Саракта в древен Египет

[Йордан_13]

Нали не очаквате друго от мен? Ще ви втръсна до баналност, превръщайки се по необходимост в египтолог, но теоритичната ми археология върху Небет тепе не може да доведе до друго.

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/comm...August19-08.jpg

Какво е това ли? Още един парен чук в главите на археолозите и египтолозите в България. Йероглифът в центъра на тази каменна плоча се изговаря "Серекх". Символизира божествената и небесна Сила под формата на Сокола- Хор кацнала върху царски дворец. Това е точният идеен символ на осветената царската институция, която стои в основата на държавата. Всичко това са древнобългарските духовни реалиии (ха-ха, не е истина кви термини упоребявам), които централизират и обединяват номовете в Египет в единна държава в раннодинастическият им период. Затова всеки фараон там си има "име Хор", който го представя като един действащ на земята, аспект на Божествената Сила (Хор). Фараонът на този ранен етап на формиране на египетската държавност и култура не се представя толкова с личното си име, важно е "Хор името". Нали се досещате, колко неправилно е написано в Именника ни името на първият митичен цар, царувал 300 години - Aвитoхол. То не беше "роден от сърната" и т.н. и т.н. От никва сърна... Името е Авитохор. Да си кажем направо, че означава "Хор живее/Хор прославя". Думата Саракт, както я изговаряме днес, визирайки Българското Царство има формата "Серекх" в Египет, като не е сигурно, дали тогава (3000 г. пр. хр.) не е била изговаряна точно така И какво по нормално от това? ТУК йероглифът "Серекх" е представен и с изображението на крепостна стена, вид цитадела, която най-вероятно символизира идеята за твърдината и границите на държавата и укрепеното светилище, ролята, на което може да играе и самият царски дворец. Най-интересното е, че над нея има змия (символ на Долен Египет), а над змията е стъпил Соколът-Хор, който е символ на Горен Египет. Обединението на тези две части, не е никак лесна работа - Хор трябва да победи и подчини Сет, Енлил трябва да победи и подчини Енки в голямата пирамидна война (според Сичин). Господството (Енлилството), обаче не поражда Хармония. Както виждате тук, Орелът и Змията, тук не са в противоречие, тук са в хармония! Това е Саракта - Орелът и Змията не са в конфликт! Каква тайна носи великата шумерска легенда "Етана отлита на Небето". Къде сте, Хора? Спите ли? Поражда ли се конфликт между тях? Поражда се... Затова в "Сандъка от Терачина" те са в конфликт, в противоречие! В централната схема от този велик древнобългарски "Ковчег на Завета". (Някои ми се сърдят за тази фраза). Византийски ли е Орелът намерен край Вознесенка?! Християнски ли е? Айде бе Минал е покрай тях. Как традицията и духовните символи на древнобългарското царство се носят с хилядолетия... Можете ли на 5 октомври 2014 да възпроизведете Саракт, да възпроизведете хармония. Га ви цъфнат налъмите!
Хайде, да не се мъча, който знае добре английски да го преведе http://en.wikipedia.org/wiki/Serekh

[Йордан_13]

Ето го и част от символа на Мишкова нива. най-накрая някой да му обърне внимание и да го снима. Като буквен знак, този символ го има в Линеар А!
http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...872567889_n.jpg

[Йордан_13]

Den's serekh name was "Den" or "Dewen", most likely meaning "he who brings the water".

Гледайте какво става и тука Истинска сеч "Девен или Девин" или както да се изговори с извъртане на езика с гласна или съгласна, това е - "този, който носи водата". Не е истина просто, какъв ятаган коси главите на археолози и историци. Дайте да видим: "В миналото градът е бил известен под името Дьовлен. Марин Дринов предполага, че това име е асоциирано с бесите, които древногръцкият историк Тукидид назовава „Дьове“ - мечоносци. В. Добруски пък предполага, че това става по линия на Диос махайраофорон - Диове, мечоносци или диите. Други историци твърдят, че името на града произлиза от реката и е с тракийски корен, чиято етимология остава неясна."

Кои са тези историци, дето са предположили, че името на града произлиза от реката, за да им стисна ръката! "Беси" на египетски означаваше "огнени, даващи светлина", а твърдението, че етимологията на името Девин като произхождащо от реката е неизвестна, вече не е верно. Стана известна. На "египетски" е "този, който носи водата" и вероятно под него са визирани минералните извори, които се намират в района, като се има впредвид, Силата (Богът), който ги поражда или канът/фараонът, който ги е разработил.

[anti666]

Всъщност, ти си извадил точното име на думата САРАКТ - саракх, което си е свързано с египетския аналог на името. Защото звука КХ в древнобългарския се е използвал за много неща - кхан, балкх, балкхара, балкхан, кхем, елерикх.
Чуете ли това звукосъчетание КХ - значи става дума за свещеност и идва от АНКХ, чиято анаграма пък е кхан. Не случайно фараоните държат в ръцете си жезъл с този символ на върха.

В съвременният български език х-то се видоизменя и вече звучи като "к", "х", "г" (кан, хан, елерик/елериг, исперих, телерих, Балкария/България) или в случая със Саракта - "кт".

Така или иначе засега ще се придържаме към познатото звучене - Саракт и кан, но в бъдеще всичките тези имена трябва да си върнат исконното звучене.

