- Галерия

Списък от албуми :: Последно качени :: Последни коментари :: Най-гледани :: Най-високо оценени :: Търсене

Галерия > Български артефакти и символика

Български артефакти, надписи и символика

ИМЕ НА ФАЙЛА	+	-
ДАТА	+	-

Сребърните плочки на глаголицаТова като потвърждение за Проклятието, което Елтимир знаеше от колобърския съвет. 11 коментара

Друга пластина на глаголицаЗаписани са от черноризец (монах) Григорий.
Княгиня Олга1 коментара

Zmievidna_boginia2_1b.jpg

Zmievidna_boginia2_1bT23.jpg

Zmievidna_boginia2_1vT23.jpg

Алпа Сувар.

Ашна-Гюлджихан-Кашан в Месопотамия и Инд...духът на растенията Ашна или Гюлджихан “Цветен (гюл) Венец (джихан)” или богиня Ашнан в Месопотамия. Последните две изображения са от "Харапската култура" по долината на река Инд. Да помогна на индийските учени, отново, уважавам ги, че са открити и не крият информация. Така, г-да, тези фигурки, в такъв контекст, вече не са загадка, това са изображения на жената на Самар-Гюлджимеш - Ашна Гюлджихан, като последното изображение от Инд с цветният венец на главата си отговаря точно на наименованието, дадено от "ДжагфарТарихи".
Ето това е Сензация! Как... Изображението на една цяла богиня е разкодирано, написаното в "Джагфар Тарихи" е потвърдено, редица женски статуетки по долината на река Инд получават своето обяснение. Вижда се, че един и същи народ е създавал културата в Междуречието и по долината на Инд. И този народ, се нарича, как....?

Бай Терек - ТервелскоСкорошна находка от Тервелско.Бай Терек - Световното дърво с трите свята.

