АЛП БИКАТА МОСХАБА В СКАЗАНИЕ ЗА ЧУЛМАН

Част І. Песен за Стара България
17. Защо Шамбат отишъл в Сувар
(26) Халджи се зарадвал
и без колебания решил
да последва съвета на Яга –
но бил много недоверчив.

(27) Затова решил отначало
да провери действието на отровата:
отровил с неговите капки
мъжа на царицата на пчелите Мосхаба.

(28) Мъжът на царицата умрял,
а бременната Мосхаба,
опитвайки се да спаси мъжа си,
изсмукала от тялото му част от отровата.

(29) Оттогава тази отрова
се предава на всички пчели –
потомците на Мосхаба –
които болезнено жилят с нея...

Алп Биката Мосхаба – царица на пчелите се споменава още в първата глава на Сказание за Чулман , “Песен за Стара България”. Това, което можем да кажем за нея е, че тя е един от най-земните преобрази на на Турун Аби Артимас. В първите две глави на Сказанието, “Песен за Стара България” и “Песен за Илат”, Мосхаба е споменавана спорадично в контекста на определени събития. В “Песен за Стара България” за Мосхаба се говори, като за царицата на пчелите, която изпива отровата на Яга Албастъй от тялото на мъжа си, отровен от Халджа, в опит да го спаси от смъртта. Вследствие на този акт тази отрова започва да се предава в поколенията й и така се формира познатият ни днешен биологичен вид на пчелата.
Сказание за Чулман, част Втора, Песен за Илат, 41. Катраг попада в плен и бяга от Илат
(26) Чувал бил от леля си,
че алпът Чулман пази вълшебния Тамър
в една подземна пещера.
(27) А царицата на пчелите Мосхаба разказала на Кимер,
че е виждала входа в Подводния Свят,
(28) от който пред очите й излизал Чулман и завела Укряч до този вход.
(29) Разчитал Таргиз на своята сила и лекомислено се спуснал по хода надолу.
(30) Забравил за това, че в света Тама цялото земно величие става малко и нищожно. (31) По съвета на Мосхаба той се намазал с мед и затова стражите на Тама го приели за пчела и го пуснали.
(32) Преминал той 6 пещери, преди да намери нужната – 7-мата, но когато влязъл в нея, видял алпа Джуанъш.
(33) Той също бил дошъл тук, за да открадне тамъра, за да стане силен и да заповядва
на всички.
В “Песен за Илат” , Мосхаба е тази, която знае Входа към Подводният свят на Чулман с 7-те пещери, където Таргиз-Кимер иска да отиде за да вземе вълшебният тамър на Чулман. Това е първата асоциация на Мосхаба в Сказанието с Подземният свят и душите на мъртвите,т.е. първото споменаване за нейният хтоничен характер като познавач на порталите към него и начините за преминаване. Живите трябва да се намажат с мед, да станат като пчели, за да ги пуснат пазителите на входовете. Нещо, което виждаме в древногръцката митология с медните приноси пред портите на Хадес.
В Третата част на Сказанието, Песен за Кимер, Мосхаба (Пчелата) е замесена в отношенията между алпите Лекдиу и Кубар Бабай, който пречи на алпите Лекдиу и Куян да вършат своите неправи дела. Тя е единствената, която огненото око на Кубар не може да превърне в камък. По съвет на Кук Куян тя ужилва Кубар докато спи в областта на окото, той го сваля поставя го в чаша и Кук Куян го открадва.
В четвъртата част на Сказание за Чулман “Песен за Маджи”, синът на Мосхаба (Пчелата), Кургевен спасява конят Бугабала от Съртан, а самата Мосхаба знае къде е заровено съкровището на брата на Маджи - Бури в град Алдър необходимо на Татран, за да го даде на Куян срещу окото на Лям. В Татран се влюбва Арсу, дъщерята на дъщерята на Мосхаба, юийто баща е самият Куян. Тя помага на Татран да избяга и те отишли да живеят в Халджа, където Арсу развила пчеловъдството.
Тук Мосхаба отново е подчертана като алп бика, която знае скритите тайни и неща, в случая, къде е заровено съкровището на брата на Маджи.

