Братя и сестри, Българи,

Това изявление на Българският Саракт ще бъде малко по особено, тъй като вместо зима, по нашата земя е суха ранна пролет. Не така, обаче е в Америка, Индия, Египет, Близкият Изток и други места, където преди снегът бе гледан повече на картички или на снимки. Не говорим за Америка, където Ниагарският водопад замръзна, а самата територия се доближи до състонието описано в собствените й филмови продукции, като “След утрешния ден” http://movo.bg/films/335/. За метеролозите, това е нещо нормално, случвало се е и преди. Не така, стоят, обаче нещата, когато се види какво става със Слънцето
“Невероятна аномалия - Слънцето с два положителни полюса”
http://megavselena.com/neveroyatna-anomali..._ref_map=%5B%5D

Може би това е вече краят на възможността юдейският Синедрион да използва полярността, каквато я познавахме досега – плюс и минус, за осъществяване на целите си, т.е. да използва”тезата+антитезата”, за да получи синтезата. Тя ще се опита да се нагоди, за да оцелее в тази нова макрокосмична ситуация, за да продължи по старому. В този смисъл, процесите протичащи в твърдото хазарско ядро на юдеоболшевишката БСП много наподобяват двата полюса на Слънцето с еднакъв заряд. Активността на Слънцето ритмира социално-обществените процеси на планетата. Въпреки това,.не трябва да мислим както Бойча Огнянова за Османската империя в лето 1876 – политическата олигархия в България и стоящият зад нея Синедрион, няма да се предадът лесно, нито толкова лесно ще си отидат, те ще мимикрат, ще се нагаждат, ще се опитат да оцелеят на всяка цена. Нужна е саможертвата на будните българи, за да стане това, тъй като масата по традиция винаги спи. Ситуацията в республиката е напълно безнадеждна – тя е един гниещ труп, прояждан всекидневно от червеите в него, но който не иска да се разпада - няма го твореца, който да премахне останките и сътвори едно ново тяло, в което да вдъхне нов живот. Всичко повсеместно гние, а масата заспива зимен сън, посред ранна пролет.
Геноцида над българите е повсеместен – както вътре в страната, така и вън от страната.
Но този геноцид е вследствие липсата на будност и липсата на събуденото и отключено Небе във всеки един българин. Когато то е налице, няма да се търси Спасение от физическо унищожение, а ще се търси развитие и творчество. Развитието и Творчеството са двата основни стълба в храма на Българският Дух. Леността и унинието е гниенето, което създава отчаянието. Но трябва да сме наясно, Българския Цар не идва за Спасение, той идва за Съзидание. Спасението е личната саможертва на всеки един от нас за България. Само тогава Българският цар може да извърши възкресението. Личната саможертва му дава правомощия за това. Нека не се чака. Чакането е статичност, липса на собствена визия за бъдещето, духовен мързел и душевна смърт. Слънцето е в непрекъсната динамика, тази динамика, трябва да бъде и в нас. Повече от ясно е, че Небето не изповяда республиката. Климатичните промени в България са признак за това. По древните ни закони, когато това се е случвало, Канът е бил ритуално удушаван, защото е неспособен да общува с Небето и да приема неговата Благодат. Това сакрално цареубийство трябва да се случи не просто с поредното республиканско правителство, а с республиката. Нужна е смяна на формата на държавно управление на България, така както е казано в Откровението на Иоан: ‘И ето, видях ново небе и нова земя, защото предишното небе и земя вече преминаха”. А то може да стане, само тогава и тогава, когато българинът желае да живее по новому, да се освободи от своя досегашен мизерен вътрешен и социален бит. Стремежът към ново битие е именно онова търсено свещено жертвоприношение на старото. Защото с възкачването си, Българският Цар просто ще дръпне завесата и светът, в който живеете днес ще бъде само един спомен. Готови ли сме да се простим с всичко досега, със своето днешно Аз? – пита Небето чрез Българският Цар. За да няма боледуване, рев по старото, носталгии и тъжни спомени. И опити за реваншизъм. Българският Саракт не е демокрация, но не е и болшевизъм. Той не иска да упражнява терор, той може да донесе възмездие на небългарите, но не иска да насилва тези, чиято незрялост, ще създаде отрицание. Трябва да има усилие, за да няма насилие. Трябва да има осъзнаване, за да няма страдание. Страданието е бавният криволичещ път между плюса и минуса, а Българският цар ще ви поведе в пряко изкачване на върха. Затова ние разбираме по-младите, тяхната тревога за България, за изчезването на нацията, но как искаме утробите ни да са отключени, когато Небето ни е заключено? Не трябва да се самосъжалявате, деца на България и самоунижавате – модерни сме,. не ставаме за нищо, нищо полезно не сме научили в живота. Това е констатация, а къде е откритието за какво ставаме? Някой от нас, потърсил ли е в себе си древният Български Дух? Всеки българин го носи, но никой не го търси. Подражанието на чуждото не само ни убива като личности, но и като народ. Не, другите народи какви са, за да станем и ние такива, а ние какви сме, за да станат другите народи, като нас!
В този ред на мисли опитът за преименуване на турските топоними по територията на България, представлява най-малкият проблем на фона на пълната вътрешна разруха във всеки един българин. Но Българският Саракт трябва да вземе отношение към този въпрос, защото малките проблеми са също толкова опасни, колкото и големите.
Наличието на турски топоними на територията на България е огромна заплаха за националната ни сигурност, но и сигурна пречка за нашето бъдеще като Българи. Първом, те са едно неизживяно наследство от турското робство. Тези топоними несъзнателно стоят като портали в нашето съзнание, през които врагът може да влезе, когато си поиска, понеже се приемат и изговарят от самите нас като нещо напълно нормално. Нашата съвест не ги регистрира като нещо чуждо. Защитната система на нашето самосъзнание е напълно финтирана. Липсва и паметта, какви са били наименованията на всички тези местности преди идването на турците на Балканите. Съвсем сигурно е, че всички тези местности в България са имали чисто български имена.
Второ, геополитически те са повод на днешна Турция да има териториални претенции към България и претенции да упражнява влияние и протекции над населението, което обитава тези райони.
Поради тази причина Българският Саракт ще извърши преименуване на български на всички тези топоними, като това ще бъде направено след задължителното научно изследване кой топоним е турски и кой не, т.е. за преименуването е нужна Вещина, за да не се засегне топоним, който е наследство от древното ни минало, но който, поради близко звучене, изписване или идентично значение или смисъл като в турския език, да бъде премахнат. Има много такива топоними по територията на България, които са застрашени от ликвидиране именно поради тази причина, но по този начин има риск да бъде заличен топоним, носещ ценно знание за древното ни минало.
Османската империя администрирайки завладените от нея български територии при падането на Второто българско царство е сменила българските имена с турски – акт, с който се заличава съществуването на Царството ни. Но най-вероятно древни топоними с близко звучене или разбиране на своя език е запазила или леко е изменила.
Че това, което казваме е така ни свидетелства дори политическата олигархия чрез изказванията на своите титулувани научни принадлежности. Една такава е созополският грък Божидар Димитров, който говори по въпроса така:

