гибелта. Ума въ ограниченость слуша подъ въздействието на страхова манипулация силните на деня, чува само авторитетниятъ, бляскавиятъ, високостоящиятъ. А Сърцето въ Свободата си чува най невидимиятъ най нечуваемиятъ, най малкиятъ, най слабиятъ отъ дето идатъ думи на спасение.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Снощи бях на гости у един от тримата, с които през 1998 година основахме Движението. Двуметров багатур. Майка му е рускиня, от Оренбург. Ама дали е рускиня? Тошко ми казва, че мечтата му е да отиде в Русия и да помогне за възраждането на Волжска България. Научил е руски език перфектно. Ама ми казва, че тоя език не е руски, ами е старобългарски. Една моя мечта почна да се сбъдва. Следващата ми мечта е да прогоним чернилките и евреите от свещената ни Земя.
В Гурково, родното село на баща ми няма нито един гнусен мангал. В родното село на майка ми, Сопица, Пернишко също няма цигани. За сметка на това там се заселили наследници на Кракра Пернишки и аз имам доказателство, един старинен ръкопис. В родното село на на зет ми Рашково също няма чернилки. Рашково е едно от селата, владени от Тертерите през турско, моят род също е от тези села. Там са живели само Българи и никакви други. Това трябва да си върнем. Внучето ми е е едно бяло, лъчезарно дете и аз искам то да живее в един бял свят. Вярвам, че вашите мечти са същите.
Данчо, Викторе, Ванина, продължете Делото! Дори в Отвърдното ще бъда с вас!

Ще кажа нещо за някои много шантаво. Ама е верно. Синовете на Авитохол, синовете на Майката Сърна и Синовете на Ассена, на Бялата Майка Вълчица се сбраха в един народ. Видях Вълчицата, беше през 90-те години. Описвал съм го, ще го потърся да го пусна пак. А сега се сещам за Сърната, която на Бабин Град дойде при мен и ми лизна ръцете. Дадох й хляб, друго нямах. Тя изяде хляба и се отдалечи бавно. Погледна ме с огромните си очи и просто си тръгна. Не беше видение, не беше сън. беше напълно реална случка.