- Галерия

Списък от албуми :: Последно качени :: Последни коментари :: Най-гледани :: Най-високо оценени :: Търсене

Галерия > Древнобългарски светилища и градове > Орфеева планина-Родопи

Албум Родопи (Орфеева планина)

ИМЕ НА ФАЙЛА	+	-
ДАТА	+	-

Татул-Мохенджо Даро copy-1Съставил: Йордан Стайков с неоценимата помощ на Р.Б. от село Ситово.

Потекло на селищното име Баблон-смолянско2-1

Потекло на селищното име Баблон-смолянско1-1Идеята на статията е да отрече връзката на селищното име с Баб-Или (Порта на Бога) и Вавилон, и усърдно да замете последните следи, на тази част от българската история, но все пак съдържа ценни сведения.

Петроглифи-Източни Родопи4.jpg

Петроглифи-Източни Родопи3Особено интересно е, за мен, изобразяването на числото 11 и 12 чрез символът на звездният куп Плеяди. Според мен, така глифирани в горната част на символът изобразяват степен на число или степенувано число на 11-та и още две числа, едното, от които степенувано на 12-та степен.

Петроглифи-Източни Родопи2Позанимавах се с проблематиката на тези петроглифи... Гледайте сега, там "Светлина и Култ", според мене, скалата е "черна дъска", най-образно казано, а на нея е писал математик! Или искам да кажа, че символите са сложна праисторическа математика и като казвам праисторическа, визирам епохите преди бронзовата, т.е. 3200 г пр. хр. Как стигнах до този извод? Направиха ми впечатление, ей тези "три геги" , вляво обрамчени П-образно. Тях поне съм срещал. Да, срещал съм ги в Египет. Та така. Поразгледах и попрочетох за древната египетска математическа система, която започвала от 3200 г. пр хр. Някои от символите на рисунката са сходни с нея, но са доста по-сложни. И понеже, знам, че на това светилище са намирани артефакти от каменно-медната епоха, смятам, че това е предегипетска математика. Разбира се, това е хипотеза. Макар, че, аз самият смятам, че съм прав. Защо? Защото в средата на цялата петроглифна картина е изобразена скала с трапецовидни ниши, а около нея са множество неразбираеми символи. Хипотезата, която допуснах е, че това са математически изчисления за направата на нишите, не просто за изсичането на една ниша, а за груповото им изсичане и позициониране върху скалата или... казвам или математика на създателите на нишите, която може да не е конкретно свързана с тях, а с нещо друго, а нишите да са само в контекстът на тези математически изчисления. Бая се дзверих в египетската математическа система. Та... на изобразеното на тази снимка според мен е математическо уравнение или изписване на сложно число. Първият символ с "трите геги" би трябвало да е числото 30 000, който влиза в математическа операция (вероятно) с вторият символ,приличащ на слънчевият щандарт на канахт (хорическото име на фараонът), който в случаят е или сложно съставно число, т.е. дроб или нещо друго или отново е уравнение, в уравнението, което трябва да се реши, за да се реши цялото. Там провиждам символите на египетското число 10 и единици, числото 2 (две черти) в него, т.е. 20 и отдолу пет черти, т.е. 5, вероятно делене на 20/5 (предполагаемо). Третият символ в Египет е числото 100 000. В него, обаче има 8 единици (черти), т.е. числото 8 и така вероятно 800 000. Не съм сигурен, каква, обаче е математическата операция свързана с него, т.е. не съм се задълбочавал още по въпросът, просто искам да кажа, накъде ме насочи интуицията ми. Особено интересно е, за мен, изобразяването на числото 11 или 12 чрез символът на звездният куп Плеяди. Според мен, така глифирани в горната част на символът изобразяват степен на число или степенувано число на 11-та или 12-та степен. Успех

Петроглифи-Източни Родопи1.jpg

Долно Дряново-Харапа-1 copyВиж по темата.http://www.academia.edu/3782383/ORNAMENTED_ESHARA_FROM_GRADISHTETO_SITE_NEAR_DOLNO_DRYANOVO_VILLAGE_MUNICIPALITY_OF_GARMEN

