Често пишещ
Група: Участници
Съобщения: 916
Участник # 1 054
Дата на регистрация: 25-July 07
|
Авторът Атанас Раденски е бил дългогодишен горски служител. Някъде в началото на 1990-те години описва кратка история на българските гори през своя поглед и дългогодишен опит. Живял и работил по време на периода 1944-1989г, той развенчава безпощадно митовете на червените интернационалисти колко са милеели за българската природа, в частност за горите. Книгата е обемна, прочетете повече сами в интернет за залесителните мероприятия - първо изсичане на хиляди хектари вековна гора и заменянето й по съветски образец с борова. Проблемът с боровете е, че са сюнгери за вода, която ползват за бързия си разтеж (тоест суровини и печалби), а не като други растителни видове да изпускат полека набраната вода. Например в района на с. Желен, Своге буковите гори са премахнати изцяло (голосек) за подпори в мините и там настава суша. Наред с колективизацията и местните са принудени да мигрират към Кремиковци.
Но тук искаме да обърнем внимание повече на партизанщината при горските служители и началници, корупцията и полит. назначенията. Нищо ново...
| QUOTE | Бедата не била само в квалификацията. Корупцията много лесно и навсякъде си пробивала път. Уличени са и специалисти-лесовъди с висше образование, на отговорни постове. Няма да бъде без интерес да посочим един пример.
В списание “Горски преглед” – 1912 год., кн. 5 – е поместена статия “Афери с държавни и общински гори”. В нея се казва, че във вестник “Ден” била отпечатана статия срещу бившия началник на “Отделението за горите” – К. Байкушев, за извършени от него злоупотреби. Данните по обвинението били подробни, точни и конкретни. Байкушев отговорил на тази статия в друг вестник – “Вечерна поща”, но отговорът му бил незадоволителен и неубедителен – уклончив. “Горски преглед” го кани да даде по-убедителен отговор или да потърси възмездие за обвинението чрез съдебните органи, ако
изнесеното във в. “Ден” не отговаря на истината. Иначе излича, че не е в състояние да обори изнесените факти.
На публично място през 1934 год. началникът на Бюрото по УПЗ – Аджаров, заявява: “Натрапват се негодни и некадърни хора за служители в горите. А ако се окажат и някои кадърни, срещу тях се предизвикват клеветничества, хули, грубости, побоища и дори убийства, организирани от заинтересованите, за да могат свободно и безпрепятствено да извършват сделките си”. И по-нататък предлага да се даде автономия на горите или се уреди горското дело на военна основа, както е в много страни в Западна Европа.
Най-голямото зло, объркващо не само кадровия проблем, но и цялата горска политика у нас от Освобождението до днес, е партизанщината. Без изключения коя повече, коя по-малко, всяка нова партия, идваща на власт, се е стремяла най-напред да подмени колкото може повече от заварените кадри със свои съмишленици, за да си гарантира по-продължително и сигурно властване. Обикновено българинът като дойде на власт смята, че му се е усмихнало щастието и може да разполага със всичко в тази нещастна страна, за да извлече
максимална полза лично за себе си и за своите близки. Това, че да управляваш една страна, един народ, е въпрос на чест и достойнство, въпрос на първостепенен дълг, че управляващият трябва да обрече себе си за благото на цялото общество, да бъде слуга на народа, е далеч от неговото разбиране и съзнание. Това е основната причина, поради която България често изживява стопански, политически и всякакви други кризи. Горите не остават на страна от тази горчива истина.
Да се изброяват всички случаи на такава политика, изисква много време и място, поради което ще посочим един-два примера. След инцидента през 1884/85 год., когато народните представители заличили длъжността на лесничеите от проектобюджета, като че ли най-типичен е примерът с правителството на Радославов – някакви либерални партии. Неговият министъра на Земеделието и държавните имоти – д-р П. Динчев, изгонил всички честни служители от горите и на тяхно място назначил свои хора, без оглед на квалификацията им. Били създадени условия в горите да се разпореждат търговци на дървен материал. В Родопския край такъв бил Н. Гарванов. Търговците се мешели в работата не само на лесничеите, но и в централното управление на горите.
