www.Voininatangra.org
 
 
 
НАЧАЛО   АКТУАЛНО   ГАЛЕРИЯ   ФОРУМ   ТЪРСЕНЕ
  
   РЕГИСТРАЦИЯ   ВХОД
Саракт

Форум -> Из "Бурханизмът на тюрките в Саяно-Алтай"


  Reply to this topicStart new topicStart Poll

> Из "Бурханизмът на тюрките в Саяно-Алтай", Виктор Я. Бутанаев, изд. ХДУ, г. 2003
Йордан_13
Quote Post


Админ
*******

Група: Админ
Съобщения: 16 036
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



(Свободен превод от руски: Йордан Стайков)

Важно място в комплекса от религиозните вярвания в Хонгорай е заемал древният култ на богинята Умай - «Ымай-идже» или «Ымай-ине» (букв. Майка Умай). Нейният култ бил широко разпространен сред всички тюрки от Саяно-Алтай.
В първична форма той се среща при киргизите в Тян-Шан, казахите, избеките и сибирските татари. Почитта към богинята Умай в Хонгорай се е съхранило от времената на древнотюркските държави, когато съпругите на каганите ги наричали „майка-катун, подобна на Умай“. Интересно е, да се отбележи, че в хакаските молитви, Умай не се нарича само «Ымай ине» - Майка Умай, но също така и «Ымай хадын» - т.е. госпожа Умай.
Богиня Умай ( диалектно Умай, Нумай, Омай и Ымай), според представите на хакасите е невидима за хората и постоянно се намира на небето сред белите облаци, откъдето тя покровителства раждането на децата и ги пази от нещастия. Считало се, че, ако детето падне, няма да го боли много, защото Ымай- идже ще го задържи. Ако насъм детето се усмихне, това значи, че богиня Умай си играе с него(ымайынац кулшюче), ако трепери и плаче, значи Тя го плаши(ымайы чочытча). Когато детето хване разстройство, значи, че Умай е започнала да се гнуси от него (ымай чискин парган). Тези шеги се наричали „игрите на Ымай-идже» (Ымай чезинец иирюкеш) и за да бъдат спрени, трябвало Умай да бъде удовлетворена. Необходимо било да се прозинесе заклинанието „хурай, хурай“, т.е. „помилвай и спаси“, а устата на детенцето да се намаже с масло с думите «Ымай 1чез1 чалхазын» - нека го оближе Майка Умай. Физическото развитие на детето протича под влиянието на богиня Умай, затова на здравият човек казват «ымайыбысхан» - получил е помощта на Умай. Според вярванията на хонгорците, богиня Умай е пазителка на детските души, които се намира при нея в „храма“ – на планината Умай-Тас (Ымай-тас), разположена в горното течение на река Енисей между Саянските хребети ( на руски – планината Амай срещу град Саяногорск).
Според текстовете на бурханистките молитви, планината Умай-Тас се разполагала по небесната ос в центъра на Земята, а нейният храм се пазел от духът-стопанин на тази Планина. Мястото, където Умай (Ымай-идже) живее се наричало „Умай Чир“ и било разположено в планината Пулай-Син сред вечно цъфнали дървета, където тревите са винаги зелени и реките не замръзват. Там предсказва златна кукувица голяма колкото конска глава стояща на върха на златолистната свещена бреза. Тя расте на брега на митичното Млечно езеро. Самата богиня Умай се смята за родена от млечната пяна на това езеро (ах тамырдац чайалган).
Хакасите си представяли Умай-Идже като пълничка белокоса бабичка, която можела да лети в образа на бяла птица. На базата на хакаската представа за местожителството на богиня Умай, може да се предположи, че между световете на хората и небесният бог се е простирал особен свят на полубожества.
Според митологията на северните алтайци, шорци и бирюсчинци, богиня Умай принадлежи към жителите на Небето и е най-малката дъщеря на свещеният Улген(Бай Улгеннин очы кызы). При молитва при нея се обръщали с думите «Улгеннен узуктсгзщ» -Ти си част от Улген! Възможно е, поради това, в моленията на тюрките от Саяно-Алтай, Тя да се нарича също Бай-ана или Пай-идже, т.е. Свята Майко.
Напълно е възможно образът на богиня Умай да видим върху хакаските нагръдници „пого“, които сватовете слагат на сватбата. Днес, никой в Хонгорай не помни техният смисъл и значение със сложни фигури. Въпреки това, при тяхното внимателно изследване може да се видят стилизованите образи на каменните изваяния на Окуневската култура, които вероятно визират богините на плодородието плодородия (ср. маската Хуртуях-тас). В такъв случай слагането на нагръдника „пого“ на сватбата е било свързано с култа към богиня Умай, която трябва да въплъти душите в детски тела. По този начин младото семейство се надявало да има своето потомство. В потвърждение на нашите разсъждения звучат думите от сватбеният благослов: “ Нека задният край на дрехата, да стъпче добитъка, а децата да стъпчат предния й край! Нека пред огнището винаги да има дърва, нека зад огнището винаги да се люля люлката.“
Името на богиня Умай, етимологично произхожда от тюркско-монголският термин „умай“: 1- утроба; 2-матка; 3- плацента, и е свързано с детерождението. В хакаският език думата „умай“ (омай, ымай) има няколко значения. С първото - „пала ымайы“ – букв. бебешката умай, са обозначавали душата – жизнената сила на кърмачето, от която то се раждало. Когато свършвала бебешката възраст, т.е. до 3 годинки (по-рано кърмили бебетата до 2-3 годишна възраст), душата-«ымай» се превръщала в „хуг“ – жизнената сила на възрастният човек. Затова бебето често се нарича «час ымай», т.е. младенческа душа (младенец), а къща с бебе – кърмаче се наричала «час ымайлыг иб». Второ, с понятието „умай“ се е наричала жизнената сила на целия хакаски народ, благодарение на която той живее на земята. Например, съществува израз «хоорай чон - таг ымайлыг чон» - „хакасите са народ с огромна жизнена сила“, т.е. родени от планински духове.

