Капитализмът и комунизмът на 21 век, Каква е заслугата на Тома Пикети?

[trak]

Критичен анализ върху „Капиталът на ХХІ век“.
Комунизмът и капитализмът на 21 век, отражение на 19 и 20 век.
Каква е заслугата на Тома Пикети и защо се празнува като супер звезда?
Маркс и Тома Пикети, Капиталът в XXI век

Нестандартен поглед, без претенции за правилност.

* Само неща, които субективно мисля, че не са допреведени или осветлени на български, останалото, което се знае, няма смисъл да се пише стотици пъти и така материала съвсем ще се разводни и стане още по- объркан.
*Комунизъм и капитализъм може да се заменят с по-добри,културни или режимно приятни понятия, например капитализъм->“демокрация“ (главно в България –демокрацията това, демокрацията онова...),(“социална“) пазарна икономика,капитализъм на „свободния“ пазар;комунизъм->социализъм,дори модерното - социалдемокрация,но дадената дума не променя случилото и случващото се, тя само му дава модерно значение.Двете думи може да се заменят по всяко време с други, както е удобно на четящия, според разбиранията, за улеснение ползвам: кoмунизъм и капитализъм, има естествено синоними или по-точни названия, не споря за това. Както капитализма, така и комунизма са употребени и още се употребяват за нечия (необща и ненаша) изгода.
Пикети си признава, че не е чел Маркс.
Карл Маркс е роден на 5 май 1818 г. в град Трир, Германия, в къща на улица Брюкергасе, в която днес се помещава музея на Маркс. После семейството се мести в къща срещу Порта Нигра, където днес е поместен многопосещаван магазин от по 1 евро.
Днес Маркс е абсолютно дъвкан,предъвкан, изплют и употребен.На Маркс са му преписвали и преписват мисли, философии и посоки, които той нито особено е мислил, нито непременно е разглеждал теоретично или се е стремял към тях.Любовта му да критикува и поправя другите остава неоспорена. Дори Енгелс работи, за да издържа семейството на Маркс, докато Маркс се занимава с „интелектуални дейности“, теоретизиране и философстване, антропология,икономика, английски и френски икономически теории, етнология, литература,езикознание, политология и тълкуване на политическата действителност (войната в Крим и САЩ).Маркс през това време е наблюдател и коментатор на действителността, пише статии и журналистически материали.Фридрих (Фредерик) Енгелс е роден на 28 ноември 1820 в гр. Вупертал, Прусия. Баща му е богат немски производител на памук, имащ бизнес и в Англия.
Маркс е избран за демонизиране, навярно случайно (или не) и навярно защото е написал „Капиталът“ и „Манифест на Комунистическата партия“ (с Енгелс), но и десетки други негови съвременници са творяли по избраните от Маркс теми, водели са се словестни дуели, дуели в пресата и книгите. Тези теми не са оригинално хрумване на Маркс, а са били от съвременната му действителност и затова злободневни. Негова заслуга е теоретизирането им. Съвремените му съперници са били непрестанно в търсене на правилните понятия, идеологии и теоретични формулировки. Всеки активист (или група активисти) обвинявал другия, че се намирал в заблуда или недоразбирал идеята на комунизма. Тоест на този етап имаме много течения и мисли в посока комунизъм (или по-скоро недоволство от бездушния капитализъм и търсене на алтернативи).Най-изгодните комунистически лозунги за господарите на следващите времена остават в историята, другите нарочно се забравят....

[trak]

