"Тримата братя и Златната ябълка", българското знание за пътуване във ВП

[Йордан_13]

“Тримата братя и златната ябълка” е древният ни реликт на съхранено познание за пътуване във време-пространството. Тя е негов разказ в символи и пряка реч.
С хилядолетията, ставайки все по-планетен и земен, българинът е губел същността и нейният смисъл и тя, от огън, който свети, се е превърнала в жарава, която топли, превърнала се е в приказка. Смяната на вярата, допълнително е насложило пепел върху нейните въглени и до нас е достигнало едно изстинало бащино огнище.
Върху него, издигнал своят жезъл, по Волята на Тангра, аз плача, за да се възродят от сълзите ми, отново Българите. Велики Чулмане, не ги пресушавай, събери водите им в океан, нека той отново достигне планинските върхове..., а от най-златните, създай отново Българите!

“Приказката” не само потвърждава големи части от авангардните физични теории за черните дупки и струните, но ги разширява като хоризонт и задълбочава.

“На третата година най-малкият син рекъл:
- Мале, този път аз ще вардя ябълката. Дай ми ножа! Той се качил на дървото, седнал между листата близо до ябълката и зачакал. Към полунощ се дочуло бучене, въздухът затреперил и халата се стрелнала към златната ябълка. Тогава най-малкият брат изскочил от скривалището си и с нож в ръка се хвърлил срещу чудовището. Започнала се борба на живот и смърт, земята затреперила. Най-малкият син се биел юнашки, хвърлял се безстрашно върху халата, но не успял да я убие. Най-накрая и нанесъл силен удар с ножа, тя изревала от болка, плеснала с криле, с мъка се вдигнала към облаците и отлетяла. Най-малкият син откъснал златната ябълка и я отнесъл на майка си.”

Акт на крадене на плодородието от нашият свят, изземване на материално-енергиен субстрат (златната ябълка) и неговото пазене от трима братя. Мамници-магесници-хали, ветрушки и т.н., жители на паралелното време-пространство. Братята са трима. На първи план, това са три колобърски (жречески) йерархии работещи с различни центрове на съзнанието. Тези, които работят с центровете под сърдечният, са силно привързани към материалното и те не са в състояние, дори да видят халата. Третата колобърска йерархия е тази, която може да дочака, види халата, да ползва “влашка ножа”, за да я отблъсне. Сблъсъкът помежду им, оставя частици-субстанция (кръвта на халата), които не позволяват пространствено-времевият канал да се затвори. Получилият се вакуум всмуква материално-енергиен субстрат и от нашият свят, поради, което световете се взаимопреплитат. Това позволява пътуването във време-пространството.

“Следите от кръвта водели до една дупка, толкова тъмна и дълбока, че дъното и не се виждало. Най-големият син се писал най-голям юнак и поискал него да спуснат в дупката. Най-големият син се писал най-голям юнак и поискал него да спуснат в дупката. Вързали го с едно въже през кръста, спуснали го, но когато стигнал до средата, той се изплашил и заклатил силно въжето - да го изтеглят. След него и средният брат се спуснал, но и той се изплашил, и него изтеглили. Най-после дошъл ред и на най-малкия. Той казал:
- Сега аз ще сляза долу. Поклатя ли въжето един път - спускайте ме. Поклатя ли два пъти - ще трябва да ме изтеглите. Братята го вързали и започнали да го спускат. Спускали го, спускали го, най-после той слязъл на дъното.”