Всеки народ има своята Умай (жизнена сила). Сред хакасите съществуват изразите «тадар ымайы» - хакаска умай, «хазах ымайы» - руска умай. Някои хонгорци с понятието „ымайах“ (малка умай) обозначавали темето на главата на бебето. Смятало се, че под фонтанелата се намира душата на бебето. Чрез темето, бебето получава енергия от Умай и Небето, която прониква в душата му и я храни. Затова след изкъпването на бебето (първото изкъпване), темето му задължително се намазвало с масло от сметановата каша „потхи“ и едновременно с това се призовавала богиня Умай , с думите „ээг-ббг Ымай-идже!“
Думите «ээг-ээг» или «ббг-ббг» се употребяват най-вече за повикване на млекодайни животни и в конкретния случай целят да предизвикат (ползвани като магическо наричане) изобилието на кърмата на родилката. Четвъртият смисъл на понятието „умай“ виждаме в долината Абакан, където под „умай“ се разбира пъпната връв на новороденото, „която традиционно зашивали в малка торбичка от кожа или плат и го закачали на въженце за люлката на бебето. На същото място закачали мъничък лък със стрела, ако бебето е момченце или лъкче без стрела, но с миниатюрен чекрък (въртящо се колело за ръчно предене) когато бебето е момиченце. В петият смисъл, с понятието „умай“ се е обозначавал ангелът-хранител на кърмачето.


