Забележете как безскрупулно се използва името на един покойник, в случая Владимир Свинтила. Свинтила почина през 1998 година, а книгата беше подготвена и издадена две години по-късно. От гроба ли е станал, за да бъде неин рецензент?
Спомням си как няколко месеца преди Свинтила да почине, водих Антон Рачев на свиждане при него. Бай Владо въобще не пожела да разговаря с момчето от Русе. Оправда се, че не се чувства добре и се прибра в своята болнична стая.