Яко;))) Нощес кат търсих сведенията за чувашкият възглас "шапла булгарче" и попаднах на една книга за родословието на волжко-българските царе. Твърде важна е за нас и как не е преведена и издадена в България, цели 23 години, откак е издадена;))) А, ние копаме римски градове;)))

VII - X векове. Кубрат (Начало на VII - 658 (660))

Кубрат е царят и пълководеца, създателят на Велика България. Роден е в началото на VII в. Било е времето, когато хуните след смъртта на Атила започнали да се завръщат на изток към тиловите си бази. И сред хуните се откроявало племето на българите. Под името българи нашите предци за първи път се появяват на историческата арена през 354 г. Известно е, че през V век императорът на Византия в борбата срещу готите използва българските отряди. И през 499 г. самите българи воюват с Византия. През 502 г. българите достигнали областта Илирик. През 504 г. българите воювали с готите и гепидите. През 530 г. те отново нахлуват в Византия. И в тези битки и сражения се издига рода Дуло. Произхождащ от този войнствен род Урхан (Урак) в началото на VII в., започва да събира всички български племена в една държава. В тази държава влезли суварите, хазарите, сугутчаните и масагетите. Урхан станал върховен владетел на новото държавно образование. За свой наследник (конар -тики), той обяви племенника си, тоест сина на сестра - Кубрат. Урхан умира през 632 г. През същата тази година на престола на чичо му се възкачил Кубрат. Скоро под неговото мъдро ръководство. Започнал разцвета на българската държава. Създава се Велика България. Столица на Велика България бил град Ханакур (Фанагория), разположен на територията на съвременния Тамански полуостров. Във Велика България имало и други градове - Тамандурхан, Саркел, Варачан, Сендер ... Кубрат имал пет сина - Питпуян (Батбай), Кодра-батор, Кувер, Алших, Аспарух.. Кубрат бил високо образован, талантлив пълководец, дипломат и поет. При него Велика България се превърнала в наистина велика държава, чиито граници се простират от Каспийско море на изток до Балканите на запад, а на север границите на държавата се разпростирали до Ока и Сура. Приазовието и степите на Северен Кавказ били центърът на това проспериращо царство. Кубрат умира през 658 или 660 г. Той вече е бил на преклонна възраст. Той умира щастлив, мислейки, че оставя на синовете си силно и проспериращо царство.

КОМЕНТАР: Какво ми направи впечатление от българо-чувашкият исторически разказ за Кубрат? Първом, трябва да отбележа, че етнонима българи всякога е бил. Точното название на хуните е хон-българи е нормално след залеза на тяхното управление напред да излизат други български родове, като например рода Дуло. От този разказ, ние научаваме, че първият строител на Велика България не е Кубрат, а Урхан от рода Дуло;))) който бил много войнствен. Точно така, пичове, това име срещаме по-късно като Орхан, един от пълководците на Осман, чийто поход през Стара планина вбива клин между Търновското царство и Добруджанското деспотство. Едва ли, обаче, Орхан на Осман е от рода Дуло, по-скоро и най-вероятно е станало нарицателно име на войнствените мъже. Завета на Кубрат за "снопа пръчки", това е именно политиката и визията на Урхан за България, която, обаче синовете на Кубрат отхвърлят.


Кодра батор (VII век)

Един от синовете на Кубрат се наричал Кодра-Батор, а в някои източници - Кодраг. Както и да е, неговото име на руски се превежда като - къдравият герой, къдравият богатир. Някои предполагат, че той е вторият син на Кубрат. А други вярват, че той е бил най-големият син, т.е. наследникът на трона. В оригинала на „ Никефор, патриарха на Константинопол, кратка история след царуването на Мавриций“, обикновено наричана „кратка история на Никефор“, се казва: „... Вторият - наречен Котраг, пресякъл река Танаис и се установил срещу него ...“ Било през 669-670 година. Тук искаме да подчертаем, че древният автор превежда името Кодра Батор. Някои от нашите историци са склонни да мислят, че името на лидера, довел племето на българо-чувашите на Волга, ние не знаем. Спомням си, че един от тях, четейки книгата ми „Песента на Чувашия“, изригна в псувни, че М. Юхма си измислил името на втория син на великия цар на Велика България. Очевидно този историк не е чел книгата на Никифор, патриарха на Константинопол. Ние, няма да подчертаваме, дали първият или вторият син на великия Кубрат е Котраг - Кодра Батор. Най-добре е да кажем така: един от синовете на Кубрат и това е Кодра Батор, отишъл с подчинените му племена, на север, първом по бреговете на река Танаис, а след това към средното течение на Волга-Адел. Сред племената, подчинени на Кодра Батор, имало много известни родове и народи: рода Тула (Дуло), сугутчаните, убите, елшелите, суварите, хазарите, масагетите, които сега се наричат ессегети. Те вървяха и отидоха на изток и на север, където текат пет реки, имената на които са Великата река Адьол (Волга); Чулман Адьол (Каменната) - Кама; Нухрат Адьол - Вятка; Шурадьол (Бяла Волга) - Белая; Хура Адьол (Черна Волга) – Ока, тук те се установили. Тук била вече новата родина на българо-чувашите. И тук те основали нова държава - Волжка България. Столицата й е кръстена на името на самите българи - Болгар. Краят, в който се заселили българите на Кодра Батор бил плодороден и красив, изобилен от животни в горите и степите, с рибата във водите на реките и езерата, а също безкрайните земи на новото местоположение, направили възможно възраждането и създаването на нова силна българска държава. Затова, Кодра Батор е основател на Волжка България.