Сред хакасите се смята, че момичетата и момчетата имат различни „умай“ (жизнена сила). При девойките „жизнената броня“ е по-силна, отколкото при момчетата и затова, когато в юрта, където има момченце, влезе майка с момиченце, то родителите на момчето го вземали на ръце или го прегръщали, за да запазят от нарушаване или повреда психиката му. Силите „Умай“ при новородените от един и същи пол или при родените в един и същи месец не се толерират една с друга, конфликтират и съперничат помежду си (ымай пазысханы) докато едната от тях не победи другата. В тази връзка се забранявало на две бременни жени или родилки с бебета от един и същи пол, да се намират заедно в една стая, защото едното от бебета може да умре.
Не е било позволено да се слагат в една и съща люлка бебета, родени в един и същи месец. Но момиченце можело да бъде приспано в люлка на момченце. Забранено е било да се кърмят от една и съща гърда различни бебета, родени в един и същи месец.
Очевидно, в този случай, понятието „Умай“ съответства на думата „ине“ или „идже“, - майка (грижовна майка, изпълняваща защитни функции).
На плацентата хакасите придавали изключително важно значение, защото смятали, че тя защитава плода в утробата и от нея зависи съдбата на детето. По време на раждането, при прерязването на пъпната връв, бабата-акушерка (инейджи), произнасяла думите: „«Ымай-идже! Защитавай и укрепвай пъпната връв!». Ако самата акушерка преди е имала дете, умряло по време на раждането или мъртво родено, отрязвайки пъпната връв тя е била длъжна да произнесе следните думи: „Не моята ръка реже, а ръката на Умай Идже, това не е моя участ (съдба), а щастието на Умай Идже“ . След прерязването на пъпната връв, измивали плацентата с вода, намазвали я с масло и завита в брястова кора, я съхранявали под възглавницата (на мястото на леглото, където се поставя главата) в продължение на три дни.
На третият ден, устройвали почетно (символично) погребение на плацентата под името «пала ымайын сбпргеш» или «сугдек». На него се събирали по-възрастни хора, които носели подаръци. Момченцата символично били дарявани с три стрели (ух), а момичетата с три седефени копчета (тана). Бащата на бебето изкопавал в основата на юртата ямка, при това за плацентата на момиченцето – откъм женската половина на юртата, а за тази на момченцето откъм мъжката. Вярвало се, че, ако плацентата бъде погребана на място, където се разхождат хората, то детето ще расте морално подтиснато; ако се погребе плитко (под височината на пищяла), то жената ще ражда често; ако се погребе дълбоко (над височината на пищяла), жената ще ражда рядко. Плацентата закопавали (погребвали) над пъпната връв. Ако се направи обратното, то жената повече няма да може да ражда. Церемонията по погребването на плацентата се извършвала от акушерката (инейджи). Тя постилала дъното на ямката с бял филц (плътно пресована вълна) или брястова кора. После слагала в нея плацентата, предварително опакована в бяла топла торбичка. Вярвало се, че ако на плацентата й е студено, то и родилката също ще мръзне. Заедно с плацентата поставяли и брястовата пръчица (ах тахпай), с която отрязвали пъпната връв. Над плацентата правели конусообразна колибка от девет (за момченцата) или от седем (за момиченцата) пръчици, намазани със сметанова каша (потхы). Там погребвали и малко лъкче със стрела, за да поравява всякакви нечисти сили.
След погребването на плацентата, акушерката (инейджи) заедно с родилката три пъти обикаляли по пътя на слънцето около могилната ямка. Всеки път, обикаляйки погребаната плацента, родилката с десния си крак стъпвала на мястото на погребението с думите: «Ымай- идже! Пази своите деца! Пала-идже! Нека децата ти да бъдат здрави! Ымай-идже! Нека укрепне моят таз! Пала-идже! Дай ми своите сили!». След обреда по погребването на плацентата събралите се старци и старици сядали на трапезата. Те ядели обредното ястие «иней потхызы» или «ымай потхызы» - т.е. сметановата каша на богини Умай и пиели ритуално вино « иней арагазы» или «ымай арагазы» - т.е. „арак“ на богиня Умай. Според етикета, всички трябвало да се веселят и да имат радостни изражения на лицата.
Когато жената страдала от безплодие и искала да има потомство, й се правел обряд за получаване на душата на детето «ымай тартханы» - буквално, „привличане на Умай“. Обредът се правел от великите шамани - «пугду- ры». Служителите на Бялата вяра не притежавали подобни способности.