[anti666]

В египетските йероглифи, серекх е правоъгълно заграждение, представляващо входна фасада на дворец, с кацналия на върха му сокол на Хор, означаващ че ограденият текст носи царско име. Серекх е най-ранното съчетание, използвано да разграничи царското име в древната египетска иконография, предшестващо по-късния и по-добре познат термин "картуш" от четвъртите династии в продължение на 5-7 столетия.

Един от най-важните елементи на царската идентичност в древен Египет е името на царя, което е било важно, за да се знае от бъдещите поколения. Тези символи за първи път се виждат от владетелите още от Нулевата династия и традицията продължава през цялата история на Египет. Например, серекх на Сенусрет първи, цар от 12-тата династия е изложен в Метрополитанския музей в Ню Йорк

Серекх символизира двореца на царя ( оградената държава на царя, б.р. )

Името на царя е написано с йероглифи и сокола на Хорус обикновено е кацнал над него. Името на Хор е първото от петте царски титли, използвани до 5-тата династия. Втората му титла е била (Човекът на) двете Богини, означаващо че царят е под закрилата на богините Некхбет от Горен Египет и Уаджет от Долен Египет.

Третата титла е била златният Хорус, със сокола на Хор над йероглифния символ за злато. Четвъртата му титла е (Човекът на) папура и пчелата, като папура е символ на Горен Египет, а пчела - на Долен Египет. Тази символика е двузначна и носи още значения - единението на горен и долен Египет, деня и ноща, както и реалния и отвъдния свят.

Петата титла е Син на Ра. Името има директен слънчев (соларен) произход за царя като дете на Слънчевия Бог. Името на Хорус обикновено се изписва във всички серекти от древен Египет. Има няколко случая, когато името му е без серекти и само двама фараона - Перисбен и Касекхем са със серекти без името на Хорус (т.е. не са "От бога владетели").

ХОРУС

Серекта на фараон Хор-Джет от Първа династия е бил с неговото име (змия), оградено от царския символ на серекта с кацналия сокол на Хорус. Тази каменна стела е от гробницата му при Абидос и се намира в Лувъра. (виж снимката). Погребалната стела е една от двете, която е била поставена от източната страна на некропола, за да отбележи мястото, където се поднасят ритуални дарове.
Царското име е изписано в йероглифи и сокола Хор символизира слънчевия син Хор. Като резултат, царското име в серекта вече е известно под името на Хорус. Изписването на името му в серекта символизира Царя в гумното (държавата), като център на царската администрация и сила. Присъствието на сокола (орела) на Хор показва, че живият цар е ОТ БОГА ВЛАДЕТЕЛ. Името на Хорус, добавено към имената на царете от няколко Ранни династии изразяват агресивната власт на Хорус, отразяващ подавящата сила на царсата власт в началните етапи на египетската държавност.

Примети за такива имена са 'Хорус-воинът', (Хораха), 'Хорус-силният' (Джер) и "Вдигналият ръка Хорус' (Ка'а). Всичките тези имена показват войнствената иконография на ранните царски паметници в периода на образуването на държавността. Те наблягат на власт, базирана върху военна мощ и битка на живот и смърт.
Наблягането при Вторите династии обаче се променя, вероятно поради периоди на нестабилност, пред които е изправен царят, макар точните причини да са неясни. Това води до лека промяна в структурата на серекта, предимно при управлението на Перисбен и Касекхем. Понеже промяната е само при тези двама фараони, то се смята като изключение, понеже последвалите ги царе се връщат към традиционното изографисване.

ПРОМЕНИ С ВРЕМЕТО

Най-ранните серекти са празни, понеже самият символ предава необходимото послание за царската власт. С времето, царят започва да прилага епитети към серекта. Тези серекти са доминирани от символа на Хорус. Чак през Втората династия се променя формулировката на Хорус като име на Сет и вспоследствие се среща името Хор-и-Сет. Тези промени стават главно през втората династия и се считат като изключение от продължителното използване на името на Хорус в серектите на египетските царе преди и след Перисбен и Касекхем

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[anti666]

На египетския символ за Саракта няма как да не обърнем внимание на трите колони във фасадата на царския дворец. Няма как да не го сравним и с ритуалната трикрака масичка от Градешница.
И разбира се, с българския символ на Саракта. Много по-изчистен, но с не по-малък заряд. Където цетралният стълп в държавата се разклонява във върха. Символизиращ единението (нисполирането) на Орендата в царската власт и както при дуализма на фараоните, връзката Земя-Небе или реално и отвъдно.

[Ванина]

Много мистични текстове има въ песните ни. Образи - тайни кодове.

http://musicart.imbm.bas.bg/Multimedia/Graph/M0006599.gif

Припаднала й темна мъгла.
Надъ мъглата зеленъ яворъ, (дървото на Живота)
надъ явора сиво сокле.
Сиво сокле горе вие,
горе вие долу гледа,
долу гледа въ чисто поле...

И отъ тукъ на татъкъ се разказва какво се случва долу въ битието, Царството надъ което Соклето владее.
Самъ Данъ Юнакъ владее надъ битието си. Като тръгне съ своето любе на някъде, стига където трябва, завършва пътятъ си.

...Чаша пое, малка чаша
дето бере деветъ оки (числото на завършека, бременостьта)
деветъ оки и половина.
Данъ юначе сънъ заюсна,
сънъ заюсна, чаша изпусна.
Па се сепна та я хвана,
нито капка вино разля.

То за да завършва човекъ делата си му е нужно енергия-вино-кръвь, която цени и неразпилява.
Данъ Юнакъ - безгрешенъ светия - Царъ.