100 години от Балканската война |
 |
| ИМЕ НА ФАЙЛА |
+ |
- |
| ДАТА |
+ |
- |
|
|
|---|
DSC_2316Слънцето на Свободата осветява връх Модър!
|
|
DSC_9074Каменни полукръгове и кръгове, по североизточното ребро на Модър и на самия връх. Така и не успяхме да разберем, дали това са "каменните окопи с пълен профил", за които споменава А. Вълчев в книгата си "Тъмраш" изградени от турската армия. След като знаем, че на Модър е имало само военен пост, но не и гранична кула, и че е бил "ничия земя", преди войната, и първи е зает от българската войска, загадката на каменните кръгове си остава неразгадана. Остава да допуснем, че може би те са част от светилишната система на Зигош тепе.
|
|
DSC_9087Дълга редица от камъни по цялото било. Предполагаме, маркиращи границата между България и Турция до 1912 г. Към тях са прикачени съответните каменни полукръгове. Но дали това е граничната бразда, маркираща границата или е част от светилищната система на Зигош тепе (Модър), отговор засега няма.
|
|
DSC_9088.JPG
|
|
DSC_9096.JPG
|
|
DSC_9100Каменен кръг/огнева точка, на така наречения "Малък Модър", малко под котата на върха. Тук кръговете са най-нагъсто и най-много.
|
|
DSC_9101
|
|
DSC_9105Митницата (Чатал улук)-поляната вляво на снимката и над нея връх Пангей/ Пилаф тепе, известен днес като Червен, където са били следващите български постове. Тук някъде, според А. Вълчев, става престрелката с турското подразделение, което променя плановете на българското командване и подранява Балканската война с няколко часа.
|
|
DSC_9107Връх Пангей/Пилаф тепе и Митницата по отблизо. Пангей е едно от предполагаемите места за търсеното светилище на Дионис. И аз съм на мнение, че то е там, тъй като точно под върха минава голямото трасе на високопланински път, строен по времето на Одриската държава, а не както смятат официозите от римляните. От него много лесно, за 10-15 мин се качва до светилището.
|
|
DSC_2104
|
|
DSC_6162Правоъгълни основи на върха на Пангей/Пилаф тепе, които са вписани в центъра на кръга от камъни, обикалящ върха. Дали са основи на българска военна кула или са основите на сградата на древното светилище в това е въпросът. Иначе керамиката по върха е безспорна. Връха е древно светилище. Единствените ни сведения са, че на Пилаф тепе е имало български военен пост, а не военна кула, но знае ли човек.
|
|
DSC_9146Връх Червен камък (изглед от местността Равнища, Ситово. На него е имало граничен български военен пост, с граничарски кучета, чийто нрав бил като този на граничарите - зъл и антитурски. Той е бил един от най-радикалните и често е създавал напрежение по границата, влизайки в чести престрелки с турския граничен пост. Истинско огнище на напрежение, показващо несъстоятелността на наложената на България граница, превръщайки се по този начин в пшредвестник на Балканската война.
|
|
DSC_6928Котата на връх Червен камък, обрасла с борове. Тук на плоска и не много висока скала, върху която е самата кота, се е намирал българският военен пост.
|
|
DSC_6920Навремето, когато ходих д аразглеждам Старо село, срещнах двама човека - баща и син, от Брезовица, да отиват към Червен камък. Разговорихме се, а бащата вика: "На Старо село не е останало нищо за гледане, но виж на Червен камък историята все още си личи, особено вика метиризите за пушките. Интересно е." Това ме заинтригува и след година и аз се озовах на Червен камък. Наистина около скалата с котата са изкопани нещо като окопи, а в тях лежат каяни - средноголеми и среднодебели тикли, пробити с по един или два отвора. Доста интересно хрумване на граничарите, но и мен до днес ме гложди съмнението, дали по този начин, мушкайки дулото на пушката в дупката, има въобще видимост да се стреля. Пробвах като мушках дулото на пистолета си и не става, просто нямаш никаква видимост по какво и къде стреляш. Все ме съмнява, че тези пробити каяни (тикли) са от покрива на сграда, най-вероятно древно светилище и впоследствие са използвани за целите на войната, при изграждането на окопите.
|
|
DSC_6998.JPG
|
|
DSC_6897.JPG
|
|
DSC_6893.JPG
|
|
DSC_6902.JPG
|
|
DSC_6904.JPG
|
|
DSC_6907.JPG
|
|
DSC_6936.JPG
|
|
DSC_6940Граничарски надписи върху скалата с котата на връх Червен камък. Ама трудно се четат...
|
|
DSC_6941
|
|
P8190009На едно место се забеляза характерното оцетяване на почвата и камъните от наличие на мед. Отхвърлихме десетина тикли и намерихме тази гилза, производство 1903 г. Надяваме се, патронът да е убил някой читак.
|
|
P8190010.JPG
|
|
P8190008.JPG
|
|
DSC_2072Предполагаемите развалини от военният пост на върх Червен камък. Развалините не са от една сграда, но не е известно тук да е имало гранична застава. Вероятно преди това е имало нещо друго...
|
|
DSC_2073.JPG
|
|
DSC_2075.JPG
|
|
DSC_2077.JPG
|
|
[ xcGallery powerd by dev.xoops.org ]
|
