" Издълбан дълбоко в каменните стени на Долината на царете в Луксор, Египет, този вдигнат релеф на навита кобра – вероятно датиращ от периода на Новото кралство (приблизително 1550 – 1070 г. пр.н.е.) – е могъщо олицетворение на свещена защита на Урейската змия често е свързана с богинята Уаджет, свирепа пазителка на фараоните и олицетворение на гнева на бога Слънцето.
Със своето греховно тяло и разкрита качулка, змията излиза от камъка с жива интензивност. Стиснати в намотките му са символи – вероятно представляващи анх или есептъра – отбелязващи ролята му както на животдател, така и на пазител на реда. Текстурираните везни и фините сенки засилват усещането за движение и заплаха, сякаш кобрата може да удари всеки момент, за да предпази прехода към отвъдното.
Има нещо дълбоко вечно в този образ: създание едновременно страхувано и почитано, издълбано, за да защитава душите на царете завинаги. Това е мълчалив страж, който бди над гробницата с непоколебима цел – напомняне, че дори и в смъртта силата никога не е неохранявана."