Критиката е била любимо занимание на Маркс, защото явно се е смятал за по-интелектуален от масата „работнически мислители“ .В доста случаи това отговаря частично на истината, затова той е дооформял и поправял тезите на съвременниците си опоненти, но му е липсвал допира с работниците и личния опит (пише теории и книги за хора, които не могат да си позволят финансово книгите му, не мога да четат по-добре от сричане или не разбират високите му езикови усилия и стил).Aко опонентите му неберели власт и известност, Маркс не се свенял да прави интриги и опити за задкулисно отстраняване. Маркс, по неговото време, не е бил супер звезда (едва след смъртта му масата работнически движения и активисти се запознават от близо с делото и теориите му), не е бил перфектен, имал е доста слабости .Маркс не стои честно зад любовната си афера с домашната прислуга (Ленхен) на къщата им. Създава извънбрачен син с нея, който не признава. Маркс оставя удобно Енгелс да се грижи дълго време за този „инцидент“ като именно Енгелс плаща издръжка на незаконното дете на Маркс, за да могат осиновителите да му осигурят добър живот. На Маркс просто не са му чужди много общо човешки качества, обича да критикува другите, но себе си не вижда. Не се осмелява да застане пред жена си и да признае любовната забежка с Ленхен. Той не престава през целия си живот да търси слабости у другите и завижда като критикува, харизматичните личности на времето,ако те се осмелят да спечелят повече симпатии от него. Чистачката е била домашна помощница още в къщата на бащата на съпругата Йохана Берта Джоли Джени фон Вестфален. Маркс се възхищава от бащата на съпругата си, който е бил голям ерудит за времето си и дори му посвещава докторската си работа.Това не попречва изобщо на Маркс след години да започне любовна афера с прислугата от къщата на тъста си. Това става по време на изгнанието на семейството.Между другото дипломната работа на Маркс е на философска тема, а не комунистическа или икономическа. Тя разглежда разликата в естествената философия на Епикур и Демокрит. Повлиян от тъста си, Маркс романтично е залитал по литературни теми,философски и исторически студии. Сменя посоката на следване от правни науки на философия. Писал е стихотворения,балади, събира народни песни и текстове.Студентските му години остават отпечатък за цял живот - расъждаване, теоретизиране, философстване, съчетани с пищни пирове, ако има кой да плати. Като „абитюрент“ и студент Маркс е живял доста над възможностите си, за което баща му е съжалявал, но и не достатъчно възпитателно укорявал.Тази разточителност Маркс не успява да обуздае да края на живота си. Тя е в рязък контраст с живота на пролетариата, за който той пише и философства.
Майка на Джени фон Вестфален, праща прислужничката Ленхен в Брюксел 1845г, за да помага на Джени.Тя последва семейството в Париж, Кьолн, пак Париж, Лондон.Шест години след това, през 1851г тя ражда син от Маркс. След смъртта на Маркс, Енгелс взема Ленхен за домашна помощничка, за да не остане тя на улицата и защото децата на Маркс също имат финансови проблеми и не могат да й плащат.Енгелс също организира среща в къщата си, но едва след смъртта на Маркс, между извънбрачния син на Маркс и дъщерите му.
Маркс се е местил със семейството си от държава в държава (Франция, Белгия, Германия, докато се установява във Великобритания) в търсене на покровители, гонен от безпаричие и безрасъдно пилеене на пари, изживял много лични (4 от децата му умират в детска въраст, една дъщеря 2 месеца преди него и последните 2 дъщери ,които го надживяват се самоубиват), финансови (постоянно безпаричие, дългове, кредитори и очакване някой роднина да му завещае нещо, или завещание от роднините на съпругата му, или Енгелс да му плати някой разход или дълг) и кариерни драми (неуспешни издания и публикации). Майката на Джени се опитва помогне финансово от Германия, Джени също получава голямо наследство 1856г, което позволява на семейството да се настани в по-луксозна къща в Лондон. През 1864г умира майката на Маркс и той получава наследство. Същата година почива писателя Вилхелм Волф в английско изгнание, който също завещава на Маркс спестяванията си. Маркс се заема с харчене на двете наследства, всяко от децата му получава собствена стая, назначава втора домашна прислужничка, купува домашни любимци, праща дъщерите си в частни училища, плаща им частни уроци по пиано и френски, започва да устройва скъпи балове и пищни вечеринки в къщата си, планира скъпи екскурзии.На разточителните балове и вечеринки Маркс не кани подтиснатите от капиталистите работници от фабриките в Лондон, а напротив известни обществени дейци на лондоското и емигрантско общество.

[trak]