Камлание се правело в нощта на бялото пълнолуние (ах толы), т.е. на четиринадесетият ден след новолуние. За изпълнението на обряда «ымай тартханы» трябвало да се изкопае с корена млада бреза (с височина три метра). Внасяли я не през вратата, а през димното отверстие на юртата и я поставяли между средната (ортын параан) и главната (пас параан) мебелни секции. Към клоните на брезичката привързвали специално направен по този случай фетиш «хуруг ымай» - буквално, суха умай. Той се състоял от три половинметрови нишки (шнурове): сребърна сърмена нишка «ах алтын», синя (зеленя) копринена «кок чібек» и червена копринена «хызыл чібек». Към свободните краища на нишките привързвали: към сребърната - сребърна монета, служеща за откуп; към синята (зелената) - бронзово ръчно направено копче (хола марха), символизиращо сърцето; към червената - раковина каури (чылацмас), където се съсредоточава душата. Според представите на хонгорците, фетишът «хуруг ымай» привлича към себе си вниманието на богиня Умай, която в образа на бяла птица долита и каца на клона на брезата до него.
Под брезата постилали бяла филцова постелка, върху която поставяли малка масичка. На нея поставяли малка дървена червена чашка, в която вечерта наливали специално приготвено мляко, издоено от бяла крава от непорочна девойка. За стерилност (чистота) млякото покривали с бяла кърпичка.
В качеството на жертва заколвали бяло агънце по начина «бзеп», т.е. разрязвали диафрагмата и с ръка разкъсвали аортата. Дясната страна на гръдната клетка на животното сварявали в казан с вода, а белите дробове и сърцето сготвяли на пара. Преди камлание парчета от горещото жертвено месо (пу- лаг) - двете десни горни ребра, главата, десният преден крак, гръбнакът, белите дробове и сърцето се поставяли в коритце на масичката под брезата. За храна на богиня Умай служела горещата пара - «оор-пус», издигаща се от месото.
Жената, на която извършвали обряда, сядала на бяла покривка, постлана на почетно място пред огнището (от пазы). Тя си връзвала бяла кърпа, която носела три дни. Шаманът по време на камлание, след като е получил благосклоността на богинята на огъня «От-Ине», се отправял към храма на богиня Умай. В този обряд участвали девет невинни юноши и седем непорочни девойки, които повтаряли след шамана неговите движения и песнопения. Смятало се, че Умай-идже обича да гледа театрални представления. Достигайки планината «Умай-тас», шаманът се покланял на богиня Умай и я молел да се срещне с нея (в този момент пръскали с вино и повдигали поднос с жертвено месо). След дълги увещания, Умай-идже, след като се е наситила с жертвена пара, благоволявала да приеме шамана в своите покои. Според представите на хакасите, на стените на многобройните стаи в храма Умай-тас висели люлки с душите на децата: жизнената сила на момичетата била във вида на коралови мъниста, а на момчетата – във вида на стрели. Шаманът, избирайки съответната душа и вкарвайки я в своето дайре, бързо се връщал обратно в юртата.
В това време, червената чашка с осветеното мляко поставяли на главата на бездетната жена. На шамана подавали фетиша «хуруг ымай», който той увивал около главата й. Едновременно с това, обръщайки дайрето наобратно над чашката с мляко, той 3 пъти удрял инструмента и потапял донесената душа в съда. Завършващото действие се наричало «ымайны урарга», т.е. вливане на душата на младенеца. След това камът, намотавайки на безименния си пръст краищата на шнуровете, потапял в млякото завързаните към фетиша раковина каури и бронзовото копче с думите: „ Ти имаш душа във вид на бяла раковина каури, ти имаш жизнена сила във вид на бронзово копче“. Потопените предмети привличали и показвали пътя на богиня Умай. След това пациентката, захапвайки с уста раковината и бронзовото копче от фетиша, бавно изпивала млякото от чашката. Според разбиранията на хонгорците, плътта и кръвта на детето преминават в млякото.
Когато настъпвал важният момент, шаманът сам държал чашката с млякото. То трябвало да бъде изпито цялото на един дъх. При изпиването му, за известно време не се позволявало на пациентката да диша и още повече - да плюе. Смятало се, че по този начин душата на детето «пала ымайы», заедно с млякото попада в утробата на бездетната и тя забременява. След това, фетишът «хуруг ымай» се закачвал обратно на брезата.
След завършването на обряда «ымай тартханы» в продължение на три дни, нищо не се изнасяло от юртата. На третия ден сваляли фетиша «хуруг ымай» от ритуалната бреза и до раждането на детето го пазели завит в бял плат в ковчеже, поставено до възглавето на леглото. Обрядната бреза изнасяли през димния отвор на юртата, отнасяли я в гората и я завързвали в изправено положение на уединено място.
PMEmail Poster
Top
Йордан_13
Quote Post


