Плачът на липите, 29 юни, 2021, град Пловдив

Никога не съм си падал по прозата, аз съм поет. Напоследък и по поезията не си падам, защото съм и музикант. Всъщност, какво съм аз, не е ясно и за самият мен, но е ясно, че съм всичко, това – и мисленото и непромисленото все още... В крайна сметка, доста непрозаично е рано заранта да те събуди грозният шум на моторни резачки, в един от малкото тихи, почти селски квартали в Пловдив, този на “Втора Каменица”. В него и до днес има кътчета, в които градът отсъства и са като оазис сред филибелийската джунгла осмърдяна от дъхът и въздишките на пълзящите сред прахът, сенки на съвремието. Вие ги наричате хора. Аз ги оприличавам на нещо друго, затова разговор по-често водя с липите и с гугутките, които се възродиха от нищото, една сутрин и често кацаха на клоните на посадената от мен праскова, за да ме поздравят. Пеенето на гугутката ми е любимо още от времето, когато живеехме в Ивайловград. Да се събудиш рано с “гу-гууу-гу, гу-гууу-гу” ми беше любимо като ученик. Вие, знаете ли, че всеки ден, начева своят път с птичата песен? Аз не знаех. Преди дни, когато бяхме високо в планината, на палатки, дъщеря ми се събуждаше много рано, а аз й викам: “Още е рано татко, заспивай”, а тя ми казва: “Не е рано, тате, птиците запяха”. Наистина е така. Денят начева с птичата песен. Тишината на ноща, внезапно се разкъсва от всеобщ птичи хор и това става в 05.00 часа, лятото. Разбрах го на другият ден. Откъде го знае? Нито аз, нито майка й сме й казвали това! Машинки с пружина са птиците, сякаш... Именно този е моментът , в който разбираш, вътрешно разбираш, че този свят е една симулация или “майя”- илюзия, както казват индийците и “лила” – "Игра на Бога", именно когато след внезапният птичи хор идва и заревото на денят.

Дълго не исках да излизам, за да туширам, грозният шум на резачките, в иначе, тихата и спокойна уличка... Първом да си изпия кафето... че после...Та после...
После, реалността те зашлявява немилостиво... “Оранжеви куртки” с резачки, камионче за дървеният материал и камион с автоматичната стълба бяха пдолегнали още една липа в сенчестата и тиха уличка на офунтяният от човешкият поплак, град.
Тъкмо бяха отрязали долните два големи клона. Разбира се, аз съм готов за кавга... Аз, винаги съм готов за кавга, кротък човек съм, безконфликтен, но не и когато нещо ме жегне отвътре, наруши ми разбиранията за светът и вътрешната хармония. Тогава съм безмилостен кавгаджия. Тежко и горко на тези, чието неблагоразумие ги подтикне към кавга с мен. Те си мислят, че кавгаджийството им е присъщо, но дълбоко са грешали. Разбира се, аз не обичам веднага конфликта да ескалира, предпочитам да се развива бавно, да има първо действие, второ действие... Чудя се, защо ли? Вероятно, за да може врагът дори да е прав, да сгреши и аз ще направя цялата му природа грешна, покривайки дълбоко привидната му правота с черните бои и краски. М-да, бил съм и добър художник. Но, иначе съм лош. Аз съм много лош! А когато врагът е лош? Той нема как да е враг, ако не е лош, ако е добър, тогава, как да е враг? Човешкият ум проницава светът с двете си патерици: доброто и злото... Лукав и измамен е той...