Това отлично показва, колко лично Маркс е прегърнал на практика с горещото си теоретизиране, идеята за ново общество без класи и частна собственост, но нека, ако може да се състои от пищни балове за всички...Чрез баловете си, Маркс „събаря“ боржуазията,“въвежда“ господството на пролетариата, „сменя“ старото,основано на класовите противоречия... От 70-те години нататък Енгелс се оттегля от активна работа в манчестърския гешефт, мести се близо до семейството на Маркс и му подарява пожизнена рента, която пак почти стига на Маркс с бурния му начин на живот и споходили го болести.
Други са били работническите супер звезди на небосклона през 19 век, Маркс става модерен в последствие, защото някой решава така. Енгелс е бил с по-богатия личен и практически опит в пролетариатски апспект, познавал е от близо условията на труд и живот на работниците в предачниците, имал е достъп до счетоводните книги.Маркс теоретизира,Енгелс преживява и вижда с очите си. Енгелс е имал фабриките от баща си (магнат на памук и собственик на памучни предачници), личен допир и опит с работниците-пролетарии (от обучението си при "Ермен и Енгелс" в Манчестър и понататъшна кариера). Имал е и парите за преследване на теоретичните си фантазии и творчество, издържа щедро финансово дълго време семейството на Маркс и дори доста великодушно някой от децата като Лаура Маркс и съпруга й креолец в Лондон.Бедността на Маркс е била условна, защото той обичал да живее над възможностите си. Така е възпитал и децата си. Семейството му има домашни помощнички, скъп мобилиар/мебели/, дойки, предприема също скъпи пътувания. Обичал си е лукса и пилеенето на пари още от студенските години.Именно чрез Енгелс, Маркс научава основното значение на икономическото развитие. Връзката между Маркс и Енгелс може да се сравни условно и с доста фантазия с тази на Стийв Возняк и Стийв Джобс в началния период.
Марксовото време тогава е било друго време, което не може да се сравни с това след 1946г, работниците са работили над 13 часа без почивка на ден и заплатите им са падали от година на година до 1870г, заради икономическата конкуренция, цели семейства са живели в една стаичка без отопление, без възможност да се плати лекар при болест, без санитарни възли.Мартенската революция от 1848-49г потушена, едва през 1860 г., има сериозни опити за създаване на движение под водачеството и идейността на Ласал.През 1863 г. се основава Германския работнически съюз.Много активисти след мартенската революция напускат страната и живеят в изгнание. В този контекст на десетки теоретици на работническите и комунистически въпроси и проблеми от 19 век,едва ли днес може да се даде еднозначен отговор:„ защо точно Маркс“?.Всичко случило се след ВСВ можело да премине по-друг начин (на това ще се върна после!) дори и друг от тогавашните работнически ентусиасти (в Германия, Франция или Великобритания) да е бил избран за „велик“ идеолог вместо Маркс от западния регион.Маркс го превръщат в сборен обект за всичките последвали комунистически мисли, всеки от следващите велики комунистически дейци намира доказателства за правоттата си в думите на Маркс (може би защото не е разполагал с преводи на друг френски, английски или немски дейци на работническите движения).Който търси намира.По времето на Маркс работниците, за които той пише, не могат да си позволят книгите на Маркс, те са просто доста скъпи за тях, а не всички могат да четат добре или имат добро образование, за да разберат и оценят високия академичен стилов изказ на Маркс или като цяло нямат време за четене, след 13 часа яко бачкане на ден.

[trak]

Маркс упорито не е съгласен с всички комунистически и работнически идеи, критикува чужди работнически идеи, критикува програмата от Гота (оформена и от Вилхелм Либкнехт), заради компромисния й характер като в критиката си коригира теорията на програмата и разхубавява изказа й.Вилхелм Либкнехт бил скрил критиката на Маркс върху програмата от Гота, която става в последствие известна и се публикува. Вероятно обаче Либкнехт не е отдал голямо значение на теоретичните поправки на Маркс (Маркс още не е бил супер звезда),а се е концентрирал върху главното и възможното,а не имагинерното. Затова Либкнехт, може би, не е скрил нарочно критиките на Маркс от някакъв страх,а просто не ги е взел достатъчно на сериозно.Либкнехт е имал тясно познанство с Маркс, но и с много други работнически комунистически идеолози, така че...Маркс остава по-близо до Либкнехт, Айзенах и Бебел на теория.Не харесва Фердинанд Ласал от германското работническо движение и идеите му. Маркс може би малко несъзнателно е ревнувал и се е стремял постоянно да поправя Ласал, защото Ласал все се набива в очите му.Ласал е бил харизматичен и известен .Среща се с Бисмарк, дискутира с него на тема социализъм, социални идеи и въвеждането на нови социални закони, което Бисмарк действително прави, след трагичната смърт на Ласал.За погребението на Ласал се създава специална песен, която се превръща в нещо като химн на движението му от работнически активисти.А Маркс си остава добре позната сива мишка за по-голяма част от обществото на съвременниците си до своята смърт.Малко хора идват на погребението му,и никой не създава песни в негова чест за погребенеито му.Според някои изследователи това е било негово желание, според други просто не е имал в края на живота си множество фенове, истината е някъде по средата. Маркс е бил за по-напредналите фенове на комунистическата идея, които търсят по-амбициозни четива, теории и дискусии, а обикновения работник трудно е схващал академичния език на Маркс.Дъщерите играят голяма роля за разпространение на идеите на Маркс преживе и след смъртта на Маркс. Те имат добро частно образование и са доста даровити и интелигентни.Превеждат идеите и творбите на баща си на френски и английски език,секретарстват му преживе, пропагандират, занимават се със завещаните манускрипти,но и трите имат трагичен край. Марксовият „Манифест на комунистическата партия“ се издава по време на парижката февруарска революция, остава почти незабелязан и едва след години му се обръща внимание. Защо след време се популяризира например манифеста на Маркс и Енгелс (след Октомврийската революция) , а не на Ламартин. Именно манифеста на Ламартин е бил известен по марксово време, Ламартин става и министър на външните работи на Франция. И Ламартин има критици, но има критици, защото е бил известна личност, а не сива мишка.Ламартин е супер звездата и естествено за това не е любимец на Маркс и от там на Енгелс.Те го критикуват и Енгелс открито му се присмива,че бил готов винаги да се разплаче за защита на идеите си. Или защо Маркс,а не Вилхелм Вайтлинг („Човечеството.Каквото е и каквото би трябвало да бъде“, „Die Menschheit. Wie Sie ist und wie sie sein sollte.“). Вайтлинг е в „Съюза на справедливите“? Защото Вайтлинг е бил по-скромен и не организирал достатъчно балове ли?Маркс и Енгелс критикуват и Вайтлинг (естествено), но не пропускат да се обслужат от идеите му. Неговото произведение „Човечеството.Каквото е и каквото би трябвало да бъде“ не е достатъчно перфектно за Маркс... Между другото текстът на творбата не никак лош, дори автора да не е философ като Маркс, а да трябва упорито да работи като шивач, за да изкара прехраната си, и е доста актуален и днес. Жалко, че Маркс набира популярност след смъртта си, а таланти като Вайтлинг (един обикновен шивач) се забравят и се налага да бъдат новооткрити и допреведени. Вайтлинг е долу и знае от личен истински опит, какво е да си долу сред работниците.

