Идеята за Пътя при номадите от Централна Азия

[Йордан_13]

Идея Пути кочевников Центральной Азии
https://www.youtube.com/watch?v=MQvD4wh-Ap8

ИДЕЯТА ЗА ПЪТЯ ПРИ НОМАДИТЕ ОТ ЦЕНТРАЛНА АЗИЯ
(ИЗБРАНО И СЪС СЪКРАЩЕНИЯ). Превод:Йордан Стайков

Вторият момент, който е много важен. Той се състои в това, че в продължение на хилядолетията, в номадството и извървяването на този път стои жизненият цикъл. В първият етап, той започва с раждането, когато кут-а се дава от божествата и всяко божество, което е положително има правото да дарява този кут и оттук „кут-болсун“ и след това обряда „тусау кесу“ ( https://ru.dimashnews.com/tusau-keser-tusau...azrezanija-put/, вж и българският „прощъпулник, примерно https://grizalche.com/прощъпулник/ ) - това е „разрязване на връзките“ и е свързан с това, че детето прави първите стъпки в своят живот, то избира пътя си, пред него се слагат предмети, чрез които то избира своето бъдеще, бъдещата съдба, професия и призвание.
И следващият етап от пътя е, когато се извървява юношеската инициация и за да се извърши трябва да се сумират всички години - 12,13,14 и 15 години и под ръководството на наставник, учител, алп, богатир, който да обучи своя възпитаник на бойни техники, навици, земеделие, животновъдство и целият нравствен пласт се предава чрез един такъв ръководител. Младежите се закаляват и пристъпват след тази дълга и продължителна подготовка към посвещението. То също е част от пътя. Младежите се обединяват в „юс“ или „оглани“ в такива дружини. По тюрски, те се наричат „юс“, а по казахски „жус“ или се наричат „сто“(стотна), „сто джигити“, оглани, които напускат своят аул и родовете си и започват самостоятелно да живеят в степта, усвояват и този начин на живот и след това, предизвикват (другите) и встъпват в бой на границата на мястото, където обитават, проливат кръв и преминавайки това посвещение, те получават геройската степен „йер“ – мъж и след това посвещение, могат да се отделят, да се оженят и да създадат свое семейство, стопанство и самостоятелен живот, т.е. това е всичко това се нарича „жизнен път“, „жизнен цикъл“ – от рождението до получаването на степента „йер“ – мъж и след това следва пътят към мъдростта към аскалството (аксакалство) и след това следва „пътят към прадедите“ (аруахите) . Всичкият този жизнен цикъл се възприема от номадите като житейски път, добър път: когато на избранника се дава кут; когато само кагана може да коригира сбърканият път, да възвести за себе си на тюркският народ и да коригира този път . В тюркските епитафийни текстове, пише, че каган е „кутлук“ – обладаващият, притежаващият „кут“. И самият древен огурски каган се е наричал „Г-н щастливият, притежател на кут“. Това е, още един път свидетелството, че той като наследник на Тенгри, получил от него „кут“ може да управлява народа и до го води по истинният път. Идеята за истинният път присъства като основна ценност при номадите. Например, един термин като „тор“/“торе“ и от него се появява тюрското и монголското божество Торлук - „водещият по Пътя“. Това е най-главната ценност в номадското общество, когато ти се бориш за истинният път, за щастието, за благоденствието на своят народ и оттук възниква главната идея на номадският свят, това е увеличаването на изобилието, на богатството и територията. В древнотюрските епитафии, основното задължение на управителите в държавата (бековете) под ръководството на кагана е да умножават и преумножават своят народ. Ако трябва да правим паралели, има не само „намиране на пътя“, но и „загубата на пътя“. В древнотюрските епитафии, че когато тангачите (това са представителите на Танската империя) поискали да получат територията в района на Буд Тенгри, това е самото главно божество свързано с детерождението, но и раждането на държавата и вселeната и когато им предават тази земя, те се качват на тази планина и изливат врящо мляко на този „буд камък“ и то се разпуква, разтрошава и разрушава и тогава започва смяната на космическата хармония с хаоса, птиците отлитат, мъгла се спуска, т.е. на митологичен език, че държавата се разпада и държавата престава да съществува. Възможно е това, да е още един път митологическият символизъм на реално събитие – разпада на Тюрският каганат. И тук основна роля играе, наличието на Буд Тенгри или неговото отсъствие. Отсъствието му, oзначава смърт за държавата, наличиетo му – разцвет на държавата. И Буд *, това е символ на каганските родове, който ще установи на земите на тюрките, иштяките – рода на драконите, майчината правова традиция. И така, това се говори и в „Ър битик“, има също така една ситуация, когато се загубва Пътя. „ По върховете била мъгла, в низините – прах, поколенията на птиците отлита из агубвали пътя, животните и техните поколеня, бягали и загубвали пътя, хората и техните деца, бягали и загубвали пътя, но на третата година, благодарение на Тенгри, всичко било благополучно и съвършено. Всички се радвали и веселили. Знайте, това е хубаво“, т.