Разговорът започна с настояването ми, да не се реже дървото и къде ще носят нарязаната дървесина. Общината може да си мисли, че каквото е общинско е нейно, ама не е нейно. Не е точно така, както си мисли или законово постановява. На живеещите там е. Те всеки ден гледат тази липа, любуват й се, наслаждават и се, стоят под сянката й, вдъхват в месец юни мирисът на цветовете й. Магически е месец юни, когато е хладен и с мирисът на липите в тази част на Филибелата. Работещите в общинските офиси, няма как да знаят за тази магика, те дори я мразят! Така мисля...
В крайна сметка, част от общите работници от фирмата “Паркове и градини” , застанаха привидно на моята позиция, другите просто си мълчаха и толкова. Те не искали да режат, не виждали и смисъл, посред такова лято да режат едно прекрасно разлистено дърво дало своят цвят и плод и щедро със своята сянка, но имали заповед от началството. Кое е това, началство, обаче? На терен беше някаква еколожка. Другото началство, било районният кмет, който издал заповедта. Младо момиче бе еколожката, с леко тъй насиликонени устни, което повече говореше по телефонът и макар да чу нашият разговор, не сметна необходимо да репликира в него. Даже се поотдалечи, тъй, ужким непринудено. Но и аз не сметнах за необходимо, да й се представям и да я заговарям, да й се моля... Защо? Защото не тя е началникът, а аз, обикновеният гражданин съм началството й! Обикновено, българинът много погрешно разбира себе си, когато се сдобие с някой пост в общинската администрация или на по-високото. Обладава го, някакво особено чувство на превъзходство над сънародниците му, може би, защото са гласували за него и с гласовете си са казали: ти си по-горе от нас... Може би, изглежда така, но всъщност те са казали: “Вие, г-не или госпожо имате качествата да бъдете наш слуга, наш служител”. И не сте нищо повече от това!

Общинските работници спряха да режат след разговорът с мене, започнаха да събират изрязаните клони. Като ръчички бяха те, като детски ръце... за първи път ги виждах така, дървото като човек, не че не съм слушал стотици пъти песента на група Ахат “Дървото” (https://www.youtube.com/watch?v=BpowWfIBVf4 ), но за първи път, наживо го виждах, на терен го съпреживявах...
Работникът с резачката, възрастен мъж ми каза: - Ето, само тези клонаци над гаража, ще изрежем и спираме. Другите го потвърдиха и дори пратиха един от тях да купи бира.
Аз продължих да говоря: ето виждате ли, сега, короната на дървото си остана, пази сянка, слънцето не напича асфалта на улицата, не нагрява сградите наоколо, вижте каква благодат е да си на сянката под дърво, лятото в Пловдив и те привидно се съгласяваха с мен, клатейки глава, казвайки: “така е” и т.н.
Един от тях ме огледа от главата до петите и се опита да ме приласкае: - Знаеш ли, че при нас, нема хора да работят... Па, аз му викам: - А ти, знайш ли, че аз нивгаш, нема да работя работа, в която некой ми заповядва да извърша нещо против съвестта и разбиранията ми?

Разбира се, у Филибелата подрязването на дърветата не е ново явление. То датира още от времената, когато “Дани Каназирева” и Иван Тотев се бориха да бъдат кметове на Пловдив. Който и да бе спечелил от тях, парк “Лаута” и дърветата в Пловдив щяха да бъдат подложени на жестока манипулативна сеч наричана просто “санитарна”. Лично при мен дълбоко се вкопава усещането, че под изразът “санитарна сеч”, се разбира административно, че дърветата пречат и са излишни в градският пейзаж, където доминира асфалтът и бетонът...Те трябва да бъдат изкоренени. Така, в мен покълна и другото усещане, че с изкореняването на дърветата се изкоренява и самият Пловдив. Пловдив – едно дърво без корени... Това стана той в началото на 21 век! Как гротескно контрастира това със слоганът “Древен и Вечен”. Къде е неговата Древност? Не я виждам през бетонът и асфалтът... Къде е неговата Вечност, когато на мястото на дърветата зейва дупката на един нов гроб?
Единственият недостатък на дървото е, че прави сянка! Всяко премахване на здрави дървета без причина от улиците на Пловдив води до допълнително нагряване на бетонът и асфалта, повишава общата температура в градът и всичко това съчетано с летните валежи води до неописуем задух. Не знам, по какъв начин еколожката на кв. "Втора Каменица" би оправдала премахването на живи дървета от корен, а районният кмет - издадената заповед!. Аргументът за поправка на тротоарите, не се приема!