Ирхан (Втора половина на VII - 765)

Ирхан е сина на Кодра-Батор, царят на Волжка България. През 1892 г. ученикът на Симбирското чувашко училище А.И. Василиев записал в село Тимушкел, сега район Аккубаевски на Република Татарстан, от стареца Тимбай Ашмуркин историческото предание за „Първият чувашки цар“. В него се казвало, че в древни времена, нашите предци са живели далеч на юг, близо до високите планини. Там живеели и много различни народи, които се биели помежду си през цялото време. Те нападнали и нашите предци. И тогава чувашкият предводител решил да премести народа на по-спокойни и закътани места. А пътя към тях му показал Белия вълк. И така, чувашите тръгнали след Белия вълк и стигнали до мястото, където имало безкрайни полета, шумели непроходими гори, течали широки реки пълни с риба. А в горите имало много и най-различни зверове. А в полята шумела висока трева. Тук, чувашите се установили да живеят. И минало малко или много време, чувашкият предводител остарял и разбрал, че му дошло времето и той да отиде при предците си. Тогава той събрал при себе си своите синове, родственици и всички именити хора и рекъл: Добър мой народ! Завърших всичко, което бе предначертано и предназначено за мен и сега заминавам при нашите предци. Предлага ви да изберете наследника на всички мои дела ... И чувашите избрали за цар на най -големия син на стария водач. Името му било Ирхан. Ирхан бил мъдър владетел, помагал на всички в беди и проблеми, бил приятел със съседите си, поради, което името на първия цар завинаги се запомнило сред чувашите.. Името Ирхан е запазено в други документи. Те за първи път били отпечатани в есето „Паметници на древността в провинция Казан“, публикувано в „Списанието на Министерството на вътрешните работи (Министерство на вътрешните работи)“ за 1840 г. С.M. Михайлов-Дудуш също пише за Ирхан в своето проучване „Кратко описание на чувашите“. Известният унгарски историк Геза Фехер също е писал за него. Ирхан е чисто чувашко име. И естествено е, че, Ирхан царува преди приемането на исляма от българо-чувашките царе. Ирхан умира през 765 г.

КОМЕНТАР: Сега, тука виждаме как името Урхан от рода Дуло, на идейният създател на Велика България започва да се носи в царското наследие на волжките българи и става Ирхан, т.е. започва да мени първата си буква. Както се отбелязва и в текста, това е едно чисто чувашко име;))) т.е. името не е турско, както е останало в нашата историческа памет, днес, поради Орхан.


ТУКИ - ТУКАЙ
(VIII в. - 815)
Туки или Тукай – цар на Волжка България. Син на Ирхан и правнук на Кодра Батор.
На престола на своя баща Туки седнал в 765 г. и царствал дълго до 815 г. Именно в тези години е станал разцвета на град Болгар, столицата на Волжка България. Държавата укрепвала. Все нови и нови племена и родове идвали от юг при българо- чувашите и се заселвали във Волжска България. Това били родствени племена и родове – хазари, сувари, согдийци... ... Туки строил нови градове и крепости, неговите търговци овладявали нови търговски пътища, българо-чувашите живели доволно и свободно, обработвали полята, ходили на лов и риболов, пасли безчислени стада животни. Туки се стараел да дружить със съседите си. Умира в 815 г.
В същата година на престола Волжка България се възкачва сина на Туки, цар Айдар.