е. тук за нас важното е, да видим, че Тенгри и другите божества сочат правилният и истинен път на своите избранници кагани и те водят по него своят народ. Това е модел на избранничество на каганите на кок тюрките, който продължава и в монголският период на Чингизидите, където също така „Торе“, обладаващият власт, те представя това, като божественото получаване от Тенгри, право на власт! И най-важното от идеите на тюрките възпроизведена в монголският период 12-15 век, а и по-късно при казахските ханове, когато вземат управлението, един Касъм хан (Древния път на хан Касим (на казахски: Есім ханның ескі жолы, Есим салган ески жол - бел. ред.), , „каска жолъ“ например „ески жолъ“, т.е. това е пътя. И всеки казахски хан имал своят девиз, с който ходел по този път и това е древният, истинният път, който се свързвал с ценностите, с нравствеността с идеята „Тор“, с притежанието на Торе. Тюр/Тор, това е висшата истина, хармонията, и в тази хармония, ние го виждаме като Дървото на Живота, който подхранва тези сили и заедно с това, в изначалният период започва да се асоциира с идеята за личният път, защото Тюр или Торлу, има още смисъла и значението „да създадеш държава“, а също така и символизира личният път. Така например, при древните огури, той се мисли като „бялото родово дърво“ и „млечният път“. Тук, това не е случайно отъждествяване. То говори, че основната представа за началото на този път, който е свързан във всяка една юрта с почетното място „тюр/торе“, оттук започва началото на движението към небето, нощното небе и то се извършва по Млечният път и цялото това звездно небе се оформя като една красива идея – лебедови гъски, когато има „кабъйз“, оформлението на "кабъйз“ е като изображение на лебедови гъски и те идват по Млечният път, поради, което Млечният път получава едно много красиво название „кушаллъ“ – „птичи път“ и всичко това е свързано с представата, че „тюр“ е не просто название на божеството Торлук, но и название на Млечният път. Поради, което когато говорим за културата на такива племена като кипчаките, половците, канглите, древните племена, чиито тамги символизират Млечният път – това е образ на Дървото на Живота: две палки и посредата кръг, (сиреч кухо дърво), това е живота.
Още един монент, който е важен, и в който трябва да свържем древнотюрската тардиция, не само с монголската, а в монголската също има божества на пътя – „идзаячи“, а също така „дзол“ – „път“, а при самите тюрки, в най-ранният период, това е Йол Тенгри и божествата Кара Йол Тенгри («кара атлы йол тенгри)* и Ала Атлък Йол Тенгри ( «ала атлы йол тенгри» )** на коне пегаси, галопирайки по божият път. Черният път, Кара Йол Тенгри е божество, което един път е свързано с началото на рождението, когато господства майчинската традиция, а Ала Атлък Йол Тенгри, той е свързан с даването на кут по време на сутрешният изгрев, когато Слънцето, Тенгри, започва своят път по небето и по време на залеза, когато докосва хоризонта из алязва. И в тези моменти, Ала Атлък Йол тенгри, предположително дава кут на своите избранници. И в древнотюрските текстове, в „Книга на гаданията“, така се и отбелязва: „ Срещнал Ала Атлък Йол Тенгри, едно двугодишно момченце и то се упрашило, но той му казал: не се плаши, ще ти дам кут. Срещнал той една жена, същото: не се бой, аз ще ти дам кут“, т.е. това е още един път висшата ценност на тюркският свят. И затова, някои изследователи предполагат, че Ала атлы йол тенгри и Кара атлы йол тенгри се явяват ипостаси на Бога Тенгри, негови посланници и едновременно с това самостоятелни божества, поради, което те са съставна част на тюрският пантеон. На този план те са независими и те сами дават кут, изпълняват функциите на богове на съдбата (могат да благославят, но могат и да наказват) при тях функциите са такива, както на самият Тенгри. Това ни говори, че те са благопожелателни божества, божества покровителствуващи тюрките. И избранника, който получава кут-а се изобразява при древните народи като овен, това е идеята за „фарн“-а, а в тюрският период се изобразявал също с овен, но и с козела, който се рисувал в горната част на каганските епитафии и те давали небесният кут на кок-тюрките, техните избранници. Но, ние никога не трябва да забравяме, че е съществувала и силна матриархална традиция, която е била свързана с рода на аждахите, рода на драконите. И този род аждаха или на казахски айдагар-аждаха, те били свързани с подзменият свят. Тук, много привлекателно за специалистите било да свържат Кара Йол Тенгри с тази майчина, хтонична същност, с драконите, които имат своето покровителство над тези, които не се явяват небесни, а земни, т.е. карабудун***, народа, който се обединява и който се дели на ляво крило, дясно крило и център. Това триединство е създало не само военната организация, но и държавната организация на тюрският свят, където всичко е ясно и строго структурирано, където всеки си знае мястото в юртата и обществото. Тази йерархичност, от една страна има позитивна роля, но от друга страна е важно, появата в този период на демократични елементи, които ние, виждаме по-късно. Например, ако ти носиш нож, ти имаш право на глас в събранията и правото да критикуваш всеки и кагана, който ти е угодно. И кана няма право да те наказва за правдивата критика по негов адрес. И това е много важно, това е елемента на демокрацията, която се появява в номадските среди. И още един много важен момент, също свързана с Пътя, това е вече тюрската традиция, начело, на която вече стои тази идея за миграциите, чрез които се създава нова държава, за която вече говорихме , че чрез възрастовата инициация, младежите емигрират и се опитват да отвоюват нова територия, в която да създадат свой дом, където могат да „казакават“, т.