В крайна сметка, реших да ги оставя да си довършат работата и си влязох вкъщи... Какво нещо е, обаче човешкият ум, властелинът над човешкото съзнание, днес... Християните търсят Дяволът в сътвореният свят, те чакат той да изскочи с рога и вилица в ръката от някой тъмен сокак, пещера, подземие или каквото и да е там, под земята. Не разбират, че Тама Тарханът Яга, както го наричаме, ние, Българите е човешкият ум. Не се крие той никъде в сътвореният свят, живее, той дълбоко в сътвореният човек. Защо? Защото Яга е човешкият спекулативен ум! Измамен бях...Не съм говорил, аз с хора, нито с Българи, говорил съм с Яга... Уплашил се е той, но не се е стъписал! Успокоил ме е с това, което искам да чуя, приспал, ме е чрез доброто в мен... Благ е неговият глас, мил и гальовен... Ще пожали, ще пощади липата, само още малко като я поокастри тук там и съвършена ще стане тя, защото човешкият ум е, който желае да направи от сътворената феноменална обективност, самото съвършенство. М-да, когато различните религии говорят, как Дяволът бил въстанал срещу Богът... Смешни са такива притчи, разкази, фейлетони и новели... Тама Тарханът, никога не е въставал срещу Тангра, така, както го разбираме ние, днес, човеците, неговият бунт е много фин, много тънък и се състои в това, че той смята, че сътворената феноменалност е несъвършена и само той може да я направи съвършена, защото се смята за най-съвършеното, за самият Тангра на Земята! Дори нещо повече, самото Съвършенство, не е небесният Тенгри, а земният Яга...

Излязох... Яга беше победил! Ехидно ми се подсмихваше, алпът му с алп! На подвижната механизирана стълба и извисили се на височината на короната на липата бяха възрастният работник с резачката и един гологлав младеж. Младеж, защото бе по-млад от възрастният оператор на моторна резачка. Опитах се да въздействам с мисълта си. Мисълта ми е силна, тя може да обърне Вселени....Наистина успявам. Възрастният резач видимо се разколебава, той започна да подбира клоните, които да отреже, започна да се помотава, да мърмори недоволно и накрая се тросна... Но... Но, сякаш гологлавият младеж усети това, усети моят поглед, моята мисъл... Дали това беше човек, въобще? Дали не беше самият Яга Албасти? Този младеж през цялото време мълчеше и стоеше настрана.... Не застана срещу мен пряко. Просто лукаво използва момента, за да се противопостави. Измъкна грубо резачката от ръцете на възрастният и с ярост започна да подрязва дървото на общо основание и бързо, чевръсто движейки ръцете си по пулта за управление на подвижната стълба на камионът и регулирайки височината. Скоро подостри дървото като молив, остана само стволът му ... Слънцето веднага ярко озари половината улица и здраво започна да напича асфалтът и бетонът. Общинските работници, обаче, моментално се покриха под останалата сянка, дори гологлавият младеж, който извърши екзекуцията....Наложи се, дори камиончето, с което се извозват нарязаните на парчета, трупове на дърветата да се паркира под сенките на липите, които един ден ще бъдат отрязани...
Тогава избухнах... Взех си фотоапаратът и започнах да снимам и веднага се чуха викове: - Бягайте, той ни снима... Не може, да ни снимаш, ние не искаме... Абе и аз не искам да режете липата, но вие я убихте, няма да умрете от едните снимки! Ситуацията започна да ескалира и един от по-възрастните работници, започна да ми говори, тъй, по-спокойно: Хайде сега, дай да не стигаме до крайности, да си говорим за футболът, за вчерашният мач на Франция... как мислиш ти, защо французите загубиха... Аз, обаче, така свирепо го погледнах, че той избяга... Похватите на Яга... двуличието и лицемерието! Добри слуги на Яга са те!
За да покажат тоталното си превъзходство над сам човек, те извадиха машината за изкореняване на пъновете и демонстративно започнаха с нея да вадят пънът на отсрещното дърво, което бяха отрязали, докато съм бил, горе, в планината. Технологиите... Технологията е продукт на човешкият ум, сиреч на Яга! Ако искате, вярвайте! Машините са всъщност показното съвършенство на човешкият ум, самообладанието, че може да бъде творец, Творец като Тангра! И ако си зададем въпросът: може ли човекът да твори, ако в него отсъства умът - Яга?! И с какво би творил той? Това са екзистенциалните въпроси на настоящето и на бъдещето. Тама Тарханът е могъщ, но не е вечен, само Тангра е нашата Небесност и Вечност!

