www.Voininatangra.org
 
 
 
НАЧАЛО   АКТУАЛНО   ГАЛЕРИЯ   ФОРУМ   ТЪРСЕНЕ
  
   РЕГИСТРАЦИЯ   ВХОД
Саракт

Меню

Галерия

Списък от албуми :: Последно качени :: Последни коментари :: Най-гледани :: Най-високо оценени :: Търсене

Галерия > България 
ИМЕ НА ФАЙЛА  +   - 
ДАТА  +   - 
Чахаршанбе Сури.jpg
Чахаршанбе СуриЧестит празник и на вас, братя! Науруз иде! Слава на Тангра!
Нашата Сирница, понеже е закачена за християнството бе по-рано! Да сте честити в Годината Дванш и нека квото е зло, при Давшан да остане, останалото Огъня пояжда!
А, да, чупенето на керамични съдове, не е гръцко, нито тракийско, хахахахахахаха... Да, нека, който може да преведе сносно текста. А баницата с новогодишните късмети при нас, няма абсолютно никакви християнски корени, а чисто тенгриянски;))) Абе, тоз ден си го наречете Празника на Седмолъчката!
===================================
Древен произход
редактиране
Фестивалът води началото си от древните ирански ритуали. Древните иранци празнуваха фестивала Фравардиган , последните пет дни от годината в чест на духовете на мъртвите, който днес се нарича Фарвардиган . Те вярвали, че духовете на мъртвите ще дойдат за събиране. Седемте свети безсмъртни ( Aməša Spənta ) бяха почетени и им беше предложено официално ритуално сбогуване в зората на Новата година. Фестивалът съвпадна и с фестивалите, посветени на създаването на огъня и хората. По времето на Сасанидската империя празникът е разделен на две отделни петолъчки, известни като по-малка и по-голяма пане . Постепенно се е развило вярването, че „по-малкото пане" принадлежеше на душите на децата и тези, които са умрели без грях, докато "по-голямото пане " беше за всички души.
Прескачане на огъня. Техеран, март 2018 г.
Преди началото на фестивала хората събират храсти на открито, свободно външно пространство. При залез слънце, след като запалят един или повече огньове, те прескачат пламъците, пеейки sorkhi-ye to az man, zardi-ye man az to , което буквално означава „[нека] твоята червенина [да бъде] моя, моята бледност твоя“, или негов местен еквивалент. Това се счита за пречистваща практика.
Разбиване на гърнето
Разбиването на гърнето (kūza-šekanī) е една от най-забавните дейности на Chaharshanbe Suri. В повечето градове гърнетата се чупят след прескачане на огън; този обичай очевидно се корени в суеверното вярване, че счупването на гърне пренася нещастието от хората в къщата върху гърнето. Има леки вариации в различните региони. В Техеран една или повече монети се поставят в нова кана, която след това се пуска от покрива на улицата отдолу. До ранните години на периода на Пахлави много техеранци обичаха да ходят в галерията на Naqqāra-ḵāna, където барабанистите свиреха в определени часове, и да пускат каните си оттам. В Хорасанбучка въглен, символизираща лош късмет, сол за предпазване от злото око и монети за благотворителност се пускат в гърнето, преди да се разбие; след това всеки член на семейството завърта гърнето около главата си, за да може всяко нещастие, което се очаква през следващата година, да се прехвърли в гърнето. Накрая гърнето се хвърля от покрива на улицата. В източен и югоизточен Иран обикновено се избира ненужен стар съд, а не нов. В Арак и областта Ащян зърна от ечемик се слагат в гърне.
Гадаене (fāl)
редактиране
Друга популярна практика на Chaharshanbe Suri е гадаене от кана (fāl-e kūza, fāl-e bolūnī), обикновено такава с широка уста (bolūnī). Всеки присъстващ поставя в каната украшение - пръстен, гривна, обеца, което е носил. След това листове хартия, надписани със стихове или изречения, съдържащи предзнаменования — броят на листовете трябва да е равен на броя на присъстващите — се поставят в каната. На едно малко дете се възлага да бръкне в каната, да извади едно листче и да го даде на най-учения или грамотен мъж в групата. След това детето издърпва един от орнаментите от каната. Мъжът чете на глас стиха върху листа, а притежателят на украшението научава от него какъв ще бъде неговият късмет. На много места, включително Исфахан и градове в централен Иран, е обичайно да се вземат съдби от копие наdīvān на Ḥāfeẓ , а не от парчета хартия. Четецът избира стих на случаен принцип като късмет за собственика на предмета, взет от гърнето. В Исфахан към орнаментите в каната се добавят малко огледало и кутийка с колириум, за които се предполага, че носят късмет (за подобни обичаи, свързани с първата вечер на зимата, Шаб-е Челла, виж Enjavī, напр. I, стр. 26, 126; II, стр. 165).

https://en.wikipedia.org/wiki/Chaharshanbe_Suri
Mонтаньола-изписано яйце от щраус.jpg
Субаш кене (Водици) символно изобразен върху щраусово яйцеНай-ниско долу, изображение на Байгал и Чулман, на по-горният ред, хорото на Субаш кене! После не било традиция "калоферското хоро" Айде, бе! Само оттука мога ви го извада и докажа, че е традиция, глъвоци! Изображенията много точно постулират тенгриянската космогония за трите свята, като подводният е в ролята на отвъдният! Вижда се и календарната лента ( с шахмати), която едновременно е и стълбица на прехода, помежду тях!
Мушика Динка, Сомор в индуизма.jpg
Мушика Динка, Сомор в индуизма
Бели Дунав и Влашка земя в Родопският фолклор1-1.jpg
Бели Дунав и Влашка земя в Родопският фолклор1-1Статията е от списание "Родопи" бр.8/1979 г.