През този период били създадени т.наречените “Административни служби”, на които били назначени неподготвени за
работа по горите лица, но верни на партията. Официално те били началници на лесничейските канцеларии, но се чувствали като ръководители на цялото лесничейство и се разпореждали и по технически въпроси на лесничеите. Освен административните, създадени били още много други ненужни длъжности, за “наши хора”.
Ето как характеризира този и други подобни периоди лесовъда Христо Груев, към 1930 год.: “Стотици хора са функционирали като чиновници /служители/, стражари или надзиратели при разсадниците
и залесяването, без да са виждали разсадник и без да са помисляли за
залесяване. В същото време разсадниците тънели в бурени и не е бодната нито една фиданка в земята”.
Особено силно бе изразен този партизански подход към кадрите след 9.ІХ.1944 година. Комунистическата партия си постави за цел незабавно да подмени всички стари кадри, от горе до долу, със свои
верни хора. Професионалният ценз, високата квалификация на лесовъд или друг служащ, дипломата за висше лесовъдско образование, вече не струваха пукната пара пред партийния ценз. Дори имаше случаи млади завършили специалисти и заварени такива,
да бъдат лишавани от право на работа по специалността, само заради
това, че те или техни близки, са уличени в несъгласие или някакво друго противоречие с новодошлата партия. Те биваха принуждавани
да си вадят хляба не като работници в горите, а на друго поприще. В
горските стопанства по места нахлуха много хора, без каквато и да е
горска квалификация – разни занаятчии, горски работници, хора без
професия, но верни и сигурни на партията и заеха главно ръководните
места – началници на ГТУ и директори на горски стопанства. Особено
големи размери взе това явление след 1951 год., когато на директорските кресла седнаха много неподготвени лица и “ръководеха”. Примери – колкото щеш, навсякъде. Появяваха се конфликтни ситуации между безпартийния и знаещ специалист и силния невеж настойник, поставен от партията, от една страна на него
да осигури голяма заплата, а от друга – за себе си “сигурен човек” в
това ведомство. Естествено, такива конфликти винаги завършваха с поражение на специалиста, който често биваше принуждаван да скита
и търси работа на друго място.
По същия начин се действаше и в централното управление, респективно в МГ. Георги Попов – някъде към 1951 год. беше учител и
не разбираше нищо от лесовъдство, но беше министър. Янко Марков,
след 1976 год. – също неграмотен по лесовъдство. Но беше верен и то
не на своята, а на властващата партия и беше готов да продаде всички български гори, за да й угоди, а самият той да се задържи на
власт. А щом на върха стоят такива хора, надолу всичко остава почти
без значение.
Партийният ценз е бил винаги по-силен от всеки друг. При двама еднакви специалисти, винаги партийният член заема по-отговорна, респективно по-високо платена работа. Нещо повече, колкото и да е
способен безпартийния специалист, той не може да заеме отговорна длъжност и остава винаги “в сянка”. Издигнатите техници за директори са почти само партийни членове. Има случаи, когато в едно ГС кадърен лесовъд-висшист е зам. директор, а техник-комунист –
директор.
Ръководителите на горските ведомства не можеха да назначат какъвто и да е кандидат на що-годе отговорна длъжност, ако нямаха
съгласието на съответните партийни комитети. А последните си знаеха
много добре урока, особено когато се касаеше за т. Наречените “Номенклатурни длъжности”.
|
--------------------
"?????? ???? ???????, ?? ???????? ???? - ??? ????? ?? ???? ?? ? ???????"
|
Помощ
Участници
Календар
За партизанщината и горите, Из "Българската гора" - А. Раденски