Всичко щеше да приключи дотук , но на сцената се появиха и други участници. Двама малдежи, ученици, които се връщаха от училище. Единият живееше в къщата или по-скоро кооперацията от стар тип, от коятп се оказа, че бил подаден сигнал за да се отреже дървото... Младежът целият трепереше от яд и гняв и се разправяше с работници, които се оправдаваха пред него, като “девици пред хуй”. Смешна беше тази картинка, но младежът имаше хъс и ярост и затова и аз се присъединих и така вече не бях сам, бяхме давама, даже трима. Липата бе мъртва, но нещо ме буташе да съм там и да ги подкрепя. При наличието вече на трима души, които се противопоставят, общинските работници коренно промениха поведението си, повечето се разбягаха и изпокриха и оставиха един-двама да ”операт пешкирът”, а тези двамата бяха неузнаваемо променени в изказът и тезите си.
Те, не били виновни, изпълнявали заповеди... Кипнах аз, взех един от отрязаните сурави жопове от асфалта и му го показах: - Сега, ако ва подбарам, с ей тия отрязани жопове, дето сте нафъргали по земята, бързо ще дойде 6-то РПУ да ма арестува, нал тъй?! А, той ми вика: " Щял съм да пребивам неправилните хора." За мене този, който е издал заповедта и този, който е изпълнил заповедта е еднакво виновен! Ама бил общ работник... Ами, ако всички общи работници откажат да режат, еколожката и кметът ли, ще го направят? Ще извикат други? Айде бе... Винаги ме е дразнила нашата примиренческа страхливост и в мен съм я забелязвал, понякога да се проявяват внезапно, нейните нотки. Тогава дълго време водя война със самият себе си. Не искам да съм примиренец, не искам да съм в руслото, искам да плувам срещу течението на реката, не искам да правя така, както е написано в “дебелите книги”. Написаното в “дебелите книги” прави, понякога от мъжете, мекушави жени!
Тангра, Тангра, Тангра... Победа!

