Неочаквано Пета част на “Сказание за Чулман” – “Песен за аскъпските бахадири” ни дава информация за летящите машини на алпите. Разбира се, такива сведения ние имаме във всяка една митология къде символно упоменати, къде буквално, но особено ясно, те са откроени в индийската епосност, затова и наличието им в “Сказание за Чулман” е очаквано. Но вместо да ги видим още в “Песен за Стара България” или в “Песен за Илат”, те се появяват в “Песен за аскъпските бахадири” първом в една от най-знаменателните хайове в тази пета част на Сказанието „63. Как Зътолгау възпял Бавър“ , в която Зътолгау-Ситалк е обучаван да свири и пее българските исторически предания от самият тамърджия Тимджан. Още първата песен, на която е обучаван „Битката на Таргиз с дивовете“ обръща представите ни, както за алпите, така и за самите древни българи, чийто представител е Атряч Укряч Таргиз Гуругъл (Таргитай, вж. https://ru.wikipedia.org/wiki/Таргитай). Разбира се, че той е основният герой в „Песен за Илат“ , където алегорично са представени няколко технически устройства свързани с Ат-Алан (Атлантида), но за извънпланетното пространство и космоса, не се споменава. В тоя ред на мисли “Битката на Таргиз с дивовете“ се явява своебразно космическо продължение на „Песен за Илат“. Но, докато алпите в по-голямата част от Сказанието са повече духове или духовни сили, то тук вече те са извънземни същества, които имат база с „крилати колесници“. Интересното е, че „крилатите колесници“ откровено са описани като технически средства за летене неалегорично, като е посочена и една тяхна особена техническа характеристика „крилата“. Употребената фраза е „ Дардан беше пазач на крилата и крилатите колесници“... „Крилата“ имат пряко отношение към летателните способности на „колесниците“, т.е. имаме явен подтекст, че тук става въпрос за база с най-различни типове летателни средства. Алпът Кубар Бабай – Гръмовержецът е представен като главен военноначалник отговарящ за планетарната защита на Земята и водач на армиите от нейни защитници – маджарите, които всъщност са си пилоти на тези космически кораби. Спешността на ситуацията вкарва в играта Атряч Таргиз и жена му Танъш, които Чулман тъкмо изпраща на изхода на Тама. За Кубар, Атряч и Танъш са просто фон. Главнокомандващият има двоен проблем и се надява Чулман да го разреши. Но, Чулман е много по-силно демиургично свързан със земята, отколкото
с Небето. Това ясно се откроява в разговорът им, което хвърля Кубар в отчаяние. Тогава идва дързостта на Атряч Таргиз-Таргитай, която смайва Кубар. В крайна сметка Чулман се намесва авторитетно и Атряч Таргиз-Таргитай току излязъл от Тама (Подземният свят) е вече главнокомандващ небесните армии на маджарите в околоземното космическо пространство. Така той става първият човек и първият българин, не просто летял в Космоса, но и водил война с космически кораби. Прави впечатление, че тук, чукът на Хурса или Мьолнир в Скандинавието, ще бъде употребен не само като оръжие на земята, но и в Космоса. Поразеният с този „чук“ алп Дардан пада на Земята и образува Дарданелите.
Следващото сведение ще срещнем пак в петата част на Сказанието, но вече в последният , 68 хай - „68. За лошото време на Дебер и славното превземане на Аркел“. В типичният за Сказанието стил, потокът на историческият разказ изведнъж се прекъсва и читателят бива рязко отнесен в друг разказ и друга атмосфера, различен от историческият с повече митологични или фантастични за читателя събития и сюжет и след това отново върнат в потока на историческият разказ, все едно нищо не е било. Именно в едно такова прекъсване на историческият поток започва митологично-алегоричен разказ отново за летателни машини, но този път представени символно-алегорично като „небесните бикове“- джалмати. Героят, който ги търси е любимецът на Умай Биче, Бирул-Газан, роден не без нейна помощ, поради, което той е разхождан от Умай из „клоните“ на Бай Терек, където той вижда алпите да яздят „небесните бикове“ , т.е. да карат космически кораби. Поради, което иска да си има и той, но Умай не може да му даде. Тук отново идва сведението, че те се пазят в „небесна конюшня“, т.е. има база в Космоса, където те се намират. Но, Умай му доверява, че няколко такива „небесни бикове“ – летящи машини са укрити в Индия и ако иска Газан Бирул може да ги потърси и намери, за да си има свой „джалмат“. Тук вече героят е подтикнат към приключение съвсем различно от това, което са имали или ще имат останалите Българи изключвайки Атряч Таргиз Гуругъл – Таргитай. Подвигът на Бирул-Газан е да открие скритите джалмати в Индия и да се научи да ги управлява. Затова се съгласява да му помогне алпа Кай. А, че в Индия има такива летателни машини, както и многобройна техническа литература на санскрит за тях, не е изненада (вж. https://media.newage.bg/любопитно/снимки-ви...ата-литература; https://ru.wikipedia.org/wiki/Вимана). Разбира се, тук има още една ценна техническа експертиза. Джалматите в Инд нямат същите крила, като тези, с които алпите летели из клоните на Бой Терек, а по-малки, т.е. това са летателни машини, с които не може да се лети в Космоса, а само във въздушното пространство на Земята. Отново техническата характеристика, с която се специфизирани е „крилата“ и че от това, какви „крила“ има джалматът зависи това, къде ще може да лети. Още по-същественото е, че „крилата“ ги дава само Тангра. С една дума параметрите на космическите полети и трафикът са строго контролирани от един Небесен Център. На Земята и в Индия, не са оставени машини, с които може да се достигнат пределите отвъд зримият Космос. Затова, алпът Кай и Бирул-Газан, които стават приятели използват джалматите за съвсем земни начинания. Бирул-Газан да освободи Събан от булгар-хоните и заедно с алпът Кай да откраднат злато от Златният Кладенец на Яга Албастъй, което Кай складира в своите пещери. Прави впечатление, че Бирул-Газан не се стреми към златото. Въобще стремежът да се трупа злато, да се трупът богатства е отхвърлен изцяло в „Песен за аскъпските бахадири“ и е описан като „кряшенство“. Златото принадлежи на Тама Тарханът Яга Албастъй. Българинът сякаш не се интересува от него. Аскъпските бахадири не се интересуват от него. За тях то не е нито ценност, нито желание, нито част от характера, нито житейско верую и битие. От златото се интересува алпът Кай и дори алпът Мар, но не и Бирул-Газан. Така, Сказанието ни оставя с впечатлението и внушението, че „златото е работа на алпите, принадлежност на алпите“ или както ще констатира и Зекария Сичин в своите книги „златото принадлежи на боговете“.