е. да бъдат свободни жители, подчиняващи се на централната власт и там да се учат на бойни умения, да живеят отделно и т.н. Заедно с тази идея се формират и идеята за миграцията на границата на второто и първото хилядолетие, когато се появява института на „стотиците“ и тук съществува един много красив мит за произхождението на казахският народ, който също е свързан с идеята за Пътя.
Езика на мита оформя следната идея, че има Алаш хан, предтеча на казахският народ, който обединява около себе си три жуза (три стотни), които го признават за военен лидер и завоюват или получават определена територия и създават от нея, своя държава. Това е главната идея за създаването на казахската държава. Създаването на казахската държава е свързана с образа на Алаш хан (Алаш – кон). Защо, той се нарича Алаш Пеги – Пъстрият? (вж. https://mir24.tv/articles/16512749/prarodit...-chelovek-i-mif ), защото той обединява, т.е. той е Пъстрият кон (в смисъла и символизма на обединяващ) хората от различните родове. Те излизат от различни родове и места и се обединяват под неговото ръководство и той ги води към завоюването и създаването на казахската държава.
Това е историята на идеята за Пътя: когато ти получваш кут, когато си избранник на Тенгри и той ти дава това право. При нас, в древнотюрският пантеон на боговете, да дават кут, могат и Йол Тенгри- богът на Пътя и Умай и богинята Жер Су, Майката Земя-Вода и всичко това формира идеята за Пътя. И идеята за Пътя – Тюр е аналогична на такива идеи като Рита (https://ru.wikipedia.org/wiki/Рита_(индуизм) ) в древноиндийската традиция в Ригведа и Аша в древноиранската традиция, защото това е висшата Истината, висшият Закон. И ние говорихме за това, че дори в по-късният период, казахските ханове са наричали своите послания и девизи (слогани) „тюрелик“,защото те съдържат свещено знание. И така идеята за Пътя се реализира дори в ханските девизи на казахските ханове.
И важното тук е, че древнотюрският пантеон на боговете след това се възпроизвежда и в монголският период. Разбира се, там е имало и тюрски племена и можем да говорим за културно родство и общи представи на тюрките и монголите, защото това са номадски народи. На по-ранният етап, монголите са били планинци и ловци, но в по-късен период, те са вече степни номади, поради, което мировъззрението на тюрките и монголите е много близко, защото и при едните и при другите има един и същи божески пантеон. Ние сме отбелязвали и говорили, че общите божества са Етукен при тюрките, Етуген при монголите; Торлук при тюрките и Торлук при монголите; Тенгри и Тенгри и при двата етноса и цялата територия на Сибир е имала една духовна представа и това е свързано и с идеята за покойната грижа: когато човек умре му се прави каменно изваяние, по правило в ръцете си, той държи чашата с напитката на безсмъртието или във вторият вариант се изобразява птица или на шапката както при Кюл Тегин или на рамото и т.н., но има има няколко вида души според древнотюрските разбирания и най-значимата душа е тази в образа на птица 4* и тя отлита и оттук и образа на „куш олу“ – птичият път по който се отива в света на прадедите. В каахското време, етнографическото време, това се оформя като „жидели байсън“ – страната на щастието, в която живеят нашите предци. Тези представи били стандартни и прекрасни, защото били разбираеми от всички. И още един момент, който трябва да отбележим: има също така животни-пътеводители, които откриват или закриват пътя, в зависимост от нащите деяния. Ако правиш добри дела, отваря ти се пътя, ако правиш лоши, затваря ти се пътя. И в древнотюрските текстове и особено много, в китайските текстове, които описват номадските народи, има разкази, в които се появяват свещените животни в един или друг народ, сянби или древните татари или древните тюрки, които затварят пътя и после обръщанието към това свещено животно, то изчезва и на негово място остава малко дете, което после става родоначалник на следващият народ, който създава своя държава. Всичкият този език на митовете оформя появата на номадските народи в Евразия. Затова, идеята за Пътя, когато избранниците са близо до небето и ние, говорим, че, Ашина бил малгадам, но скочил на върха на дървото на живота и станал каган, получил свещеният кут. Самият образ на юртата се възприемал като модел на Космоса. И "карашанаак", това е мястото на обитание на предците, това е и "бакана", на който се издига юртата, и който изпълнява функцията на „тюр“, по който душите отиват в небесният свят. И в заключение, искам да кажа, че има много интересни неща в древнотюркската култура и те не са свързано само с религията .

