www.Voininatangra.org
 
 
 
НАЧАЛО   АКТУАЛНО   ГАЛЕРИЯ   ФОРУМ   ТЪРСЕНЕ
  
   РЕГИСТРАЦИЯ   ВХОД
Саракт

Меню

Галерия

Списък от албуми :: Последно качени :: Последни коментари :: Най-гледани :: Най-високо оценени :: Търсене

Галерия > Българите-синдийци по река Инд 
Обратно към предишната страница Покажи/скрий информацията за снимката Започни слайдшоу ФАЙЛ 2 от 28 Изпрати снимката по email Вижте предния файл Вижте следващия файл
Натиснете,за да видите снимката уголемена
LO.884.jpg
Оцени тази снимка   (общ рейтинг : 2.4 от 5 с 54 гласа)
Боклук
Слаба
Средна
Добра
Отлична
Велика
Детайли за снимката
Заглавие:LO.884.jpg
От албума:Българите-синдийци по река Инд
Добавена от (на фотоапарата за още):Йордан_13  
Оценка - 54 глас(а):
Ключови думи:
Големина:734 КБ
Качество:1200 x 1200 пиксели
Отваряна в цял размер:218 пъти
Изпратена по ел.поща:0 пъти

Изпращач Коментар
Йордан_13
Публикуван на: 10/12/2019 12:28  Обновен на: 10/12/2019 12:28
Администратор
Регистиран: 10/8/2006
От:
Публикации: 16086
 Отг.: LO.884.jpg
(59) Всички трябва да си отидат,
когато настъпи техният срок.
Много неща забравя човекът,
но Аджина аз не можах да забравя.
(60) Натъжих се аз, че тя
не ме изчака малко –
заедно щяхме да си тръгнем
в далечната мъглива степ.
(61) Когато тя умираше,
тя свали шапката ми
и каза: “Искам да я взема
със себе си в мъгливата степ,
(62) та никоя друга
да не притича до теб
и да я свали от теб
по време на танца Гобе!”.
(63) Спомних си, как в младостта,
на празника Чачак,
тя дотича до мен
и свали шапката ми от главата.
(64) За пръв път танцувахме тогава
с нея заедно танцът Гобе –
и аз бях щастлив, защото отдавна
я бях заглеждал.
(65) Призна ми тя, че ме е очаровала
на Карга Боткасе –
взела със себе си от кашата
недояденото от мен месо...
(66) Така, с моята шапка в ръка,
умря Аджина, твоята майка,
казвайки, че й е приятна моята миризма,
която се разнася от нея.
(67) Не можех да си представя
как ще живея, без да я виждам –
и взех и направих от камък
един неин сънташ.
(68) Изобразих я
с чаша в ръка –
с нея тя ме посрещаше,
когато се връщах от походите.
(69) Понякога, когато страдах от раните,
ме возеха на таглика,
но преди аула аз винаги
се качвах на коня.
(70) Винаги съм искал да изглеждам
като юнак пред очите й –
от коня вземах и на коня изпивах
аз онази нейна чаша...
(71) Поставих нейния сънташ
на върха на нейния курган.
Когато излизам от къщи, -
аз винаги гледам нея.
(72) Чака ме тя – млада,
каквато бе на първия танц:
в красива одежда
и с чаша кумъс в ръце”.
(73) Не се ожени повече баща ми –
само Аджина обичаше той,
само от нейните ръце бе свикнал
да взема чашата с кумъс.
(74) Преди смъртта си баща ми ми каза:
“Аз изпълних обичая:
изживях живота си
и умирам щастлив.

С него заспах, с него се събудих. С тази част от "Песен за аскъпските бахадири" от Сказание за Чулман! Уникалността на българските интимни и семейни отношения, тяхната святост и чистота. Навремето едни мои близки приятели, ми разказваха как са се запознали като студенти: студентът изял яденето на студентката в столовата и така станали двойка. Колко Българско е всичко това! Направо паднах, като го прочетох! Само, че в Сказанието е обратното;))) И колко точни са статуетките от долината на река Инд! Колко са Български! А, тука некакъв келеш, непрекъснато ми слага оценка "0" на снимките. Г-не, имам властта да ви забраня да пораснете в близките 3000 години. Или се подчинявате на Интуицията ми и растете или ще ви строша кокалите със сопата си и ще ви затворя за близките 3000 години. Но, колко точни са статуетките от Инд! Българката поднася чашата с кумъс на съпруга си. Има още 1-2 такива, освен тази. И колко Истинно е Сказанието!
Когато в жената няма себевлюбването, тя е като Майка Умай, която държи Чашата със зародишите-души. Нищо случайно няма в характера, бита и обичаите на древният Българин, защото този бит, този характер, този Обичай е неговата връзка с Небето.


[ xcGallery powerd by dev.xoops.org ]