Магията на името Вълко, из книгата "Драгойна", Руси Димитров

(стр.26-30)

След падането на българската държава под османско владичество, завършило през 1393—1396 г., Родопският край заедно с Драгойна и Долна Тракия споделят участта на българите, попаднали под чуждо господство. Османските турци завзели Константинопол, както и Бе-' ломорието. Така те установили господството си над целия Балкански полуостров.
За да укрепи своята държава, османската власт решила да помохамеданчи българите в някои селища из Беломорска Тракия. Но поселниците откъм Драгойнов-ския край не се покорили. Те държали за своята християнска вяра и не приемали доброволно исляма. Тогава османлиите преминали към насилия и жестокости. По-сичали ония българи, които не приемали мюсюлманската вяра, отнемали имотите и покъщнината им и ги раз-давали на приелите исляма.-Вследствие на това започнало обратно преселване на някои от тамошните българи към старите, изоставени селища около Драгойна. Вълната на помохамеданчването обхванала Даръдере и Казъкри, където живеели няколко семейства, дошли откъм Драгойна.
В Дъръдере имало двама родолюбиви българи, възрастни братя близнаци. Единият се казвал дядо Вълко, а другият ~ дядо Велко. Подушили опасността от насилие, те придумали осем български семейства и през една тъмна нощ запрегнали волските коли, натоварили оскъдната си покъщнина и с целите си домочадия се преселили в село Давудово (Давидково). Поживели там някоя и друга година, но и тук след някое време започнало помохамеданчването.2
Единият от братята — дядо Велко, излязъл по-слабо-характерен, не можал да устои на насилието и приел мохамеданската вяра. За поощрение на другите българи османлиите го наградили богато. Подарили му пустеещи земи край Бяло море, от които той направил голям чифлик, забогатял и станал чорбаджия.
Другият брат — дядо Вълко, бил непокорен, истински родолюбец, безстрашен българин. Той решително отказал да се помохамеданчи, тъй като по разкази от своите деди знаел, че техният род бил потомък на някогашните преселници от Драгойиа, водили горойски битки срещу чуждите нашественици. Дядо Вълко не се поддал на заплахите и насилията. Не останал безучастен зрител на османските жестокости. При една схватка, предизвикана от насилниците, той убил един от тях и още същия ден решил да избяга. Придумал и други седем семейства да сторят това. Всички те забрали до-мочадията си, натоварили покъщнината, напуснали Давудово и се върнали обратно в Драгойна3, откъдето били избягали техните прадеди. Там нямало помохаме-данчване. Присъствието на чужденци в близкостоящия Филибе допринасяло за смекчаването на режима на султанската власт. Новите преселници, начело с дядо Вълко — всичко осем семейства, пристигнали в южните склонове на Драгойна, разгледали някогашните изоставени селища и потърсили подходящо място за заселване. Харесала им местността около Синьото дере. Тук край реката Делн-дере имало извори, бликала бистра, планинска вода. Наблизо имало и пустеещи места, подходящи за къщи и дворове, а край реката — обширна обработваема земя. На юг към планината започвала голяма вековна гора, която по това време покривала цялата Драгойна. Новите преселници струпали набързо сламени колиби за жилища, направили обори и кошари за доведения добитък. Така в Синьото дере се образувало първото селище на сегашното село Драгойново.
Насреща, в местността Стария юрт, откъм левия бряг на Делидере имало турско село с двайсетина къщи. Новите преселници направили мост на реката, свързали се с живеещите оттатък турци и заживели с тях мирно, по съседски.
Дядо Вълко дошъл в местността Синьото дере заедно с четиримата си синове — Райо, Цвятко, Делчо и Ваньо. Те всички се задомили и му народили внуци. Така се'разраснала неговата челяд. Райо, най-възрастният, бил хубавец. Нарекли го Райо Гюзеля. От неговото семейство са произлезли родовете — Райовци, Гюзелевци, Вакрилчовци. От втория му син Цвятко произлязъл Цвятковскнят род. Третият син Делчо бил куц, но страстен ловец. Затова го нарекли Делчо Топала Авджията. От него са, произлезли Топаловци, Авджиевци, Тодьовци, Гармовци, Куцовци и Дрънкарьовци. Ваньо бил най-малкият му син. От него е произлязъл Ванчовският род.