Тъмната Дупка – земен символ на пространствено-времеви коридор (черна дупка). Именно в “Песента за Росен” от Ситово, Росен е отнесен от Вихрушката в змияно грамаде на зелено ливаде.
В някои варианти на приказката за тримата братя и златната ябълка, дупката е пещера (пропастна), която можем да оприличим и на подземен, пропастен вход към подземен храм, с който е символизирано началото на пространствено времевият коридор. Тук вече тримата братя, големият, средният и малкият, трябва да разглеждаме като символ от областта на физиката на високите енергии и теорията на относителността, а именно като частици-вълни. Тогава е ясно, защо големият и средният брат се изплашват и не влизат в дупката. Те са символ на частиците материя от нашият свят, за които черната дупка е разрушителна. Това са тежки частици, изграждащи веществото, важно за съществуването на нашето време-пространство, поради, което и охраняеми от Силите на Съхранението (Страхът).
Влиза, само най-малкият брат ( и кана-колобър), т.е. най-леката частица, за която можем да кажем, че е първата свобода на трептящата струна. Както знаем от струнната теория на днешната авангардна физика, различните частици (корпускулите) са всъщност честоти (модове) на трептящите струни, на време-пространството, поради, което имаме такова явление като “флуктуация на вакуума”, което е едно непрекъснато порождение на двойка виртуални частици. Именно поради тази причина, в “приказката”, въжето, с което тримата братя се спускат в тъмната дупка е символ на трептяща струна в черна дупка, чиято честота на трептене се модифицира, до степен на свобода такава, че е налице частица-лъчение, която е неподвластна на сингулярността на черната дупка и разрушителните й гравитационни сили.
Тук трябва да отбележим, че черната дупка, в която влиза малкият брат в преследване на Халата е едновременно и бяла дупка за Халата, изход от нейният свят към нашият. Едновременното им съществуване не би трябвало да го има, ако разглеждаме черната дупка в нейният класически модел, на всепоглъщаща всичко и неизлъчваща нищо, бездна. Но то съществува като код и символ в приказката. Всъщност, то е първият пряк резултат от т. нар. “Лъчение на Хокинг”

(https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D1%8A%...%B8%D0%BD%D0%B3 )

, процес, при който черна дупка излъчва различни елементарни частици. В тоя ред на мисли, спускането на малкият брат по въжето и достигането на “дъното”, тоа е процес на “свободно падане” в черна дупка, при който се достига “хоризонта на събитията”(дъното на тъмната дупка на Халата). (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%BD%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%8A%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0 )
“Повървял малко и скоро стигнал двореца на халата. В градината пред двореца седели три девойки. Двете играели със златни ябълки, а третата - най-малката и най-хубавата си нямала златна ябълка, а най обикновена.
- Девойки, пуснете ме да вляза! - викнал момъкът.
- Върни се назад, юначе! - изплашила се най-малката от красавиците.
- Ако те види халата, ще те изяде, толкова е разярена. Неотдавна отиде да ми донесе златна ябълка, но се върна цялата обляна в кръв. Бягай, докато не те е усетила!”
Момъкът не я послушал, прескочил оградата на градината, влязъл в двореца и след малко оттам се дочул страховит рев. Това била халата, която най-малкият брат доубил.”