Балван – село Царев брод2Развитието на погребалните практики при древните българи много добре хронологически са описани в различните песни на "Сказание за Чулман". В неговата пета песен, "Песен за аскъпските бахадири" е описано началото на създаване на т. нар. "балвани" или "каменни баби". Радостното за нас, в случая е, че можем да прочетем и да видим духовното начало и личното преживяване довело до създаването на този тип паметници, в което стои идеята за неунищожимостта на любовта от смъртта! Разбира се, изначалният и първи паметник не е бил така схематичен, както техните много по-късни аналози, които намираме, но и при тях е останал описаният основен елемент - чашата в ръката!
Инак, нашите учени, днес, започват да отричат, че тези паметници са български! Нищо, те, както винаги са абсолютни безродници и пълни тъпанари! ПО-БЪЛГАРСКИ ОТ ТЕЗИ ПАМЕТНИЦИ, НЯМА, ТЪПАНАРИ!
(61) Когато тя умираше,
тя свали шапката ми
и каза: “Искам да я взема
със себе си в мъгливата степ,
(62) та никоя друга
да не притича до теб
и да я свали от теб
по време на танца Гобе!”.
(63) Спомних си, как в младостта,
на празника Чачак,
тя дотича до мен
и свали шапката ми от главата.
(64) За пръв път танцувахме тогава
с нея заедно танцът Гобе –
и аз бях щастлив, защото отдавна
я бях заглеждал.
(65) Призна ми тя, че ме е очаровала
на Карга Боткасе –
взела със себе си от кашата
недояденото от мен месо...
(66) Така, с моята шапка в ръка,
умря Аджина, твоята майка,
казвайки, че й е приятна моята миризма,
която се разнася от нея.
(67) Не можех да си представя
как ще живея, без да я виждам –
и взех и направих от камък
един неин сънташ.
(68) Изобразих я
с чаша в ръка –
с нея тя ме посрещаше,
когато се връщах от походите.
(69) Понякога, когато страдах от раните,
ме возеха на таглика,
но преди аула аз винаги
се качвах на коня.
(70) Винаги съм искал да изглеждам
като юнак пред очите й –
от коня вземах и на коня изпивах
аз онази нейна чаша...
(71) Поставих нейния сънташ
на върха на нейния курган.
Когато излизам от къщи, -
аз винаги гледам нея.
(72) Чака ме тя – млада,
каквато бе на първия танц:
в красива одежда
и с чаша кумъс в ръце”.
Регионален исторически музей Шумен
27 април 2020 г. ·
КАМЕННИ СТАТУИ ОТ ЦАРЕВ БРОД
Двете каменни статуи от Ендже (дн. Царев брод) са открити от иманяри през 1926 г. Заслугата за тяхното изваждане и пренасяне в Шуменския музей е на Рафаил Попов. Те са известни в научната литература под условното име „каменни баби” по подобие на многобройните статуи в Южна Русия.
Каменните баби (от тюркски език „баща, войн”) заедно с девташларите (тюрк. „камъни - духове”) са от комплекса източно от село Царев брод в района на Плиска и са подобни на тюркските балвани. В старобългарската литература блъванъ означава статуя на човек, а в тюркските езици като balbal > balban > balvan „каменен стълб”, издигнат от хана за представяне на убитите от него врагове.
Въпросът за комплекса от балвани при с. Царев брод е дискусионен. Една част от учените смятат, че те са част от прабългарските погребални обреди, а „каменните баби” са образи на български владетели – войни от VІІІ – ІХ в. Други учени подкрепят утвърдилото се мнение, че те са с куманска принадлежност и ги отнасят към ХІІ – ХІІІ в.
Според Р. Рашев се различават две фигури – мъжка и женска.
Мъжката фигура е изсечена върху стълб от едрозърнест пясъчник с плосък гръб, висок 2,65 м (само фигурата е 1,80 м). Представен е мъж в цял ръст, прав, насреща, с чаша в двете ръце, събрани пред корема. Облечен е в къса връхна дреха – кафтан до коленете, обшит в долния край с широка кожена лента, върху която са закрепени метални апликации с форма на розета. На кафтана се кръстосват няколко ремъка, два от които през раменете и мишците се захващат за гърба. На главата се различава шлем с ребра, а под него на гърба се спуска заплетена в три плитки дълга коса. На лицето не са предадени никакви подробности.
Женската фигура е изрязана върху подобен стълб. Представена е жена в цял ръст, насреща, която държи с двете си ръце пред корема също чаша. Тя е облечена с дълга дреха под коленете, пристегната с колан, под която личат плитко вдълбани вертикални гънки. Гърдите на женската фигура са предадени реалистично и върху тях се различават нанизи на огърлица. Отстрани на главата се спуска права коса. Стиловите белези на скулптурата са подобни на мъжката фигура – обобщеност, липсата на индивидуални черти и търсене на монументалност. И при двете скулптури на култовата пластика долната част на стълбовете им е необработена за побиване в земята.

Барадж Ситово

Най-десният символ на носията на башкирката, си ми стои на долапя у дома и до днес

Башкирка с бяло-зелено-червено на ръкава.jpg

Белоградец-обица.Една от находките от тазгодишните разкопки край Белоградец. Ясно се виждат символите на Умай Биче (ромб) и на синът й Субан вписан в символът на Умай (вид свастика). Ромбът като руна Инг е свързан с Фрейр в Скандинавието, но не бива да забравяме, че Умай Биче е съпруга на алпът Мар-Слънцето, поради, което е съвсем нормално да го изразява в неговата светлодателност и светлоносност. Нещо, за което писах и в студията "Умай Биче Артимас".