Бележки.

* В связи с анализом вопросов семантики скульптуры средневековых тюрков и установки на курганных сооружениях парных изваяний, интересной является предложенная Зуевым Ю.А., расшифровка термина bodun не как “тело, существо, стан”, а в значении символа идеи единства каганского (мужского) и катунского (женского) начал, созидающих государство, а дословный же перевод, соответствующим индоиранскому бут “идол, кумир". Вероятно, символ двуединства и несет в себе вероятную разгадку существа идеи создания культа парных каменных изваяний и женского изваяния, в частности. По мнению исследователя существование горы Буд-Тенгри (кит. Бо-дэнли, т.е. Бог Земли), в космосе тюрков являлось олицетворением божества высшего порядка Бод/Буд. Приведенные автором данные о празднествах проводимых, в связи с ритуалом каменного бога, “стимулировавших плодородие, актуализировавших архаичный ритуал первотворения, где в результате соития создается новый клан” и обязательное присутствие в церемонии камня бот, скатывавшегося с горы, наиболее близко к пониманию истоков традиции сооружения каменных скульптур.[27]

В связи с верованиями кыпчаков, П. Голден приводит интересные данные о культе Тегри < Тенгри у карачаевцев и балкар, в честь которого весной, ежегодно проводились праздники. Праздники сопровождались ритуальными танцами. С культом Тенгри у них также ассоциировались большие камни.[28]

В мировоззрении тюрков “оплодотворяющая сущность Буд-тенгри обеспечивает зарождение новой жизни, в результате связи с богиней водной стихии и плодородия Йер-Суб, являющейся воплощением земли тюрков-широв и всего тюркского государства. Возможно, что в земной пантеон божеств, возглавляемый ыдык Йер-Суб, входит и богиня Умай, которая может являться одной из ее ипостасей, как непосредственная подательница жизни”.[29]

https://eo.iea.ras.ru/wp-content/uploads/20...umaganbetov.pdf

Буд-Тенгри не определял целиком жизнь тюрков. Участие в судьбе человека принимали и другие божества, например, при рождении - богиня Умай (Токарев 1990: 20),
в ходе жизни - духи предков (Толеубаев 1991: 18), а после смерти - бог Эрклиг. Но
функционально разделяя различные периоды существования человека, Буд-Тенгри
предопределял основные черты его жизни, т.е, принадлежность к классу, сословию,
касте, жизнь или смерть в битве, удачливость в охоте и приобретении богатств и т.д. В
некоторой степени это было отражением неабсолютной власти кагана в древнетюркском обществе, его функциональной ограниченности и влияния на государственные
дела других субъектов власти социума.
Буд-Тенгри не имел сакральной формы. Форма - это ограничение как во внешних
границах, так и в содержании, поэтому Тенгри не имеет четких канонических контуров, но остальные божества тюркского пантеона подчеркивают свой второстепенный
характер конкретными формами и функциями.