Пета част на Сказанието, „Песен за аскъпските бахадири“ развръща в пълна сила образа на алп биката Мосхаба – Царицата на Пчелите. Нейното появяване не е спорадично, а става център около който се групират важните за тази епоха събития. В тази част, тя първом е свързана с фигурата на кана субиги Раудеб, баща на Терес Първи.
Под формата на Акбия тя му помага срещу Бер Кавес, който чрез дъщеря си Пура иска да сблъска Арджанбий и Раудеб, да се избият взаимно или единият да убие другият и по този начин да се вбие клин между Скития и Тракия. Тук (59. Арджанбий и Раудеб) за първи път виждаме отбелязано превръщането на човека в пчела и след това на пчелата в човек.

(111) По пътя Акбия,
невидима за всички,
се пъхнала в сандъка
и събудила Раудеб.

(112) А после тя превърнала
себе си и Раудеб в пчели...
Когато Пура отворила сандъка,
Акбия я ужилила.

(113) От ухапването й Пура
забравила за Раудеб,
а Акбия и Орджак
отлетели в Бирак.

(114) Там, в батавъла Абдере,
те искали да отпразнуват сватбата си,
да зарадват приятелите
и да разстроят враговете.
Втори път Акбия го предупреждава за опастността надвиснала на Шатър Булгар от Шаръкан и дава време на Българите да се подготвят, помага му да устои в битката срещу Шаръкан и да го победи. ,В критичният момент, когато открадвайки шапката-недивимка на Раудеб, той взема превес в двубоят с него и го наранява силно,
Акбия като пчела лети около главата на Шаръкан, показвайки на Раудеб къде е и в крайна сметка, успява да свали шапката от главата му и да го направи отново видим, а след това показва кой е реалният Шаръкан и коя е Сянката му .
Пчелата се явява един защитен символ срещу зловредното въздействие на свръхестествени сили, чиято цел е да променят нашата съдба и нашият житейски път в личен план или пътят на развитие на държавата, нейната независимост и институции.
Акбия като пчела е и жена на кана субиги Раудеб Орджак. И като такава, тя го следва неотлъчно, дори в последните дни след битката с Шаръкан, в която той е тежко ранен. Преди да умре, Раудеб иска за последно да посети Свещеното Огнище Раудеб. За това му трябва конят Тулпар, но той е собственост на Каракулак, който го е затворил в своят дворец скрит дълбоко някъде в гори и планини. Единствено алп биката Мосхаба знае тайната пътека към него. Раудеб взема Тулпар, но иска да намери и посети гроба на майка си, която той никога не е виждал. За негова радост Тулпар знае мястото му, защото за пчелите, гробът е като кошер, който храни пчелите с бал. Тук отново ясно е откроена хтоничната природа и връзка на Мосхаба с отвъдният свят, с Тама, с душите на мъртвите, може би защото и на кана субиги Раудеб Орджак не му остават много дни живот.

(122) “Аз знам къде е гробът
на твоята майка
и ще ти го покажа! –
възкликнал Тулпар. -

(123) Тя се казваше Куман.
Обичаше пчелите,
поради което бе
любимка на Мосхаба.

(124) Когато умираше, Куман
нареди да поставят
на гроба й
чаша с бал за пчелите.

(125) По волята на Всевишния
балът в тази чаша
никога не намаляваше
и пчелите го използуваха.

(126) Затова всички пчели
познават този гроб.
А аз узнах за него от жена ми –
дъщерята на Мосхаба”.

Именно поради това, не е случаен и е ясно откровен факта, че Мосхаба служи като посредник между световете, като помага на жителите на едно друго времепространство да придобият човешка форма, да пребивават и живеят на Земята.

(135) Никому не била казвала Куман,
че тя била джиркош.
Поискала тя веднъж
да поживее човешкия живот.

(136) С помощта на Мосхаба
тя избягала на Земята,
а там срещнала
група младежи и девойки.

(137) Те празнували
Чачак байраме
и изяснявали коя от девойките
пее най-хубаво от всички.

(138) Като я видяли, те
я помолили да попее.
Пяла тя – и я избрали
за Чачак къз или Гюлджихан.

(139) Билият сред младежите
тогава още млад Джумантай
се влюбил в нея
и скоро се оженил за нея...