Тук ни е представен един паралелен свят, съществуващ на границата/брода между световете (“хоризонта на събитията”). Макар “хоризонта на събитията” да е просто една научна формулировка, описваща процеса, на падане в черна дупка, при който, при достигането на определено “място”, излизането от черната дупка, да е вече невъзможно, то този термин, се разбира в “приказката” именно като брод между световете. Там именно е домът на Халата, и е място, в което се събира и нагнетява материално-енергиен субстрат от нашият свят. Там той, обаче не е статичен, а динамично-вибриращ (трите девойки си играят с ябълките).
Прави впечатление, огледалният принцип, при който тримата братя, в “хоризонта на събитията” са символно аналогизирани с три девойки, т.е. с женският принцип. Това може да бъде обяснено с “Лъчението на Хокинг”, където “за далечен наблюдател, погълнатата от черната дупка частица е като частица с отрицателна енергия, т.е. нейното поглъщане би намалило масата на черната дупка (масата на черната дупка плюс някаква отрицателна маса дава по-малко положително число).”, т.е. би довело до нейното “изпаряване”. Кражбата на златните ябълки от Халата като символ на непрекъснатото поглъщане на материално-енергиен субстрат от нашият свят, би довело, до затваряне на черната дупка, т.е. да разрушаване на пространствено-времевият канал между световете. В тоя ред мисли, основната задача на техните пазители е пътуването в тях за “почистването им”. Точно това прави “най-малкият брат” - доубива Халата, т.е. предотвратява възможността пространствено-времевият канал да се самозатвори, поради поглъщането на критична маса материално-енергиен субстрат от нашият свят.
Прави впечaтление, че най-малкият брат, има свободата да извършва действия, да твори, в “хоризонта на събитията” въпреки, че реално непрекъснато “пада” към центъра на “черната дупка”. . Това е така, поради силното изкривяване на време-пространството, водещо до ефекта на “забавяне на времето”.
“След това той освободил девойките, които били пленени принцеси и ги отвел до въжето в дъното на дупката. Вързал първата принцеса и дръпнал въжето два пъти. Братята изтеглили девойката. Вързал средната - изтеглили и нея. Останала най-малката и най-хубавата. Момъкът и рекъл:
- Като те изтеглят и видят колко си хубава, братята ми ще се скарат за тебе и няма да искат да ме изтеглят. Ако пък аз изляза най-напред, а след това изтеглим тебе, нещо може да ти се случи, а аз няма да мога да ти се притека на помощ. Затова ти ще се качиш по-напред, а ако ме обичат, братята ми ще извадят и мен. Ако ли пък не - все някак ще се оправя.
Девойката рекла:
- Вземи този пръстен. Давам ти го защото ми харесваш. Ако горе се скарат за мене, аз ще кажа, че ще се омъжа за този, който ми направи дрехи самородни. А такива дрехи може да ми даде само човекът, в който е този пръстен. Ако братята ти не те изтеглят, ти ще постоиш още малко тук, после земята ще се отвори и ти ще паднеш още по-надолу. Там има два овена - бял и черен. Паднеш ли върху черния, той ще те отнесе на долната земя. Паднеш ли на белия, той ще те изнесе на белия свят.
В това време братята започнали да теглят въжето и момъкът се сбогувал с девойката. После зачакал да спуснат въжето и за него, но напразно.”
Това е може би, най-важната и интересна част от “приказката”. Освобождаването на девойките т.е. процеса на извеждане на материално-енергийният субстрат погълнат от черната дупка, обратно в нашият свят. Според Лъчението на Хокинг, черните дупки излъчват различни елементарни частици. Именно, този процес е символизиран с освобождаването на девойките и изтеглянето им от дупката на Халата – голямата, средната... Класическият момент на флуктуация на вакуума е представен чрез малката принцеса, която се разговаря с най-малкият брат и се влюбва в него, давайки му своят пръстен, чрез който той може да направи дрехи самородни, т.е. може да работи и твори с материята на паралелните на нашето време-пространства. Чрез тази любовна сгляда е описана точно една флуктуация на вакуума, която поражда двойка виртуални частици, които не след дълго се анихилират една с друга. Това е според самата теория на Хокинг и уникалното е, че е потвърдена 1/1 в “приказката”. Анихилацията помежду им е символизирана с това, че девойката, ще бъде изтеглена, а малкият брат ще продължи да пада под “хоризонта на събитията”. Нека видим как е в “Лъчението на Хокинг”: “Ако такава двойка виртуални частици се зароди близо до хоризонта на събитията на черна дупка, то тази двойка може да бъде разкъсана от приливните сили на черната дупка и една от двете частици да бъде погълната. По този начин непогълнатата от черната дупка частица изглежда като излъчена от черната дупка и от виртуална става реална.” Точно така е и в нашата “Приказка” ! (Така е и в Откровението на Иоан и Евангелието на Матей).
Нека отбележим, още нещо, което е указано – за спущане надолу в “дупката”, въжето се дърпа веднъж, т.е. честотата на трептене на трептене струната (въжето) е една,. а при излизане се променя и се удвоява.