За първи1 кмет на новото село в Синьото дере бил избран старейшината дядо Вълко. През едно лято той отишъл на пазар в Станимака. Бавил се там две недели. Като се върнал, селяните му се оплакали, че в селото дошли въоръжени пандури, изпратени от спахията от насрещното турско село в местността Стария юрт да съберат данъците върху добитъка, поголовния данък и юшура (десятъка), които дотогава никой не им търсел. Селото спадало в неговия спахилък. Хората се дръпнали, никой не искал да плаща, но пандурите пребили няколко селяни и по харман прибирали насила по-голямата част от добива.
Дядо Вълко изслушал оплакванията, разгневил се и решил сам да се разправи със спахията. Слязъл от коня и заръчал да го назобят и напоят. Взел една малка секира, мушнал я в пояса си, забрал и полския пазач — Точката. Двамата тръгнали към турското село. През тоя ден спахията почивал на високия чардак, направен посред спахилъка му в местността Козалан. Оттам наблюдавал раята, която му работела ангария.
- Дядо Вълко наближил чардака и се поклонил отдалече. Спахията бил по това време сам. Казал му, че е кмет на насрещното българско село и че е дошъл да го помоли за някаква услуга. Спахията го поканил. Дядо Вълко се качил при него и го помолил човешки да отмени данъците, които дотогава никой не им търсел. Спахията отвърнал, че селото се намирало в неговия спахилък и затова раята трябвало да плаща. Докато се разправяли на чардака, небето се заоблачнло. Духнал вятър. Почнала буря. Завалял пороен дъжд, придружен с гръмотевици и светкавици. В тоя час дядо Вълко сграбчил спахията и го преметнал през чардака. Спахията тупнал на земята и се пребил на място. Слязъл дядо Вълко от чардака, извадил брадвата от пояса и заедно с полския пазач доутрепал спахията, разтурил чардака и се върнал в село.
На другия ден съобщил в конака Хаскьой, че спахията бил убит от гръмотевица, а бурята разрушила чардака му. Каймакаминът изпратил хора да разследват случая на място. Те поразпитали някои турци, явил се и дядо Вълко като свидетел. Всички потвърдили, че наистина през тоя ден имало буря и светкавици, които причинили смъртта на спахията. Следствието било приключено. Така преселниците в Синьото дере се отървали от спахнйските данъци.

Както се вижда и в днешно време, името Вълко, Вълчо, Вълчан, Вълкана и Вълчана са заклинателни теургични имена, чрез които се призовава Силата на Тангра и нейното проявление за защита и победа. Който носи това име, има закрилата на Българският Бог, може да призовава Силата Му и да я прилага правдиво в живота. Затова, Българи, в днешните гибелни за нашият народ и държава времена, нека си спомним това име за синовете и дъщерите ни!

Името Вълчан се споменава и в един стар турски документ /худжет/ публикуван от Страшимир Димитров в статията "Важен документ за историята на Средните Родопи" в сп. 'Векове', бр. 2-3 от 1974 г. ---

--- "Проучвайки турските документи в Окръжния държавен архив — Смолян, преди известно време се натъкнах на един твърде интересен документ, разкриващ ни уникална страничка от историята на Райково и на Средните Родопи...
...Той представлява худжет, т. е. протокол-решение на заместник-кадията на Ахъ Челеби. Худжетите са решения по въпроси от гражданскоправен характер. Те имат една традиционна форма и се съставяли във вид на протокол за разгледано съдебно дело...
...Неговият превод гласи:

„Причина за написване на документа е следното:

Вълчан, син на Велко, и Стою и Курд, синове на Димитър, немюсюлмани, жители на село Райково, подчинено на казата Ахъ Челеби, се явиха пред достойния за уважение верозаконен съд и изповядаха и изразиха желанието си за следното:

В землището на споменатото село, в местността Момчевица, владееме разположени в границите: от една страна селската кория, от друга страна Курд кьопрюсу (Вълчи мост), от друга страна Ючурум таш (Стръмният камък) и дере, от друга страна Пепкалова (Пепелова ?) нива и от друга страна нивата на Ахмед, наши ниви, възлизащи на около два дюнюма и обрасли с гори хълмове, които са ни останали по наследство от бащите ни. Макар че тези кории са наши, някои външни лица, без да имат право върху тях, секат дърветата им.