За да насоча младежите в правилната посока, ги накарах да попитат, кой е прекият им началник издал заповедта да се отреже липата. И те ги, запитаха: “ - Кой е прекият ви началник?” Отговорът беше: “ - Не знаем, не го познаваме! Младежът се схласна и хлъцна от изненада, а аз се пукнах през гърбът от смях, докато общият работник с каменно изражение гледаше някъде напред в нищото! Да знаете, какво да очаквате при такива ситуации. Скорошните бунтари срещу началството и заповедите му, които в началото, пред мен, ги говореха такива, сега дори не познаваха прекият си началник, не знаеха трите имена на човекът, издал заповедта! Яга! Велик е Той, не усещате ли! Не усещате ли, как работи? Как показва, онова, което смята за съвършенство, а съвършенството, той го живее като превъзходство над вас. Втори въпрос: – На какво, основание отрязохте липата? Има ли причини? Общият работник леко просветна, побутна с крак една отрязана половин “филия” и показа сърцевината й, която бе с малък диаметър, кафява и леко загнила на места и започна: - Дървото фактически е мъртво, дори да е зелено, да цъфти и т.н., ще падне, ще удари някой, кой ще носи отговорност, тогава? Казах на младежът тогава: – Запомни какво ти казва, човекът, това са аргументите, с които след това, в общината, началството му, ще те цака, когато се жалваш! Обърнах му внимание на бележката без подпис и печат, на която пише: “санитарна сеч” и го накарах след това да я снима, след това изваденото из корен дърво... въобще някои важни опорности, когато се сблъска с началството...
Вторият младеж беше още по-интересен, той беше напълно убеден, че жалбата им в Общината ще хване дикиш, той бил познавал районният кмет... Американката Мустафа смята, че ще може да изкорени корупцията и шуробаджанащината в България, хахахахахаха... В лицето на този младеж видях, че България ще е втори Виетнам за американците! Помогнах на младежите,с каквото можах. Единият от възрастните работници му вика: “Г-не, вие, на какво основание ми казвате, това или онова или ме упреквате, в качеството на какъв...”. Той смяташе, че младежът, ще се стъписа, но аз веднага му отговорих: - Младежът е в качеството си на гражданин на РБ и на живущ в къщата, пред която е липата. Тогава той смени тонът, отново: – Аз не съм против вас, даже се радвам, че има хора, които слагат прът в неправилното въртене на колелото... Да се смееш ли, да плачеш ли...в какво се е превърнал, Българинът, Мое Велико Небе?!
Най-верният слуга на тама тарханът Яга!
Гледаме с младежът мястото на липата и сълзите се стекоха по бузите му... Говоря му: - Тук няма да посадят ново дърво... и дори да посадят, сянката му няма да приютява нас, нито твоето поколение, най-вероятно поколението на поколението ти... А той ми отвърна: – Не ме интересува, аз няма да живея след време тук, сега просто сега искам моята си липа...

Но, Яга бе изгризал безмилостно корените й. Когато Бой Терекът на Българите падне и те не успеят да го опазят, вече няма да имат Род и Родина, няма да живеят след време тук... Те не знаят, че няма да живеят и никъде другаде, защото вече няма да са Българи!
Противно на схващанията, аз смятам, че дърветата са “падналите ангели” и че човекът е дърво обърнало своя поглед към небето, а дърветата са хора гледащи към вътрешността на Земята. Клоните са техните ръце, протягащи се към Небето, за да станат отново криле, но не могат, не могат... Те искат да полетят, отново, но не могат... Затова те плачат, дърветата плачат всеки ден, а вятърът Джил Ерирей озвучава гласовете им! За да ги чуем ние... Който, може да разговаря с тях, ще се сдобие с криле, за да бъде Небе! Него Яга, няма как да прояде! И пак в съзнанието ми нахлува песента на Ахат: “
Всеки човек е едно странно дърво, с клони, ръце протегнати към бъдещето и корени - спомени далече назад, кой ще разбере моят език от листа?”

Плачът на липите – сълзите на “падналите ангели”!

Отдавна се налага да има мораториум върху рязането на каквито и да било дървета в България и провеждането на каквито и да било сечи и в допълнение, за да шибаме боклуците се налага да се въведе мораториум върху издаването на каквито и да било разрешения за каквото и да било строителство. Т.Е. за да сме точни - не че се налага, а е въпрос на оцеляване в епохата на глобалното затопляне и настъпващите екологични промени. Лошото е че идеолозите на днешната система са неверници, нихилисти и с две думи казано пълни утрепки, а прислугата и работниците им са най долна проба матриял изваден от тоалетната. Кенефни мухи въплатени в човешко тяло. Това всичкото трябва да изпука, за да се надяваме на промяна. Нашата задача е да опазим онова което е останало докато тая гнилоч изпука, за което се молихме на Сумор и тя помогна, а сега се молим на Барис и се надяваме той да вземе нещата в ръце.
Само да добавя, че в София поради мълчението на местните, унищожението на природата се извържва с размах - не е рязане на едно или две дървета а разораване и ликвидиране на цели ливади и полета. Даже неотдавна започнаха строителство на комплекси директно върху една от вододайните зони. Това е работа на Яга и никой друг, но резултатът ще е страдани за самите негови слуги - безводие, отровена вода, жалби пред европейската комисия и санкции за институциите - това предстои в най-близко бъдеще.