Да видим, какво става, по-нататък:
“Ако братята ти не те изтеглят, ти ще постоиш още малко тук, после земята ще се отвори и ти ще паднеш още по-надолу. Там има два овена - бял и черен. Паднеш ли върху черния, той ще те отнесе на долната земя. Паднеш ли на белия, той ще те изнесе на белия свят.”

Първото изречение е ключово за цялата “приказка”, то е Пряката Реч, защото “ти ще постоиш още малко тук, после земята ще се отвори и ти ще паднеш още по-надолу.”
Дайте да видим, какво казва още физиката за “хоризонта на събитията”: “Все пак, по-точно описание е, че зад този хоризонт всички светлинни траектории (траекториите, по които светлината може да се движи) са затворени така, че да падат още повече в дупката. Веднъж попаднала зад хоризонта на събитията, движението на частицата към черната дупка е толкова неизбежно, както и придвижването напред във времето и всъщност може да се разглежда точно така, в зависимост от използваната координатна система.”

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%BE%...%8F%D1%82%D0%B0

Тук вече нямаме символи, имаме пряко описание на падането към центъра на черна дупка, т.е. преминаването през пространствено-времевият канал.
По описанието, което ни дава “приказката”, обаче, в центъра на сингулярността (точка с нулев обем и безкрайна плътност) съществуват два овена – бял (Ян) и черен (Ин) ( да ги илюстрираме, ето ги https://upload.wikimedia.org/wikipedia/comm...nd_Yang.svg.png ), които отвеждат съответно в горната земя (т.е. обратно връщане) и “долната земя” – паралелно време-пространство на нашето, т.е. съществуват един вход и един изход - бели дупки, едната води към паралелно време-пространство, а другата, връща обратно. Налице е описание на модела на една много сложна червеева дупка, чийто вход е едновременно и изход и в чийто център, имаме успоредно съществуващи, един до друг, вход и изход. Важното е, също, че входът е символизиран с черен овен, а изходът с бял овен. Това са Ин и Ян (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BD-%D1%8F%D0%BD ), които са част от “Великият Предел” *. Това идва да обясни, ритуалът на Гергьовден, когато жертвата е именно черно мъжко агне (http://www.standartnews.com/balgariya-obshtestvo/gergyovden_e-186746.html ). като акт на затваряне на входа към “долната земя”. Именно, обаче на него попада малкият брат и се озовава, на “долната земя”, сякаш, за да потвърди аксиомното твърдение от класическото описание на черната дупка, че от нея, няма измъкване.
Паралелното време-пространство е представено като една безводна пустиня, над, която властва змей-суховей (Спокойно можем да каже, че тук, змеят-суховей е мъжкият аналог на Халата крадяща златните ябълки), бабата меси хляба със сълзи, а водата е на режим и се получава само срещу човешка жертва (млада девойка). Едно време-пространство, една паралелна вселена, идеална за върховното посвещение на кана-колобъра, чрез което, той ще се превърне в божество-домоустроител, убивайки змея и оживявайки чрез водата отново този свят. Тук именно можем да видим важността на ритуалите извършвани на Гергьовден, не само за нашият свят, но и за паралелните нам вселени и че кражбата на плодородието от нашият свят, има важно значение за другите светове, иначе тогава бива заменена с човешката жертва – Росен от Ситово е отнесен от Вихрушата в грамадата, а Змеицата, ще отведе млад Стоян от Лилково в каменно грамаде на зелено грамаде. Защо? Отговор на това, дава именно, малкият брат от “Тримата братя и златната ябълка” – за да бъдат герои и жреци в техните светове, възстановявайки нарушената хармония в тях.
Връщането в нашият свят, от “долната земя” е далеч по-сложно, отколкото “слизането” в нея. Изходът в един от вариантите на “Приказката” е описан като
„Край града има едно голямо дърво; на него мъти орлица и все не може да отвъди орлета. Иди там, може би намериш средство за излизане.“ Голямото дърво, на върха, на което мъти орлица, но не може да отгледа орлета, защото триглавата змия ги изяжда е класически пример за затворен пространствено-времеви канал (бяла дупка). Кана-колобърът, трябва да заспи (посвещенчески сън-смърт), да убие триглавата змия и да отвори коридора. Преминаването през него, става вече с техническо средство, летателен апарат, чието построяване е символно-указано в приказката.
Оттук, нататък, тази част от “Тримата братя и златната ябълка”, ясно може да видим в една от сцените изобразени в съкровището от Наги Сент Миклош (кана 2 http://www.lessing-photo.com/p3/140305/14030519.jpg ) и в шумерският разказ “Етана отлита на Небето”.
Тази част от приказката е вид указание, че връщането от паралелните вселени към нашето четиризмерно време-пространство е много по-трудно, отколкото пътуването от нас към тях. Факт е, обаче, че завръщанията са осъществявани – Билгамеш извървява ‘Пътя на Слънцето” и се връща, малкият брат от “Тримата братя и златната ябълка” също, жертвайки обаче, част от себе си, за да бъде успешно пътуването. Тази жертва е необходима, за да корелира времето, понеже то тече различно в двата свята. И това ясно е засвидетелствувано в приказката, където орелът трябва да бъде чакан да се оперчи (да си смени перушината, както змията си сменя кожата), за да може да лети.
Мои скъпи сънародници, Тангра рече и аз ви преразказах, отново тази приказка...
Слава Нему!