Бог Тангра върху камъкИ така, този надпис върху камък бил в Дунавска България. Ако е така, би трябвало да е историческа сензация, която прави на пух и прах, последните твърдения на автохтонни траколози, ранни християни и всичко друго там накуп+моят любимец Пламката Пасков, който така се оплете с онази колона с надписът "Таггра", че стана политик;))) Е, Пламене, поне извинения трябва да ни поднесеш. Гази Баба в "За Азбуката на дунавските българи", Летописите на Джагфар, том 3, ясно казва, как трябва да четем този надпис.1 коментара

Българите под окупция

България-Египет-култура Накада-1 copyСъпоставката между праисторическата култура през неолит и каменно-медната епоха на днешната територия на България, и тази на Египет, по течението на река Нил, култури "Накада" I,II и III, ясно показва, че култура "Накада" е развивана под давлението на праисторическата култура на територията на днешна България. Сходствата в артефактите, ясно го показва, като се има впредвид, че неолитната праисторическа култура по територията на България е поне с 3000 години по-древна. Култура Накада I, представляваща де факто, египетският неолит, стартира, когато праисторическата култура в България е в средата на каменно-медната епоха. Египетската култура, може да се каже е имала възможността да ползва готови културни образци и модели, въз основа на, които по времето на култура Накада III, да започне да развива и своя собствена културна идентичност и държавност. Интересното е, че периодът Накада III е много кратък, само 200 години (3200-3000 г. пр хр.) и съвпада с началото на ранно-бронзовата епоха по територията на България. И тук вече идва написаното в летописът "Джагфар Тарихи", в който се, казва, че Стр. 292. През 3000 г. пр. н.е. българите губят Северен Египет, превзет от етиопските афразийци (българите наричали Африка, Етиопия и афразийците - караоба “род, област на черните, т.е. чернокожите хора”, откъдето се образувала думата гараб – “араб”). Но египетските афразийци възприемат от българите обичая да строят пирамиди, названието “копти” (от българското “оба” – “Племе, народ, област”), думата “фараон” (от българското “барън” – “царска слава”), имената на духовете Ра, Амон (от българското куман “жълт”), названието на Синайският полуостров (от Син “Вълк”), високите български шапки (те станали корони на фараоните), българският мит за спасяването на принц Магис (вярно, българският котел при афразийците се е превърнал в кошница,а името Магис – в “Мойсей”)...

