Пропадането на Дунавска България, защото има и други Българии, които днес не носят това име започва през 865 г., с предателството на кана субиги Баръйс станал ромеина Михаил. Оттогава започва промяната в генетичният код и днешните българи нямат наистина общо поне като съзнание, култура и дух с предците си. Те са ромеи, гърци и евреи. Дори по-големи ромеи и по-големи гърци и евреи от сегашните. Следва нещо невиждано и нечувано за господарският някога народ на българите - робствата! Оттогава насетне, Дунавска България има нужда непрекъснато от външна помощ, за да се възстановява като държава. При Петър и Асен (Белгун) от куманите, които стават част от възстановеното Второ българско царство, което спокойно можем да наречем Второ българо-куманско царство и след това и от Руската империя (т.е. днешната РФ като нейна съвременна форма) за да се създадат предпоставките за Княжество България, Източна Румелия, Македония, Източна Тракия, т.е. едвам-едвам, ние изпълзяваме като държава изпод руините, защото исторически все по-трудно става. А, да си представим днес, когато загубим България отново, защото този процес е към своят финален край, колко по-трудно и почти невъзможно ще бъде да се оцелее, камо ли да се възкреси отново Дунавска България. Ясно се вижда, че без държава България, която да се управлява от българи,а не от евреи, както в момента, днешният българин с драстично сменен генетичен код се претапя много бързо в народите гостоприемници, дето е забегнал и губи етническото си име и самосъзнание. Обречен е. Безвъзвратно е обречен. Но, той, сам си го направи, оти са полъга по еладските, римските, т.е. днешните европейски ценности и сам осъди себе си на смърт!
|