Въ Землемория, поредица романи на Урсула Ле Гуинъ под формата на фантастика е отразена Истина. Отъ де е черпала авторката? Дали се е срещала съ индианци, носители на нашата древна вяра? Въ романите сякашъ четемъ за някогашните Български магове, както и за враговете Български, врагове на цяло Човечество. Може би ключътъ към победата е въ междуредието на писанията. Или по скоро писанията са предназначени да ни спомнятъ че ключътъ силата е въ насъ.
Някога драконите и хората са били една същность, но въ последствие станало разделение. Тея кои отказвали да учатъ, а се устремили къмъ свобода и летежъ, подивели, но запазили знанието и древниятъ езикъ на Сътворението, това били драконите. А другите станли хора. Някои отъ драконите помнели човешката си същность, някои отъ хората помнели драконовата си същность, отчасти помнели древниятъ езикъ, или го научавали отъ учители и отъ рунното писмо посвещавайки се въ магьосничество. Познавайки имената на същностите на древниятъ езикъ магьосниците прилагали сила. Те се учили на законите на Равновесието преди всичко, защото е много опасно да раздвижатъ силите безъ познание. Та такива вещи магьосници е имало по наште земи. Въплъщавали са се се въ вълци или други същности, владеели са времето, омагьосвали са вражески войски... Още има сила въ песните ни да повлияватъ макар и частично на времето. Има защита и магия за плодородие въ древните ни писания изписани по камънаци и шевици. А знаешъ ли... тези дървени геги кои овчарите са сътворявали, разни образи на змиевидни, драконови същества, не са ли били жезли въ силата си, въ ръцете на вещи магьосници? http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...album=350&pos=3 Но какво е станало... Въ Землемория магьосниците започнали да губятъ силата си и да забравятъ езика на Сътворението, защото продавали истинското си име (кое се пази въ тайна, поверява се само на близъкъ човекъ) срещу обещание за безсмъртие. Мракътъ настъпвалъ, нямало единенъ кралъ и злодеанията се увеличили. На магьосничеството вече се гледало като на нещо недостойно. Същата ситуация е и днесъ. Елтимиръ бе писалъ за евреите кои безчинстватъ над света безъ да ги е грижа че застрашаватъ и собствениятъ си животъ, само защото имъ е обещано безмъртие отъ Анибусъ. Но който не може да умре, не може и да живее. Българскиятъ Царь го няма понеже няма будностъ у людете. Прекалено е увлечението на хората къмъ самоцеленъ животъ. И въ духовни и недуховни среди людете търсятъ веченъ животъ, ала забравятъ или, не знаятъ, че безъ Смърть няма Животъ. И самъ Христосъ е миналъ презъ вратата на Смъртьта, царството на сенките. Днесъ и въ духовните и недуховни среди се гледа съ лошо око на магьосничеството. Широко разпространено е че както черната, така и бялата магия е зло, за това тези кои се считатъ за служители на светлината странятъ да намерятъ силата въ себе си. За съжаление заклинателство правятъ служителите на мрака. Не веднъжъ съмъ намирала разни вещественни останки отъ техните злодеания у дома. Изпитвала съмъ удари отъ страна на домашните-ближни повлияни отъ чужда неестественна за човешката същность сила. Разбалансирани са човешките взаимоотношения, както и природата. Но едно време само до преди векъ е имало люде кои са били вещи въ лечителството, бабуването и др, както и въ всяко семейство въ традиционните т. н. обичаи са се извършвали заклинания (думи на сила за съзидание и разрушение) изписвали са занци на древната речъ за защита на дома и нивата. Въ материално ниво последните векове не са успявали да се предпазятъ, но Любовьта въ семействата е устоявала въпреки всичко и въпреки геноцида надъ Българскиятъ родъ, голяма е била и раждаемостьта. Сега магьосничеството е обезценено, налага се матрица въ света, така че да се обезценява Семейството, Любовьта и раждаемостьта. Сега наистина какъ е описано въ книгите, единъ е злодеятелятъ антицарятъ, кой обладава желанието на човеците за животъ. Чрез страхъ и обещание за безсмъртие владее и колкото да се боришъ съ злото, не се ли удари източника на злото, няма какъ да се възвърне Равновесието. Въ книгата се разказва какъ главниятъ жрецъ заедно съ наследника на някогашната кралска династия отиватъ на "Най далечниятъ брягъ”, че и прекосяватъ стената коя разделя живите отъ мъртвите, за да изправятъ макаръ и до някъде злодеянието кое причинява надъ Землемория “антикралятъ”, който съ постижението си за “безсмъртие” е въ нищото, и нито може да умре, нито може да живее. Наследникътъ бива коронясанъ. Надъ Землемория отново справедливи закони и Хармония цари. Хубави са книгите, Истина загатватъ. Не е писано за връзката общението Земя-Небе, Човекъ-Небе, въ коя Дедите ни са били въ единение и Животъ. Тъй че представямъ книгите колкото да припомнятъ за това кое е въ насъ, но това не е цялата истина. Живота на Дедите ни е билъ много по душевно богатъ и дълбокъ. http://zemlemoriamagove.hit.bg/Zemlemoria.rar
Изтеглихъ ги отъ тукъ:http://chitanka.info/person/ursula-k-le-guin