63. Как Зътолгау възпял Бавър

(4) Тимджан казвал на Зътолгау:
“Когато ще пееш в чест на герой,
най-добре да започнеш с песента
за битката на Таргиз с дивовете.

(5) Някога, когато Чулман
изпращал Атрячи Танъш
към изхода от Тама,
при тях дотичал Кубар.

(6) Баръс бил развълнуван
и почнал да моли Чулман
да му помогне да отблъсне
нашествието на дивовете на Земята.

(7) “Събрали са се на голяма тълпа
начело с алпа Дардан
и са решили да завладеят Земята,
за която отдавна са мечтали.

(8) “Ще изтрепем там всички алпи
и всички силни хора,
а останалите ще поробим!” –
казват те.

(9) Дардан беше пазач
на крилата и крилатите колесници,
но ето че вдигна бунт
и снабди с тях своите дивове.

(10) Ей-сега ще достигне Земята
тази свирепа орда –
а аз ей-сега ще заспя – затуй
възглави маджарите вместо мен!”.

(11) Тъй казал Баръс
на брат си Чулман;
но Арбайму отвърнал,
че не може да се сражава в Небето.

(12) Тръгнал си огорченият Урус,
дори без да погледне
могъщия Таргиз–
защо да говори с един човек!

(13) Но тогава Укряч Кимер,
засегнат дълбоко
от високомерността на Баръс,
му казал:

(14) “Аз бих могъл
да те заместя,
но си нямам за това
добър кон!”.

(15) Изплашено ахнала Танъш,
а Кубарсе втрещил
от тази наглост на Атряч:
как бил посмял той да се надува?!

(16) Като се опомнил, Урус поискал
да се надсмее над Кимер,
но Чулманго изпреварил
с неочаквано предложение:

(17) “Ако ти, Баръс,
повериш маджарите на Таргиз,
аз ще стана за него
добър кон!”.

(18) Тогава на Кубар не му останало
нищо друго,
освен да се съгласи да приеме
предложенията на двамата.

(19) Съгласил се Баръс –
и тутакси заспал
във владенията на Чулман:
там за него било безопасно.