Зуев, Агелеуов 1998 - Зуев Ю., Агелеуов Г. Божество Буд-тенгри - прародитель древних тюрков // Культурные контексты Казахстана: история и современность. Алматы: Ниса, 1998.
С. 101-113.

https://otuken.kz/korkut/

Во многих культурах распространено поклонение камню как фаллическому символу. Наиболее широко известным примером этого является лингам – символ Шивы. Как показали исследования казахстанских историков, у древних тюрков существовал подобный культ – поклонение Буд-тенгри, пережиточно сохранившийся и до сегодняшнего дня у казахов, киргизов, башкиров и пр. Исследователи упоминают, что Буд-Тенгри поклоняются как символу наивысшего расцвета, зенита солнца, плодородия. В мифологии тенгрианства Небо, небесный Бог представляется отцом, подателем плодородия. Құт – души людей и животных опускаются с неба. Таким образом, культ Буд-Тенгри – это не самостоятельный языческий культ, а позднее обособившийся и выродившийся у некоторых тюркских народов аспект поклонения единому Творцу-Тенгри в его зенитной, плодотворной ипостаси.


** В пантеоне тюркских божеств упоминаются «ала атлы йол тенгри» и «кара атлы йол тенгри» — «бог путей на пегом коне» и «бог путей на вороном коне». Они, как посланцы Тенгри, ниспосылают «күт» — «божественную благость, душу» и побуждают к созданию государства «тенгри эль» — «божественного эля».
http://www.heritagenet.unesco.kz/kz/conten...article_dos.htm

*** Кара будун – свободные общинники - скотоводы. Простых общинников-скотоводов называли кара будунами, что равносильно понятиям «чернь», «простонародье». Повинностями обычно облагались именно они. В каганате существовала повинность «кровного долга», по которому выделялись люди для прохождения обязательной военной службы.

4* - душата "Ба" в Египет.

[Йордан_13]

КРАТЪК РАЗБОР

1. https://severozapazenabg.com/етно-турлаци-и-торлаци/; https://torlakat-bg.blogspot.com/2017/03/blog-post_10.html . Торлак със сигурност иди от Турлук, както се вижда от казаното по темата, т.е. това е един тенгриянски термин носен и превърнал се в етноиме на етнографска група от Северозападна България. Произхода му със сигурност идва от "Турлук".Р. Сефтерски във вторият линк, определено е много по-близо до истината, отколкото Серафимов, например. Четете текста! СЕРАФИМОВ Е СВЪРШЕН! КАТОЛИКА Е ШЪТ ДАУН!;)))

2. В първият етап, той започва с раждането, когато кут-а се дава от божествата и всяко божество, което е положително има правото да дарява този кут и оттук „кут-болсун“ и след това обряда „тусау кесу“ ( https://ru.dimashnews.com/tusau-keser-tusau...azrezanija-put/, вж и българският „прощъпулник, примерно https://grizalche.com/прощъпулник/ ) - това е „разрязване на връзките“ и е свързан с това, че детето прави първите стъпки в своят живот, то избира пътя си, пред него се слагат предмети, чрез които то избира своето бъдеще, бъдещата съдба, професия и призвание.
========================================================
В момента го снемам като текст от видеото и едновременно го превеждам от руски език;))) НЕ, ПРОСТО ДА ВИДИТЕ КОЛКО ДАЛЕЧЕ ОТ ИСТИНАТА Е ПАВЕЛ СЕРАФИМОВ-СПАРОТОК, ХАХАХАХАХА, но е ваш личен избор дали ще го чете или не, но и не само той, сички ранни християни тракизанти, тракийски църкви, изпаткали енергетици одещи по "тракийски светилища":))) Отхвърлянето на историята преподавана по времето на социализма, където се говореше за Тангра от изпаткали перковци, доведе до непоправими последици в менталното поле на оскотелото постсоц население. НО, СЛАВА НА ТАНГРА!
Вижте обряда, "тусау кесу" при казахите;))) при нас "Прощъпулник", краката на детето са вързани с мартеница! С мартеница!
Траките?:))) Ами, от тях остаа само енергията, дето ся е ловим по скалите, за да са спасим от енергийната криза;)))