АЙДАР
(краят VIII в. - 865)
Айдар – един от най-известните царе на Волжка България от нейният ранен период. Българо-чувашите още по времето на Туки показали, че са народ с висока и самобитна култура. А при Айдар, Волжка България вече била силно централизирана държава. При него е засвидетелстван и първият опит да се въведе исляма. Този опит бил свързан с името на принцеса Туйпике – любимата дъщеря на Айдар. Веднъж тя се разболяла. Към много лекари се обръщал Айдар, но никой не можел да излекува дъщеря му. По това време в столицата се появил мюсюлмански проповедник. Той казал, че може да излекува Туйпике. И помолил да затоплят баня и да се напари там с брезови клонки (метлички). Но, брезовите клонки задължително трябвало да бъдат от бреговете на река Чулман Адьол т.е. Кама. Тези условия изпълнил Айдар и Туйпике оздравяла. И тогава Айдар, вероятно е повярвал в силата на исляма и решил да приеме новата вяра, която спасила неговата дъщеря. Името Айдар, който сторил много за укрепването на Волжка България са съхранили не само историческите сведения, но и народната памет. Значи, той е бил угоден на народа. Може да се предположи, че населението на Волжка България и опита на Айдар да изповядва исляма се възприело много спокойно, тъй като няма никакви сведения за вълнения от страна на населението в годините на неговото царуване, нито в историческите хроники, нито във фоклора. Името Айдар е едно от най-любимите на чувашите и в наши дни. Айдар управлявал 50 години и умрял в 865 г., достигайки много дълбока старост. В съяата тази година цар на Волжка България станал сина му Шилка.

КОМЕНТАР: Айдар, мисля, че беше и едно от имената на мъжката плитка, чумбаса. Разбира се, тази легенда е "класическа" среща се и в други такива случаи и обикновено се използва от християнските и мюсюлмански мисионери, които трябва да подчертаят силата на своята религия пред тенгриянството. Ясно се, вижда, че тази легенда е съшита с бели конци и е разказана по-скоро от местен изповедник на исляма в много по-късни времена в опит да се ислямизират волжко-българските владетели преди Алмас; опит, който виждаме и днес при нас - да се християнизират всички български канове преди Борис Михаил, за да се унищожи Тенгриянството. Всъщност, тези днешни научно-религиозни опити не са случайни, те са продължение на политиката на Източната римска империя, която винаги се е опитвала по един или друг начин да християнизира българските владетели, особено, когато и се отдаде сгоден случай. Днешните наши учени и любители на историята са истински стожери на този процес, доблестни ромеи са те! Доблестни! Но, в случая, ако търсим някакво рационално зърно в тази история за Туйпике, можем да направим извода, че тук са визирани първите опити на исляма да проникне във Волжка България и забележете, това е в годините около и преди 865 г., годината, в която се е покръстил Борис със семейството си и обкръжението си и е станал Михаил, т.е. една и съща антитенгриянска сила е атакувала и двете Българии за да унищожи Тенгриянството, ползвайки двете авраамически крила - християнството и исляма! Едва ли е случайно. Атаката в края на този 9 век е щателно планирана с по-бърз успех в Дунавска България!

ШИЛКА
(средата на IX в. - 882)
Шилка – цар на Волжка България.
Някои изследователи считат, че именно при него българо-чувашите са приели исляма. Но, не можем да се съгласим напълно с това, тъй като конкретни исторически сведения за това няма. Единственото, което можем да кажем е, че в тези години във Волжка България е имало родове, които започнали да търсят приятелски връзки с управленците на страните, които изповядали исляма. Шилка бил енергичен и делови цар. При него започнало строителството на нови градове и крепости. Той водил успешни войни с хазарите и славяните. При него държавата получила ново териториално разширение, а чувашките търговци започнали да търгуват на нови търговски пазари. Техните кораби със стоки плували до Индия, Испания и Португалия. Шилки имал двама сина. Големият се казвал Батор-Мумин, а според някои източници Бат Угар Мумин, а малкият се казвал Алмас. Шилка царствал 17 години и умрял в 882 г.


БАТОР-МУМИН
(882 – 895 г.)
След смъртта на Шилка в 882 г., на престола на Волжка България се възкачил Батор-Мумин. Мумин-батор наричан още в някои източници Бат-Угар-Мумин бил най-големият син на Шилка. Голям интерес представява самото име на царя. Мумин е арабска дума, т.е. името му е дадено под влиянието на исляма. Мумин, т.е. вярващият; Мумин-батор – вярващият батор. Това говори много. Преди всичко, можем да предположим, че в царското семейство на българските царе още в епохата на Шилки или Айдар както ни сочат сведенията от чувашкият фолклори записките на испанският пътешественик Абу-Хамит Андалузи, исляма бил много добре познат. Царското семейство, а може би, не само то имали своят близък контакт с арабите, което означава, че арабският език и исляма са оказвали своето силно влияние връху управляващият дом на Волжка България. И имената на някои свои деца, те са давали под въздействието на исляма и арабският език, защото арабският език, това е езика на исляма. При Батор-Мумин Волжка България имала своето бурно развитие. Българо-чувашите живеели дружно с местните племена, войни не е имало. Това е важно да го отбележим. Строили се градове и крепости. Многочислените каменни и дървени дворци са се отоплявали с гореща вода идваща по тръби. В градовете се откривали училища, работели бани, имало нещо подобно на днешните дискусионни клубове; имало и питейна вода, която се докарвала от планините с глинени тръбопроводи. Разцъфтявали занаятите, развивало се земеделието, българо-чувашките търговци били известни по целият свят. Жителите се занимавали с пчеларство, лов, риболов, мореплаване. Силно развитие получило хмелопроизводството. Българо-чувашите имали добри обичаи, законите охранявали тяхното имущество и право на живот. Много документи потвърждават, че законите, по които се е управлявала Волжка България по времето на Батор-Мумин били много добри. Мумин-Батор, т.е. Вярващият Батор царствал 13 години и умрял в 895 г. След неговата смърт , цар на Волжка България станал Алмас.