(20) А нашите двама герои
възглавили маджарите:
Таргиз се въоражил силно
и взел със себе си чука на Хурса.

(21) А Чулман се превърнал
в крилат барадж–
в такъв вид той
можел бързо да лети.

(22) Той имал
три глави,
от които две
били лъжливи.

(23) Но врагът не знаел коя
глава е истинска –
и това неведнъж
спасявало Джалъш.

(24) Поканил той Таргиз
да го обуздае и оседлае,
а когато той го възседнал,
излетял в Небето.

(25) А маджарите, чиито коне
били също тъй крилати,
полетяли след тях –
те жадували за битка!

(26) Сблъскали се двете войнства
високо в Небето
над самата Земя – и започнала тук
една невиждана битка...

(27) Дълго ще трябва
да пеем за битката –
ще пея за нея
следващия път.

(28) Ще кажа само, че боят
бил много жесток –
нали никой в него
не щадял противника.

(29) Ловко измъквайки Таргиз
изпод ударите,
Чулман изгубил две от главите си,
но запазил истинската.

(30) А Таргиз успял все пак
да порази с чука Дардан –
паднал онзи на Земята
и образувал една яма.

(31) Излели в тази яма
водите на две морета –
Сакланско и Тиренско –
и се съединили помежду си...”.

68. За лошото време на Дебер и славното превземане на Аркел

(55) А на клонката Газан видял,
че великите алпове яздат
крилатите Небесни Бикове,
наричани Джалмати.
(56) Приискало му се да има
такива бикове –
и той помолил Умай да му даде
поне един Джалмат.
(57) Но Умайму отговорила:
“Не мога да ти дам Джалмат
от Небесната Конюшня –
те се пазят добре.
(58) Но съм чувала,
че неколцина Джалмати
са избягали на Земята
и се крият в Улуг Хин.
(59) Така че, ако ти
много искаш да ги получиш,
отиди там:
току-виж ги намериш!”.
(77) Потресеният див
послушно последвал Бирулъ
в непознатия за Газан Улуг Хин
и му показал Джалматите.
(78) Те били също такива,
каквито и небесните –
само дето нямали
големи крила.
(79) Понеже крилата им давал Тангра
само на Небесата,
за да могат да летят
по клоните на Бой Терек.
(80) Но и без крила
да се уловят Джалматите
било трудно –
защото те били огромни.
(81) Тогава находчивият Бирулъ
предложил на Кай:
“Помогни ми да хвана
няколко Джалмати.
(82) Ако ми помогнеш,
ще ти покажа къде се намира
Златния Кладенец –
там има много-много злато!”.
(83) Като чул за златото, Кай
тутакси се съгласил да помогне –
и хванал на момчето
десетина Джалмати.
(84) Върнали се те обратно –
и Газанна границата
узнал, че Събан
бил завзет от булгар-хоните.
(85) “Как да направя тъй, че
хем да освободя своята земя,
хем неспокойните хони
да не пострадат много?”.
(86) Помислил Бирулъ –
и измислил: обърнал се
към своя помощник
с такова предложение:
(87) “А дали да не отидем
към Златния Кладенец
през Събан– така ще бъде
много по-напряко!”.
(88) Съгласил се Кай – и,
сядайки със своите дивове
на свободните Джалмати,
потеглил с Газанна път.
(89) Опитали се хоните
да им преградят пътя,
мислейки, че това са
барджийци, които идват.
(90) Но като видяли Джалматите
и свирепите дивове
с огромни тояги,
те избягали от Събан.
(91) Народът се поклонил на Газан
като на свой спасител
и му предложил
да стане техен владетел.
(92) Хората виждали в него
Аспандияр, завърнал се
от Небесата на Земята,
за да им помогне.
(93) Съгласил се Газан
да стане съуправител на Тайга
под името на Аспандияр –
и продължил с дивовете нататък.
(94) Колкото могли да носят
Джалматитеи дивовете
взел злато Кай
от Златния Кладенец.
(95) След известно време
хората отново ги видяли:
вървели дивоветес изплезени езици
и огромни чували злато.
(96) На границата Кай
благодарил на Бирулъ
и се отправил към пещерите си,
където поставил златото.
(97) Когато Мар
посетил тези пещери,
Кай му разказал
за своя набег.
(98) Разказвал му, смеейки се,
и развеселил Мар:
нали Джайтасирне обичал
зловредния Албастъй.