"За мен това е буря в чаша вода. Турските имена не са превод от старите български имена. Много от имената, които смятаме за турски, всъщност са персийски", обясни проф. Димитров. “
http://inews.bg/%D0%9E%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D...a_i.356259.html

С една дума, политическата олигархия в прав текст признава, онова, което ние сме твърдели винаги – оцелели са топоними от много древното ни минало. Дали те са персийски е вече въпрос на изследване и научни дискусии. Българският Саракт е с особено мнение по този въпрос. Той смята, че тези топоними са древнобългарски от времето на праисторическата ни държава, от която впоследствие, Средиземно море, отделя днешният Египет.
Затова Българският Саракт е с особено мнение и защита на топоними, примерно като Асар, Сакар, Небет, които имат своя превод и разбиране в турския език, но които най-вероятно не са турски. За Асар и Сакар вече сме говорили, топонима Небет (Небет тепе в Пловдив) има превод в древния египетски език (виж. Книга Амдуат) и означава “Господарката” (Примерно: Небет – седау – Господарка на селищата), в мъжки род – Неб, Небес – Господар. Съвсем ясно знаем в днешния български език какво е Небе, а още повече какво представлява Небето в древната ни вяра – Тенгрианството.
Тук искаме да отговорим на въпроса на Шопов, който чрез своите генетически изследвания, публикувани през 2007-ма година се опитва да отхвърли Тенгрианството като древна Вера на българите. Именно Тенгрианството ви отговаря, г-н Шопов:

