Благодаря!

[Елтимир]

Благодаря на тези, които в критичен за мен момент ми помогнаха да остана жив. Бях стигнал ръба на физическата поносимост, котато образно казано Радецки пристигна с гръм и Шипка не падна в ръцете на врага. Благодаря от сърце на онези, които показаха, че си остават човеци в това нечовешко време и тая нечовешка страна, която отдавна вече не е държава. Имам да свърша още малко работа на Средния свят, и заклевам се - ще си я свърша, няма да се огъна. Само това мога да обещая.

А сега нещо, което от дни се колебая дали да напиша. Ще го напиша. Наред с хората, които не ме познават лично, а ми помогнаха, кой се опита да ми забие смъртоносния нож в гърба? Кой поиска да организира моето убийство? Георги Здравков Грънчаров. Големия син на моя роден брат. В момета баботи в УниКредит Булбанк. И станало масонче кемеменцето. Това беше капката, която преля чашата на моето търпение. Една моя братовчедка дала на майка ми пари за моето лечение. Да, ама парите трябвали за сватбени подаръци за племеника. Една моя лелясъщо дала пари. И те отишли там. Даже не знам колко са дадени.

Просто не знам откъде да почна. Може би оттам, че на 15 годишна възраст постъпих на работа в химически завод, за да не гладувам. После завърших вечерна гимназия. През деня на работа, първо една година в строителството, а после в завод "Чавдар". След работа на училище, а после атобуса и на село. Баба ми и дядо ми поне се грижеха за мен. Не пожелавам на никого такива "родители". Но това последното надмина всякакви граници. Да дойде майка ми само за да ми каже, че са дадени пари за моето лечение и да ми казва, че парите трябвали за сватбени подаръци на племеника и за ремонт на банята. А ме вижда, че едва ставам от леглото. Били ми оставали не повече от 10 дена живот и не си заслужавало да ме лекуват. Това беше преди около месец. Не, повече няма да мълча.

Отново благодаря на благородните хора, които ми се притекоха на помощ, без да ме познават. А за подлеците ще се постарая да разкрия много истини. И само една история. През 1999 година искаха да ме съдят за проповядване на антидемократическа идеология и национализъм. Не успяха да ме осъдят. Но аз почнах да пиша където можех срещу Петър Петров тогавашния шеф на НСС в Ботевград, сегашна ДАНС, че е организирал опита за процес. Един ден се засичаме с полковник Валентин Петков, подчинен на Петров. И той ми казва:

- Спри, бе Ангеле, Пешо не е виновен. Като се пенсионирам ще ти кажа откъде дойде заповедта, сега не мога.

Валентин е свестен човек, и такива имаше в ДС. Преди няколко години го засичам в едно кафене. Запаведта е долша лично от Иван Костов. Но от дума на дума стана въпрос и за моите родители. И Вальо ми казва:

- Знаеш ли, вярно, че от ДС си видял много зло. Но за съсипания ти живот са виновни най-вече твоите родители.

Беше напълно прав.

Сега те са пенсионери, а цялата мерзост се ръководи от племенника ми Здравко Грънчаров. Банкер, "рицар на книгата" и не знам още какъв. Келеменцето протяга грабителските си ръчички да ми вземе и малкото, което ми остана. Дори личната ми библиотека иска да вземе. И да оставя детето и внученцето си без наследство. Без никакъв спомен от мен. Това е мародерство, за което прошка не може да има и няма да има.

[Елтимир]

Може да е гадно, ама да знаят всички как израстнах.
Не помня в кой клас бях. За най-малкото нещо ме наказваха. Често ме гонеха от квартирата и спях в плевнята на хазяите. А бяхме наели цял етаж от стара чорбаджийска къща. Баща ми тогава беше директор на училището в село Боженица. Една такава вечер вместо да легна, тръгнах към Гурково, на 20 километра. Спах в нашата си спламня, не исках да будя баба си и дядо си. На следващия ден идва баща ми, уплашен. Някак ме убедиха да се върна в Боженица. И моето ако беше детство...
През 1993 година отидохме с жена ми да живеем в Гурково. Отначало гледахме две крави. После баба ми заболя, а ние с жена ми ходехме на работа, та се наложи да продадем кравите. Парите, разбира се ги прибра баща ми. Гледахме и две прасета. Едното го колехме на Коледа, другото през януари. Колим прасето, разфасоваме го и го слагаме в буркани. Ребрата, също осолени ги слагахме в делви. След няколко дни идва баща ми. Баба ми му опече пържоли, той се наяжда и ляга да спи. После става, пълни две торби с пържоли и си заминава. С баба ми си делехме месото, все пак и ние се грижехме за прасетата. Като свършеше нейния рафт той почваше да взема от нашето. Без да ни пита. Принудихме се да го качваме горе, в кухнята. Но най-ми е мъчно за свинските глави. Разваряваме главата, осоляваме я, дойде баща ми и я вземе. А като дете дядо ми даваше да ям преди да направят пача от нея. Още сънувам тези глави. С агнетата и кокошките беше същото. Ние ги гледахме, а той отмъкне по-голямата част. Майка му ги била дала. Ама тая женица вече беше така склерозирала, че вече нищо не разбираше. Ама на него така му изнасяше.
Толкова ми е болно, че не знам какво да кажа. Но това да ми откраднат парите, дадени за лечение е престъпно и тоя път няма да замълча.

[Елтимир]

Разказаното по-горе засяга само мен. Но има нещо, засягащо всички ни. Унищожението на Тертеровата хроника. Началото е от първите години на 14 век. Пергамент, дървени корици, подвързани с кожа и бронзови закопчалки. Пергаментът беше станал жълт, а кожата черна. Имаше много приписки от по-късни векове. Много трудно успях да разчета първите страници. Как Асеневци вземат със себе си Тертерите и руски дружинници и тръгват да освобождават България. Пътя им показвала Бялата Вълчица. Тя ги довела да Търновград. Докато бях в затвора, баща ми взел книгата и я изгорил, защото била попска. По онова време той беше ортодоксален комунист, сега се пише на антикомунист. Много години исках да му го спестя и да не го оповестявам, но след като един етаж от селска къща се оказа по-скъп от живота ми, ще кажа и това.

[Георги-НЗ]

Убиеца едва ли осъзнава напълно какво извършва.

Това съобщение е редактирано от Георги-НЗ на 29.9.2013, 22:46

[Елтимир]

Природа, Гошо. Дори паякът яде мушици, които също са живот. Я накарй лъва и тигъра да пасат трева. Но се сещам за един виц.
Седят двама вегетарианци в заведение и пият доматен сок. Минава трети.
- Седите си тук, значи, седите си. И пиете кръв от умрели домати.
Не познаваме смисъла и лично на мен ми е невъзможно да го тълкувам. Само знам, че животът се храни с живот. Дори растенията се хранят от труповете на умрели хора, а после ние ядем от тези растения. Нещата не са толкова прости.

[Георги-НЗ]

Да, прав си че "растенията се хранят от труповете на умрели хора, а после ние ядем от тези растения".
Но растенията не растат върху месо на хора, а чакат то да бъде разложено от микроби, червеи и плесени до съставни елементи и превърнато в тор и пръст.

Те и хората ( вкл. и аз ) не ядат директно животинско месо - първо се смила на кайма, която после се овкусява с кимьон( 3 гр./кг), чер пипер( 5гр./кг) и сол(18гр./кг) в пропорция и накрая на скарата се пече до кебапче . Или в черва се изсушава под формата на суджук или пъстърма.