Българка от Волжка БългарияСтанка Д. Добрева
Когато казвам това в руски чатове - татарите не признават, че са българи ! ....Не знаят.
2 дни
Отговор
Щуто Щутев
Станка Д. Добрева Не всички;))) Има такива, които си го казват, че са българи. А, аз в чатовете в Тубата, започнах да ги поздравявам със "Здравейте, Братя Българи";))) На нас, "македонците" също ни казват "татари". Ние изпускаме, този факт, но е ясно, откъде идва този термин;))) От Москва! Ако ние се оставим на течението, сега в този голям геополитически сблъсък, също ще станем "татари" в близко време. тенденциите се забелязват дори вътреполитически с превратностите с ДПС;))) Ние вървим към татаризация на Дунавска България и това скоро ще се разбере. Затова, трябва да положим усилия и да спрем Москва, там, където тя не очаква! В Казан!;))) Докато тя се бие в Украйна, ние ще отидем в Казан!;))) Трябва да подкрепим елита на Волжка България, в който текат тънки процеси на българизация и това си личи по музикалната продукция, която създават като кантатата "Плачът на Сююмбика" и 'Велики Болгар - Мека на народната памет". Това са творби изцяло държавна инициатива. Трябва да сме активни и да ги подкрепим, да не оставяме руснаците да коментират и да ги наричат руснаци, както наричат православните волжки българи (има и такива, наричат ги "кряшени") или 'татари", както наричат мюсюлманите. Много е важно в този момент да сме в Казан;)))
Колкото до носийността;))) Не всичката им носийност е такава, те имат и други носии;)))
=====================================
Така изглежда българка от Република Татарстан в Русия.
Една от най-големите лъжи е , че в република Татарстан със столица Казан живеят татари. Всъщност там живеят милиони българи.
Те не са преселници, а потомци на Котраг - брата на кан Аспарух - създателят на Дунавска България. От Х век са приели исляма, но това не ги прави небългари. Те са създателите на втората българска империя в Средновековието по река Волга. Това е била велика държава, с богата култура, която е съперничала на Източната Римска империя и Арабския халифат. От 1552г., когато руският цар Иван Грозни превзема и разрушава Казан местните българи са под руско робство. Репресират ги и руските царе, и руските болшевики, които жестоко смазват опита им да създадат своя държава през 1918-1920г. През 1920г. Ленин с декрет създава ,,татарска'' нация. Векове наред волжките българи водят борба за признание, което Русия им отказва. Тя ги управлява чрез своите поставени лица русофилите, наречени още татаристи. Въпреки това волжките българи пазят старите си традиции и обичаи. Не са сепаратисти, нито фундаменталисти, но искат да имат права и най-вече да бъдат признати с тяхното народностно славно име ,,българи'', а Татарстан да стане ,,Булгария'', защото да си българин е въпрос на гордост, чест и слава, а татарин е обидно и подигравателно обръщение, наложено чрез лъжи и много насилия от руските поробители.
Волжките българи, които днес гласно заявяват:,,Мы болгары, а не татары!'' търсят подкрепа в справедливата си борба от своите братя в Дунавска България.
НА 28.02.2018г. ДЕН СЕ НАВЪРШИХА ТОЧНО 100Г. ОТ УБИЙСТВОТО НА ЛЕГЕНДАРНИЯ САРДАР ВАИСОВ (ГИНАНУДИН ВАЙСЗАДЕ АЛ БУЛГАРИ).
Главен предводител на волжките българи, смятан за основоположник на българското освободително движение във Волжка България. Бил е председател на партията "Съвет на волжските български мюсюлмани". Произхожда от една от династиите на българските владетели до ХVI век, но той не се наричал престолонаследник и не изказвал никакви претенции за монархическо управление.
На 28 февруари 1918г. се предвижда общонародно тържество по повод създаването на щата "Идел-Урал". Сутринта на същия ден тълпа мюсюлмански есери организирана и с участието на Султан Галиев (татаристки активист) убива опиталия се да разговаря с тълпата Сардар Ваисов.
Първата форма на държавност на българите в Поволжието (официално прекръстени от уродлива Царска Русия на глупавото "татари"), след падането на руската династия Романови, е била Българска република. След повече от 4 века борба срещу руските поробители, българското национално-освободително движение, макар и за кратко, успява да извоюва своя държава през 1918г., но тя скоро отново е повалена под ботуша на престъпната Червена армия.
В началото на руската гражданска война, в столицата на волжките българи Казан (Казанска губерния) се събира авангарда на българското национално-освободително движение - партията "Съвет на волжските български мюсюлмани". Нейн предводител (сардар) е превърналия се в национален герой Гинанудин Вайсзаде Ал Булгари (Сардар Ваисов). Делегатите обявили създаването на Българска държава - във формата на република - на историческите земи на българския народ. Тогава смятали, че след като царя вече го няма, отделните народи на бившата Руска империя ще могат най-сетне да създадат свои федеративни държави със собствени правителства.
Терминът "Ханзаде" в името на новата република символизирал въстановяване на изгубената през ХVI век държавност на българската нация на Волга. Всички българи се смятали за законни наследници на независимата Българска държава - Болгар Иле и на нейната слава и могъщество. А в очите на руската общественост думата "ханзаделеге" в названието на новата държава представлявало легитимност - по силата на падането на руския цар, който дотогава се считал временен суверен на българските земи, завладяни през втората половина на ХVI век от Московското княжество, след десетилетия на ожесточена българска съпротива. Любопитно е, че руския цар Иван Грозни, след като поробил българите в Поволжието, той включва в титула си израза ”Цар болгарский”. В "Кратка програма" от 1917г. делегатите определили, че висшите органи на властта в бъдещата държава ще се избират от народа. През ноември 1917г. болшевиките издали Декларация за права на народите в бившата Руска империя за свобода на самоопределение. От нея се възползвали с различен успех Финландия, Полша, Украина, прибалтийските и задкавказките народи. Наивно било да се очаква, че водещото още от 1862г. борба за самостоятелна държава българско национално-освободително движение няма да се възползва от уникалната ситуация - падането на царизма и обявената (макар и само на думи) от новата власт свобода на самоопределение. От по-рано привържениците на Ваисов се придържали към принципа на независимост и не се подчинявали на царските власти, отказвали да служат в царската армия и да плащат други данъци освен поземлен данък.