Даже за да ги шибаме още повече ще им бием и един моратриум върху лова. 10 години затвор за убийството на каквото и да било животно. Тия утрепки са обрали всичкия дивеч. Само на няколко стопаства човек може да види диви животи, които вече са се опитомили. И какво е това да плащаш 100 лв за убит чакал, лисица, вълк. Всеки киртак от селото бие животни с пушкалото на дедо си, за да може да купува ракия и да се прави на герой. Това е държавно субсидиран геноцид над животните. А нека да ви кажа нещо: в Швеция има една легенда. По едно време хората обявили тотална война на вълците. Избили всички вълци останал само един. Накрая всички хора се хванали и го убили и него. Нямало никакви вълци повече и шведите се чувствали спокойни. Но на следващата година започнали да изчезват и зайците, и сърните, и всички други животни от хранителната верига под вълка. Това искат слугите на Яга -смърт и унищожение на всичко живо.
И какво ще стане като им се спре кранчето и не могат да си проявяват низките страсти на воля и с държавна подкрепа? Ще започнат да се избиват по между си. Или ще трябва институциите да ги шибат. Това е бъдещето. То можеше да е настояще, защото времето е дошло, но народа е много утрепан и не го е заслужил. Чакаме по-будна и борбена генерация.

Какво да ти кажа Проблемът е, че и тук бях сам Сам срещу държавните институции За мен, лично, ако питаш, 99% от настоящото българско население, требе да изчезне, то е с психология и съзнание на всичко, друго, но не и на Българи. Читав е останалият 1%. С една дума, количеството не само не определя качество, ами направо го и убива, в нашият случай. Та, затова, Пътят към Спасението преминава през отделянето на читавият 1% от останалите 99%, иначе, този 1% е обречен. Той трябва да се установи на чисто място от останалиоте 99% и там да започне да се размножава, без да се смесва.

Ловните дружинки в България са цели армии, вече, цели роти са образувани на места, некъде може да формират и батальон. Основната цел на тва членство е да се сдобият законно с оръжие, но дори половината да ходят на лов, дивечът, какъвто и да е, нема как да оцелее. Добре, че е от по-млади вече, които са си доста по-мързеливички... Разбира се, те имат мероприятия, план графици, правят дивечови ниви, сеят грах, овес за животните, правят хранилки, имат определена грижа, на дивечът да му е по-леко, но при една твърде голяма бройка пушкала, дивечът или изчезва или просто се накатава по дълбоките диви места, където обикновеният турист, не може да го види.

" Чакаме по-будна и борбена генерация."

Тя няма откъде да дойде Децата следват житейският пример на родителите си като малки, подражават им във всичко, най-вече в комерсиалното и като наблюдавам, да си бунтар, не просто не е модно, но и вредно Така че, ако се лежи на тази кълка, че ще дойдат нови генерации, те нема, откъде да дойдат. "Крушата не пада много по-далече от дървото". За да падне, некой трябва да й помогне, да я отдалечи от дървото. Бунтарите не са пример за подражание, не само, те биват убивани без оръжие, вече, чрез социалната и обществена изолация и силов натиск на структурите на държавата. другото се бунтува, само, ако нема мамбо, но не и идейно, съзнателно. Има разлика между поведенчесият бунт, който най-често виждаме по площадите и житейският бунт, който е жизневерую! Затова, този 1%, трябва да бъде събран и изведен от лепката, блудкава каша на 99%. Нема друг начин!

https://www.bgonair.bg/a/2-bulgaria/231606-...napadnala-zhena

Ето сега някаква овца ходила по гората нахапала я мечката и тия боклуци искат да трепат мечката, която е 3 годишно мече, по мнение на горските.
Ама чакай бе тя мечката там си живее! Ако някой нахлуе у вас и го пребиеш - после ще издадат разрешително да те отстрелят - така ли?. Ами тя тая овцата даже не е с опасност за живота. Според мене хората съвсем са се самозабравили и си мислят, че не само заградените им имоти ами и цялата природа им принадлежи. Хората са вече като паразит на земята - има над 7 милиарда. А мечките са застрашен вид. Кое е по-важно някакви пръ*ли да може да берат гъби спокойно и се*ат по храстите и да си хвърлят спокойно пи*няните салфетки в гората или да се съхрани популацията и генофонда на мечките - питам аз. Особено в днешно време има всевъзможни способи за прогонване на дивите животни без да се нараняват изобщо. О изненада! В гората има мечки! Ама ние няма да внимаваме, защото трябва да ги избиваме.