Когато говорим за съхранението и преноса на идеи в различните епохи, лично не бих търсил аналогии на “меандровидният елемент” от есхарата в Егейският регион и Мала Азия. Облегнах се на легендарните сведения за преселение на родопско население в басейна на река Инд. И го видях...
Там въпросният “меандровиден елемент” от есхарата от светилище “Градището”, с. Долно Дряново е централен и основен. Той е изписван най-често, още от ранната “Рави фаза” на ранната Харапа върху абсолютно всичко, на което може да се напише нещо. Този мотив е свързан пряко с присъствието на Великата Майка (Майка Умай) и нейните проявления и неслучайно в Харапа, ние го виждаме да символизира дърво (или храст) в центъра, на който стои трирогата Умай (Великата Майка). Вероятно затова и в по-късните фази на “култура Харапа” този знак устойчиво се среща и често в средата му между двата му клона (или рога) се изписва втори по-малък символен знак (или съчетание от знаци), точно, както е на есхарата от късножелязната епоха от Долно Дряново. Можем да предположим, че този втори, по-малък символен знак в средата на V е неантропоморфното Нейно изобразяване като функции или хипостази.
И докато “култура Харапа” през 5 век пр. хр. в Индия, отдавна е приключила, отбелязаното му устойчиво присъствие в Родопите, от изследователите-археолози, дори в тази късна епоха, в подстъпите на елинизма, каквото е късножелязната, обяснява необяснимите явления в живота на дедите ни, а именно тяхното затваряне във високите части на планините и устойчивият консерватизъм при отстояването на традициите и обичаите, в отбрана срещу настъпващият елинизъм. Брани се, една система, един фундамент от вярвания и обичаи, противни на елинизма и неразбираеми за него, на които те са били останали вече единствените живи оригинални носители. Именно в този период, скалните светилища стават духовни центрове на съхранение на тази култура и идентичност. Затова по тях намираме и тези знаци. Затова и тези светилища стават по-важни и ценни, дори и от селищата. Те биват укрепявани и бранени с цената на всичко.

Белинташ-Бхирана-олтари1За Слава на Веда Словена! Относно датировките, изоставането в изследванията на Беланташ като праисторическо скално светилище го дължим на нашите археолози. А на Боко Рапона дължим заличаването на древните ни праисторически градове под некачествени магистрали!

Траки-мраки отлятяха. Отново...

Много ви се моля, г-да джурналисти, при древност от 5000-7000 г. пр хр. дайте, а ни си говорим за "траки". То и елини е немало йощ да пишат за тех

Беланташ-Харапа copyБеланташкият надпис

Надписът е открит от Красимира Соколова през 2006-та. Тя съобщава на инж. Димитър Чиликов за откритието си през 2006-та година. Димитър Чиликов,тогава, поиска лично да присъствам, заради Ситовският надпис. Сформира се група от Пловдив, която тръгна с кола, към която се присъедини група от гр. Асеновград, в която влизаше и богослов. Така се събраха едно 10 човека. Надписът първо бе търсен по пътеката с паметника на Караджов, но не бе открит. След обаждане до Красимира Соколова, местоположението му бе уточнено. Денят, на посещението му с Димитър Чиликов бе 16.09.2006 г.. Тук, в темата "Експеримент" написаното е чиста порнография и си личат опитите на ДС и този надпис да бъде изкаран фалшив и "дело на туристи". С тази малка разлика, че този надпис, няма нищо, ама нищо общо с "пилона на знамето" при Беланташ;))) и трябва да си пълно "кукуриго", за да напишеш такова нещо в интернет. Второ, който е "турист" е правил надписа;))) трябва да е бил бая начетен и да е бил наясно с научните октрития за писмеността на "Харапската култура".

https://bg.wikipedia.org/…/%D0%9D%D0%B0%D0%B4%D0%BF%D0

Алада copyВръх Алада (Източни Родопи) с парчета от керамиката (къснобронзова епоха) от светилището на върха. Какво казва Джагфар Тарихи?
"Те не можели да търпят това, че останалите синдийци започнали да създават каменни изображения на върховното синдийско божество Тара или Тангра с кощунственият вид на обикновен човек, а не на островърхата каменна планина Самар с гладки равни склонове, напуснали Синд и се върнали в предишното си местоживеене, при река Самар в планината Самар".

Нъл тъй? Ако наште учени имаха глави на раменете си, а не празни сандъци, немаше да извличат познание за древните българи от еладско-гръцки, византийски и римски източници, ми щяха си го вземат от Джагфара и с това дори щяха да са наясно, дори с тайните на "орнаментиката" по керамичните съдове. Но, уви...