Българската република била провъзгласена през януари 1918г. Печатът й на документ, подписан от Сардар Ваисов, свидетелства за това по неопровержим начин. Документът е информационно писмо от 24 януари и в него се съобщава за разпращането по цяла Русия на указ, с който се известяват мюсюлманите за създадената република. (И до днес българите са център на исляма за бившите съветски републики, а духовния им глава, председателя на Духовното управление на мюсюлманите в Русия е шейх Талгат Таджудин - изявен български националист.) Съобщава се и за подготвян официален печатен орган на новата държава - "Сада-и-Болгар" ("Гласът на България") и за въоръжаването на Зелената гвардия - армията на републиката - с винтовки. Българската република не била призната от болшевиките, а на практика съществувала в продължение на месец и половина. Тя имала всички атрибути на една държава: функциониращи още от 1862г. структури, съдебни органи, военни формирования - Зелената гвардия. (Досега знаехме само кои са белите и червените в руската гражданска война, а за зелените тук не се казваше нищо). Планирало се създаването на официални средства за масова информация.
В Централния съвет на българските мюсюлмани били представени всички региони, населени с компактно българско население. Българската национална партия провъзгласила републиката без да изчаква решенията на новата комунистическа власт - акт на решимост в стремежа за възстановяване на Волжска България. Оказва се, че провъзгласяването на тази Българска република предшества с няколко месеца тържествено огласения указ за учредяването на Щати Идел-Урал - автономна република, която се смяташе за първата българска република в Поволжието, след временното освобождение от руско робство Идел е името на древна българска държава по онези земи, известна от средновековните хроники на волжките българи. Планът за тази държава е разработен от други крила на националистическата интелигенция. Въпреки разногласията, партията на Сардар поддържала контакти с тях, за да се постигне компромис. Но тук изиграла фатална роля антибългарската дейност на татаристите, която довела националната кауза до катастрофа. Партията на татарчещите се се появила в края на ХIXв. и е подобна на силното гъркоманско движение у нас през Възраждането - партията на гърчеещите се и още по-подобна на днешните македонисти, защото гръцки народ все пак има, за разлика от "македонци" и "татари". До края на ХIX век в Поволжието няма хора, който да наричат себе си "татари" , въпреки, че това име им е било прикачвано от руснаците, така както преди средата на XX в. на Балканите никой не се е определял за македонец по националност. Предателските действия на татаристите М. Султангалиев и Г. Ибрахимов за разгрома на националните организации в страната са засвидетелствани в известно писмо на Султангалиев до Ленин, в което той се хвали с успехите си. Фаталният удар, който те нанасят е, че убеждават Ленин да обяви "Татарска република".
Въпреки това някои днешни историци в Татарската република са качили Султангалиев на пиедестала на борбата за национална свобода.
Съвета на българските мюсюлмани активно протестирал против създадената от Ленин и Сталин република с обидното название "Татарска" през юни 1920г. За волжските българи татарското (монголско - Златната орда на Чингис хан) робство е същото, каквото за нас е турското робство на Османците.
И до днес в Татарската република имат поговорки от сорта на: "Неканения гост е по-лош и от татарин". Болшевишко-татаристката власт забранила дейността на ваисовците през 1923г ., заради техните продължаващи опити, все пак да образуват на хилядолетната българска земя Българска република.
Република Идел-Урал няма по-голям късмет , въпреки, че името й било компромис с татаристите. Все пак, през кратките години през които управлява, президентът й Максуди (лидер на умерените български националисти) успява поне да заяви пред Лигата на народите в Париж през 1919 г.:
"Намирам за целесъобразно да обърна внимание на факта, че името, представляващо моята нация - "татари", не е нищо друго освен историческа грешка."
Скоро и той е свален от болшевиките. Българския народ в Поволжието се вдига на въстание срещу "нечестивото име татари".
Червената армия успява да разбие Зелената гвардия и да потуши въстанието. За да се справи, тя масово изгаря посевите. На следващата година реколта няма, в Поволжието става невиждан глад и измират десетки хиляди хора (според някои жертвите на глада са стотици хиляди). Така са победени българите и е наложено татарското име. Но националистите в столицата Казан не се укротяват. През 30-те в Москва, по инициатива на казанските учени, се провежда сесия на Академията на науките на СССР на тема: „Етногенезисът на казанските татари" .
След подробни изследвания академиците заключават:
„Съвременните татари нямат общо с монголите...(те са) преки потомци на волжските българи. Името „татари" е историческа грешка."
Патриотите в Казан празнуват. Но на тази победа на историческата наука Сталин отговаря с репресии срещу академиците, някои от които са сред най-уважаваните съветски научни светила.
Вторият тежък удар идва от Сталин - той разделя българите на две области - Татарстан и Башкирия. - 1946г. За всеки случай Сталин допълнително провежда поредни разселвания на волжкото население, заради сътрудничеството му с германската армия през Втората световна война. След поредица от раздробявания, продължили векове.
Днес Татарската република е само центъра на бившата Казанска губерния, която пък е центъра на Велика България на Волга - "Bulgaria magna" от европейските карти от ХIII и XIVв. Броят на волжките българи е над 7 млн ., според Българския национален конгрес (наследник на Ваисовата партия), а населението на Татарстан е около 3,5 млн. души. Партията на татаристите продължава да е на власт и републиката продължава да се нарича Татарска. Там стават интересни неща: гражданите на столицата палят собствения си държавен герб.
Други водят безкрайни съдебни дела срещу Путин и татарското правителство, защото не им разрешават да се запишат в паспортите си с националност "българин", макар че новата руска конституция им гарантира това право. Само единици са тези, които са успели да се преборят с протаканията на съдебната бюрокрация и да се запишат българи. В края на краищата съда няма как да им откаже, затова протака.