А това дето казваш за дружинките се решава много лесно - правят се граждансси отряди за сигурност, за да може да си запазят оръжието. Запазват им се функциите по опазване на гората и отглеждане на животните, обаче ако разбера, че са отстреляли каквото и да било животно ще им обърна цялата дружинка с хастара навънка.
Промяната чука на вратата. Не се издържа повече.

По принцип си прав за крушата и това важи напълно за болшинството до към 30-35 години.
Обаче наблюдавам различни тенденции у хората, в момента на 20-25. Те не припознават разбиранията на родителите си - да може и да имат сходни навици, но отхвърлят паразитизма и нихилизма на предните генерации и са някак непримирими с неправдите и жестокостите на генерацията на родителите си. Но това разбира се не е гаранция, че с времето няма да се смачкат и да минат по същия път.
Иначе и аз мисля, че не е достатъчно да се смени управлението, а трябва чиста територия, на която да се развие необременено общество, с различни ценности, но това реално не виждам как може да стане. Затова се надявам да изникне такава генерация, която да осъзнае, че е на границата и не може повече така. Надеждата умира последна!
Но така или иначе, зад ъгъла чака глобалният катаклизъм заради дисбаланса, който хората са създали и той винаги се оказва оздравителен за планетата.

За това говорим и за това бих път през Балкана миналия месец. Процес, който все още не е изкристализирал и изяснен, но вървим към това. Случаят с липите показва, че поединичному не става. Както и че слугите на Тама Тархана са много нахъсани и поплака пълзи и пред твоя дом.

" Ама чакай бе тя мечката там си живее! Ако някой нахлуе у вас и го пребиеш - после ще издадат разрешително да те отстрелят - така ли?. Ами тя тая овцата даже не е с опасност за живота. Според мене хората съвсем са се самозабравили и си мислят, че не само заградените им имоти ами и цялата природа им принадлежи."

Ама, чакай То при мен, как беше? Първом, идват да се разправят, на дуварят, от позицията от на три дни властимащи, но властимащи, после и подават жалба срещу мен, че съм им скокнал, нещо си, а те не били виновните, ами аз съм бил лудият, направо съм бил за освидетелствуване, жълта книжка и т.н. Вледствие, на което един милиционерски капитан и кварталният самозабравил се.... хххххм, нахлуват в къщата на жената, забележи, те нахлуват в къщата на трети човек, без разрешение срещу когото няма жалба , правят проверка на документите на гостенин, вземайки гостенинът за търсеният по жалбата и всичко това, районната прокурорка го отчита като правилно! Така, че, да, районната прокуратура ще издаде разрешително да бъдеш отстрелян! Силовите структури-Съдебната система-Изпълнителната власт са истинският Суджук в държавата с табела "България"!

За това говорим и за това бих път през Балкана миналия месец. Процес, който все още не е изкристализирал и изяснен, но вървим към това. Случаят с липите показва, че поединичному не става. Както и че слугите на Тама Тархана са много нахъсани и поплака пълзи и пред твоя дом.

То реално, аз нямам дом, имам местопребивавания на които мога да бъда десетки години, но с тях нямам нищо общо, законово. Те, в случаят, режеха липата пред къща, на отсрещният тротоар, на около 50 метра от мен, в посока другият край на улицата, т.е. това не би трябвало да ме интересува, особено, ако следвам манталитетът на поплакът, но определено съм бил интуитивно точен, защото там се оказа, че живее младеж 16-17 годишен, т.е. бъдещето на България, който, обаче, както разбрах, няма намерение да остава тук. Въпреки това, гледах, максимално да се раздам, правилно съм постъпил, защото тези двама младежи, не ме познаваха, досега, а днес ме видяха и ме поздравиха. Те трябва да знаят, че в по-възрастните от тях, имат опора на техните позиции и въжделения.