[trak]

Маркс седи удобно зад бюрото си в уютен кабинет на топло и твори. Вайтлинг е водеща фигура в „Съюз на справедливите“ . От Вайтлинг Маркс и Енгелс взаимстват удобно идеите за т нар. „класова борба” и най-вече „диктатурата на пролетариата”, които после срещаме в „Манифест на Комунистическата партия“. Вайтлинг е живял доста бедно, но е бил отдаден с голям ентусиазъм на комунистическата кауза,правда и признание за работническите слоеве. Живот скромен, без балове = живот без много преводи на чужди езици= живот в забрава за идните поколения. Маркс и Вайтлинг се запознават 1846г. Маркс вероятно е завиждал на Вайтлинг и е искал неговия водачески пост в образуващата се комунистическата организация. Явно Маркс се е смятал за по-подходящ лидер, Енгелс естествено също го е смята за по-подходящ. Вайтлинг е смятал, че комунизмът е бил възможен във всеки момент от човешката история, а Маркс критикувал на теория, без никакъв опит, че развита капиталистическа индустрия е нужния субстрат, над който комунизма може да вирее. В диспути със съподвижниците на Вайтлинг, Маркс надделява със своя вариант за виреенето на комунизма. След едно скарване между двамата, Маркс се погрижва подмолно съподвижниците на Вайтлинг да бъдат изхвърлени от съюза на комунистите. Огорчен от марксовите задкулистни интриги, Вайтлинг отпътува за Ню Йорк. Вайтлинг остава в историята предвестник на Маркс, от който Маркс взаимства идеи, не обратното. Вайтлинг е бил беден шивач,съподвижници са събирали пари за пътуванията му, това тогава не е било рядкост. Но когато са му заемали пари, Вайтлинг не е организирал пищни партита. И за жалост Вайтлинг не е имал Енгелс да го спасява от кредитори и Вайтлинг също не е имал съпруга с богати роднини.Тук също е нужна една ревизия на Маркс в посока Вайтлинг и останалите, от чиите идеи Маркс удобно се е обслужил. Защо Маркс,а не Карл Теодор Фердинанд Грюн? Грюн и идеите му са добре приети от тогавашните читателски кръгове. И пак се поява Маркс и започва да философства, теоретизира и критикува произведенията и успехите на Грюн. Маркс може всичко по-добре, той разбира и теоретизира най-добре, комунистическата идея от стола на кабинета си. Маркс нарича Грюн дилетант и шаралатанин, който няма перото на сериозен автор (като самия велик Маркс). Не стигат обидите и критичните коментари, Маркс се заема да опише и „поправи“ Грюн в писмен материал, както прави често с останалите си съвременници-опоненти.Грюн не е бил така беден като Вайтлинг, а способен писател и политик. Въпреки това личността и делото му, не се нравят особено на Маркс и той попада под острата критика на перото му. На Маркс също изобщо не се е понравила симпатията на Пиер-Жозеф Прудон (идея: собствеността е кражба) към идеите и делото на Грюн. Прудон и Маркс си кореспондират като Маркс е привлечен от успеха на Прудон във Франция с произведенеито му „Какво е собствеността?“ . Те се запознават в Париж,където по това време е имигрирал Маркс. Характерът на Маркс води бързо до край на крехкото приятелство и симпатия. Прудон е по-скоро анархист по тогавашна комунистическа насока. Той отправя ултиматум към Маркс,че ще се съгласи да работи за изграждане на комунистическа контактна мрежа, само ако Маркс работи съвместно с Грюн над немското издание на „Философия на нищетата“. Вместо Маркс да се съгласи да работи с Грюн в името на висшата комунистическа идея, той напада също словестно и писмено (с „Нищетата на философията“) Прудон. А Маркс преди е имал симпатии към Прудон, кореспондирали са, Маркс е търсел компанията му,запознават се, заражда се приятелство, но пък егото на Маркс е голямо и не може да търпи ултиматуми, над какво той да работи и твори...Какво ли не прави завистта и самонадценката. При Първия Интернационал последователите на Маркс се стремят да злепоставят анархистите, Маркс се оказва злопаметен и не забравя, кой се е осмелил да оспори неговото величие.Енгелс се опитва задкулистно да отмъсти като се стреми, не много успешно, да намали влиянието на Грюн над последователите му.