3. Сега да осветла простите кратуни на тракизантите на Серафимата, Фол и Гайдара, се отбор юнаци с малки пишляци, но големи дупаци;))) Това е каменна статуя на Буд Тенгри при Караха тепе, днешна Турция, някогашна Яна Идел (Нов Идел) и оттук изкелефещеното Анатолия;))) https://www.voininatangra.org/modules/xcgal...5964&fullsize=1 Да, Буд Тенгри е толкова древен и винаги е с голяма махалка и топки;))) щот требе са ерят женурята и да са праат децата, инак за кво сте на тоа свет и вий не знайти;)))

Малко цитати:
1. " Во многих культурах распространено поклонение камню как фаллическому символу. Наиболее широко известным примером этого является лингам – символ Шивы. Как показали исследования казахстанских историков, у древних тюрков существовал подобный культ – поклонение Буд-тенгри, пережиточно сохранившийся и до сегодняшнего дня у казахов, киргизов, башкиров и пр. Исследователи упоминают, что Буд-Тенгри поклоняются как символу наивысшего расцвета, зенита солнца, плодородия. В мифологии тенгрианства Небо, небесный Бог представляется отцом, подателем плодородия. Құт – души людей и животных опускаются с неба. Таким образом, культ Буд-Тенгри – это не самостоятельный языческий культ, а позднее обособившийся и выродившийся у некоторых тюркских народов аспект поклонения единому Творцу-Тенгри в его зенитной, плодотворной ипостаси."
2. "В мировоззрении тюрков “оплодотворяющая сущность Буд-тенгри обеспечивает зарождение новой жизни, в результате связи с богиней водной стихии и плодородия Йер-Суб, являющейся воплощением земли тюрков-широв и всего тюркского государства. Возможно, что в земной пантеон божеств, возглавляемый ыдык Йер-Суб, входит и богиня Умай, которая может являться одной из ее ипостасей, как непосредственная подательница жизни”.[29]"
3. Из "Идеята за Пътя при номнадите от Централна Азия"
В древнотюрските епитафии, че когато тангачите (това са представителите на Танската империя) поискали да получат територията в района на Буд Тенгри, това е самото главно божество свързано с детерождението, но и раждането на държавата и вселeната и когато им предават тази земя, те се качват на тази планина и изливат врящо мляко на този „буд камък“ и то се разпуква, разтрошава и разрушава и тогава започва смяната на космическата хармония с хаоса, птиците отлитат, мъгла се спуска, т.е. на митологичен език, че държавата се разпада и държавата престава да съществува. Възможно е това, да е още един път митологическият символизъм на реално събитие – разпада на Тюрският каганат. И тук основна роля играе, наличието на Буд Тенгри или неговото отсъствие. Отсъствието му, oзначава смърт за държавата, наличиетo му – разцвет на държавата.

4. И следващият етап от пътя е, когато се извървява юношеската инициация и за да се извърши трябва да се сумират всички години - 12,13,14 и 15 години и под ръководството на наставник, учител, алп, богатир, който да обучи своя възпитаник на бойни техники, навици, земеделие, животновъдство и целият нравствен пласт се предава чрез един такъв ръководител. Младежите се закаляват и пристъпват след тази дълга и продължителна подготовка към посвещението. То също е част от пътя. Младежите се обединяват в „юс“ или „оглани“ в такива дружини. По тюрски, те се наричат „юс“, а по казахски „жус“ или се наричат „сто“(стотна), „сто джигити“, оглани, които напускат своят аул и родовете си и започват самостоятелно да живеят в степта, усвояват и този начин на живот и след това, предизвикват (другите) и встъпват в бой на границата на мястото, където обитават, проливат кръв и преминавайки това посвещение, те получават геройската степен „йер“ – мъж и след това посвещение, могат да се отделят, да се оженят и да създадат свое семейство, стопанство и самостоятелен живот, т.е. това е всичко това се нарича „жизнен път“, „жизнен цикъл“ – от рождението до получаването на степента „йер“ – мъж и след това следва пътят към мъдростта към аскалството (аксакалство) и след това следва „пътят към прадедите“ (аруахите) .