Тези строфи са явен подсказ към читателя за извънземният, небесен произход на пчелата и нейната социално-обществена структура – кошерът. Иначе много лесно бих могъл да я обобщя като образ на Великата Майка, да намеря връзката с египетската култура, с минойската култура и да представя животът на кошерът с неговата царица-майка като най-съвършенният израз на матриархата и матриархалното устройство на държавата. Но е факт, че с появата на Свещеното Огнище като Гумно на Българската Духовност и Държавност с поставянето на аскетството като фундамент на Българската Държавност в Аскъп (Скития) рязко нараства ролята на алп биката Мосхаба и пчелите в нея. И както ще се види в следващите стихове Мосхаба има вече силни социално-обществени функции. Тя събира семейството и родът около Свещеният Раудеб и организира родовите срещи.

(149) Искал Раудеб да се отбие
при децата на приятелите си,
но тогава долетяла при тях
самата царица на пчелите.

(150) Казала им Мосхаба,
че синът на Тимджан – Джилавър
и синът на Гобе – младият Орджак
гостуват на Ер-Джумантай.

(151) “Чудесно!” – помислил си Раудеб.
Той ги обичал
като собствени деца
и се зарадвал, че ще ги види.

(152) Мислел Тулпар,
че е по-бърз от всички,
но се оказало, че вестта
лети по степта по-бързо.

(153) Когато Раудеб се спуснал
от Небесата при Огнището на българите,
то го посрещнали
всички деца на приятелите му.

По-нататък „Песен за аскъпските бахадири“ свързва образа на царицата на пчелите Мосхаба с бахадира Зъяджи (Зиези) Булгар. Мосхаба вика Зъяджи Булгар на помощ срещу злият алп-дърво Кипкан, който изял меда на пчелите в хралупа си и ги убил и затворил след това в нея Леудия. Бахадирът Зъяджи Булгар отсякъл клоните на алпа-дърво Кипкан, разсякъл го с меча си на две и освободил Леудия.
( вж. https://en.wiktionary.org/wiki/imbe#Middle_High_German )
Със следващите два бахадира, обаче Мосхаба ще слее образът си напълно. Това са бахадирът Аудан, съпругът на Бозби (‚Сказание за дъщерята на Шан“) и неговият приятел Джавър. Владението на Аудан, Нуш е център на пчеловъдството и Дом на самата Мосхаба. Затова самият Аудан придобива и името Мосха – Пчела. Аудан Мосха.
А заради Джавър, на когото и самата Мосхаба става съпруга, започва да придобива образа на жена (вж. https://upload.wikimedia.org/wikipedia/comm...860.4-123.4.jpg ).
Тук Сказанието директно ни връща към българската царска традиция в Египет, където е „Дома на Пчелата“ - богинята Нейт, с фараонът като Пчеларят, медът като нектарят на боговете в отвъдният живот, а Египет като „земя на пчелите“.

(54) Аудан се оженил за Бозби –
на сватбата им Идел
възпял подвига на приятелите
в своето “Шан толгау”...

(55) Повече от всичко на света
обичал Аудан пчеловъдството –
затова в неговото владение Нуш
живеела самата Мосхаба.

(56) Заради любовта си към пчелите
той бил наречен Мосха
и самият той обичал това име
повече от другите.

(57) Увлякъл Мосха в пчеловъдството
и своя приятел Джавър –
и той в Алабужската гора
също заселил пчели.

(58) Джавър владеел едно имение
на река Тар
и обичал да нарича
владението и себе си Тарвил.

(59) Влюбила се Мосхаба
в стройния Джавър:
той също бил утеха на баща си
и се славел с добротата си.

(60) И Джавър обикнал Мосхаба.
Прозрачно било тялото й,
когато тя приемала образа
на прекрасна жена...

(61) Щастливата Мосхаба
научила на езика на пчелите
Джавър, Мосха, Идел,
Уктимас и техните близки.

(62) Образували приятелите
едно свое щастливо островче –
живеели, без да познават беди,
но бедата сама дошла при тях...

Текстът визира не само древното пчеларство (отглеждането на пчелите по дърветата на Алабужката гора), той свидетелства за това, че в този исторически период се постига хармонията между матриархалният ред и отношения на матриархалните български държави на Умай Биче Артимас и патриархалните български държави на нейните синове алпи между които стоят хилядолетия на конфликтност, противоречия и граждански войни довели до разселването на древнобългарските племена по цялата планета. Това дава Вечност на Българската Държавност. Прави я нетленна. Да вечност на Българската Народност. Прави я нетленна. Ражда Империята на Духа, Държавата на Духа. И нейният исторически израз в онези времена е Аскъп – Скития.