Админ
*******

Група: Админ
Съобщения: 16 036
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



Превода беше дълъг, труден, пълен с биологична терминология и се наложи и специализирана помощ;))) не знам, дали да превеждам по-нататък, но текста ви представя, възможно най-чистият тенгриянски ритуал срещу безплодие при жените. Нема християнство, нема мюсюлманство, няма авраамическа намеса;))) Но има много познание за обичаите и ритуалите с родилките и бебетата, които винаги са свързани с Умай Биче Артимас (Атина Палас). По принцип подобни преводи на български за Умай Биче, не съм видял да са правени досега, може би, защото са трудни и трябва да гориш в това, за да се захванеш с него. И най-много, да бъдеш оплют;))) Непрестижно е, при сегашната тракизация;)))
Та, като видите етимологията на понятието "Умай" - утроба, матка, плацента, се сещате, чии са скалните храмове-утроби при Ненково, Помак махле, Татул, махала Рячка, и въобще из целите Родопи;))) Да, не казвам, че има, освен тази още 2-3 статии на руски, които директно ги свързват;))) Абе, ще ги преведа;)))
А вие се досещате, защо превеждам точно частта за безплодието при жените, защото това е бич сред съвременните българки, чума...


Най-интересното е, че когато в интернет се правеха подобни публикации свързани с Тангра, Тенгриянството и т.н. преди едно 15-16 години, то тези публикации и преводи, явно са се правени доста едностранчиво, следвайки тенденциозно определени цели. А какви са били тия цели? Ами най-просто: да създадът условия за развихрянето на тракологията и появата на личности като Серафимов, Пасков и т.н.. Ако се е превело всичко от Азия;))), т.е. от Руската федерация;))) свързано с Тенгриянството, тракологията, буквално ви казвам, щеше да бъде навряна в кучи гъз, а мамбото на някои хора, секнато завинаги! МАЙМУНИ, ГИДИ НИЕДНИ!

smil4341944e6b0c8.gif smil4341944e6b0c8.gif smil4341944e6b0c8.gif
Самата богиня Умай се смята за родена от млечната пяна на това езеро (ах тамырдац чайалган).""
Та, ето ви я представата за "древногръцката Афродита";))) И затова Афродита е представена да язди лебед! вж. ( https://upload.wikimedia.org/wikipedia/comm..._swan_BM_D2.jpg ) Да не говорим, че като превеждам текста, хахахаха, ясно се открояват днешните православни народни вярвания за Богородица;))) Проблемът е, че много хора, залитнаха като гламави овце по тракологията на семейство Фол и не могат без нейната терминология. А това вреди, меко казано, много вреди;)))
Иначе, като чета тъй текста, веднага мога да ви кажа, защо има селища в България с името Брезово, Брезовица и това не е просто, щото там са расли брези, м-да;))) Та, дори самата махала Брезовица е символ на почитанието към Умай Биче Артимес, тъй като именно неин храм като Богородица (Палас) е възстановен там. По-късно ще разберете,че тва "Палас" като прозвище на Атина не е никак случайно и най-накрая намира своето обяснение. Иначе, ако се опрете на тракологията на Фол и гръцките извори и представи, ще се омотаете отсейде;)))

"При молитва към Нея се обръщали с думите «Улгеннен узуктсгзщ» -Ти си част от Улген! " Така, както написах и в студията "Умай Биче Артимес", Умай е нищо повече от Духовната Сила на Тангра, нещо подобно на индуската представа за Шакти на Шива;)))
PMEmail Poster
Top
Йордан_13
Quote Post