=====================================================
Навремето, когато се говореше за възстановяването на Българската държава под Дунав, се акцентуваше на прозорливостта на Аспарух, който нарушил бащината заръка, взел своята пръчка от снопа и създал България, тук;))) Нашите историци, дори тези тюркистите, определено не познават същността на динамизма на Тенгри. Всичкият този път, който изминава мъжа от раждането до смъртта е посвещение в Тенгри, но най-висшето посвещение, което може да получи е да стане родоначалник на нов народ или създател на държава!;))) това е обучителният процес в Тенгри и който го овладее до съвършенство, както един Аспарух, той става създател на държава. А да създадеш нова българска държава, някъде другаде, това е, все едно да създадеш нова вселена. Пътят,. това е обучителният процес в Тенгри и той има 12-сет годишна календарна цикличност. А, траките на Серафимов?:))) Хахахахахаххаа, еми, така... Навремето кат одехме във винарната на Старосел имаше една готина мадама, продавачка, с черна коса, леко смугла, ама много готина и приятна и кат на виде, вика: - Аз си имам мъж, а-хахахахахахахаха... Ама, чакай ний не сме дошли да та зимаме;))), за друго та търсим;))) Мислите на секи един мъж са такива, в тва нема лошо, хахахахаххаа... Но, като се успокои, че нема да я вземем, каза нещо много интересно (имаше дарба тази мадама, интуиция имаше) и вика: - Аз са смятам за тракка (модата да си трак, навлизаше вече яростно), ма кат са гледам, ний траките не мой да държим държава и ни вика: само вий, кай, българите държите държава, затва ний ша ва слушаме. Странен разговор, бе този;))))

И сега да се върна на моабетя на днешните наши жени: вече няма мъже! Ами, няма да има мили мои дами и немили мои дами;))) Защото вие, като майки, убивате мъжката инициация! На мама бузанчо, на мама сладкият бебчо;))) И така сладкият бузчо и бебчо остава до полата на мама цял живот! После, няма мъже;))) Днешната българка убива нарочно българският мъж! Искам да съм жесток, тук! Убива го! Младежа е длъжен да се отдели, да завоюва територия, за да стане мъж! Каква ще е тази територия, материална или духовна е без значение! Той става Тенгри, когато стане мъж, ако не стане, става по-голяма Путка и от вас, майчички! Учете синовете си да бъдат самостоятелни, те първом ще се научат да носят отговорност за себе си и след това вече ще търсят новият връх - отговорността за жената, която евентуално може да стане тяхна съпруга! Повечето днешни младежи, не могат да носят отговорност за себе си, как да носят отговорност за семейство? Оттук и проблемите с домашното насилие! Хм?:))) Не убивайте мъжете, мои немили дами, защото убивате себе си! Убивате народа, убивате държавата! Дори да се провали, дори да умре, разберете, това е пътя на мъжа! После, нямало мъже... Днес, наистина нема мъже, а само майчовци. Аз съм изненадан, колко много мъже са майчовци!

5. Чета сега за етимологията на думата "Аллах";))) Жагалитета само знай си дупи пърдялата, пред нещо, което и те не знаат, какво значи кат име;))) щото етимологията на думата Аллах, не е много ясна, хахаха... Според мен, тоз арабски Алла е чиста заемка на Ала Атлък Йол Tенгри, дивашки арабизирана, щото арабите са си духовни примитиви, изпърдяни в дивака див, пустиняци;))))
==========================================
Из "Идеята за пътя при номадите от Централна Азия"
Още един монент, който е важен, и в който трябва да свържем древнотюрската традиция, не само с монголската, а в монголската също има божества на пътя – „идзаячи“, а също така „дзол“ – „път“, а при самите тюрки, в най-ранният период, това е Йол Тенгри и божествата Кара Йол Тенгри («кара атлы йол тенгри)* и Ала Атлък Йол Тенгри ( «ала атлы йол тенгри» )* на коне пегаси, галопирайки по божият път. Черният път, Кара Йол Тенгри е божество, което един път е свързано с началото на рождението, когато господства майчинската традиция, а Ала Атлък Йол Тенгри, той е свързан с даването на кут по време на сутрешният изгрев, когато Слънцето, Тенгри, започва своят път по небето и по време на залеза, когато докосва хоризонта и залязва. И в тези моменти, Ала Атлък Йол Tенгри, предположително дава кут на своите избранници. И в древнотюрските текстове, в „Книга на гаданията“, така се и отбелязва: „ Срещнал Ала Атлък Йол Тенгри, едно двугодишно момченце и то се упрашило, но той му казал: не се плаши, ще ти дам кут; срещнал той една жена, същото: не се бой, аз ще ти дам кут“, т.е. това е още един път висшата ценност на тюркският свят. И затова, някои изследователи предполагат, че Ала атлы йол тенгри и Кара атлы йол тенгри се явяват ипостаси на Бога Тенгри, негови посланници и едновременно с това самостоятелни божества, поради, което те са съставна част на тюрският пантеон. На този план те са независими и те сами дават кут, изпълняват функциите на богове на съдбата (могат да благославят, но могат и да наказват) при тях функциите са такива, както на самият Тенгри. Това ни говори, че те са благопожелателни божества, божества покровителствуващи тюрките. * В пантеоне тюркских божеств упоминаются «ала атлы йол тенгри» и «кара атлы йол тенгри» — «бог путей на пегом коне» и «бог путей на вороном коне». Они, как посланцы Тенгри, ниспосылают «күт» — «божественную благость, душу» и побуждают к созданию государства «тенгри эль» — «божественного эля».