[trak]

Грюн отговаря със статия в Трирския вестник, в която също четем, сред останалия текст, обвинението, че Маркс ревниво допуска само социалистическите идеи, които са му приятни, а всички останали идеи по възможност „конфискува“ или насилствено изважда от употреба. И така продължава ненужната идейна борба между двамата, започнала за кой ли път, заради творческа ревност на Маркс към някой идеен конкурент.Маркс отговаря с обвинението, че книгата на Грюн за френския социализъм била опростена и повърхностна,защото естествено само Маркс може да пише велики, многопластови книги. Грюн отговаря на нападките, че той (Грюн) поне е успял да публикува една книга и то доста четена от публиката книга, докато Маркс не е успял да завърши и едно мащабно произведение.
Или защо Маркс, а не Мозес Хес ? Хес (младохегелианец) оказва влияние на Маркс и Енгелс с идеите си, което е неоспоримо и не е обратното – Маркс на Хес. Той е работил известно време с Маркс (Райнски вестник, Немско-Брюкселски вестник, манускрипта „Немска идеология“), докато Маркс не вижда конкурент в негово лице и не започва до го критикува и поправя. Хес се занимава с идеята на вулгарния комунизъм и утопичния социализъм. Маркс и Енгелс критикуват Хес в „Манифест на Комунистическата партия“, нали Маркс теоретизира комунизма най-добре. Тази критика не променя факта, че Маркс заимства идеи от Хес и ги формулира и предава само по нов начин... В следващите години Хес се застъпва за Фердинанд Ласал и идеите му, симпатизира на Либкнехт. Това също не се нрави особено Маркс. Тук факта, че Хес е евреин и след това други автори се обслужват от произведнията му по еврейския въпрос, не играе главна роля,заради огледа на историческата обстановка, в която Хес живее и твори. Дори от начало Хес е за етичен социализъм, в последствие заема малко по-твърди позиции. След като бащата на Хес умира, Хес наследява голямо богатство, жени се за християнка по любов (не за братовчедка си за оставане на богатсвото в рода). Богатството означава независимост- той може да мисли и твори, каквото му харесва свободно. Може да пътува свободно. За Маркс това на този етап е само мечта, преследван от дългове и кредитори. Може би, евентуално и затова Маркс се озлобява срещу Хес, взема го на прицел, черни го, и го подлага на остра критика. Хес се отдръпва. Започва да се занимава с други идеи, (нали има наследство и свобода), между които и еврейството. Пише основоположния (за еврейството) труд „Рим и Йерусалим“ (Идеи: расовата борба е преди класовата, има две световни исторически раси - арийци и семити,които създават модерното общество,създаване на независима еврейска държава, новата еврейска държава трябва да има социалистическо управление и т н).Въз основа на принципите на Хес и поправената документална програма „Комунистически катехизис“ на Съюза на комунистите (както винаги Маркс и от там Енгелс не са доволни, следва корекция), Енгелс създава своето произведение „Принципи на комунизма“. „Принципите на комунизма“ не е оригинално произведение на Енгелс, а пак въз основа на чужди, коригирани мисли – идеите на Хес и програмата „Комунистически катехизис“. Маркс и Руге издават в Париж „Немско-френски годишници“. Проектът предвижда дълга съвместна работа, но излиза само едно издание. Маркс се скарва с Руге заради отново творчески и идейни различия, защото само Маркс е перфектен и велик. Две от произведенията в този първи годишник са „Към критиката на Хегеловата философия на правото.Увод“ (Маркс) и „Очерци към критиката на политическата икономия“ (Енгелс). Пак критики към другите...Сякаш постоянните критики и присмех над другите сплотяват Енгелс и Маркс по скурилен начин.
Хората познават идеите на харизматичния Ласал или Ламартин (и други конкуренти на Маркс), а Маркс нито особено се е критикувал, нито особено одобрявал по неговото време.Познат е бил за запознатите, но интереса не бил грандиозен.Маркс критикува Ласаловия железен закон за работната заплата, защото според Маркс, Ласал има грешно мнение за това, как се е образувала надницата на работника в капиталистеческото общество . Маркс критикува много от думите и понятията на програмата от Гота като ги заменя с негови по-правилни или дълги обеснения, но в случая той си е самовлюбен некомпромисен теоретик и не е обичал друг да има повече право от него.И още веднъж програмата от Гота се различава от идеите на Маркс (Енгелс по скоро го слуша), те я критикуват. Програмата от Гота и самото обединение на Социалнодемократическата работническа партия и Всеобщото немско работническо движение целят не теоретична академичност като на Маркс, а да изразят чувставата на хората изолирани по онова време от гражданското общество и заемащи в него по- ниски работнически позиции. Маркс също съвсем рядко се занимава с (великата после) диктатура на пролетариата,тоест темата не го интересува особено. Маркс не е съгласен с теоретици от Германия или с френските комунистически идеолози. Много от тях той полемично е поправял или словестно оборвал.