Админ
*******

Група: Админ
Съобщения: 16 036
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



Когато жената забременеела, шаманите, а впоследствие и служителите на Бялата вяра, като неин талисман поставяли в юртата «иней-тёсь» или «ымай-тёсь» (иней-тьос или умай тьос), т.е. фетишът на богиня Умай. Правели го от брезов клон, за лице служела бяла кърпичка, пришита към разклонение или вилка (на клона). На единия край на вилката закачали лъкче със стрела. «Ымай- тёсь» стоял в женската половина на юртата, под кревата. Бременната жена, когато имала лошо самочувствие, му се молела и го хранела съа сметанова каша «иот- хы», опушвала го с богородична трева? богородской травой «ирбен», пръскала го с млечна водка «арака/арак?». Според вярванията на хонгорците, фетишът «ымай-тёсь» помагал при раждане и бил необходим атрибут при решаването на проблеми при раждането.

След раждането на детето на дъгата на хакаската люлка откъм главата привързвали фетиша «хуруг ымай» заедно с направени от бреза лъкче и стрела. Фетишът «хуруг ымай» висял там до три месеца, а след това го завивали в бял плат и го скривали в ковчеже или сандък.
На третия месец след раждането на детето, в качеството на негов талисман (амулет) бурханистите приготвяли фетиш «ах ымай», т.е. бяла умай, по-известна сред хората като «азырачан ымай» или «чеек ымай» - хранещата се умай или лакомата умай. Фетишът «ах ымай» представлявал малка кукла (5-10 см.), направена от брезово дърво, с коса от бели конски косми (при сагайците - от коноп), облечена в рокля от син плат. Пазели го в специално ковчеже («ах абдыра» - бяло ковчеже или «ымай абдыразы» - ковчежето на умай), което стояло на олтара. Заедно с «ах ымай» се пазели: червена чашка - «ымай чірчезі», т.е. чашката на богиня Умай; бяла дървена лъжичка «ымай сомнагы», т.е. лъжичката на богиня Умай и малко лъкче съе стрела «ымай ух-чаачагы» - т.е. оръжието на богиня Умай. Лъкчето се правело от нреза, тетивата – от копринен конец, а тризъбият наконечник на стрелата – от метално фолио.
Всеки месец, докато детето навърши три години, на седмия ден от новолуние извършвали обрядно хранене на богиня Умай, наречено «Ах ымай тойы» - Пиршество на бялата Умай. Хонгорците свързвали благополучието на семейството с добрите намерения на Великата Покровителка. Те вярвали, че ако не бъде нахранен навреме фетишът «ах ымай», богиня Умай се разгневяша (Ымай чиктир- букв. „Умай ще отхвърли“) и ще престане да пази детето. Бурханистският фетиш «ах ымай» защитавал детето от всякакви нечисти сили, включително и от опитите на кръвожадни шамани да откраднат душата на младенеца. На шамана за камлание му трябва тъмнина, а фетишът «ах ымай», както вярвали хонгорците, осветявал нощем жилището и така пазел детето. Атрибутите на богиня Умай - фетишът «хуруг ымай» и лъкчето със стрела, както и нейното изображение «ах ымай» трябвало зорко да се пази, тъй като хора от неблагополучни домове, където децата умират в ранна възраст, могат незабелязано да ги откраднат и да вземат за себе си щастието на семейстото.

За обрядното пиршество «Ах ымай тойы» специално приготвяли сметанова каша «потхы». Изваждали от ковчежето фетиша «ах ымай», поставяли го до люлката и прикрепяли към него лъкчето със стрелата. Пред него разстилали бяла покривка, на която поставяли червената чашкa и бялата лъжичка. След това сипвали в чашката «потхы» и започвали храненето. Първо три лъжички каша хвърляли в огъня за богиня «От-Ине», след това мажели устните на «ах ымай», и накрая три лъжички «потхы» давали на детето. Намазвали с каша също и лъкчето със стрелата. Ако детето не се чувствало добре, по време на ритуалното хранене обличали фетиша «ах ымай» с рокля в същия цвят като дрешката на детето. Вземали лъкчето със стрелата и стреляли в гърдите на фетиша. Вярвали, че така убиват злите духове на болестта, вселили се в детето.