КОМЕНТАР: За Батор-Мумин споменава подробно и нашироко “Историята на Нариман” на Даиш Карачай ал Булгари написана през 1490 г. , а в “Джагфар Тарих” том 3 е списъчно изброено цялото родословие на волжко-българските царе по дати. В “Историята на Нариман”, обаче се усеща силното влияние на исляма, тъй като е писана късно, и там например Шилка (Джилки) е упоменат като Абдула Джилки, т.е. още тогава царският дом приема исляма, както споменава самият Юхма за тези твърдения и ги отхвърля. Нещо, повече, въпреки много подробните данни за дейността на Батор Мумин, Нариман тарих буквално го разглежда с брат му Алмас като един човек и дава като дата на смъртта му, датата на смъртта на брат му Алмас, т.е. не 895, а 924 г. Алмас според Юхма умира в 925 г. докато исторически знаем, че все пак Алмас е съществувал и при него Волжка България като царски дом приема исляма през 922 г.
Тук е много важно да кажем и другото относно името Мумин. Според “Джагфар тарих”, том 3 и "Нариман тарих" в частите 1,2,3,4 името Мумин не е арабско, а чисто българско и се отнася до военна и държавническа титла “мумин” или “булим” т.е. “вожд”. И оттук Ака или Ага мумин – “върховен вожд”. Да, както се досещате, това е митологичният Агамемнон от “Илиада”. Военна титла е и “менелай” – “командир на хилядниците”, които Омир превръща в имена на герои. Така, ако се погледне етимологията на името, веднага отпадат всякакви ислямски и арабски тълкувания. Според мен, влиянието на исляма и арабите като цяло е поради икономическото устройството на Волжка България като търговска страна. Това не бива да ни учудва. Търговията е един способите да номадстваш, тъй като отново е свързана с пътувания и посещения на други страни или говорим за отвореният характер на икономиката на тази българска държава, при който освен коня и талигата влиза в действие и кораба. Тази интензивност на икономическите контакти предпоставя и културното развитие и историческата съдба, защото колкото повече научават за тебе, толкова по-бързо и лесно намират слабите ти места.
Разбира се, ако четем историческият преглед на Юхма, той често преповтаря определени тези. Например всеки волжко-български цар строи. Все строи градове и крепости, накрая ще се застрои всичко като в днешна България. Доста е пестелив Юхма в подробностите. Тук, вече можем да се доверим на “Историята на Нариман”, който казва за Батор Мумин следното, цитирам: “Строенето на градове било голямата страст на Мумин. Никой измежду българите не можел да се сравни с него. По това го запалил чичо му Лачин (брат на Хабдулла Джилки), който се занимавал с неговото възпитание повече от баща му, а Мумин го обичал повече и от баща си. Самия Лачин бил научен на градостроителство от старите българи - сарите или сарти, които вече били останали малко на брой. Казват, че с племенното им име "сар" българите нарекли високите кургани - сирти и красивите и здрави постройки... Впрочем сартите харесват да се наричат дагори, тоест каменоделци и рудари... Именно те са запазили названието "булгар" в Кавказ и са го предали на масагетите, които в Азия позабравили древното си име. Сартите толкова се гордеят с българската си принадлежност, че първи започнали да добавят тахалуса "бугар" към имената си, а после този обичай от тях заели и волжките българи... 17 Сред сартите Лачин и Мумин прекарали доста време и се научили не само да строят, но и да обичат името "българи"... Мумин лично построил крепостите Бартабад (Казан), Алабуга (Елабуга), Урустау или Мангитау (Ростов), Балтавар или Баглуш (Полтава), Яучи или Сюкарай (Воин), Субан или Люмбеч (Любеч), Кудей (съвременният Рязан), Булгар ал-Харидж или Бургал (Новгород Велики)... Лачин основал града Алемай на брега на Галицийското езеро (Ладожкото езеро)” .
Междувпрочем именно това “сар” е изписано на квадра в откритата преди много години “резиденция” в местността “Смиловене край Стрелча. Да забия още един пирон в ковчега на тракизма! Защо? Ами, ето защо “Казват, че с племенното им име "сар" българите нарекли високите кургани - сирти и красивите и здрави постройки...”
Така ли е?:)) Така е. Ето https://www.voininatangra.org/modul…/xcgal/displayimage.php… ; https://www.voininatangra.org/modul…/xcgal/displayimage.php… И тогава се досетете за лъвовете от Жаба могила от Стрелча и за какви траки въобще говорим?;))) Говорим за едни чисто български находки!
Не стига, че въпросният каменен дом в м. "Смиловене" е в един дол, на хълмче в дол, ами и криеха, къде е местонахождеието му и пак неква интуиция извадихме, та го найдахме, навремето. Абе, има за кво да крият, достатъчен е един такъв кат мене и един надпис и тракизма пътува;)))
Според “Нариман Тарих”, майката на Батор Мумин е от печенегите и това позволявало на Мумин да им въздейства, българизирайки ги, цитирам:
“ Печенегите са по-близо от другите българи до обикновените хора в Искел и затова искелците (простолюдието на руските княжества) са възприели много наименования именно от тях и в тяхната форма. Като пример името на кожения плащ "булгар" печенегите произнасят като "буркай" (оттам и думата "бурка") и така го заучили и искелците... На свой ред много от останалите българи не можели да изговорят някои печенежки названия и дори името на главния български род на печенезите - кунград (Кюнграт, да си припомним БуЮрган и Кубрат) произнасяли като "кангар", "канджар" и "санджар"... Санджарите били предани на Мумин - не само защото майка му била от тях, но и защото го обичали. Когато печенегите обичат някого, те са му верни и се стараят да му подражават във всичко. Като видяли, че Бат-Угър Мумин обичал да се нарича българин, те също започнали да се наричат първо българи, а после кунграти, което другите печенеги правели доста рядко... “