Древен колобърМедитиращ жрец от светилище Ночево. Повече можете да прочетете в темата Скалният град Ночево

Древен воин, с.ЯвровоПовече ТУК

Ultima Tule-Sitovo2-1

Ultima Tule-Sitovo1-1

Ultima Tule 3-Sitovo

Tron s falos_Perperek.jpg

Дъбът на ТанграВижда се каменния кръг около Дървото. Все още се ползва от възрастните в близкото село за защита от градушки и гръмотевични бури.

Skalen praded_s.Krivodol_Egri dere1

Skalen praded_s.Krivodol_Egri dereКриводол или Егрѝдерѐ (на гръцки: Καλλιθέα, Калитеа, до 1921 Εγρή Δερέ, Егри Дере[1]) е село в Гърция, дем Просечен на област Източна Македония и Тракия. Населението му е 626 души.
Селото е разположено в източните склонове на планината Змийница (Меникио) край пътя Зиляхово - Просечен. В горния край на селото е студеният извор Ля̀сконица, от който води началото си река Серница, а на северозапад от селото, на границата със съседното Горенци имало друг извор и местност, наречени Куманце.
Според Йордан Н. Иванов формата Егри дере, която е по-популярна към 1912 година, е от турското igri dere, крив дол и е превод от старото българско Криводол, което също се пази сред бежанците от селото. Жителското име е егрѝжденин, егрѝжденка, егрѝжден. В края на 19 век Криводол е село в Зъхненска каза на Османската империя. Известно е с мелниците и хубавата си вода. Гръцка статистика от 1866 година показва Ери дере (Ερί-Ντερέ) като село със 750 жители българи православни и 75 турци.[4]
В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Егри дере (Egri-déré) е посочено като село със 172 домакинства и 75 жители мюсюлмани, 460 българи и 17 власи.[5]эВ 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Егри-дере като село със 124 български и 20 турски къщи.[6]
В 1891 година Георги Стрезов пише:
„Ери дере, на СИ от Скрижово 1 час и по-малко. Разположено е на хълмове, до Анджиста 1/2 час. Изкарват най-добър тютюн; между другите грозде и анасон. 2 гръцки църкви: „Св. Атанас“ и „Св. Петка“. Мъжко гръцко училище с 30 ученика. В Ери дере има 10 влашки къщи, 170 български.[7]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Егри дере живеят 1080 българи, 100 турци, 12 арнаути християни, 60 власи и 120 турци християни.[8] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото (Egri-Deré) има 1264 българи екзархисти и 72 власи.[9]
На 23 януари гръцка чета напада край Сфелинос осем български първенци от Криводол - двама свещеници, четирима ази, църковният настоятел Ангел Петков и поляка, пътуващи към Зиляхово, и успява да убие Ангел Петков и да рани някои от другите.[10]
След Младотурската революция в 1909 година жителите на Криводол изпращат следната телеграма до Отоманския парламент:
„Селото ни, което се състои от 105 къщи български и 55 гъркомански, има едно училище и една черква. Гъркоманите, ползувайки се от благоволението на чиновниците през деспотическия режим, нарушиха закона и присвоиха си черквата и училището и ги считат за свои и до днесаграбиха черквите и училището и ги владеят и до днес. Тъй като днес е минал вече периодът на произволите и грабителствата, молим да бъдат взети по този въпрос най-справедливи решения, каквито подобават на едно конституционно управление. Скрепено със селския печат.[11] “
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Криводол е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[12
По време на войната Криводол е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война остава в Гърция. Към 1918 година селото има 300 къщи , от които 120 български, 100 български гъркомански, 60 турски и 20 гагаузки. Според Йордан Н. Иванов местните българи наричат гагаузите власи.[2] В 1928 година Криводол е представено като смесено местно-бежанско с 63 бежански семейства и 246 жители общо.[13] Българското екзархийско население на селото се изселва в България на две вълни през 1918 - 1919 и през 1926 година и се заселва в Неврокоп и Неврокопско, Пазарджик и Пловдив. Потомци на българи гъркомани още живеят в Криводол.[2]

Щутаграда, 24-и май 2020Видими резултати от кметската власт на Ситово, община Родопи. За повече информация, обърнете се към новия Пазител на светилището, Димитър Насков-Плезура