Българските писмена copyАми, честит ви 24 май! А-хахахахахаххаа... Вашите родни "черти и резки" немащи нищо общо със славянството и азбуката, на която сте писали "мама", "тате", "Родина", "Тангра", "Българин". Дори си имате, нещо като "розетски камък" в Мурфатлар, днес в Румъния. Първото на квадрата е от Плиска. Да не си мислите, че ви лъжа нещо, но това е азбуката, на която сте писали преди 9- ти и дори в края на този проклет за нас, век! И така, докато не са измрели, тези дето я помнят. Не знам, за кого е била създадена глаголицата или кирилицата... Да бе, как не се сетих, за християнизираните и ромеизирани поколения! Станали сте, европейци! Ами, честито!

Винча 4500 bc Витковачко поле край Александровац Централна Сърбия 45 см

Вълчитрън-Харапа1Слава на Веда Словена! Дори краят на бронзовата епоха 18-11 век пр хр. не оставя на мира пустите му траки и все има напомня за "индоевропската им ориентация"

Град Хатай-ТурцияПолека-лека, от разкопки на разкопки, описаната в Джагфар Тарихи, древнобългарска Яна Идел (Анатолия) и описаната в "Сказание за Чулман", Атряч на кана субиги Таргиз, ще излязат на видело!

Али Яшар: "Разкопки на средновековен некропол близо до град Хатай, Турция. На някои от надгробните паметници има добре познатият IYI."