[trak]

Маркс не се интересувал,как евентуално би функционирала социалистическата икономика и как трябва да изглежда идеалното социалистическо общество (с минимално изключение, гореспоменатата критика на програмата от Гота, след която той изцяло се отдръпва от политическия живот в Германия).Маркс не се е намирал близо до трудещите се в селата и е гледал доста от горе на селяните. В „Манифест на Комунистическата партия“ се срещат обиди като „идиотизма на селския живот“, а в критиката към програмата от Гота ясно дели пролетариата от селяните (това българсия комунизъм почти го забравя или не вижда в пропагандата си след 1946г, макар че в България селото тогава да е имало важна роля).В критиката си Маркс поправя програмата, че по-голямата част от трудещите се в Германия са селяни, а не пролетариат.
На Първият Интернационал в Лондон през 1864 г. Маркс е избран за един от 32-те членове на временният Генерален съвет.Но и там марксическите теории не са номер едно, а се борят не много успешно с прудонизма (Пиер-Жозеф Прудон), с анархизма (Михаил Бакунин), и с бланкизма (Огюст Бланки). Основно на Маркс е гледано в Лондон като на кореспондиращ секретар и връзка за Германия.Маркс намира пари и взема участие на 5-я конгрес на движението в Хага през септември 1872г.Маркс отново ревнува и открито започва да не харесва Бакунин и анархичните му идеи, защото вижда как влиянието и харизмата на Бакунин растат.Затова и се стреми да го отстрани в политически план на този пети конгрес в Хага. В случая се оказва пирова победа, движението се мести в Ню Йорк, но там изпада в голяма криза и упадък, до разцепление.
Маркс не е само „Капиталът“ и „Капиталът“ не е само Маркс, но в България двете понятия се препокриват и остават взаимно заменими през всичките комунистически и следкомунистически години.
След това идва и факта, че родителите на Маркс са бивши евреи. Баща му е масон, приел протестанството. Маркс е протестант,атеист, не се интересува особено от еврейството (също като баща си), макар че има равини и талмудисти роднини, едва в края на живота си поддържа по-тесен контакт, но главно е следял от кого, какво ще наследи, защото лесно е пилеел пари и те не са се задържали за дълго при него. Жени се в младостта си за една обедняла аристократична „фон“, а не за първата си еврейска братовчетка, само това говори много. Тя се казва Йохана Берта Джоли Джени фон Вестфален, баща й е ландсрат. Джени е атеиска в по-голямата част от живота си и като такава е погребана по нейно желание.И Маркс не е изключение с отношението си към еврейството, през тези години евреи масово са ставали протестанти и католици, за да имат шансове за кариера и бързо са забравяли еврейството, не са дарявали за равините и еврейската диаспора и др.Това не се нравело на ревностните евреи.Еврейството е било в масов упадък, а ВСВ го тласка по-скоро към разцвет и преоткриване на еврейството от не толкова заинтересованите евреи-черни овци, но това е друга тема.
Маркс трябва да се ревизира и да се преведат другите материали за него като поне кореспонденцията му, там се виждат непознати човешки черти от характера му.Освен това трябва да се преведат съвремениците на Маркс, истинските супер звезди, за да се види в кой контекст е творял Маркс и колко оригиналност се среща при него и колко вземане,коригиране на други идеи и представене за свой.Маркс е завещал на Енгелс купища манускрипти, които само фрагметарно са отпечатани, след смъртта на Енгелс, част от манускриптите получава дъщерята Елеанор Маркс (след нейната смърт на Лаура), друга част Аугуст Бебел (критик в райхстага на статуквото в кайзеровата империя), друга част Едуард Бернщайн (бивш шеф-редактор на „ Социалдемократ“), друга част се губи.