"Според Франсис Едуард Питърс, „Коранът настоява, мюсюлманите вярват, а историците потвърждават, че Мохамед и неговите последователи се покланят на същия Бог като евреите (29:46). Аллах в Корана е същият Бог-Създател, който е сключил завет с Авраам“. Питърс заявява, че Коранът описва Аллах едновременно като по-могъщ и по-отдалечен от Яхве и като универсално божество, за разлика от Яхве, който следва отблизо израилтяните.[50]"
=================================================
Ба, кура ми;))) Щото кат се обърнем към древнобългарската традиция, щото древнотюрската божеска традиция е извлек от древнобългарската, с Аврам не е сключен завет, а му е даден кут;))) Защото след като му е даден кут-а, той става, какво? Става родоначалник на нов народ;))) потомството му се умножава и преумножава!;))) и си променя името от Аврам става Авраам;))) А вариациите в представите за Алла;))) като една абсолютност са вследствие на тва, че Ала Атлък Йол Тенгри е хипостаза на Тенгри;)))

Юдаизма и исляма - религии полуфабрикат!;))))

https://bg.wikipedia.org/wiki/Халифат?fbcli...UP19mk2qbECh_is

Дайте сега, да видим и тук, хахахаха. Яхве чрез Моше дава на евреите "Обетована Земя" Израел, избивайки другите народи; за мохамеданите Алла дава Халифат;)))
А, Ала Атлъ Йол тенгри дава кут, чрез който подбужда към създаването на Тенгри Ел - "Божествената държава" ;))) Разбира се, преди исляма, християнството също си го зема тва - идеята за Царството Божие, което е Царство Земно;)))), но при него, тази идея е допълнена с една духовна представа, където Царството Божие е вътре в човека, което разбира се е вследствие Помазаничеството с Кут;)))

[anti666]

В исляма крайната цел (идеалния халифат) е ислямизиране на цялото човечество. Това съм го чувал от вярващи мюсюлмани. Подобно е при евреите. С тази разлика, че юдаизма е етническа религия и те чакат Мешията, който ще им даде целия свят в краката и всички народи ще целуват расото му. И в двата случая целта е една - тотално поробване на човешката раса. В християнството в Новия завет идеята за светата Троица и царството Божие вътре в човека е голяма крачка напред. Или по-скоро връщане към изконни, древни ценности от тенгриянството. В будизма има път на Буда, което също е нещо подобно. Залага се на духовността, а не на материализма и златния Телец, заради който Мойсей чупи скрижалите.

Юл (или българското "дюл Тенгри" - път на Тангра). Този път отива много по-надалеч от всичко останало. Защото тук е включено не само индивидуалното забогатяване в духовен план (себеразвитие), но и на народа и в държавата. Както по-горе е написано, той завършва с държавотворчество. Тенгри ЕЛ. Предците ни са прозрели, че индивидуалното просветление трябва да работи и за народа.

Там е различието между някогашните скито и трак-трака-тракобългари. Едните идват от Велика България в прародината си със запазени знания за Дюл Тенгри и държавотворческата дейност на алпите, а другите стагнират в паганизъм и елинизъм, където само ролята на Майка Умай е съхранена. За славяни не обелваме и дума, защото такива не е имало. Както няма латинци или русияни.