Оригиналният летопис от 17-и век се съхранява в берлинската библиотека. Преписът е от арабски и се отнася за беседи между бъдещия арабски халиф Муавия (602-680г) и византийския император Ираклий. Като изрежда името на бог (аллах) на различни езици, Муавия посочва, че българите го наричат ТАНГРА.