Така кълка върху кълка сме си лежали има-няма 500 години, докато не се появи плеядата Раковски-Левски-Матей Миткалото. Сега препрочитам "Под игото" и там след разгрома на Априлското въстание масово разбитите четници са били предавани от българи-овчари по баирите на балкана. Но все пак, една малка, много малка група хора (с езотерични знания) успява да промени историята, за да се стигне до първото за 5 века организирано въстание. Която пък саможертва дава необходимия тласък за Освобождението. Така че и аз съм на мнение, че по-будна генерация няма да дойде, напротив. А след нея, друга няма да има, защото няма да има България. Имам непосредствена представа от "милениум" генерацията и там в 99% няма и следа от национализъм и бунтарство. Да не говорим за тенгриянска духовност. Надеждата е в този 1%, както е било в средата на 19-и век.

Елтимир още преди четвърт век го беше прозрял това в "Кръгове-Бяла книга";
http://www.voininatangra.org/modules/xfsec...=1&articleid=21

По принцип си прав за крушата и това важи напълно за болшинството до към 30-35 години.
Обаче наблюдавам различни тенденции у хората, в момента на 20-25. Те не припознават разбиранията на родителите си - да може и да имат сходни навици, но отхвърлят паразитизма и нихилизма на предните генерации и са някак непримирими с неправдите и жестокостите на генерацията на родителите си. Но това разбира се не е гаранция, че с времето няма да се смачкат и да минат по същия път.
Иначе и аз мисля, че не е достатъчно да се смени управлението, а трябва чиста територия, на която да се развие необременено общество, с различни ценности, но това реално не виждам как може да стане. Затова се надявам да изникне такава генерация, която да осъзнае, че е на границата и не може повече така. Надеждата умира последна!
Но така или иначе, зад ъгъла чака глобалният катаклизъм заради дисбаланса, който хората са създали и той винаги се оказва оздравителен за планетата.

" Иначе и аз мисля, че не е достатъчно да се смени управлението, а трябва чиста територия, на която да се развие необременено общество, с различни ценности, но това реално не виждам как може да стане. Затова се надявам да изникне такава генерация, която да осъзнае, че е на границата и не може повече така. Надеждата умира последна!"

===============================================
Смяната на управлението е тактическа цел, т.е. временно решение, не стратегическа цел. Има разлика. Идеята е да се олаби, доколкото е възможно пресата върху този 1% от страна на тези 99%. Върви добре, осъществяването й. Подробностите, сега нема ги споменаваме. Важен е 1%, останалото е както казвам междузвезден прах и тор, с по некоя случайно попаднала искра от свръхнова. Наричаме ги човеци
Съзнателно-мислено и интуитивно-идейно вървим към чистата територия, като земно и духовно пространство. Вероятно, това ще бъде първата тенгриянска община в България в новото време...

Тези липи на улицата ти са като глътка въздух от задушаващата жега, която всеки път ме удря в участъка Кърнаре-Пловдив. Дори да са отсекли само две или три и точно като цъфтят, това е пробно да видят как ще реагират живущите там. Е, явно не е минало много добре

Преди време цигани отсякога Драгановото дърво, един гигантски дъб в землището на селото ми, където някога лятото генерации подред са правили защитни ритуали против градушка и за дъжд (Пеперуда, Джерман). Мой приятел ми е разказвал като малък, че дори попа се е включвал и като го направят при засуха още докато са там Чулман пуска дъжда. Дъбът вече го няма и няма какво да защитава селото. Сега ми ядат кура.. Така и в Пловдив. Тераформация по израелски тип, нали обичат полупустиня семитите. Вчера беше 38 градуса, след някоя годинка 45 град ще е новото нормално.