Така е. Не само руснаците са рязали чумбасите, защото например един Христо Г. Данов в Пловдив, голям възрожденец:))) орязал чумбасите на кричимци, защото с тях приличали на турци;))) а за руснаците, българите са приличали на казаци, които са воювали и воюват и днес, срещу руснаците! А, това е всъщност физически белег от тенгриянското културно наследство, просто традиция, мъжете да носят чумбаси, може би, вече не се е знаело за какво служат, но такава е традицията;))) И поради, което лесно се и губят. Ето, от наша страна: за да станеш европеец, да не си турчин - режем;))), макар, че турците, кога са носили чумбаси? Никога! От друга страна, приличаш на казак, т.е. враг на руснаците и режем! И днес, в мое лице, герберският милиционерски доносник Димитър Насков от село Първенец, изключително проста и грозна личност, но тогава от партия ГЕРБ (днес БСП) ме нарече "Плитката" и насъскваше други прости като него, защото наистина това са много прости и тъпи хора, да идват да са дърлят с мене и в контекста на това да кажат, как трябвало да ми бъде отрязана плитката;))) Значи, вижте, кво нещо е;))) Как това се носи, как се носи антибългарщината от самите днешни българи;))) Това е истински антибългаризъм, това е антиаспарухово, това е бунт срещу Аспарухова България. И този е още жив, защото е милиционерски доносник, инак главата отдавна да му е на чаша;))) а, пък аз съм сам, нали и ще трябва да воювам пак сам с всички милиционерски поделения. Само това ме е спряло;)))т.е. неподкрепата срещу враговете на терен, а не на думи е помощ за враговете! И къф грозен глас има, като говори, грачи: Га-га-га-га... Макар че, гарвана е свещена птица за нас.

Иво Ников: Този откъс е от книгата "Искровете" на Асен Христофоров. В него е описана именно такава случка по време на Руско-турската война 1877-78 г.:
"...В Говедарци казаците отворили кръчмата на Николай Бързанов, сетне насъбрали старейшините на селото, а те повикали гайдарите и веселбата започнала с хоро на момите и невестите. Въодушевили се и старейшините, затупали калпаци в пода и всеки се хванал до гиздава мома. Ала казаците се стъписали — перчем от три плитки стърчал върху гладко обръснатата глава на всеки старейшина и наперено се клатушкал при играта. Тая искровска мода не харесвала на братушките. И когато не помогнали увещанията, помогнало изпитото вино: те наскачали, подгонили старейшините и почнали да им стрижат перчемите. Настанал общ смях. Най се радвали бабичките, на които било омръзнало всяка заран да вчесват петльовите пера на своите дядовци. Пък и старейшините скоро решили, че свободата струва колкото един перчем!..."

Христо Христов: Гравюра по рисунка на Николай Павлович, 1872 г. Обявяване на Българската екзархия! Генчо Стоев в "Цената на златото", описвайки въстанието в Перущица, 1876 г.,пише, че първата им работа била да си отрежат чембасите и плитките.

Виктор Лазарев: Това са българи и османци. 1586 година, илюстрацията е от А.Бек, австрийски пътешественик, когото нашата историография хем споменава (илюстрациите ги има в IV том История на България, 1983 г.), хем гледа да премълчава. Не е удобен човекът, разбърква представата ни за ”класическия” предвъзрожденски българин с елечето и шалварите.
(N.B. Има свидетелства, че руските офицери през освобождението са премахвали ”чуб”-овете от главите на българите чрез смъртни заплахи. Очевидно в края на ХIX век по някакви села хората все още са си носили косата по този начин)
Когато я видях за пръв път тази рисунка, със своя непредубеден поглед на 15 годишен, току що пристигнал в България тийнейджър, си казах - украински казаци!
Другите илюстрации на Бек показват още по-стряскащи картини — български селяни, които приличат повече на европейци и дори на тракийци (заради нео-фригийските си шапки), отколкото на познатите ни днес ”балканци”, и
български селянки, приличащи едно към едно на класическите ни ”селянки в носии”, но — плюс (о, ужас), на и такива с явно европейски, баш италиански и дори нормански външен вид.
Но това е друга болна тема…
Сетих се за тази казашко-прабългарска илюстрация благодарение на изказването на Анна Тертична (Anna Tertychna), заместник посланик на Украйна (чрез Манол) за това, че украинските лингвистични среди признават от край време старобългарския като език, силно повлиял върху оформянето на украинската реч.
Като човек, учил ученолюбиво и в руско училище още през годините на СССР, и интересуваш се от руска история, НИКОГА не бях чувал за каквото и да било признание от руска, съветска страна за тази връзка. Убеден съм, че на академично ниво темата не е въпрос, по който се спори, но на ниво нормален средностатистичен грамотен гражданин…
Българските и украинските земи в географски и още повече в исторически контекст са изключително близки, като почнем от предтракийския период и продължим с баналното прабългарско слизане надолу от Дунава.
Затова, когато политическите пристрастия взеха връх над ”кръвта” (не ми казвайте, че кръвта вода не става, става и още как) и разума, ми стана много тъпо. Тъпо ми е и сега.

Валентин Иванов: Нищо общо с никакви траки и тракийски периоди... С всичко се спекулира и маца вече. Съвсем се побъркаха и вманиачиха...