Когато Пресиян казва "на многото българи, владетел от бога", той няма впредвид славяни или славини, иначе щеше да го изпише ясно "на многото славини и българи, владетел от бога", но за Пресиян, те всички са българи! Това е странно, нe мислите ли? Aко съществуваха две разнородни народностни компонента, които са различни и трябва да се смесят тепърва, каквото е официалното твърдение, те щяха да бъдат упоменати и разграничени. Но, Пресиан говори за "многото българи". Нищо повече от това. Той не говори за своята държава като мултинационална! Всъщност, аз поне не си спомням епиграфия, която да я определя като такава. Безспорно е, обаче наличието на два езика, единият, от който е държавен до 893 г., а след 893 г., държавен става другия и с получената вече писменост и християнство получава невъзвратимо предимство пред другият. И другият след поколения-две, постепенно се забравя, тъй като става все по-репресиран държавно и все по-малко необходим битийно. Той е свързан със старата вяра, срещу която вече стои собствената държавна машина;))), която е репресира и държи натисната надолу в ниските, долни слоеве на народа. Разбира се, тук трябва вече да говорим и за отрицателните последици от неуспешният бунт на Расате, който всъщност довежда до Преславският събор през 893 г. Този неуспех катализира ускорително християнизацията и бързото създаване на книжнина на новият държавен език.