|
Йордан Стайков Символа е изцяло от старата прехристиянска вяра на Българите, Тенгриянството. Много съм говорил за този символ през годините;))) В случая става въпрос за двуглава орлица символизираща алп биката Турун Аби Артимас или това е общоизвестната Хумай/Умай. В ръката си държи тризъбецът, който е един от първите символи на Тангра. След това той преминава към алпите в древнобългарският пантеон, а именно Кубар Бури Баръс (затова в първият символ го държи грифон), на когото е кръстен предателя Борис Михаил и алпа Чулман усвоен в древногръцкият мит като Посейдон. Но, тук в това съчетание, носеща в ръцете си Силата на Тангра, Турун Аби Артимас е в образа на Воителница и Защитница на българите. Тя е такава, винаги за Българите и многократно в различни исторически периоди ги е спасявала от пълно унищожение. Именно, неин образ е русокосата воителница-защитница срещу турците в различни предания по цялата територия на България, където отличени девойки воини, дават въоръжен отпор. В този ред на мисли е ясно, защо този символ се връща отново в държавното управление (той никога не е бил забравян, помежду другото) поради близката гибел на държавата от османците. Но е късно либе за китка;))) Връщането на символа е опит спасение чрез връщане към коренните сили на българската народност, към праначалото. Но е късно. Точно така, намерен е на Царевец в Търново, защото самото име Търново идва от Турун-Търън. В евразийският конструкт на птичият символ на Умай е жерав – Торна - Търново, но изначалният птичи символ е двуглавата орлица. Спокойно може да се осмисли и като символ на самото Търново. Лилиума... Лилиума е символа на епохата, с което е представен "гердана на Умай". Затова, правилно, първата ви представа е за флорен гердан, да флорален гердан е. "Гердана на Умай" символизира обединението на всички български племена и племенни групи в една общност и едновременно с това, е символ и на нейното матриархално царство и първият матриархат, т.е. има далечни праисторически препратки. Би трябвало да се използва християнската Богородица, но нейният канонен образ е силно стеснен и няма тази народностна функция, каквато при българите винаги е имала Турун Аби Артимас (Аби Артимас, букв. Старицата Девственица, недокоснатата от мъж).
|