На обрядното хранене на «ах ымай» поканвали всички съседски деца. След като „нахранели“ изображението на богиня Умай, нахранвали всички деца със сметанова каша.

Започвайки от тримесечна възраст на детето, за негова защита майкатa кърмачка заедно с акушерката извършвали обряд на ритуално опушване, наречен на хакаски «ызырых». Думата «ызырых» или «ысрык» е широко известна в много тюркски езици. От древнотюркско време подобен обряд се правел за лечение на детето, и за да се опази то от нараняване, болести или уроки.

На деветия ден от всяко новолуние чрез обряда «ызырых» се покланяли на богинята на огъня «От Идже». От ковчежето изваждали фетиша «хуруг ымай» и, закривайки темето на детето с длан, три пъти го пренасяли над главата на детето с думите «хурай, хурай». Смятало се, че фетишът «хуруг ымай» предпазва детето от уплаха. След това хранели огъня, като хвърляли в него три пъти по три парченца сланина. На малко желязно сито (совочка) запалвали богородскую траву «ирбен» (чубрица). Там поставяли и девет зърна ечемик и седем щипки сол. Майката на детето правела кръг около главата на детето си със ситото с димящите треви и казвала следното заклинание:

«Ызырых, ызырых!

Ымай-Идже! Пай-Идже!

Тридесетзъба Майко на огъня От-Ине!
Четиридесетзъба Дева майко Хыс-Ине!
Ти пазиш нощем! Ти предпазваш денем!
Не разпръсквай пепел! Не плаши децата!
Аз ти се моля и те умолявам,
Ако влезе дявол, огради го!
Ако влезе зъл дух, прогони го!
Ызырых, ызырых!
Ымай-идже! Пай-идже!»

Обрядът «ызырых» се смятал и за силно средство против нечиста сила.

Болестите при децата се свързвали със загуба на душата - «пала ымайы». Според хонгорците, душата на младенеца обикновено можела да се загуби от силна уплаха или поради това, че Умай го е напуснала (ымай ббрлебюкен) - букв. „Умай се е издигнала нагоре“. В такъв случай поканвали шаман, който извършвал обряда «ымай чабырарга» - букв, „да спуснеш надолу Умай“. Той се отправял в търсене на изгубилата се душа, молейки богиня Умай да му помогне. В резултат на камлание, шаманът донасял намерената душа обратно на болния. Той я пускал от дайрето в чашката с мляко, която давал на детето да го изпие. Ако детето било кърмаче, млякото от чашката можела да изпие и майката, тъй като чрез майчиното мляко душата се връщала в бебето.
Когато в в семейството често умирали малолетни деца, това означавало, че в дома се е заселил зъл дух «хара ымай» - букв.черна умай (хара ымай тускен - букв, паднала черна умай). В такъв случай извършвали обряд за изгонване на злия дух, наречен «хара ымай кбд1ртерге» - букв, да изнесеш черната умай. Той се състоял от два етапа.
Първото камлание се правело нощем при стара луна (стария месец). Специално се правело изображение на злия дух «хара ымай» във вид на глинена, дървена или парцалена кукла. В Кунсткамер на Петър Велики се пази малка фертообразна(?) фигурка «хара ымай», придобита от Н.П. Дыренкова по време на експедиция от 1926 г. в Хакасия. «Тази скулптура изобразява гола жена с фертообразно (Ф-образно?) сгънати ръце. На главата й има шапка. Лицето й е удължено, с голям нос. Краката са скъсени». Обличали я в рокличка, ушита от дрехите на умрялото детенце. По време на това камлание шаманът в абсолютна тъмнина и пълна тишина търсел из юртата скрилите се зли духове «хара ымай», останали от умрелите деца. В края на краищата той ги улавял и ги вкарвал в дайрето си. След това камът се отправял в страната на мъртвите души, която се намирала, според едни сведения, на дъното на Ледовития океан, а според други - в планините Ыргах-Таргах в Западен Саян. Там той изтърсвал от дайрето «хара ымай» и надежно ги заключвал. Нощното камлание се наричало «хара ымай сурдурерге» - букв, прогонване на черната умай.
На следващия ден изображението на злия дух «хара ымай» обличали във филцово палтенце и поставено върху салче, го пускали по реката, произнасяйки: «Спускай се до устията на деветте морета!». При това хвърляли във водите на реката раковината каури, която по-рано е била привързана към фетиша «хуруг ымай» на умрялото дете.
След обряда «хара ымай код1ртерге», след определен интервал от време, следвал ритуал за получаване на бяла душа на дете «ах ымай тартханы», който бил идентичен с обряда при безплодие. Главната разлика се заключавала в това, че при безплодие шаманът се отправял към храма на богиня Умай, докато в тази ситуация той практикувал кражба на душа от здраво дете от Тува, Алтай, Монголия или друг аймак на Хонгорй. На хакаски такъв начин на «добиване» на душа се наричал «ымай талирга» - букв., разбиване на умай. Шаманът се промъквал до някое многодетно семейство и улавял душа «пала ымайы» от някое спящо детенце. Смятало се, че детето, на което е била открадната жизнената сила, е обречено. Ако устата и тялото на дете, умряло от неизвестна причина били посинели, това се считало за явен признак на шаманска намеса.
Откраднатата душа «пала ымайы» шаманът пускал от дайрето в чашката с мляко, което жената изпивала. Такъв обряд се правел по време на бременността й.