[trak]

При идола Маркс не е честно да се вадят нещата от контекста и да се изопачават избирателно за лична употреба на дадено статукво. При повече преводи, ще се разбере комунистическата измама (след 1946г), натъмяняване и пропаганда, довели до неговия демоничен, употребен,опетнен образ. Това води до факта, че днес е напълно отречен, въпреки че има някой интересни формулировки и наблюдения (сигурно неоригинални), въпреки ужасния си харакер в личен план. Не е съвсем правилно люшкането от едната до другата крайност. Примерно Маркс си пише за някакви обществени тенденции или си теоретизира някакви мисли и наблюдения, а след години, от това статуквото си оформя угодни му мащабни „природни“ закони .Използваните думи и идеи на Маркс след 1946г в България и целия комунистически блок, също преди това при революциите в Русия, нямат същото значение, каквото са имали през 19 век по времето на Маркс и дори някой негови мисли са, дори обратни на ленинизма и сталинизма. Дори, ако Маркс беше жив сигурно щеше да започне да критикува Ленин и Сталин, да ги коригира и оформя по нов начин идейните им изяви, мисли, речи, трудове. Маркс не е търпял никаква конкуренция и затова вероятно би търси начин да злепостави и отстрани Ленин от политическия хоризонт, както е направил с много други свои съвременници, примерно Бакунин. Но статуквато си припознава марксически идеи и си ги оформя като глинен съд из ръцете на някой гръничар с грънчарско колело.Не е изключено и другите идеолози на комунизма да са така употребени като Маркс, и да са им насложили мисли и пропаганди, угодни след 1946г, които те нито непремено са мисли по дадения начин,нито са се стремели към тях с пълна сила. Маркс пише за икономически неща, цикли явления, закони по принцип, но не отговаря защо и как. Маркс има заслуги, но също е ползвал идеи и прозрения на други като ги преработва през своя стил на изказ.За това трябва едно по-обстойно, независимо проучване и превеждане. Не е особено познат през съвремието си, тогава други са били супер звездите, но пък Маркс е имал късмета през идното време да дойде историческия момент да се припознае като настоящ пророк,идол и теоретик за целите на комунистическата идея след 1946г.
За комунизма и противовеса му капитализма много неща са изказани, написани, изживяни.Нито едната форма, нито другата са функционирали в идеалния си образ, както на вътре, така и навън. При катализма има една лъжа и борба, че е бил по-добре и трябва да бъде по-добре от комунизма. По-доброто му е било само лустрото, което е подържано през цялото време на запад с вземане на заеми, заеми и пак заеми. В западния капитализъм продуктивността и икономическия растеж, не са били достатъчни в никой момент да покрият консумираното и луксозния живот над стандарта си. Те просто са разполагали с по-добрите кредитори. Капиталистите са се страхували първо веднага след ВСВ и после 60-те години (това са нееднократно документирани думи на тогава водещи съвременни фигури и капиталисти - имало е страх и притеснения), че народите на западните страни ще пожелаят комунистическото по-социално и човешко развитие, затова са ухажвали и глезили населението със социални отстъпки, което се променя след 80-те години, а 90-те още повече след падането на омразния опонент-комунизъм.
*Следва доказателствената част с примери за страха на САЩ от комунистическата идея и одържавяването още от началото на 1946г в окупационните зони в Германия, Пол Самюелсън и др.
След това, падането на комунизма и ограбването на бившите комунистически държави по еднакви схеми. И тогава Пикети.
* Всъщност фокуса е върху Пикети. Уводът за Маркс не трябваше да става толкова много дълъг и тромав, но пък е хубаво да се знаят за обща култура и някои непреведени неща за него и съвременниците му. Може пък тази нестандартна информация да е полезна за някого.