7. Каква е била причината за смесените бракове на българи и египтяни в древността? Откога датира тази връзка? https://www.academia.edu/1333611/_._._2007_._-_IX

Отговор: Отпреди Потопа. Тогава не е имало разделение между двете територии на Балканите и Египет, това е една държава, водена от алп Барин, като частта на днешен Египет е била наричана с името Мамил, затова и едно от имнената на алп Барин, Барыс или по днешному Борис е било Барин Мамил ( виж. “Джагфар Тарихи”). В такъв случай въобще не става въпрос за смесени бракове.

Има сведения, че Небет означава и “Златният град”. Този град е бил град на Сет и е бил разположен на брега на река Нил, на север от Луксор. Поради, което и едно от имената на Сет е Небти – ‘този от Златния град”.
http://egiptologia.free.bg/set.html
Списъка, можем да продължим с връх Сютка в Родопите, чието име също се извежда от турски, но нека преди да приемем, че е така, да видим какви са другите наименования или по-точно изписвания на бог Сет. А те са Sut, Sutekh, Suty, Suteh , както да кажем и за намиращата се под него местност Ремово (Ремчица), която се смята за евентуален термин останал от римският период, но това не е съвсем така. Не става въпрос за името на единия от основателите на Рим - Рем, а за бог Рем, познат в Египет. Слабо познат, но напълно и хармонично пасващ си в района на връх Сютка, изобилстващ от реки.

Рем (бог)

Рем — бог-рыба в древнеегипетской мифологии оплодотворяющий землю своими слезами. Имя Рем означает «плакать». Этот бог олицетворяет слёзы Ра. Рема изображали в виде человека с головой рыбы.

От сълзите на Ра, обаче знаем, че се създава човека. Чудно е, как учените не са го видели. Много чудно.
Да не говорим за местността Кабата, при върх Сютка. За това вече споменахме в студията "Големият Кайряк - мегалитното сърце на Сокар", в която недвусмислено изразихме позицията си, че “Каба” няма как да е турски топоним. Термина, най-вероятно идва от "Кха-Ба-аа" и означава "Могъща душа", на древноегипетски. Така в района на Ракитово, Западни Родопи от раз се оформиха три топонима с вероятен древноегипестки, т.е. древнобългарски произход, които могат да бъдат счетени за турски, но със сигурност не са. Това са Сютка, под нея Кабата с извора Момин кладенец и местността Ремчица.

Ето така стои въпроса с турските топоними в България и Българският Саракт ще ги премахне, но ето по този начин, по който илюстрирахме по-горе. Ясно е, че на топоним като Боклук дере, няма какво да му се мисли, дали е турски или не, той директно ще бъде сменен.
Разбира се, представителите на Турската държава и турските служби МИТ пуснали дълбоко корени на наша територия, веднага обявиха евентуалното преименуване за нов Възродителен процес, а Босфор ТВ, започна язвителни подигравки за това, как биха звучали на български, директно преведените имена. Ами, г-да, нищо не ни пречи, да дадем съвсем нови имена на тези места, по наше усмотрение! Както много точно и интуитивно подходиха в Хасково, като поискаха той да бъде преименуван на Гришов град. Ето ви вариант. Тук вече няма да има никакъв превод от турски! Името просто се сменя!
И с това последно изречение, искаме да пратим хабер на султан Ердоган и в частност към движение ПОМАК. Г-н Ердоган, ВЪЗРОДИТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС Е МИТ и всичко в България един ден ще получи своите български имена, дори фамилиите на някои българи. Турското наследство ще бъде напълно заличено. Ще останат само топонимите от древното ни минало, за да се гордеем с тях!

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%...%B0%D1%88%D0%B0

... Между българите има повече от един милион мохамедани. В това число не влизат нито татарите нито черкезите. Тези мохамедани не са дошли от Азия, за да се установят в България, както обикновено се мисли. Това са потомци на същите тези българи, преобърнати в Исляма през епохата на завоеванията и следващите години. Това са чеда на същата тази страна, на същата тази раса, и от същото това коляно. А между тях има една част, които не говорят друг език освен български