Из "Веда Словена"

Кога сите идатъ на белъ Дунавъ,
И тина сусъ либе да си идешъ;
Хемъ да земешъ пуйка ниту бела нит' шарена; 70
Да е църна поцърнела,
Чи ша боде желувитенъ курбанъ;
Я шо си е тое първе либе,
Да закара крава ялувита,
На белъ Дунавъ курбанъ да заколете: 75
Тина курбанъ да заколешъ на Огнена Бога,
Да си всякне искра огань,
Да погури сура ламие;
Тое първе либе курбанъ да заколе на Громна Бога,
Сусъ громъ да удари сура ламие, 80
Утъ нея споменъ да не устане;
Кога заминете ду белъ Дунавъ,
И язъ ша ви помогна,
Да надвиете на люде диви подивени.

Сите излезуха на белъ Дунавъ.
Дуръ тога ми утиде и Сада крале,
Сусъ негу кара млада кралица;
Какъ ги видела сура ламие, зоби закърцала!
И се кани сите да затруе. 100
Та ми закла Сада крале
Църна пуйка курбанъ на Огнена Бога;
Да погури сура ламие;
Я кралица курбан си закла
Ялувита крава на Громна Бога, 105
Сусъ громъ да удари сура ламие,
Утъ нея споменъ да не устане.
Още курбанъ нефтасали,
Небе заечилу, затрещелу,
На небе се огань всекна, 110
Та си падна громъ на белъ Дунавъ,
Та удари сура ламие,
Утъ нея споменъ не устана;
Утъ шо си бе огань млогу налютенъ,
Утъ топлу се размързна ду белъ Дунавъ, 115
Та си тече река гулема




Боже ле Водне ле, 250
Боже ле Водине ле,
Какъ ти, Боже, курбанъ коле
Курбанъ коле ду три крави,
Спусни си десна рока
Десна ти рока на белъ Дунавъ, 255
Да си Дунавъ замръзне
Да замръзне да поледне,
Да си Дунавъ замина,
Да замина съсъ юнаци
Съсъ юнаци и съсъ моми, 260
Да си ида на поле-ту
Що си ми е запустену,
Де си йоще ни уратъ,
Де си йоще ни сеетъ,
Да ми уратъ малки моми 265
Да ми уратъ да ми сеетъ,
178
Та си граде нова града.
Та си зевамъ златна кондиле
Златна кондиле, мурекепа,
Та писувамъ бела книга, 270
Бела книга църну пислу
Бели Дунав и Влашка земя в Родопският фолклор2-1.jpg
Бели Дунав и Влашка земя в Родопският фолклор2-1Списание Родопи, бр.8/1979 г.
Бели Дунав и Влашка земя в Родопският фолклор3-1.jpg
Бели Дунав и Влашка земя в Родопският фолклор3-1Списание "Родопи" бр.8/1979 г.
Аждархаи.JPG
АждархаиНякакъв кръгъл идиот в интернет, писал, че "Сказание за Чулман" бил фалшификат. Ето ви, едно леко доказателство, за кръглата му идиотщина. Ако някой ми каже как се казват тия, дето оправят кобилата, на скулптура от храмовете на Кхаджурахо, шъ му дам пет лева. Ако не, да прочете, фалшификата "Сказание за Чулман". Много кръгли идиоти има в България, затва ГЕРБ е на власт. А "СКАЗАНИЕ ЗА ЧУЛМАН" Е ДУХОВНО-ИСТОРИЧЕСКА СЪКРОВИЩНИЦА!

(86) Кучетата проследяват зверове и алпи,
а ако е нужно,
сами дърпат вървите на шейните
и откарват стопаните си далеч от опасността.

(87) Затова аждархаите
мразят кучетата
не по-малко от хората
и навсякъде ги изтребват.

(88) Аждархаите се съчетават с кобили,
от които се раждат
нови мъжки аждархаи,
а женски караки няма.

(89) Ако караките срещнат
човек, яздещ кобила,
догонват го и го убиват,
а с кобилата се съчетават.

(90) А конника, яздещ жребец,
те не преследват –
жребците не са им нужни
и не си прахосват силите.

(91) Аждархаите се съчетават
и с развратните жени,
а развратниците ги обичат
и тайно им служат:
Среднородопски нрави и обичаи1-1.jpg
Среднородопски нрави и обичаи1-1.jpg
Среднородопски нрави и обичаи2-1.jpg
Среднородопски нрави и обичаи2-1.jpg
Среднородопски нрави и обичаи3-1.jpg
Среднородопски нрави и обичаи3-1.jpg
Племето Синд1.jpg
Племето Синд1
Родопски народен календар - Гергоске - номеври1.jpg
Родопски народен календар - Гергоске - номеври1.jpg
Родопски народен календар - Гергоске - номеври2.jpg
Родопски народен календар - Гергоске - номеври2.jpg
   
13 файл(а) в 1 страница(и)



[ xcGallery powerd by dev.xoops.org ]