[trak]

Едва след 1990 г капитализма пак показва истинското си лице. Така че всъщност не капитализмът побеждава комунизма, а лъжата и надеждата на хората от комунистическите страни, че ето на капитализмът е спасението, е едва ли не рая, защото обещава имагинерна свобода, нови супер стоки и възможности. Естествено, една част от населението на бившия Източен блок печели от победата на капитализма. Всеки строй си има победители и губещи. Защо обаче някой са по-губещи?
Едва ли някой днес знае, но през ноември 1946 е имало стачка и протести на 9 милиона германеца в Германия, в зоните на американска и британска окупация.Стачка и борба срещу икономическата политика на американците и от там на подчинените им британци. 9 милиона оцелели от войната германци стачкуват и недоволстват. Кой знае днес, че провинция Хесен след ВСВ (1946г) решава чрез решение на народа, големите банки и индустрии да се национализират в полза на народа ! И кой знае днес, че на 03.02.1947 в Германия партията на християндемократическия съюз (ХДС, от тази партия е Меркел), решава в полза на християнския социализъм, а не в полза на капиталистическия стопански строй. От начало повечето са били именно за християнски социализъм, а не капитализъм. Това изобщо не се е понравило на окупаторите-САЩ. Мотото на тази социалистическа програма било „Християндемократическият съюз побеждава капитализма и марксизма“ и „Социализъм чрез хритиянска отговорност“. Една от целите на програмата била превръщане на големите частни индустрии в обществени и също активно вземане на участие на народа в решенията на тези индустрии.Това също не се харесало на окупатора САЩ.В набързо изготвената хесенска конституция, параграф 41, предвижда национализиране на големи банки, предприятия (минно дело,строителна индустрия, енергетика, металургия, транспорт), застрахователни компании.Там също се предвижда право на стачкуване и 8 часов работен ден. Пазарно-либералните американци не били доволни от този параграф. Те се погрижили този параграф да се гласува отделно от конституцията. За конституцията гласували с „ за“-76 процента, а за параграф 41 – 72 процента. Въпреки решението на народа на нормални демократични избори, американския военен говернатор Лусиус Дюбиньон Клей получава от САЩ нареждане да не се пуска в сила параграф 41, защото бил опасен.
В областа Рур, Германия американците също успяват да се намесят и да спрат въвеждането на социализъм и национализиране на индустрии в полза на народа. Решено било национализирането на Montanindustrie в Северен Рейн-Вестфалия. Този регион бил под британска окупация, но това не пречи на американците да прокарат капиталистическите си интереси, защото подобни национализации в полза на обществото били за тях „Sozialismus light“.За да не позволят британците никаква национализация на никоя индустрия в Рурската област, американците били готови да поемат голяма част от британските разходи по окупацията. Тоест плащат големи суми, за да няма „социализъм light“ и за да не може обществото да се меси в решенията на цели индустрии и отделни предприятия.
Християндемократическият съюз е бил тогава против либералността и свободията на индустриите на пазарната икономика и клонял към социлизъм с християнски облик (идеен лидер Якоб Кайзер). Американците се погрижват тези идеи да не видят бял свят в управляващата коалиция. Кайзер е пратен на бързо в девета глуха, на пост без мандат и право на глас в Берлин, за да се научи, че срещу плановете на САЩ не се рита и не се търсят алтернативи на капитализма.За това и после САЩ подкупват дядо Конрад Аденауер (70г тогава) и го слагат на власт, за да са сигурни, че такива опасни разбойници като Якоб Кайзер никога няма да могат да се развият по кариерната стълбица.
Дядо Аденауер е сложен за първи канцлер на Германия през 1949 г. и запазва този пост до 1963г. американците се грижат добре за приятелите си, още повече ако са на супер преклонна възраст и много висок пост.Аденауер умира 4 години след 1963г, тоест 1967 г на 91 г. До почти последен дъх (1963 г.) е ползван като локомотив на американските интереси в Германия. Дядо Аденауер е бил голям привърженик на НАТО, настоявал Германия да влезе в НАТО и много дейно е подкрепял създаването на НАТО.
Противно на мнението, че само България е фалирала няколко пъти през комунизма, това важи и за други европейски държави и също дори за (великата) Западна Германия. Спасявали са ги само възможностите за нови и нови милиардни кредити, за да кърпят социалния капитализъм до 80те години, после идва несоциалния неолиберализъм, бавно бавно в посока толерастия.