ЦАР АЛМАС(СРЕДАТА НА 9 ВЕК - 925 Г.)
Алмас е един от най -известните царе на Волжка България. В някои древни сведения името на този цар е написано от Алмуш или Елмуш. Но много древни автори свидетелстват: "Името ... владетелят на Волжка България беше Алмас." Алмас през първите години на своето царуване свещено изпълнявал заветите на своите предци и държал на древната българо-чувашка религия. Затова той останал в паметта на чувашкият народ като велик владетел, при който справедливостта била най-висшата ценност. В онези години българо-чувашите дружали с огузите, но били в вражда с хазарите. Алмас бил женен за дъщерята на огузкият цар Етрек. Хазарите - еднокръвен с българо-чувашите народ бил притискан от арабите от юг. За да засили своята държавност, владетелят на Хазар приел юдаизма. Но те искали и еднокръвните им българо-чуваши да приемат тази вяра. Но взорът на Алмас бил обърнат към арабите. И Алмас изпратил до халифа на Багдат, Явару ал-Муктадир писмо, в което поискал помощ в борбата срещу хазарите, царят също поискал да му се изпратят ислямски учени-проповедници. Алмас и неговите близки приближени официално се готвели да приемат исляма. Писмото на Волжка България до Багдад занесъл съплеменника на Алмас, Абдала ибн-Бащу, простонародниму -Хазарин. Абдала ибн-Башу занесъл писмото до халифа през 921 г. През същата година голямо посолство тръгва от Багдат към Волжка България и пристига през пролетта на 922 г. Водач на посолството бил евнуха на халифа Сусан-ар Раси, а секретар - историка Ахмет Ибн Фадлан. Той бил тюрк, тоест или българин или сувар, а може би и хазар, който бил приел исляма, затова говорил перфектно на българо-чувашки. Той правил записки на пътуването си и тези документи са оцелели и до днес. Според тези документи през 922 г. Алмас официално приема исляма и става Абдулла. Мюсюлманско име се дава и на баща му Шилке - Джавар. Така пълното мюсюлманско име на Алмас става Абдула ибн-Джавар. Но народа въстанал срещу новата религия. Бунта на недоволните оглавил Урак (Вирак). Алмас царувал дълго и починал през 925 г.