(61) Щастливата Мосхаба
научила на езика на пчелите
Джавър, Мосха, Идел,
Уктимас и техните близки.

Това тракологията би интерпретирала, като акт на Богинята, която създава своят „тиас“, своята духовна общност от последователи, но аз ще разширя малко въпроса с Индия, където индустиката богиня на пчелите се нарича Брами и на хинди означава „пчела“. Това за мен е древният изговор на днешната ни дума „бръм“, “бръмча“. За нея се казва, че пребивава в сърдечната чакра, поради, което тя вибрира с бръмчащият звук на пчелите и представява основният звук на Вселената. Това е посвещението, което българските владетели на 5-тият век пр. н.е. получават – как да хармонизират държавността и народността с основната вибрация на Вселената.

В този ред на мисли, последните хайове на Сказанието представят Мосхаба именно такава, каквао я виждаме и в Египет, като защитничка на царската власт и Българската Държава. А защитавайки царската власт и Българската държава, тя защитава и Българската народност и Обичай от попълзновенията на зловещият Скил (Искел). Самата Тя застава начело на защитата на Аскъп (Скития) и организира отбраната й от огромната армия на Скил (Искел) реорганизирайки и групирайки армиите на българите с един общ военен план прибавяйки към него своята армия от пчели. Паметни остават думите й казани на кана субиги Октамасад (Уктимас): “Онзи, който вреди на народа на българите,
престава да бъде българин
и става враг на българите.“

(97) А на улицата Мосхаба
очаквала Байджия:
тя била вбесена
и приготвила пчелите за война.

(98) Узнала царицата, че злодеите
са убили нейния любим
и решила страшно да отмъсти
на цялото войнство на Искел.

(99) Долетяла тя до Байджия
и му прожужала в ухото:
“Доведи жените – и не се бой:
аз ще нападна злодеите!”.

(100) Байджия разбрал всичко,
а баштарците – нищо;
отлетяла Мосхаба после
и призовала на бой всички приятели.

(101) На Уктимас тя прожужала:
“Онзи, който вреди на народа на българите,
престава да бъде българин
и става враг на българите.

(102) Искел и Кряшилем
почнаха да вредят на българите –
значи те са станали
най-зли врагове на българите.

(103) Затова, подготви
всичките си воини – и когата
нападнат врага моите пчели,
ти сам атакувай злодеите!”.

Оттук нататък събитията се развиват досущ подобни на тези, които виждаме описани в битката на богинята Брамари Деви (Пчелата) в Индия с демона Арунасур (вж. https://en.wikipedia.org/wiki/Bhramari ) и образът на Мосхаба е близък до този на индуската Брамари Деви (Пчелата).

(106) Нямал търпение Кряшилем
да обезчести Бегдил,
а Искел – жената на Идел
и дъщерите на субага.

(107) Плачейки от срам,
разгърнали жените
своите одежди – и от тях
излетяли стотици пчели.

(108) Те почнали да жилят злодеите
и докато те се защитавали,
Байджия отвел жените
и ги скрил в едно тихо място.

----------------------------------------

(113) Заредили враговете лъковете си,
извадили своите мечове,
но ги нападнали
тумени пчели.

(114) Почнали пчелите да жилят
лицата на мерзките джарбашци
и мнозина аратсъзи
престанали да виждат изобщо.

(115) Нападнали врага тогава
в града – Идел и Уктимас,
а в полето – Мосха
и Татра-Сарос.

(116) Виейки от болка
стреляли и сечали
анагарсъзите напосоки –
но бил дошъл последният им час.

(117) Поголовно разбили съюзниците
разбойната войска на злодеите –
биели се тъй, че от джарбашците
никой не можал да се спаси.

Опитът на Искел и Кряшилем да превземат Джеремел е напълно провален благодарение на Мосхаба. В тези последни строфи на нейното последно появяване в Петата част на Сказание на Чулман, „Песен за Аскъпските бахадири“, тя ни е представена като военна богиня, защитник на женската девственост, святост и непорочност, както и на защитница на Българската царска власт, Саракт и Обичай.