====================================================
* Ясно е, че идеята за Великият Предел взаимствана от китайците е имала за българите малко друг смисъл и е носела именно, познанието за сингулярността във вътрешността на черните дупки.

"Според китайската философия, в началото на света стои У дзи – „Безпределната празнота“, където безкрайността и нищото са тъждествени. У Дзи преминава в Тайдзи, където безкрайността се разделя и възникват силите Ин и Ян. От тях след това възникват осемте врати – Багуа, които са различните възможни съответствия на съотношението Ин и Ян. Двете сили винаги се намират в динамично равновесие – Ин поражда Ян и обратно, когато едната сила достигне своя връх, се превръща в другата. В екзистенциален план е важно да се постигне тяхната хармония, която води до затварянето на Тайдзи и постигането на първоначалната У дзи."

Написа: Йордан Стайков 26-27 юни, 2018 г., село Ситово, Родопи

[Йордан_13]

Както писах, Змеят, това е и самият Кана- Колобър. Само той може да бъде Избранникът, който може да влезе в Грамадата, т.е. в пространствено-времевият канал към звездният куп Плеяди. Само той може да отиде и да се върне. И когато го направи, когато стабилизира канала, тогава може да вземе, остатъка от Българите. В Откровението на Иоан е казано ясно: "ново небе и нова земя, защото старото небе и земя ги няма вече". Ако трябва да го тълкувам в последните глави, ясно ще се види това!

http://tayni.net/?p=6143

" Тук може да се говори много, но най-накратко ще кажа, че предстои велика трансформация и възраждане на духа и на духовната сила у нас и на Балканите, започвайки от най-древното, свързано и с владеене на магичното. А това означава какво? Че много българи и българки вече са тръгнали и ще тръгват по този път, обръщайки се и към хилядолетните български традиции. Някои от тях, обаче, ще се опарят, защото тук участват и най-мощните сили на мрака и те ще събудят много заспали „змейове и змеици“, за които се пее и в народните песни. Така че тук няма място за лекомислие, става дума за нещо много силно, което изисква голямо проучване, усвояване до степен на майсторство, чиста душа и неразривна връзка с Небето! И сериозна предпазливост. Силите на мрака могат да са и чудотворни, но само ако са подчинени на силите на Светлината. „И Светлината в мрака свети, и мракът я не обзе“ (Йоан 1:5)."