УРАК (ВИРАК) -СРЕДАТА НА 10 ВЕК
До известна степен можем да наречем Урак „чувашкият Спартак“. Но е намерена малко истинска информация за него. Знаем, че той е живял едновременно с Алмас и е бил смел и силен човек, който не се страхувал да предизвика царя. Ахмед Ибн-Фадлан пише за него: „И потеглил царят от водата, наречена Хеллече до реката, наречена Джаушир и останал около нея два месеца. След това, той поискал да я прекоси и изпратил на хората, наречени “саваз”, заповед да прекосят реката заедно с него. Те, обаче отказали.” Разбира се, за това какъв е бил Урак (Вирак) не можем напълно да се доверим на Ахмед Ибн-Фадлан. Той е мюсюлманин, горещ привърженик на своята религия, така че всеки, който не е съгласен с нея е „роб“, и „овчар“, и „лош“. Но ние знаем, че обикновен пастир, едва ли може да повдигне хората срещу царя. Като се има предвид това, А. П. Ковалевски в книгата си „Чуваши и Българи по данни на Ахмед Ибн-Фадлан“, публикувана в Чебокари през 1954 г., го нарича „лидер на партията недоволните“. Това че Урак би могъл да вдигне целият народ срещу нечия друга чужда религия, тоест срещу чуждият начин на живот, предполага, че той не е бил обикновен човек. В онези години лидерите били главно хора от благородни родове, добре образовани хора, които имат умения да командват големи маси от хора. От древната история знаем: Дори въстанията на робите са водени от бившите лидери на завладените народи. Да си спомним Спартак. Някога той е бил един от водачите на тракийските племена. Урак е от семейството на принцовете, или може би дори, като самия Алмас, едно от потомците на царското семейство. Затова той успя да се разбунтува и да води целия народ. Да, Урак разбира каква заплаха е нова религия за него и народа. Днес, да речем, той е Урак и съсед му е да речем, Айдар. И приемайки исляма, те трябва да станат Ахмет или Мухамед. Днес носиш дарове на своите богове и те ти помагат във всичко, а утре трябва да се покланяш на нечий друг, чужд бог. Днес, вашият съсед мачавар води молитвите ви, а утре - съвсем непознат, който идва в родината ви, "за лов на щастие и чинове" ... не, Урак не е могъл да се примири с това и възстанал. Затова, ние го смятаме за велик герой от онези години.

КОМЕНТАР: Урак, по-скоро би трябвало да бъде наречен волжко българският или идел-българският Расате;))) Но, явно автора не е добре запознат с историята на Дунавска България, иначе веднага щеше да направи паралела и да се подиви на еднаквата съдба на разделените на хиляди километри едни от други, българи. Нашата историография и да знае за Урак, гузно мълчи;))), защото става ясно, че исляма и християнството са много вредни за българите, авраамически религии! Възпитаниците на ВТУ, днес, стигат дотам, че отричат Расате. "Какъв, Расате? Той се казва Владимир". По "История БГ" слушах подобни християнски чекиджийства! Да, ама на! Освен Расате, 60 години по-късно има и Урак!;)))

ШАМКУН ШАМ САИН (1118-1135 г.)

Шамкун Шам-Саин — един от славните царе на Волжка България. Син на цар Атам, царствал в 1076-1118 г. Атам е син на Палук хана, а Шамкун Шам-Саин е негов внук.
Шамкун Шам-Саин царувал от 1118 до1135 г.
Арабският писател Масуди, живял през тези години е писал, че волжските българи са велик, могъщ и храбър народ, който подчинил съседните народи. И той е прав. Волжска България се расширявала във всички посоки и от година на година укрепвала. В тези години територията на Волжка Българии на изток ибхващала Уралските планини, на юг — долна Волга, на запад достигала до река Ок, а на север — до Ледовитият океан.
Културата на Волжка България в тези годни все повече и повече започнала да заема господстващо положение върху цялото евразийско пространство. Тя оставила забележителни следи в живота на много народи в Европа и Азия. Само в езика на унгарците влезли повече от 300-ста българо-чувашки думи. А в езика на славяните около 2000 думи. Шамкун Шам-Саин водил мирна и приятелска политика по отношение съседите. Той омъжил своята сестра за великият княз на Владимирско-Суздалското княжество, което му давало възможност да дружи с всички руски княжества. При Шамкун Шам-Саин, българо-чувашските търговски кораби плували на югозапад до Испания и Португалия, на северо-запад — до Англия и Скандинавия, на юг — до Индия и Арабия, на изок — до Китай, Корея и Тибет. Волжка България се превърнала в търговски център на цяла Евразия.

