Тва е щото Свещеното Огнище няма нищо общо с културата на въпросните "траки". Свещеното Огнище е културен внос в Тракия от Българска Скития по времето на Джумантай, бащата на Терес Първи, за когото нашата историческа наука, нищо не знае;))) но българските исторически източници знаят. И понеже е културен внос е налице въпросната немарливост на изграждане на Огнищата;))) Ето, виждате в случая, отдолу фундамент от трамбовани камъни и отгоре наплескана и загладена глината, едно примитивно изпълнение на фона, че в 3 век пр. хр., никой не ги е гонил или нападал, поне не и в Родопите, където тези Огнища са най-много. При нас, в началото също така се получаваше, силно напукване към края. Това бъгва калиграфията и я отнася влагата. С времето се научихме, че подготовката на Свещеното Огнище е кат да гледаш Дете. Не мое лупар-лапар, наплескаме го и аде, бегаме да пием и едем и да ебем;))) Та, са наложи предварителното събиране на дърва за опалването му след калиграфията, а преди това, да накосим сено, лятото. Сеното е много важно, то е защитен слой за калиграфията. И внимаваме, дървата да не са с чепчета, клончета, да не драскат през сеното. Нареждаме ги внимателно навсякъде, по цялата площ, дебели-тънки, начупени сухи клечки, шишарки, трески и така една голяма пирамида, която обхваща цялата площ и която не е задължително да обхваща цялата площ при ритуалното опалване. Палим;))) Огъня става до небето, маа;))) чакаме да изгори до горещи въглени с пламъчета, като през тва време, квото падне от Огнището го връщаме обратно да гори. Лекинко с една мотика и внимателно, огненочервените въглени ги разстиламе равномерно по цялата площ на огнището. Става като нестинарска жарава, за съжаление, не добре в тва време върху нея да се играе;)) Просто това е друг ритуал;))) И тук е момента да се намери начина, въглените отгоре да се покрият с нещо, което не могат да запалат, но същевременно с това да продължат да дишат и да тлеят и това нещо трябва да връща топлината им към глинената основа;))) Решението? Големи ръждиви социалистически ламарини!;))) Просто перфектно паснаха! Те хем запазват топлината, хем допълнително се нагряват, топлят и изпаряват. Глината, колкото и да е била мокра, при полагането и рисуването при тази огнена баня, няма шанс, калиграфията се запечатва и Огнището се оставя да изстине така, както си е с ламарините, които си го пазат вече и от сняг и от дъжд. Напукването е само странично на Огнището, там, където няма как да има огън или много леко, където огнената баня, не е била достатъчна, но по принцип с ламарините, тя е достатъчна. Готово е за свещеното опалване и ритуала.