Шаманът определял външните признаци на бъдещото дете и предричал съдбата му. Ако той «разбивал умай» при руски деца, се раждало дете подобно на русначе, ако го правел при тувинците – на тувинец и т.н. Шаманът строго предупреждавал майката бъдещото й дете никога да не ходи на мястото, откъдето е открадната неговата душа – иначе ще умре.

И така, според представата на хакасите богиня Умай - «Ымай-идже» - това е духовната майка на Хонгорай, пазителката на детските души на тюрките от Саяно-Алтй, покровителка на бременните и младенците по целия свят. Във връзка с това, че «храмът» на богиня Умай се намира в планината Ымай-тас, расположена в Саяните, може да се изведе концепцията за Саяно-Алтайския произход на този древнотюркски култ. Шаманизмът все още е съхранявал своя приоритет при «общуването» с богиня Умай, но бурханизмът вече твърдо установявал своя диктат и в тази област.
PMEmail Poster
Top
Йордан_13
Quote Post


Админ
*******

Група: Админ
Съобщения: 16 036
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



Това е останалата част от текста. Изводът на автора, няма да коментирам, руснаците толкова си могат smil4341944e6b0c8.gif

Шаманството като една от формите на Тенгриянството владее онова, което бъдещето ще изисква - способността да се викат и вселяват душите във физическите тела. За християните, това си е вид сатанизъм smil4341944e6b0c8.gif smil4341944e6b0c8.gif , но въпреки тях, в бъдещето, процесът на прераждане, ще бъде овладян от тогавашният човек, физическите тела ще бъдат конструирани и реконструирани още ембрионално или в по-късна фаза, материализмът напълно ще отпадне, той ще бъде осъзнат като илюзия, защото душата ще се вижда (Откр. Йоан Гл. 20:13-14) smil4341944e6b0c8.gif и тогава идва голямата роля и отговорност на Тенгрианството свързана с Майка Умай и душите. Проблемите на тогавашният Българин, ще бъдат други, защото ние ще го преведем през Брода на тази Мрачна епоха, за да бъде Завинаги!
PMEmail Poster
Top

Topic Options Reply to this topicStart new topicStart Poll

 

Нови участници
trened 7/9/2023
ддт 5/2/2022
mita43c 5/12/2021
Krum 20/9/2020
Lucienne71 21/4/2020