БОЛГАРБИ (СВБЧ)

Болгарби — българо-чувашка принцеса-красавица, дъщеря на Атам, син на Палук.
Атам царствал в 1076-1118 г.
Истинското й име не е запазено. Болгарби, това е името, дадено й от нейните потомци. Нейната красота била прочута по целият свят. Сгодил се за нея великият княз на Владимиро-Суздалското княжество Андрей Боголюбски. И скоро Болгарби станала велика княгиня. Това било част от голямата политика. И прогресивните руски князе и мъдрите управители на Волжка България търсели сближаването между двата народа, за да могат заедно да отстояват своята независимост.
Известно е, че българо-чувашките майстори помогнали на руснаците да построят своите дворци, църкви и манастири. Най-добрите храмове в град Владимир са построени с ръцете и вещината на българските майстори и с камъни транспортирани от Волжка България. Един от тези храмове е църквата “Покров на Нерли” (вж. https://mihailopotapich.livejournal.com/117715.html ) В първите си години от съвместният им живот Андрей и Болгарби живеели прекрасно. Родили им с етрима синове. Най-големият в памет на дядото на Андрей бил наречен Юрий. Но двамата му братя не живели дълго и починали. Така Юрий се оказал единственият престолонаследник . Андрей бил избухлив, горд и отмъстителен човек. Той не можел да живее без войни и военни походи. И когато Юрий пораснал, той решил да нападне българо-чувашите. Но се намерили влиятелни хора, които искали да съхранят мира, който давал големи преимущества на всички. Така във Владимиро-Суздалското княжество се образували две партии: партията на мира и партията на войната. Начело на партията на войната стоял великият княз Андрей, а партията на мирасе оглавявала от великата княгиня, българо-чувашката Болгарби. Тя правила всичко възможно да удържа Андрей да започне военни действия. Но, не успяла в това. Тогава оставал един единствен ход: премахне великият княз и да постави на престола сина си, Юрий. Болгарби обичала своят народ и се гордяла с това, че е българка. Тя искала българо-чувашите и руснаците да живеят дружно. Тя знаела, че острието на меча, поле не оре. А урожаят на всяка война са мъката, сълзите, разрушенията и смъртта. Нощем, наверно тя е плакала, опитвайки се да убеди мъжа си да остане верен на клетвата, която дал на нейният баща. Но, Андрей бил непреклонен и загинал от ръката на заговорниците. Той бил убит в 1174 г. Но, да поставят на трона Юрий, заговорниците не успели. Партията на войната победила. Юрий бил принуден да бяга. А Болгарби, очевидно, загинала.


КОМЕНТАР: https://mihailopotapich.livejournal.com/117715.html
Волжкобългарската архитектурна зография и строеж на църквата "Покров на Нерли". Всичко е 1/1 с нещата при нас, дунавските българи. Просто няма как да сгрешиш, че това са го правили българи, макар вече във време, в което официално се водят мюсюлмани. Въпреки това, те не губят българската строителна традиция и оставят своето неподражаемо изкуство. Ето, това е една важна и истинска находка за нас, а не "Хераклея Синтика", която няма нищо общо с нас.



ОТЕК
(Средата на XII в. - 1178)

Отек - един от най-известните царе на Волжка България. Син на цар Шамкун Шам Саин. Седнал на престола на баща си в 1135 г. Бащата оставил на своят син богата и процъфтяваща държава. И синът достойно продължил делото на своят баща. Българо-чувашката държава при него продължила да се разширява и да укрепва. Най-важното е, че всичко това ставало мирно. Още повече и по-надълбоко проникнала в бита и всекидневието на съседните народи високата култура на българо-чувашите. Съседните народи – славяните, мордва, мари, удмуртите, башкирите, благодарение на българо-чувашите се научили да ползват водните мелници, да строят големи кораби, с които могли да плуват надалеко в морето, да правят талиги, тъкачни станове, да скопяват животните си...
По всички реки и морета през тези години плавали корабите на българо-чувашите. Безпроблемно функционирал, търговските пътища, а по тях пътували кервани от камили и бикове. Навсякъде имало конна военна охрана и богатирски застави, които да охраняват спокойствието и мирният живот на това велико царство.
Силна дружба свързвала българо-чувашите със техните стари и еднокръвни братя българи живеещи в Приазовието и на Балканите. “Великият път “ или “Вечният път” наричали те, известният по целият свят път от град Болгар до Плиска, столицата на Дунавска България.
Той преминавал през градове и крепости стоящи като великани охраняващи пътниците – Ошел, Таяба, Тигеш, Улатор, Кисан (Рязан), Киев.
Трудни времена преживявала братската Дунавска България. Вълна след вълна връхлитали срещу българите ромеите със своите железни отряди. Много пъти българите разбивали императорите и пълководците на Византия, но те идвали отново и отново. Изпратили българо-чувашите своите непобедими тамани на бързоногите си армагаци (коне) на помощ на дунавските си братя.
Един такъв отряд от Волжка България изпратил в Дунавска България и цар Отек. Този героичен отряд изиграл изключително важна роля в отразяването на поредната ромейска агресия.
Отек живял дълго и управлявал честно с любов към народа и под щастлива звезда. Женил се два пъти. Първата му жена била българо-чувашка и го дарила с двама сина Челбир и Мир-Кази, втората жена била славянка, дъщеря на кисманският (рязанският) велик княз. Наричала се Вишелюба. От нея, Отек имал също син, светлоокият Илттанпик. Отек умрял в 1178 г.