Искаме, казаха те, да се издаде и да ни се връчи едно съдебно решение, което да ни дава право да се вземат по триста акчета глоба и да се удрят по петдесет тояги на всеки, който противозаконно сече дървета. Ето това се изповяда и стана, както се и записа изцяло и се връчи в ръцете на истците. Написа се на 24 мухарем 1095 (12 януари 1684) година.

Свидетели на станалото:

Мустафа ходжа Велиджан.
Вели ходжа Чалък.
Ибрахим, син на Ахмед
Брат му Хасан.
Марин, син на Димитър.
Манол, син на (Х)аджи Георги.
Карагьоз, син на Мавроди.
Георго, син на Симеон.
Марко, син на Радич, и други.

Написа се. Мехмед, съдебен наместник в Ахъ Челеби, да бъде опростен (от бога).“ /1/

/ 1) Окръжен държавен архив — Смолян, ф. 154-K, oп. 1, а. е. 35. /

...Споменатата в документа местност „Момчевица“, написана с арабски букви като „Момчефса“, съществува и до наши дни със същото име...
...Важно в случая е, че още през XVII век тази планина носи името Момчовица, произлизащо от лично име. Нейните владелци Вълчан, Стою и Куртю са я наследили от бащите си Велко и Димитър. Никое от споменаваните в този документ лица не носи името Момчо или Момчил. Очевидно доста преди тях планината е била владяна от лице с име Момчо, от когото е останало името й...
...За съжаление разглежданият документ е единствен и поради това той ни помага само да констатираме факта на предоставяне на публичноправна власт на частни лица в Родопите, без да ни предлага възможности за сравняване с други случаи и за по-пълното му обясняване. Но той ясно рисува наличието на състоятелна и влиятелна българо-християнска върхушка в Родопите през средата и дори през втората половина на XVII век."

Неслучайно и животното влък (или вълк) е свещено за нас Българите.Много Български Герои са носили това име Вълчо,както и неговите производни. Да си спомним за Вълчан войвода и Ивайло Докса и кой знае още колко знайни и незнайни такива велики личности като дядо Вълко от село Давидково, което е съвсем недалеч от моя район се оказва.

Някои антибългари са го прочели това. Ето и отговора на агент "Павел", сегашен шеф на терористичната групировка ДПС;


http://frognews.bg/news_103326/Valtsite-ne...artviia-Mestan/

Това на снимката не са никакви вълци, а чакали. Вълк се не трепе току така. Чакала е глупав и се въди като хлебарките, има го повсемесно и задължение е на всеки ловец е да ги изтрепва в ловния си район щото изяждат всичко шо мърда. Дори ядат грозде и каквото докопат.

Чакала е с къса опашка, толкова къса - колкото на снимката. Никое нормално куче няма такава опашка. А вълка изобщо няма нищо обшо с това на снимката.

Вълка е върховния ловец. А да надхитриш баш ловеца е голям късмет и майсторлък.

Има статии за лова на вълк в нета - интересно е да се прочете.

А на горната снимка тоз рязания мангал се снимал с чакали - негови себеподобни.


Наближило е време, кога политиците ще провесим така по дърветата - непогребани. Щото не заслужават да мърсят Земята и червеи ще ги ядат!!!

Ето за нещо подобно става дума :

Лов на вълци

А тука са двама "юнака" от предишния ми ловен сезон:

Чакали

Това съобщение е редактирано от Георги-НЗ на 11.12.2015, 9:07

И на мен ми стана чудно как така ще успее да натръшка три вълка в рамките на половин час и то през деня. Те трябва или да са много глупави, което не е възможно или да са изгладнели до такава степен, че да ходят на глутница. А все пак няма сняг сега, че да изгладнеят толкоз. Иначе чакалите са навсякъде, последно в Средна гора ни виеха току до палатката. Ето и снимка с разликите между вълк (вляво) и чакал. Забележете опашката колко е рунтава на чакала, за разлика от тази на вълка. Читака верно е убил чакали, но не му пречи да се хвали чак по телевизиите на Дебелянски с ловните си подвизи. И това го прави неслучайно.

Има разлика между вълкът като животно и Вълкът като символ, но джагала, няма как да го знае това. Не го пише в "Читанката" и Алла не му го е прошепнал на уше А това на снимката със сигурност дори не са вълци