КОМЕНТАР: Отек, това вероятно е Утиг или Утяг, име, което можем да свържем с българите утигури. Това, което е важно за нас тука е поредното упоменаване на връзката, която е съществувала между двете Бълагрии, независимо, че едната е християнска, а другата мюсюлманска. За тази връзка споменават и другите български източници като “Джагфар тарих” и “Нариман тарих”. Един такъв разказ е за участието на волжко-български отряд на страната на Самуил при битката при Ключ, която Самуил губи, защото залага на сърбите като съюзници. Но тук за нея говори вече и българо-чувашкият учен Миши Юхма. Той ясно разказва, че тази връзка е съществувала и в периода на ромейското робство. Защото периода на царстване на Отек 1135-1178 г. е в онази “историческа дупка” от едно 111 години от въстанието на Нестор 1074 г., (мисля, че беше), което е последното исторически отбелязано наше въстание срещу ромеите и е времето малко преди въстанието на Асен и Петър, което е 7 години след смъртта на Отек през 1185 г. Това е един 111 годишен период, в който нямаме исторически отбелязано никакво въстание. Изпращането на волжко-български отряд на Отек, обаче, показва, че в този 111 годишен период сме имали въстание, което исторически не е отбелязано и в което имаме отново волжко-българско участие. По принцип, официалната наука казва, че няма сведения за контакти между двете Българии, особено евреина Чобанов от ГЕРБ твърди това, тъй като двете България се развивали по съъвсем различни, непресичащи се исторически и културно пътища. Но, ето тук ни се говори за "Великият Път" свързвал Болгар с Плиска, т.е. българските източници, твърдят, че това, въобще не е така. И е логично, най-малкото и защото Волжка България е мореплавателна търговска държава. Тази търговска активност няма как да подминава Дунавска България. Историческата ни наука, явно ще трябва да продължи да търси исторически източници касаещи периода 1074 г. – 1185 г., когато сме под ромейско робство и управление, тъй като Миши Юхма ни казва, разказвайки историята за Отек, че в Дунавска България през този период е имало събития, които са изисквали волжко-българска помощ, ще трябва да продължи да търси сведения за историческите връзки между двете Българии.

АВРАМ
(Втората половина на ХII в. -1229)
Болгаро-чувашите живеели чрез мирният си труд. И в държавата имало веротърпимост. От записките на Ахмед ибн-Фадлан ние знаем, че българо-чувашите не обичали лъжата, измамата и уважавали жените. Но в същото време, ние знаем, че след приемането на исляма, някои от царете преследвали родовете изповядващи древната българо-чувашка вяра.
През това време във Волжка България, можем да предположим, че е дошло и християнството. За това, ние знаем по случилото се с Аврам. Той бил богат български търговец, но в същото време, той се стремял да разпространява християнството. В 1229 г., Аврам дошъл по търговски дела в град Болгар и започнал да проповядва истините на християнството. И се случила беда. Аврам поспорил с ислямските проповедници и те го убили. Християните тогава го погребали на своето гробище в град Болгар. Народа не го забравил. На другата година, християните пренесли тялото му в град Владимир и го погребали там. Скоро той бил обявен за светец и канонизиран като Аврам Български. А източните народи го наричали Аврам Болгари. Това ни говори, че той е бил родом от град Болгар. Аврам знаел много езици, в това число и руски. В 1229 г. той вече бил възрастен, поради, което можем да предположим, че той се е родил в края на ХII век.
Сведения за Аврам можем да намерим в много християнски книги. Оттам е известно, че Аврам е бил обявен от църквата за великомъченик и в 1230 г., неговото тяло било пренесено във град Владимир. Инициатор на това пренасяне бил Юрий Всеволодович. Тук тялото на Аврам получило своят покой в женският Успенски манастир. И до наше време останките на Аврам се пазят там. Поклонението на мощите на свети Аврам става на четвъртата неделя след Пасха.
На старата и древна територия на Волжка България, недалече от град Болгар и днес има църква посветена на “Аврам Български”. Сред чувашите изповядащи християнството много силно стои идеята за създаването на Чувашка православна църква. Ако тя получи своето въплъщение, аз вярвам, че неин пръв светец ще бъде Аврам Български.

КОМЕНТАР: ва тука го преведох за малко радост на ристиенете;))) Могат да намерят дори угодна Богу, кауза за Чувашка православна църква;))) Ивелично, татковата, виж кой не обича лъжата;)))